№ 4.
гр. С .E;ф ..;я, 04.01.2022 г.
СОФA.;ЙСКA.; РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в .7; .0; .A;р ..;т .E;
заседание на ч .5;т .2;ърт ..; я .D;D.; .0;р ..; .F;р .5; .7; .4; .2; .5;
х ..; .B;я .4; ..; .4; .2; .0; .4; .5;с .5;т ..; .2;т .E;р .0;
..; .E; .4; ..; .D; .0; в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т.
АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от
СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
A.;р .0; .6; .4; .0; .D;с .A; .E;
.4; .5; .B; .E; №
*********.44.7 по описа за 2021
година
Делото е образувано по искова молба на „П.И.Б.“ АД срещу М. Н. ЕВТ.. Предявените в нея
искове са допустими, като исковата молба е редовна.
В срока по чл. 1.1, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С исковата молба ищецът е представили документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
От името на ищеца е направено искане за изискване на изп. дело № 2021.********* по
описа на ЧСИ А.Б. с рег. № .50 КЧСИ, с район на действие Софийски Градски съд, което
искане следва да бъде оставено без уважение. Посоченото изпълнително дело не е
необходимо за изясняване на настоящия правен спор при съобразяване и на дадените в т.11в
от Тълкувателно решение № 4/1..06.2014г. по тълк.д.№ 4/201.г. на ОСГТК на ВКС,
разяснения,че извършените в принудителното изпълнение, образувано въз основа на
издадения изпълнителен лист за незабавно изпълнение, плащания не се съобразяват в
производството по чл. 422 от ГПК.
Като допустимо и относимо към предмета на доказване следва да се уважи искането на
ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертизи по поставените в исковата молба
въпроси.
По делото следва да бъде приложено ч.гр.д.№ 51.72/2020г. по описа на СРС, 150 ти състав.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛA.;:
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на изп. дело № 2021.********* по описа
на ЧСИ А.Б. с рег. № .50 КЧСИ.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в
исковата молба, при депозит в размер на 400 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.Б.Б., който да бъде уведомена за поставените му задачи след
представяне на доказателства за заплатен депозит.
ПРИЛАГА по делото ч.гр.д.№ 51.72/2020г. по описа на СРС, 150 ти състав.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 09.02.2022г от 09.40
часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. . вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК от „П.И.Б.“ АД срещу М. Н. ЕВТ. установителни
искове с правна квалификация чл.79, ал. 1 от ЗЗД, чл.4.0, ал. 1 и ал. 2 ТЗ , вр. чл. 9 ЗПК, 92
ЗЗД, и .6 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1.00
лв., представляваща непогасена главница по Договор за издаване на кредитна карта №
51РКО-Б-2912/10.05.2007 г., сключен на 10.05 2007г., ведно със законната лихва от
20.11.2020г. до окончателното плащане, сума в размер на 4100.2. лв. - непогасена договорна
лихва за периода от 1..07.2010г. до 11.10.2020г., сума в размер на .54.02 лв., представляваща
обезщетение за забава за просрочените плащания (наказателна лихва) начислена за период
от 19.07.2010 г. до 12.0..2020 г., сума в размер на 166.10 лв. - наказателна лихва начислена
за периода от 14.05.2020 г. до 11.10.2020 г., сума в размер на ..97 лв., представляваща
мораторна лихва начислена за периода от 12.10.2020 г. до 22.10.2020 г., сума в размер на .9
лв. - годишна такса за поддръжка на кредитната карта и сума в размер на 60 лв. - разходи за
връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 51.72/2020г. по описа на СРС, 150 състав.
Ищецът твърди, че на 10.05.2007 г. между него и М. Н. ЕВТ. е сключен Договор за издаване
на кредитна карта № 51РКО-Б-2912/10.05.2007 г, по-силата на който банката е предоставила
на кредитополучателя банков кредит-овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер
на 1.00 лв., с краен срок на ползване до 10.05.2009 г. и краен срок за погасяване съгласно
Договора за кредит и Общите условия на банката. Ищецът твърди, че предоставеният
банков кредит- овърдрафт е изцяло усвоен по банкова сметка с IBAN: BG-----
2
FINV915010BGN0LV4S, както е и погасяван по тази сметка. Ищецът твърди, че кредитът е в
просрочие, считано от 1..07.2010 г.- общо .755 дни. Той посочва, че неплащане на
задълженията по Договора за кредит, банката е изпратила на кредитополучателя покана с
вх. №01.04. от 24.06.2020 г. чрез ЧСИ С.Я., с която е поканила кредитополучателя в
петдневен срок от получаване на поканата да изпълни доброволно в пълен размер
просрочените си задължения, като в противен случай банката щяла да счита кредита за
изцяло и предсрочно изискуем. Ищецът твърди, че ответницата е получила поканата лично
на 1..0..2020 г., като поради неизпълнение на задълженият за плащане въпреки представения
допълнителен срок, банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от
12.10.2020 г. Предвид бездействието на кредитополучателя, на основание чл.41. от ГПК на
2..02.2020 г. Банката сочи, че е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист по реда на 417 от ГПК
в СРС, въз основа на което е образувано ч.гр.д № 51.72/2020 г. по описа на СРС, 150 състав.
Ищецът твърди, че съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в
полза на банката за съответните суми, като ответницата е подала възражение срещу
съответната заповед за изпълнение. Ищецът моли да му бъдат присъдени направените
разноски по заповедното и настоящето производство.
В срока по чл. 1.1 от ГПК е депозиран от името на ответницата отговор на исковата молба, в
който исковите претенции се оспорват по основание и размер. Ответникът оспорва, че
кредитът е станал предсрочно изискуем. Като основен аргумент за недължимост на
претендираните от банката суми се сочи, че вземанията са погасени по давност. Оспорва се
и твърдението на ищеца, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 12.10.2020г. Във
връзка с това се поддържа, че за да може вземане на бъде обявено за предсрочно изискуемо
следва да е налице просрочие на задължение по договора и наличие на вноски с ненастъпил
падеж, а в конкретната хипотеза всички задължение според ответника били с настъпил
падеж. Предвид това се подчертава, че банката е обявила предсрочна изискуемост на
кредита 10 години след настъпване на падежа на задълженията, по който начин се
осъществявал опит за злоупотребя с права и избягване настъпването на погасителната
давност. Оспорва се и размера на дължимата главница, като се сочи, че общият размер на
усвоения кредит бил .520 лева, а заплатените от нея суми – .141..0 лева, т.е дължимата
главница по договора била в размер на .7..20 лева. От ответницата се излагат твърдения и,
че част от клаузите н общите условия на договора са неравноправни, т.е нищожни. Като
неравноправна клауза е оспорена чл. 19.1.1 от ОУ предвиждаща автоматично продължаване
на договора предвид забраната за това в чл. 14., ал. . от ЗЗП. Необосновано висока според
ответника е и предвидената в договора неустойка и лихви, които надвишавали три пъти
размера на главницата. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, като в
полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
4.0 ал.1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК е да установи, че между него и ответника е възникнало
валидно правоотношение по договор за издаване на кредитна карта, въз основа на което
3
банката е предоставила на ответника претендираната парична сума, а за ответника е
възникнало задължение да върне на банката предоставената сума и да заплати
възнаградителна лихва в претендираните размери, като и че претендираните вземания за
главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми, в това число и твърдението за
настъпване на предсрочна изискуемост.
По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за наказателна лихва в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидна писмена уговорка за заплащане на неустойка (наказателна лихва) за
забава; че ищецът е изправна страна по договора; изпадането на ответника в забава, както и
размера на неустойката.
По исковете по чл. .6 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
По иска по чл. 79 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на валидна клауза в
договора предвиждаща заплащането на годишна такса за поддръжка на кредитната карта,
настъпване на условията за заплащането и и размера на вземането, както и обстоятелство, че
са били сторени разходи за изпращане на покана за предсрочна изискуемост.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, в
случай че от ищцовото дружество бъде доказано наличието на описаните предпоставки, в
тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимите сума.
Съдът указва на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит, сключен с потребителя, и при установяване на такива, ще се произнесе
относно тяхната валидност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
4
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при С .E;ф ..; .9;с .A; ..;
_______________________
р .0; .9; .E; .D; .5; .D; съ .4;:
5