Р Е Ш Е Н И Е -
5
04.02.2020г. , гр. Трън
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
гр. Трън, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР СИМЕОНОВ
Секретар: Г.А.
Като разгледа докладваното от съдия Петър Симеонов
гражданско дело № 226 по описа на 2019 г.
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Районен съд – Трън е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове, предявени от Р.Г.В. против Главна Дирекция „Гранична полиция”
при МВР – С., представлявана от Директора и
главен комисар С.К., за присъждане на
сумата 1 442,18 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за извънреден труд – общо 276 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1,143 на положен за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г. нощен труд – съобразно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 11.10.2019 г. до
окончателното й изплащане ( по допуснато с протоколно определение
от 21.01.20г. изменение на иска по реда и в срока по чл.214 от ГПК). Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски. Изложени са твърдения,
че през периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г. ищецът е работил при ответника като мл.оперативен дежурен
ОДЧ в в Гранично полицейско управление –
гр. Трън при Регионална Дирекция
„Гранична полиция” – Д., на структурно подчинение
на Главна Дирекция „Гранична полиция” – С., със статут на държавен
служител и продължителност на работното време, съобразно Закона за Министерство
на вътрешните работи, за който период ответникът е останал задължен за
горепосочения размер допълнително трудово възнаграждение – с оглед допуснатото в съдебното заседание изменение
на иска по реда на чл. 214 от ГПК чрез намалението му по размер, а по отношение на
търсения размер на лихвата за забава – с оглед допуснатото в съдебното заседание изменение на акцесорния иск по реда на чл. 214 от ГПК чрез намалението му по размер.
Предявените искове са с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът е
оспорил предявените искове. Изложени са
съображения, че положените от ищеца часове труд са били изчислявани сумарано, в резултат на
което чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното
време бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му
е бил заплатен на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР като извънреден труд.
Счита се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния
ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните работи, предвид на
което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена
на основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и служителите по
трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед на обстоятелствата по делото и предвид на
това, че не съществува спор между страните, съдът приема, че през процесния
период 01.10.2016г. до 01.10.2019г. ищецът Р.Г.В. е бил със статут на държавен служител по смисъла на
чл. 142, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР, като е заемал длъжността мл.оперативен дежурен ОДЧ в в Гранично полицейско управление – гр. Трън при Регионална Дирекция „Гранична полиция” – Д., на структурно подчинение на Главна
Дирекция „Гранична полиция” – С., предвид на което ищецът и ответната дирекция
са били обвързани от служебно правоотношение.
Безспорно
е между
страните, а и се установява от неоспореното заключение на вещото лице
по назначената
съдебно-икономическа експертиза, основано
на отчетните протоколи за положен труд и платежните бележки за трудовите
възнаграждения на ищеца, че за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г. ищецът е полагал труд на
12-часови смени по график, включително и за времето от 22,00 часа до 06,00 часа, т. е. и
през нощта – общо 1928 часа, за което ответникът е изплатил общо 482 лева – по 0,25 лв. на час съобразно чл. 8 от НСОРЗ и определена от Министъра на вътрешните работи ставка в негови Заповеди №№ 8121з-791/28.10.2014 г. и
8121з-1429/23.11.2017 г. При така установената фактическа обстановка, настоящия
състав на Трънският районен съд намира предявените искове за неоснователни.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР,
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно и допълнително.
В чл. 178, ал. 1, т. 3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплаща и такова за извънреден труд, а също и за
нощен - чл. 179, ал. 1, пр. 2 от с. з. Условията и редът за заплащане на
последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът
– с негова заповед, в случая - заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и №
8121з-1429 от 23.11.2017 г.
Съгласно чл. 187, ал. 1
и ал. 3 от ЗМВР,
за работещите на 8, 12 или 24-часови смени, работното време се изчислява
сумирано, за тримесечен период, вкл. при полагане на труд и през нощта – между
22.00 и 06.00 часа, като в този промеждутък работните часове не следва да надвишават
средно 8 за всеки 24-часов период. За служителите, работещи на смени, работата
извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал. 5 и ал. 6 от цитираната
разпоредба.
Според ал. 9 на чл. 187 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В периода от 2014 г. до настоящия момент, в
т. ч. в процесния период (01.10.2016 г. – 01.10.2019 г.) са действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи. В чл.
3, ал. 3 от трите наредби е предвидена възможността за полагането на труд и
през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, при работа на смени, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.
Първата от тях (чл. 31, ал. 2) изрично е
предвиждала редукцията на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано
отчитане на отработеното време. За целта общият брой часове нощен труд за
отчетния период се е умножавал с коефициент 0. 143. Тази наредба е отменена с
приемането на втората, в сила от 01.04.2015 г. Тя пък е отменена с решение по
адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, в сила от датата на постановяването му и
обнародването.
В двете последващи наредби - от 2015 г. и от
2016 г., обхващащи процесния период, липсва уредба за преобразуването на
часовете положен нощен труд към дневен.
При хипотезата на извънреден труд,
положен при сумирано отчитане на работното време при работа на смени с
24-часови дежурства практиката на ВКС непротиворечиво приема, че е приложима
изричната уредба в специалния закон, поради което няма основание за субсидиарно
приложение на КТ / Определение
№405/22.04.2016 по дело №1513/2016 на ВКС, ГК, IV г.о./.
Настоящия съдебен състав намира, че тази
липса не може да се преодолее с аналогичното приложение на друг акт, уреждащ
сходна материя - Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), доколкото е налице
органична несъвместимост между двете уредби - по ЗМВР и по КТ. Чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, който предвижда, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, е
неприложим за служебните правоотношения по ЗМВР, доколкото в последния ясно е
разписано, че нормалната продължителност на дневното и нощното време е еднаква
- 8 часа.
Но дори условно да се приеме, че уредбата по
КТ, респ. по НСОРЗ, е приложима и за служителите на МВР, при определената по чл. 140, ал. 1 от КТ нормална продължителност на работното време през нощта - до 7 часа и
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен от 1. 143, като частно на
нормалната продължителност за дневния и нощния труд, то преизчисляването е с
цел компенсиране на работещите. Това става по два направления - посредством увеличение
на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни
(така проф. д-р юрид. н. В. М,, Коментар на КТ, 10-то изд., гл. XII, р. III, стр. 784).
Горното идва категорично да покаже, че
посоченото преизчисляване има отношение единствено към заплащането (увеличено)
на нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието надвишение след
преизчисляването да акумулира извънреден труд.
Подкрепа в тази насока е и обстоятелството,
че в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.), за разлика от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, изрично е предвидена възможност за натрупване на
часове извънреден труд, след преизчисляването им със съответния коефициент - 0.143,
докато в общата наредба (НСОРЗ) преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел
увеличено заплащане на нощния труд.
Т. е. по сега действащата нормативна уредба,
вкл. и приложимата по аналогия, ищецът не е положил извънреден труд, тъй като
липсват доказателства (няма и твърдения) да е работил на смени, превишаващи
заложените 24 часа за смяна. А извънреден труд би бил налице, ако
работникът/служителят фактически е отработил повече от установеното работно
време.
В случая, за положения нощен труд (в т. ч. и
след преизчисляването му с коефициента, предвиден в НСОРЗ), на ищеца се дължи
възнаграждение в съответния увеличен размер, но тъй като не е поискано такова,
а се претендира възнаграждение за извънреден труд, какъвто не се установи да е
положен, главният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователен е и акцесорния - по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на лихви за забава върху претендираното възнаграждение.
При този изход на спора, на ответната
дирекция, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, се следват деловодни разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПрП
и чл. 23, т. 1 от НЗПрП.
Водим от изложеното дотук, на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК,
Трънският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р.Г.В., ЕГН **********,
за осъждане на Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР – С., с адрес: гр.С.-
****, ***
представлявана от Директора и главен комисар С.К., да заплати на ищеца
сумата от 1 442,18 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за
извънреден труд – общо 276 часа, положен в периода 01.10.2016 г. - 01.10.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 11.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р.Г.В., ЕГН **********да заплати на ГД
"Гранична полиция" при МВР разноски по водене на делото в размер на
100 лв.
Решението да се връчи на страните по делото. Същото подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от 04.02.2020г.
/съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК/.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: