РЕШЕНИЕ
№ 4007
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20225330107895 по описа за 2022 година
Предмет на производството са предявени кумулативно съединени
отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК за недължимост на сума в
размер на 245,21 лв. – главница, възнаградителна лихва за периода 15.05.2009
год. до 15.03.2010 год. в размер на 56.95 лева, мораторна лихва за периода
15.06.2009 год. до 28.11.2011 год. в размер на 66.30 и законна лихва от
19.12.2011 год. до изплащане на вземането и 125 лева разноски по издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1547/2011г. на РС Пещера, както и 460,84 лв. –
главница, възнаградителна лихва за периода 15.12.2009 год. до 15.04.2010 год.
в размер на 104.64 лева, мораторна лихва за периода 15.01.2010 год. до
28.11.2011 год. в размер на 90.71 лв, ведно със законна лихва върху
главницата от 19.12.2011 год. до окончателното изплащане на сумата и 125
лева разноски по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1550/2011г. на РС
Пещера.
Ищцата твърди, че със Заповед за изпълнение па парично задължение №
1018/19.12.2011г., издадена по ч.гр.дело № 1547/2011г. по описа на РС
Пещера, въз основа на документ по реда на чл.410 ГПК бил издаден
изпълнителен лист, с кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
1
гр.София, за следните суми: 245,21 лв. – главница, възнаградителна лихва за
периода 15.05.2009 год. до 15.03.2010 год. в размер на 56.95 лева, мораторна
лихва за периода 15.06.2009 год. до 28.11.2011 год. в размер на 66.30 и
законна лихва от 19.12.2011 год. до изплащане на вземането и 125 лева
разноски.
Твърди също, че със Заповед за изпълнение па парично задължение №
1033/22.12.2011г., издадена по ч.гр.дело № 1550/2011г. по описа на РС
Пещера, въз основа на документ по реда на чл.410 ГПК бил издаден
изпълнителен лист, с кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
гр.София, за следните суми: 460,84 лв. – главница, възнаградителна лихва за
периода 15.12.2009 год. до 15.04.2010 год. в размер на 104.64 лева, мораторна
лихва за периода 15.01.2010 год. до 28.11.2011 год. в размер на
90.71, ведно със законна лихва върху главницата от 19.12.2011 год. до
окончателното изплащане на сумата и 125 лева разноски.
Твърди, че вземането по посочените суми произтичало от договор за
кредит CREX – ..............год. и от договор за кредит ..............
Сочи, че въз основа на така издадените изпълнителни листи на
12.07.2021 год. било образувано изп.дело ...... год. на ........ с взискател -
ответното дружество и длъжник – ищеца. Излага твърдения, че по
изпълнителните лискти
Сочи, че с договор за цесия, за която не била уведомена и за която
разбрала при запознаване с изпълнително дело ...... год. на ......, кредиторът по
изпълнителните листи прехвърлил вземанията на ответното дружество.
Счита, че задълженията й по двата изпълнителни листа били погасени
по давност , тъй като от 05.01.2012 год., когато бил издаден изпълнителният
лист по ч.гр.д. 1547/2011 год., съответно от 17.01.2012 год., когато бил
издаден изпълнителният лист по ч.гр.д. 1550/2011 год. до образуване на
изп.дело по описа на .......на 12.07.2021 год. бил изтекъл период по-голям от 5
години, като е изтекла петгодишната давност съобразно, разпоредбата на чл.
2
110 от ЗЗД.
Тъй като ответното дружество образувало изпълнително дело срещу
ищцата, същата счита, че има правен интерес
Иска се от съда да признае за установено, че ищеца не дължи на
ответника следните суми: 245,21 лв. – главница, възнаградителна лихва за
периода 15.05.2009 год. до 15.03.2010 год. в размер на 56.95 лева, мораторна
лихва за периода 15.06.2009 год. до 28.11.2011 год. в размер на 66.30 и
законна лихва от 19.12.2011 год. до изплащане на вземането и 125 лева
разноски по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1547/2011г. на РС
Пещера, както и 460,84 лв. – главница, възнаградителна лихва за периода
15.12.2009 год. до 15.04.2010 год. в размер на 104.64 лева, мораторна лихва за
периода 15.01.2010 год. до 28.11.2011 год. в размер на 90.71, ведно със
законна лихва върху главницата от 19.12.2011 год. до окончателното
изплащане на сумата и 125 лева разноски по издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 1550/2011г. на РС Пещера, поради погасяване на задълженията по
давност.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество депозирало отговор. Счита
претенцията за допустима, но неоснователна.
Твърди, че на 20.03.2009г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с
универсален правоприемник е "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон
България, в качеството му на кредитор, от една страна и ищецата, в
качеството й на кредитополучател, от друга бил подписан Договор за кредит
№ ......... Между същите страни, на 05.02.2009 год. е подписан и договор за
кредит .......
По молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД през 04.2016 г.
било образувано изп, дело ..... г. по описа на ....... и били приведени в
изпълнение изпълнителните листи. Счита, че така с молбата за образуване на
това изпълнително дело била прекъсната погасителната давност, доколкото
взискателя възложил правомощията по чл.18 ЗЧСИ на ........
Сочи, че през м. април 2016 год. и била извършена справка в НАП дали
длъжникът има регистрирани трудови договори, върху които да бъде наложен
запор, а на 10.06.2016 год. бил насрочен опис на движимите вещи на
3
длъжника.
На 25.01.2019 год. последвало и депозиране на молба за конституиране
на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с която е
поискано и насрочване на дата за опис на движимите вещи на ищцата, което
действие отново прекъсвало давността.
След като изп. дело...... било прекратено на основание чл. 433, ал.1 т.8
от ГПК, взискателят изтеглил процесните изпълнителни листи и е. депозирал
молба за образуване на ново изпълнително производство, а именно изп. дело
........ г. по описа на ............ образувано на 12.07.2021 год., с което отново била
прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния
изпълнител били възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ, като било направено
искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия.
На 03.08.2021 год. било изпратено запорно съобщение до Първа
инвестиционна банка АД.
Счита, че всички изброени изпълнителни действия са прекъснали
течащата относно вземането давност, поради което счита, че давността не е
изтекла.
Излага твърдения, че на дата 14.09.2018 год. между БНП Париба
Пърсънър Файненс ЕАД в качеството му на цедент и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД в качеството му на цесионер е бил сключен договор за
цесия, по силата на който БНП Париба Пърсънър Файненс ЕАД е
прехвърлило вземанията по сключените договори за кредит с на ищцата на
ответното дружество. Посочва, че с пълномощно предишният кредитор е
упълномощил ответника да уведоми от името на БНП Париба Пърсънър
Файненс ЕАД всички длъжници по вземания на БНП Париба Пърсънър
Файненс ЕАД, които последното е цедирало, съгласно сключения договор за
цесия на 14.09.2018 год. Сочи, че такова уведомление е изпратено и на
ищцата, която лично го е получила на адреса, предоставен от нея – гр. .......,
което било удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от
служител на МиБМ Експрес ООД.
Иска се от съда, ако преме, че ищцата не е била уведомена за
извършеното прехвърляне да прието приложеното към отговора уведомление
за прехвърляне на вземания, като такова по чл. 99 от ЗЗД.
Иска се от съда отхвърляне на претенцията, като неоснователна.
4
Претендират се деловодни разноски. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца с искане за
редуцирането му до минималния размер.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 05.01.2012., издаден по ч.гр.д. № 1547/2011г. на
РС Пещера въз основа на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.410
ГПК № 1018/19.12.2011 год., ищцата П. /с фамилия към момента на издаване
на заповедта и изпълнителния лист Ш. / била осъдена да заплати на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД гр.София следните суми: 245,21 лв.
– главница, възнаградителна лихва за периода 15.05.2009 год. до 15.03.2010
год. в размер на 56.95 лева, мораторна лихва за периода 15.06.2009 год. до
28.11.2011 год. в размер на 66.30 и законна лихва от 19.12.2011 год. до
изплащане на вземането и 125 лева разноски
С изпълнителен лист от 17.01.2012., издаден по ч.гр.д. № 1550/2011г
по описа на РС Пещера въз основа на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл.410 ГПК № 1033/22.12.2011 год. ищцата П. /с фамилия към
момента на издаване на заповедта и изпълнителния лист Ш. / била осъдена да
заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД гр.София следните
суми 460,84 лв. – главница, възнаградителна лихва за периода 15.12.2009 год.
до 15.04.2010 год. в размер на 104.64 лева, мораторна лихва за периода
15.01.2010 год. до 28.11.2011 год. в размер на 90.71, ведно със законна лихва
върху главницата от 19.12.2011 год. до окончателното изплащане на сумата и
125 лева разноски
Въз основа на така издадените изпълнителен листи и по молба от
07.04.2016. на взискателя - към него момент БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД гр.София, било образувано ИД № ....... по описана ......с
район на действие ОС ......
По делото е поискано от взискателя с възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ
предприемане на необходимите изпълнителни действия срещу длъжника без
да са посочени точно какви действия. Извършвани са множество справки,
поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление.
С разпореждане от 13.05.2016 год. за 10.06.2016 год. бил насрочен опис
5
на движимите вещи, собственост на П., на адреса й в гр. П... ул. ..... За
получаване на съобщението за насрочения опис на адреса на П. било залепено
уведомление.
На 14.09.2018 год. между БНП Париба Пърсънър Файненс ЕАД в
качеството му на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в
качеството му на цесионер бил сключен договор за цесия, по силата на който
БНП Париба Пърсънър Файненс ЕАД прехвърлило вземанията по сключените
договори за кредит с ищцата на ответното дружество.
На 12.12.2018 год. ищцата е получила съобщения за извършената цесия,
видно от съобщения за връчени уведомления за цесия /л.160 и л.171 от
делото/.
С молби от 31.01.2019 год.. ответното дружество поискало
конституирането му като взискател по изпълнителното дело досежно двата
издадени изпълнителни листа, въз основа на осъществена цесия на вземането
на първоначалния кредитор, като и с двете молби е посочен и конкретен
изпълнителен способ - насрочване дата за извършване на опис на движимите
вещи на длъжника П.. Ответното дружество е конституирано като взискател
по изпълнителното дело на 01.02.2019 год.
С постановление от 18.11.2019 г. ЧСИ прекратил изпълнителното
производство по ИД № ..... на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и върнал
изпълнителните листи с протокол от 24.06.2021 г.
Ответното дружество депозирало молба на 12.07.2021. пред ...... с район
на действие ОС .... с искане за образуване на изпълнително производство
срещу ищцата, въз основа на издадените изпълнителни листи от 05.01.2012
год. и 17.01.2012 год. Поискано е от взискателя с възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ
предприемане на необходимите действия за нормалния ход на
изпълнителното производство. Посочен е конкретен изпълнителен способ -
насрочване дата за извършване на опис на движимите вещи, находящи се на
адреса на длъжника. Представен е договор за цесия от 14.09.2018 г.,
потвърждение за извършената цесия, пълномощно от първоначалния
кредитор към ответното дружество цесионер за уведомяване на длъжниците и
представляване на първия кредитор пред различни институции в страната.
С Постановление от 12.07.2021 г. на ЧСИ било образувано ИД № .... по
описа на ......с район на действие ОС ...... с взискатели ответното дружество и
6
ТД НАП Пловдив – присъеднитен взискател на 19.07.2021 год
Със запорно съобщение от 03.08.2021 год. бил наложен запор на
банковите сметки на П. в „Първа инвестиционна банка“ АД.
На 05.08.2021 год. било залепено уведомление на адреса на ищцата.
На 07.04.2022 год. било депозирано искане от ищцата до ЧСИ за
запознаване с изпълнителното дело. На същата дата – 07.04.2022 год. на
ищцата е връчена и покана за доброволно изпълнение.
Исковата молба е депозирана на 31.05.2022 г.
На 17.06.2022 год. е допуснато обезпечение на предявените от ищцата
искове чрез спиране на изпълнението по ...... год. на ....... с район на действие
ОС .....
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск за установяване
недължимост на парични суми, по издадени изпълнителни листи, въз основа
на влязли в сили заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК е допустим. Искът е
предявен от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със
сила на пресъдено нещо недължимостта на това вземане на ответника, поради
несъществуването му или погасяването му по давност.
Правният интерес на ищцата е продиктуван от обстоятелството, че е
налице висящ изпълнителен процес срещу нея.
При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи
доказателствената тежест да установи при условията на пълно и пряко
доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да
докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.
Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното
от него вземане, едва след което ищецът да установи възраженията си за
неговата недължимост.
В конкретния казус ищцата се позовава на изтекла погасителна
вземането давност, настъпила след издаването на изпълнителния титул, т.е.
7
поради настъпване на пет годишна давност от издаването на изпълнителния
лист.
Ответното дружество от своя страна застъпва становище, че давността
не е изтекла и била прекъсната с образуване на изпълнителното дело от 2016г.
с депозирани справки в НАП по него, насрочен опис на движимите вещи на
длъжника, с депозиране молба за конституиране на ответника за взискател по
изп.дело от 2016 год., молба за образуване на ново изпълнително
производство, а именно изп. дело .....г. по описа на ......, с изпратеното запорно
съобщение до Първа инвестиционна банка АД.
Съдът намира, че в случая погасителната давност за събиране на
вземането и по двата изпълнителни листа действително не е изтекла и е била
прекъсвана, макар и не с всички посочени от ответното дружество действия
на съдебните изпълнители.
Мотивите на съда за това са следните:
Съгласно мотивите на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело
№ 2/2013г. на ОСГТК ВКС РБ, анализиращи чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а
доколкото, чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на
парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи,
като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество
вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението, чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
8
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
В конкретния случай всеки един от изпълнителните листи е издаден по
надлежно проведено заповедно производство. От издаването на всеки един от
тях съответно на 05.01.2012 год. и на 17.01.2012 год. е започнал да тече
давностен срок, който е пет годишен.
По образуваното изпълнително дело от 2016 давността е прекъсната, тъй като
се установи, че в този изпълнителен процес са предприети валидни действия
по изпълнение, а именно насрочването на опис на движимите вещи на
ищцата, извършено с разпореждане на ЧСИ от 13.05.2016 год. С искането за
конституиране на нов взискател от 31.01.2019 след осъществена цесия,
давността не е прекъсната, така както счита ответника, тъй като не се касае за
присъединяване на кредитор, а за заместване на първоначалния такъв.
Въпреки това обаче, доколкото в искането е инкорпорирано и такова за
насрочване и извършване на опис на движими вещи и е проявление на
активността на кредитора, въпреки че не са налице последващи действия на
съдебния изпълнител, то съдът намира, че отново давността е прекъсната /в
този смисъл решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о на
ВКС, решение № 37/ 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. на ВКС./. В
случая е налице процесуалната активност на кредитора, след като той е
поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за
прилагане на изпълнителни способи, поради което и не следва да бъде
санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на
посочения изпълнителен способ.
Давността за принудително изпълнение на вземанията по двата
изпълнителни листа е прекъсната и с образуване на изпълнително дело пред
..... на 12.07.2021 год., доколкото в молбата за образуване отново е
инкорпорирано искане за конкретно извършване на принудително действие -
9
опис на движимостите на ищцата. Давността е прекъсната и с наложения
запор върху банковите сметки на П. от 03.08.2021 год.
Предвид изложените съображения съдът намира исковата претенция за
неоснователна, доколкото към датата на депозиране на исковата молба, а
дори и към настоящия момент петгодишната за събиране на вземанията не е
изтекла. Съдът приема, че същата е започнала да тече от 19.12.2011 год. с
издаване на заповед за изпълнение № 1018 по ч.гр.дело 1574/2011 год. и
съответно от 22.12.2011 год. с издаване на заповед за изпълнение № 1033 по
ч.гр.д. 1550/21 год.. /доколкото липсват данни за влизане в сила на
процесните заповеди за изпълнение и доколкото същите подлежат на
обжалване само в частта за разноските/, като е била прекъсвана нееднократно
- веднъж на 13.05.2016 год. с насрочване на опис на движими вещи на ищцата
по ......, в последствие на 31.01.2019 год. с отправеното искане за извършване
на опис на движими вещи по ....... , с последващо искане за извършване на
опис по ......год. на 12.07.2021 год. и с налагане на запор върху банковите
сметки на ищцата от 03.08.2021 год. по ......
При този изход на спора право на разноски има ответникът.. Ответното
дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл.
78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, фактът, че е приключило в едно
с.з., следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.439 ГПК предявения от С. Г. П. ЕГН
********** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, ЕИК:
*********, отрицателен установителен иск, че С. Г. П. ЕГН ********** НЕ
ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, ЕИК: *********,
10
следните суми: 245,21 лв. – главница, възнаградителна лихва за периода
15.05.2009 год. до 15.03.2010 год. в размер на 56.95 лева, мораторна лихва за
периода 15.06.2009 год. до 28.11.2011 год. в размер на 66.30 и законна лихва
от 19.12.2011 год. до изплащане на вземането и 125 лева разноски по издаден
изпълнителен лист от 05.01.2012 год. по ч.гр.д.№ 1547/2011г. на РС Пещера,
както и 460,84 лв. – главница, възнаградителна лихва за периода 15.12.2009
год. до 15.04.2010 год. в размер на 104.64 лева, мораторна лихва за периода
15.01.2010 год. до 28.11.2011 год. в размер на 90.71 лева, ведно със законна
лихва върху главницата от 19.12.2011 год. до окончателното изплащане на
сумата и 125 лева разноски по издаден изпълнителен лист от 17.01.2012 год.
по ч.гр.д.№ 1550/2011г. на РС Пещера, на основание на които е образувано
изпълнително дело ..... по описа на ..... с район на действие ОС ....., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК С. Г. П. ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, ЕИК:
*********, сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11