Р Е Ш Е Н И Е
№
09.03.2022 година, гр.Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- Шумен в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Бистра Бойн
при
секретаря В.Русева, и с участието на прокурор при ОП- Шумен Я.Николова, като
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 22 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх.№ ДА-01-3094
от 08.12.2020год. по описа на ШАС, депозирана от Земеделски институт – Шумен,
ЕИК ********, представлявано от Директора проф. дн А.П.А.чрез адв.П. и адв.Б.
против ДФ „Земеделие“– ЦУ– Разплащателна агенция, представляван от Изп.Директор
с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с
цена на иска- главница 39172.82лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди и мораторна лихва– 4772.50лв. за периода от 01.10.2019г. до
датата на завеждане на исковата молба 08.12.2020г. и законната лихва върху
главницата до окончателното ѝ заплащане, която акцесорна претенция не е
уточнена по начален период. Твърди се общо, че вредите са следствие на две
незаконосъобразни Решения на ДФЗ за налагане на финансова корекция, отменени по
съдебен ред и незаконосъобразно действие на ДФЗ- прихващане на сума, наложена
като финансова корекция с целева финансова субсидия, предназначена за храна на
животни, отглеждани от института. С Решение №68 от 26.04.2021г. по
адм.д.№450/2020г., Административен съд отхвърлил исковата претенция, като
приел, че вредите, които се претендират не са обусловени от отменен
административен акт, а са били дължими на основание съществуващ между страните
административен договор, като липсват и другите предпоставки на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за основателност на иска. С Решение № 139 от 11.01.2022г., ВАС отменил
решението на първа инстанция с мотивите, че исковата молба е изначално
нередовна, понеже в нея не е посочено от какво действие на ответния
административен орган са следствие твърдените вреди.
Съдът, като провери редовността и
допустимостта на постъпилата искова молба, намери, че същата не отговаря на
законовите изисквания, предвидени в разпоредбите на чл.158 ал.1 от АПК, във
връзка с чл.150 т.7 от АПК и чл.144 от АПК, във връзка с чл.127 ал.1 т.4 от АПК
и с определение от 20.01.2022г. остави жалбата без движение, с указание да се посочи
изчерпателно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. На 01.02.2022г.
и 11.02.2022г. е депозирана нова молба и допълнителна такава, с които са изпълнени
указанията на съда, като се сочи, че твърдените вреди били настъпили от
действието на ДФЗ по прихващане на недължими суми, произтичащи от отменен
административен акт със суми от друга програма за подпомагане, предназначени за
осъществяване на предмета на дейност на института, което било незаконосъобразно
и законната лихва се претендира, считано от 08.12.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
В първоначалната искова молба се сочи,
че с Решение за налагане на финансова корекция № 01-2600/7761#14 от
01.08.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София на
Земеделски институт– Шумен повторно била наложена финансова корекция по Договор
№ 27/121/04144 от 29.12.2009г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
мярка 121 „Модернизиране на селските стопанства“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г. след прогласяване нищожността на
предходно Решение за налагане на финансова корекция № 01-2600/7761 от
07.02.2018г., идентично като мотиви, основание и размер на корекцията,
обжалвано в хода на АД № 428/2019г. на ШАдмС и прогласено за нищожно с Решение
№ 11125 от 17.07.2019г. по АД № 8607/2018г. на ВАС- Четвърто отделение. Сочи
се, че в хода на административно дело по оспорването му, ищецът бил уведомен с
приложено по делото писмо, че сумата 38699,82лв. главница и сумата 473лв. лихва
са прихванати през м.10.2019г. от оторизираната за плащане сума в размер на
53571лв., представляваща преходна национална помощ за животни през 2019г. С
оглед идентичността на сумата за главница доверителят счита, че е извършено
прихващане на финансовата корекция, предмет на горното дело, което е било
висящо. Сочи, че с Решение № 13/24.01.2020г. по АД № 428/2019г. на ШАдмС било
отменено Решение за налагане на финансова корекция № 01-260/7761#14 от
01.08.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ„Земеделие“-гр.София на Земеделски
институт– Шумен в размер на 38699,82 лв. главница и 473 лв. лихва, като с
Решение № 13377/28.10.2020г. по АД № 4667/2020г. на ВАС – Четвърто отделение актът
бил оставен в сила. С оглед на това, при направено допълнение на исковата
молба, ищецът намира, че действията на ДФ „Земеделие“, изразяващи се в
незаконосъобразно прихващане на сумата в размер на 38699,82лв. главница и
сумата от 473лв. лихва, са причинили вреда за Земеделски институт в общ размер
39172,82 лв. и моли да бъде осъден ответникът да заплати на Земеделски институт
– Шумен, представляван от Директора, обезщетение за причинените имуществени
вреди и мораторна лихва за времето от 01.10.2019г. до датата на завеждане на
исковата молба в размер на 4722,50лв., ведно със законната лихва. Към исковата
молба са приложени писмени доказателства. Претендира се присъждане на
направените по настоящото дело разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуални
представители, които поддържат исковата претенция и претендират присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски по настоящото производство, както и по адм.д.
№450/2020г. на ШАдмС и адм.д.№ 7289/21г. на ВАС.
Ответната страна– ДФ„Земеделие“-гр.София
в писмено становище от 04.02.2021г. по адм.д.№ 450/20г. оспорва исковата молба с
подробно изложени аргументи по законосъобразността на осъщественото прихващане
на основание Решение за налагане на финансова корекция № 01-2600/7761#14 от
01.08.2019г. Не се оспорва, че същото е извършено през октомври 2019г., и
по-конкретно на 16.10.2019г., като 38 699.82лв. са отнесени за погасяване
на дължимата главница и 473.00лв. за погасяване на дължима лихва. При
повторното разглеждане на делото не представя становище по коригираната искова
молба. Не претендира разноски по делото. Не изпраща представител в открито
съдебно заседание.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Шумен дава становище за неоснователност на иска.
С оглед предпоставките за процесуална
допустимост на иска по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, настоящия
съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима– същата е подадена от лице, което твърди настъпили
неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия от страна на
административен орган. Разгледана по същество исковата молба е неоснователна, поради следните
съображения от фактическа и правна страна:
От
събраните по делото доказателства се установи безспорно, че Експериментална
база- Държавно предприятие към Институт по земеделие - Шумен с правоприемник-
ищецът- Институт по земеделие- Шумен е
бенефициер по Договор №27/121/04144 от 29.12.2010г. за отпускане на финансова
помощ по мярка 121„Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007- 2013 година, подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони/стр.102 по
адм.д.№450/2020г./, с който ДФ „Земеделие“ е приел да предостави на института
помощ в размер на 85% от одобрените и реално извършени разходи за изпълнението
на проект №27/12104144 с наименование: „Доставка на селскостопанска техника за
нуждите на Експериментална база– ДП към Институт по земеделие– Шумен“ в размер
на 387 003.30лв. одобрена безвъзмездна финансова помощ.
Въз основа на заявление за подпомагане
от 06.06.2019г. институтът, като земеделски производител с УИН: 27/280519/05998
участвал и в няколко схеми и мерки за
подпомагане, сред които „Преходна национална помощ за животни- кампания 2019г.“
и по-конкретно „Схема за преходна
национална помощ за говеда, необвързана с производството“. Съгласно Наредба № 3
от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания
и Наредба № 19 от 12.10.2015 г. за реда за контрол на изискванията на схемите
за преходна национална помощ, Държавен фонд "Земеделие" е
Разплащателна агенция по схемата, посочена в чл.35 т.3 от Наредбата.
Във връзка с изпълнението на
договора по мярка 121„Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСС, с Решение
за налагане на финансова корекция № 01-2600/7761#14 от 01.08.2019г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“-гр.София, на основание чл.73 ал.1 т.9,
във връзка с чл.73 ал.1 от ЗУСЕСИФ, на института била наложена финансова
корекция за сума в размер на 38699.82 лв. без ДДС, представляваща 10% от
стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи
по договор за възлагане на обществена поръчка. Този административен акт бил
обжалван от ищецът, като било образувано адм.д№428/2019г. на ШАдмС, приложено
към настоящото.
С писмо изх.№07-1300/42-89 от
12.11.2019год. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, подписано от него с валиден
КЕП на 11.112019г., получено от жалбоподателя на 12.11.2019г. чрез електронен
обмен, видно от извлечение от деловодна система на ДФЗ, ищецът бил уведомен, че
сумата 38699.82лв. и сумата 473лв. лихва, представляващи задължение на
института по ПРСР 2007-2013, са прихванати през м.октомври 2019год. от
оторизирана за плащане от ДФЗ сума в размер на 53571лв., представляваща
преходна национална помощ за животни през 2019год. Било указано, че
оторизираната сума за национална помощ и прихванатото задължение следва да се
отчетат на касова основа като трансфер със съответните кодове по ЕБК. На
16.10.2019г., било извършено прихващане с насрещно вземане, с основание-
нередност- публични вземания, видно от хронологичен опис на трансфер към
бюджетно предприятие Земеделски институт/стр.124- 125/, като на институтът била
преведена сума 14398,18лв.
По предприето искане от ищецът за
спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на оспореното
решение, по реда на чл.166 от АПК, мотивирано също с твърдението, че прихващането
на суми е незаконосъобразно действие на ДФЗ, с Определение от 21.10.2019г.,
постановено по адм.д.№ 428/2019г. по описа на ШАдмС, съдът намерил същото за
неоснователно и го отхвърлил.
С Решение №13/24.01.2020г. по адм.д.№
428/19г. по описа на АдмС Шумен Решение за налагане на финансова корекция №
01-2600/7761#14 от 01.08.2019 год. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ било отменено като незаконосъобразно. Съдебният акт бил потвърден с
Решение №13377/28.10.2020г. по АД № 4667/2020г. на ВАС, като по реда на чл.173
ал.2 от АПК, диспозитивът бил допълнен и преписката била изпратена на
административния орган за ново произнасяне. Следователно, към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело, административното
производство по издаване на ново решение за финансова корекция по отношение на
ищеца е висящо. Това се установява и от докладна записка изх.№ 01-2600/7761 от
14.01.2021г. от дирекция „Правна“ на ДФЗ /стр.101 от адм.д.№450/2020г./
С предходно
решение №72/16.05.2018г., постановено по адм.д№68/2018г. по описа на ШАС,
приложено по настоящото дело, е отменено предходно Решение
№01-2600/7761/07.02.2018г. за налагане на финансова корекция по Договор
№27/121/04144 от 29.12.2010 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка 121
от ПРСР/2007-2013 г./ на Изп.директор на ДФ„Земеделие“, което с решение
№11125/17.07.2019г. по АД №8607/2018 г. на ВАС е отменено, като е прогласена
нищожността на Решение №01-2600/7761/07.02.2018г. за налагане на финансова
корекция.
В хода на първоначалното разглеждане на
исковата молба по искане на ищеца е била изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, която не допринася съществено за изясняване на делото от обективна
страна, доколкото ответната страна не оспорва, че е извършено прихващане, като
представя и писмени доказателства за точния момент на компенсацията, нейният размер
и основание. При повторното разглеждане на делото, по искане на ищеца бяха
събрани гласни доказателствени средства- свидетелски показания, които освен, че
са недопустими, съгласно чл.226 ал.2 от АПК и чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, са и
ирелевантни за предмета на доказване.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по седалището
на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите, следователно при
спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа
предявения иск е Административен съд- Шумен. Съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен пасивно легитимиран ответник.
Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
която сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност; 2. настъпила вреда от такъв
административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Отговорността
е безвиновна, като съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
С оглед посоченото в допълнената искова
молба основание за настъпилите вреди, първият елемент от фактическия състав за
ангажиране отговорността на държавата в лицето на ответника, който следва да е установен,
е наличието на незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията
на ДФЗ, като законът има предвид фактически действия, отграничавайки ги от
действията по чл.21 ал.3 и 4 от АПК, които кодексът приравнява на индивидуални
административни актове. Наличието
на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението
на доказателствената тежест. Административният акт, съответно- действието или
бездействието са незаконни, когато противоречат на закона или на друг
нормативен акт или когато не са предвидени в него, т.е. при липса на законово основание.
За да е налице незаконосъобразно действие на администрацията, е необходимо
наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице
защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно
по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на
административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален
административен акт.
В настоящия казус фактическото
изпълнение на компенсация на две вземания до размера на по-малкото от тях,
което се твърди, че е незаконосъобразното действие на ДФЗ, е осъществено въз
основа на индивидуален административен акт и не представлява действие по
смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДВОВ. Според съда, по своята правна същност писмо
изх.№07-1300/42-89 от 12.11.2019год. на Изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“, представлява частичен отказ за плащане на преходна национална
помощ за животни през 2019год. Писмото притежава всички белези на индивидуален
административен акт, съгласно легалното дефиниране в чл.21 ал.1 АПК понеже
съдържа изрично волеизявление на овластен със закон административен орган, с
което се създават задължения към конкретен адресат и с него пряко и
непосредствено, се засягат права и законни интереси на същия. Този
административен акт не е бил оспорен от жалбоподателя, съответно отменен по административен
или съдебен ред. Същият е влязъл в сила, като е породил своите правни
последици, и е недопустимо в настоящото производство да бъде преразглеждан по
реда на ЗОДОВ, включително относно наличието на материално-правните
предпоставки за съществуване на подлежащото на изпълнение вземане. /Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016г./ С оглед на изложеното
липсва първата предпоставка за пораждане на отговорност на държавата за вреди
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
За пълнота следва да се посочи, че в
сключения между страните Административен договор от 29.12.2010г. е залегнала
клауза в раздел 8- „Отговорност“, че когато ползвателят на помощта не изпълнява
свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ,
фондът може да поиска връщането на вече изплатените суми, ведно със законната
лихва върху тях, като прилага санкциите по чл.51 и чл.52 от Наредба № 8 от
03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка от ПРСР. Съгласно чл.71 ал.1 от ЗУСЕСИФ чрез извършването на
финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от
ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства– допустими разходи по
проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички
разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с
приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.
Съгласно чл.27 ал.2 изр.1 от ЗУСЕСИФ,
оспорването на индивидуалните административни актове по този закон, сред които
е издаденото Решение за налагане на финансова корекция № 01-2600/7761#14 от
01.08.2019год. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, не спира
тяхното изпълнение. В специално производство по чл.166 от АПК, съдът не е спрял
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, както беше посочено
по-горе в решението, в следствие на което е било налице едно установено по
размер и основание, изискуемо и ликвидно вземане на управляващия орган- ДФЗ към
ищецът. Безспорно е, че изпълнението на невлезлия в сила акт за финансова
корекция с допуснато по силата на закона предварително изпълнение въздейства
върху правната сфера и съответно върху икономическия интерес на адресата, тъй
като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален
административен акт, но при последваща отмяна на Решението, внесените в хода на
изпълнението парични средства, ще бъдат недължимо внесени и за лицето ще
възникне вземане към държавата.
Съгласно чл.12 от Методология за определяне на финансови
корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на
обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните
фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони/ приета с ПМС № 134 от 5.07.2010 г. отм.2017г., но
приложима за съответния програмен период 2007-2013г., съгласно §1 ал.2 от
Постановление №57/28.03.2017г./, управляващият орган, в случая- Фондът е длъжен
да предприеме незабавни действия за възстановяване от страна на бенефициентите
на неправомерно изразходваните/изплатените суми, съфинансирани от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, в това число свързаното с тях
национално съфинансиране. В чл.13 ал.6 т.1-3 е уредена възможността за
прихващане от последващи плащания по договора, обезпечения по договора или уведомяване
на Националната агенция за приходите за предприемане на действия по
принудително изпълнение, понеже решението е годно изпълнително основание по
смисъла на чл.165 от ДОПК. Действително, в настоящия казус, в несъответствие с
изискванията на чл.13 ал.6 т.1 от Методологията, е било извършено прихващане,
което не е с последващо плащане по същия Административен договор № 27/121/04144/29.12.2010г.
между страните, а по схема за финансово подпомагане по друго административно
правоотношение между тях, но същото е извършено на основание индивидуален административен
акт за отказ за оторизация на плащане по заявление на жалбоподателя, който не е
бил отменен и по отношение на него в исковата молба не се твърдят причинени
вреди. При постановяване на настоящото решение съдът съобрази практика на ВАС
по сходен казус, постановен по отказ за плащане на ръководител на управляващ
орган, представляващо прихваната дължима сума от бенефициер на безвъзмездна
финансова помощ- Решение № 13764 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7197/2015
г., VII о.
С оглед на изложеното, съдът намира,
че по делото не са доказани, че са осъществени незаконосъобразни действия, т.е.
не е налице първият задължителен елемент от сложния фактически състав по
възникване отговорността на държавата. Поради това, не следва да се обсъжда
наличието на другите предпоставки по чл.1 от ЗОДОВ, въпреки, че по отношение на
размер на вреди и причинно-следствена връзка между действията и твърдени
имуществени последици също не бяха представени никакви доказателства от страна
на ищеца. Исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена
изцяло.
С молбата се претендира и присъждане
на мораторна и законна лихва, като неоснователността на главната претенция води
до извод за неоснователност на акцесорните искове, поради което същите следва
да бъдат отхвърлени.
По делото не се претендират
съдебно-деловодни разноски от страна на ответника, поради което не се дължи
произнасяне на съда по чл.10 ал.4 от ЗОДОВ.
С оглед на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявените искове от Земеделски
институт– Шумен, ЕИК ********, представлявано от Директора проф. дн А.П.А.срещу
ДФ „Земеделие“– ЦУ– Разплащателна агенция, представляван от Изп.Директор, с
правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, за осъждането на ответната страна да
заплати сума в размер на 39172.82лв.- главница, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди; мораторна лихва върху главницата в размер на 4772.50лв.
за периода от 01.10.2019г. до датата на завеждане на исковата молба-
08.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.12.2020г. до
окончателното ѝ заплащане, в следствие на незаконосъобразно действие на ответника,
като неоснователен.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България град София в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с
чл.138 ал.1 от АПК.
Съдия: