М О
Т И В И
Производството
е по реда на част V, глава ХХVІІІ, чл.375 и сл. НПК.
По
описа на Районен съд – Оряхово е било образувано НАХ дело № 89/2020г. Делото е
било образувано по внесено постановление от Районна прокуратура – Оряхово с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание на основание чл.78а от НК. Обвинението е, че Е.И.Д. ***
е извършил престъпление по чл.325, ал.1 от НК за това, че на 26.08.2017г. около
18.40 часа в гр.Оряхово, обл.Враца, в района на площад „1300 години България“ е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, изразяващи се във викане и шумен говор, както и
невъздържани прояви спрямо полицейските служители М.С. И. – младши
автоконтрольор при РУ на МВР – Оряхово и Д.М.Г. – младши инспектор ППД при РУ
на МВР гр.Оряхово, и пречещи на спокойното ползване на обществените места,
заведения и съоръжения, с което е нарушил установения ред в Наредба № 1 за
обществен ред на територията на Община Оряхово.
Тъй
като Районен съд – Оряхово не е могъл да образува състав, висящността на делото
е било прекратено от Председателя на Районен съд – Оряхово и делото е изпратено
на Върховен касационен съд, който е определил равен по степен съд да разгледа
делото, а именно Районен съд – Бяла Слатина.
Участващият
по делото прокурор поддържа постановлението, а в ход на съдебни прения изразява
становище, че обвиняемия е извършил престъплението, за което е предаден на съд.
Изразява становище, че обвиняемия следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Предлага наказанието да
бъде в минималния предвиден за това размер, като изтъква и мотиви за това.
Защитникът
на обвиняемия адв.В.И. *** изразява становище, че съдът следва да признае
подзащитния му за невинен, като излага и алтернативно искане делото да бъде
върнато на Районна прокуратура – Оряхово за отстраняване на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване
правата на обвиняемия. Съдът ще се спре по-подробно на исканията на адв.И. и
извършените процесуални нарушения според него, но това ще бъде направено на
по-късен етап в мотивите.
Обвиняемият
Е.И.Д. не се признава за виновен, но дава обяснения по случая. В ход на съдебни
прения изразява становище, че делото следва да се върне на РП – Оряхово, а ако
не се върне, същият заявява, че е невинен. При последна дума отново заявява, че
е невинен.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На
26.08.2017г. обвиняемият Е.И.Д. тръгнал към сградата на РУ – Оряхово, за да
провери защо е задържан племенника му И.А.. Той бил задържан предния ден. На
26.08.2017г. И.А. се почувствал зле здравословно и във връзка с това му
състояние, той бил транспортиран със служебен автомобил от полицейски служители
към Спешен център гр.Оряхово. По пътя те срещнали автомобила с обвиняемия и тъй
като племенникът му И.А. искал да разговаря с него, те спрели в близост до него
и свалили задното стъкло. Тъй като по племенника му имало следи от нанесен
побой, той го попитал кой го е бил и отговорът на А. бил, че синът на М. И.,
който също е полицай, му е нанесъл побой. Обвиняемият тръгнал след тях и ги
настигнал в коридора на Спешния център. Обвиняемият искал да присъства при
прегледа, но служителите на полицията не му разрешили и той останал отвън.
По-късно отишъл при лекаря и поискал информация с какви наранявания е
племенникът му, но отново му било отказано даването на информация от Спешен
център. Същият ден, след обяд, около 17.30 часа обвиняемият отново посетил Спешен
център, заедно със сестра си, зет си и майка си, където всички се държали
арогантно и това била причината от Спешен център да се обадят на телефон 112,
за оказване на съдействие от служители на полицията. В сградата на болницата
пристигнали същите полицаи, които по-рано докарали задържаното лице за
освидетелстване. Въпреки присъствието на полицаите, обвиняемият и роднините му,
които били с него, продължили да се държат арогантно, като викали против
служителите на реда и против медицинските работници, а също така ги и обиждали.
След известно време те си тръгнали от
сградата на болницата и тръгнали към сградата на РУ – Оряхово. Там се срещнали
с дежурен и поискали да видят племенника си. Било им отказано, като лицето от
полицията заявило, че след изтичането на задържането му – 24 часа, той ще бъде
освободен. През това време служителите на полицията, които били изпратени до
Спешен център, били застанали в близост до сградата на РУ – Оряхово, до площад
„1300 години България“. Към тях се приближил лек автомобил, на който те забелязали,
че водача не използва обезопасителен колан. Спрели движещия се автомобил със
стоп палка и констатирали, че водач на автомобила е Е.И.Д.. При поискване на
документите за проверка от служителите на РУ – Оряхово, същият минал от другата
страна на автомобила, извадил документите, както на автомобила, така и негови,
и ги разхвърлял на капака на автомобила. Свидетелят – служителя на полицията М.С.
И. обяснил на обвиняемия, че ще състави акт за това, че управлява автомобила
„Фолксваген Пасат“ без да е поставил обезопасителния си колан. Обяснил му също,
че ще бъдат съставени фишове на пътниците, тъй като и те не са поставили
обезопасителния си колан. Обвиняемият пред полицаите заявил, че си е бил
поставил колана, но го е свалил, за да може да си извади документите от
жабката. Бил съставен акт на обвиняемия. След като бил запознат със
съдържанието на акта, обвиняемият заявил, че не е извършил това нарушение и
няма да подпише акта. Полицаят спрял преминаващ автомобил „Рено Еспейс“ с водач
К.М.К., пред който обвиняемия също отказал да подпише акта, като Кирилов се
подписал за свидетел при отказа. По време на извършване на проверката
обвиняемият се държал арогантно, отправял заплахи към служителите на полицията,
като им заявил, че ще ги уволни, ще им свали униформата, че не са никакви
полицаи, че те стават само за кравари и овчари. През цялото време говорел на
висок тон с ръкомахания.
Горната
фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите – разпитани в
досъдебното производство, от части и от обясненията на обвиняемия в с.з., а така
също и от приложените към досъдебното производство писмени доказателства.
Възприетата
от съда фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Д.М.Г.,
М.С. И., и двамата служители на РУ – Оряхово. Техните показания се потвърждават
и от свидетелите К.М.К. и Петър И. Д.,
както и от обясненията на обвиняемия в с.з., който заяви, че в близост до
мястото на спирането е имало заведение, както и граждани, насядали по пейките,
което от своя страна изяснява, че освен, че мястото е публично, са присъствали
и много граждани, които са станали свидетели на непристойното поведение на
обвиняемото лице.
По
делото най-общо казано могат да се оформят три групи свидетели – първата група
са полицаите, втората група са обвиняемия, заедно със семейството си, третата
група са свидетелите К.М.К. и Петър И.Д., които според съда са независими свидетели,
на които съдът дава вяра, а те от своя страна потвърждават показанията на
служителите на полицията.
Възприетата
от съда фактическа обстановка, макар и косвено се потвърждава и от свидетелите Д.П.С.
и В. Матеев Минчев – и двамата свидетели били на работа в Спешен център
гр.Оряхово /където според съда обвиняемия също е извършил престъпление по
чл.325 от НК, но няма такова обвинение и следователно не следва да се
произнася/. Те също дават сведения за поведението на обвиняемия, макар и в един
по-ранен момент.
Съдът
не кредитира показанията на обвиняемия, с изключенията които бяха направени
по-горе, както и с показанията на свидетелите И.Й.К., М.И.Д. и Цветан Георгиев
Цолов, които са били в спрения за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с
рег. № ВР 8730 ВР. В техните показания личи явен стремеж за оневиняване на
обвиняемия, тъй като те са в роднински отношения.
Съдът
намира, че не може да цени разпита на свидетеля К.М.К., даден по НАХ дело №
65/2018г. на РС –Оряхово, тъй като там той е разпитван за други обстоятелства.
За обстоятелствата по настоящето дело, той е разпитан по него и както беше
заявено по-горе съдът цени неговите показания.
Що
се касае до възраженията на процесуалния представител на обвиняемия адв.И. ***,
че материалите по делото не са му предявени, то съдът намира, че делото му е
предявявано няколкократно в различните фази на разследване, като последният
протокол е от 06.02.2020г., където се е запознал с материалите по делото от
13.20 часа до 16.42 часа. На следващо място, съдът констатира, че след
предявяване има постановление на Районна прокуратура – Оряхово, както и
постановление на прокурор от ОП-Враца, с които постановления РП –Оряхово се е произнесла по направено искане за отвод на
разследващия полицай, като същият е отказан да бъде отведен, а на следващо
място прокурор ОП –Враца се е произнесъл по искане за направен отвод на
прокурор от РП-Оряхово. С оглед прецизност, съдът намира, че е следвало да бъде
извършено ново предявяване, след изготвените постановления. Такова по делото не
е извършено, но съдът намира, че това не е съществено процесуално нарушение,
тъй като с нищо не ограничава правата, в случая на обвиняемия и неговия
защитник.
От
изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
На
инкриминираната дата и място обвиняемият Е.И.Д. е извършил престъпление против реда и
общественото спокойствие, като на 26.08.2017г. в гр.Оряхово, обл.Враца, около 18.40
часа в района на площад „1300 години България“ е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към
обществото, като е викал и говорел на висок тон и е извършил невъздържани
прояви, спрямо полицейските служители на РУ-Оряхово - М.С. И. и Д.М.Г., като е
отправил заплахи към тях, че ще ги уволни.
По
този начин от обективна страна обвиняемият Д. е осъществил състава на
престъплението, визирано в чл.325, ал.1 НК, по който текст съдът следва да го
признае за виновен.
От субективна
страна същия е извършил деянието с пряк умисъл, като е съзнавал обществено
опасните последици, предвиждал е тяхното настъпване и е целял именно това.
По
отношение на него и деянието обаче, са налице всички кумулативно дадени
предпоставки на чл.78а НК, а именно: 1. Касае се за умишлено деяние, за което
законът предвижда наказание Лишаване от свобода до 2 години или с „Пробация“, както
и с "Обществено порицание". 2.
Към момента на извършване на деянието, а и понастоящем Д. не е осъждан за
престъпление от ОХ, нито е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а НК., 3. От престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
С
оглед изложеното съдът намира, че Е.И.Д. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78а НК за извършено от него
престъпление по чл.325, ал.1 НК, с налагане на административно наказание ГЛОБА
в размер на 1000.00 лева. При определяне размера на наказанието, съдът прие,
като смекчаващи обстоятелства, имотното състояние на обвиняемия – работи като параджия
в Детска ясла гр.Оряхово, това че не е осъждан, изминалия дълъг период от
извършване на деянието до налагане на наказанието, а като отегчаващи -
обществената опасност на деянието и неприличното и безсрамно действие и явно
противоречащо на възприетия морал и последиците от тях, лошите характеристични
данни за него, поради което прецени, че следва да наложи наказанието при превес
на смекчаващите вината обстоятелства, като определи такова към минимално
предвидения от закона размер.
В
с.з. обвиняемия, чрез защитник адв.И. изрази становище, че извършеното от него
деяние е несъставомерно, тъй като се касае до инцидент от строго личен
характер. Същият е възникнал спонтанно и е бил предизвикан от обвиняемия Д..
Съдът
не споделя това становище на страните, тъй като извършеното от обвиняемия Е.Д.,
като говорене на висок глас и отправяне на заплахи към служителите на реда,
които са били униформени на обществено място са непристойни и скандализиращи
действия, предизвикали възмущението у околните /видно от разпитаните в
досъдебното производство свидетели/. По този начин обвиняемият Д. грубо е
нарушил обществения ред, като преследвайки свои лични цели, той всъщност не се
е съгласил с реда и начина по който закона допуска да се потърси евентуална
отговорност за възникналия проблем. С тези си действия, съдът приема, че по
този начин той е изразил и явното неуважение към обществото, като е показал
пред намиращите се там хора, че не се смята за обвързан от съществуващите
социални норми за поведение, стои над тези норми и се отнася пренебрежително
към тях. Така обвиняемият показва незачитане на цялостно установения ред в
обществото. В конкретния случай степента на обществена опасност е висока и
затова деянието се квалифицира като престъпление по чл.325 НК, а за да е налице
нарушение по УБДХ, то трябва да е много по-ниска степен на обществена опасност.
От направените по-горе изводи, съдът не може да приеме, че действията на обвиняемият
Д. се явяват непристойни прояви по
смисъла на чл.1 ал.2 УБДХ. По изложените съображения, съдът не прие тезата на защитата
адв.И., че извършеното от обвиняемият Д. не разкрива признаците на
хулиганството.
При
горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: