Р Е Ш Е Н И Е
02.03.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
III, г. о.
Районен съд – Дупница състав
14.02. 2018
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Михаил Малчев
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1296 2017
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба, подадена от А.Д.К. с ЕГН:********** против „Меди-Стефи” ЕООД с ЕИК:*********, с която са предявени обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.195, ал.1, пред.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът иска от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че „Меди-Стефи” ЕООД дължи на А.Д.К. сума в общ размер от 6263.86 лв., представляваща извършени разходи за отстраняване на недостатъците на закупен автомобил за сметка на продавача, сума от 106.65 лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.03.2017г. до 29.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 30.05.2017г. до изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в настоящото и заповедното производство разноски.
Ищецът твърди, че на 14.12.2016г. е закупил употребяван автомобил от „МЕДИ – СТЕФИ” ЕООД, което дружеството има за занятие покупко-продажбата на автомобили. Автомобилът, който е закупил, нерегистриран към онзи момент, е Хюндай Санта Фе, с рама КМSН81WР7U113903. На 27.02.2017 двигателят на автомобила блокирал на километър 317 на автомагистрала Тракия, в платното към София. На същата дата автомобилът е бил репатриран до продажбен и автосервизен център Хюндай - Бургас от „КИРИЛ СТОЯНОВ – Т” ЕООД за сумата от 180 лв. След диагностика се установява, че двигателят е имал недостатъци вътре в себе си, които са довели до погиването му и са били скрити, не можещи да бъдат забелязани при обикновен оглед - отслабване на цилиндровата глава, изразяващо се в пукнатини, през които преминава охлаждаща течност и навлиза в горивната камери. На 29.03.2017г. закупил резервен двигател с от Благой Димитров Зинков за сумата от 5000 лв. На 04.04.2017г. закупил от „КОСЕР” АД необходимите части и консумативи, аксесорнн на двигателя, нужни за подмяната му, а именно: подгревни свещи - четири броя - 108.85 лв.; гарнитура колектор - един брой - 24.83 лв.; гарнитура колектор - един брой - 39.89 лв.; пистов ремък - един брой - 34.17 лв.; моторно масло - един литър - 21.30 лв.; моторно масло - пет литра - 95.50 лв. и маслен филтър - един брой - 22.42 лв. На 05.04.2017г. възложил смяната на погиналия двигателя на Десислав Димитров Димитров, служител на Продажбен и автосервизен център Хюндай. За смяната на двигателите заплатил 600 лв. На 11.04.2017г. е извършена диагностика след монтажа на двигателя за 136.90 лв., след което се установило, че автомобилът е приведен в изправно състояние. На 15.05.2017г. след като ремонта приключил уведомих дружеството с писмо, за това, че ремонта е извършен за негова сметка и какви са дължимите суми.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Заявява, че на 14.12.2016г. с договор за покупко-продажба на МПС е продал на ищеца А.Д.К. употребяван автомобил марка Хюндай, модел Санта Фе, за сумата от 4 400 лева, с дизелов двигател, скоростна кутия - ръчна, за което е издадена и съответната данъчна фактура. На купувача му с било известно, че автомобилът е втора употреба, регистриран за първи път на 28.02.2007г. Двигателят на автомобила Хюндай Санта Фе към момента на продажбата е бил износен съобразно възрастта си - с оглед годината на производство и първата регистрация на автомобила 28.02.2007г., а от пробегът му след датата на продажба до 27.02.2017г. следва, че той не е бил негоден след момента на продажбата. Описаният по-горе автомобил е огледан от купувача преди покупката му в присъствието на още едно лице, вероятно технически грамотно. Автомобилът е изпробван от купувача и консултанта няколко пъти на 08.12.2016г., когато е оставила капаро и преди продажбата на 14.12.2016г., като е приет без забележки. Ако е имало дефект по двигателя към момента на продажбата, то същият не е бил скрит, тъй като на автомобила при покупката му е извършен оглед, освен от купувача и от доведен от него консултант, и ако е имало „отслабване на цилиндровата глава, изразяващи се и пукнатини, през които преминава охлаждаща течност и навлиза в горивната камера" е могло да бъде установено веднага при огледа на 08 и 14.12.2016г. Освен това би имало мокрене или теч от двигателя под колата или недостатъчна охладителна течност в радиатора. При състоянието на автомобила към момента на продажбата не е съществувала необходимост от извършването на основен ремонт на двигателя. Не са представени доказателства след продажбата на 14.12.2016 г. дали и как с бил обслужван и експлоатиран автомобила - в специализиран сервиз на Хюндай или другаде. Поддържа, че настъпилите на 27.02.2017г. повреди не са в резултат на скрит дефект, а вследствие на неправилната му експлоатация. От страна на дружеството-продавач не е налице никаква недобросъвестност, поради което същият не дължи исковата сума. Възникването на необходимост от ремонт или смяна на двигателя е в резултат на неправилна експлоатация на лекия автомобил след продажбата, поради което не са налице предпоставки за ангажирането отговорността на продавача при условията на чл.193 и чл.194 ЗЗД. Оспорва също така размера на претендираните разходи за извършения ремонт на автомобила.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на 14.12.2016г. с договор за покупко-продажба на МПС ответното дружество е продало на ищеца А.Д.К. употребяван автомобил марка Хюндай, модел Санта Фе, с рама КМSН81WР7U113903, с дизелов двигател, за сумата от 4400 лв., за която продажба е издадена и съответна фактура от продавача.
Видно е от свидетелство за регистрация част първа, че на 27.12.2016г. закупеният лек автомобил е регистриран и е получил рег. № ВТ 4840 КК, като негов собственик е отразен А.Д.К..
Видно е от протокол за извършена сервизна услуга и фактура, издадени на 13.03.2017г. от „Кирил Стоянов – Т” ЕООД, че на 27.02.2017г. аварирал лек автомобил с марка Хюндай, модел Санта Фе с ДКН ВТ 4840 КК е превозен от километър 317 на автомагистрала „Тракия” посока гр.София до автосервиз, предварително посочен от собственика на автомобила – А.К., за сумата от 180 лв. с ДДС.
С писмо до управителя на „Меди-Стефи” ЕООД – М. от 20.03.2017г., ищцата А.К. е поканила ответното дружество поради възникнал дефект на двигателя на продадения й автомобил, правещ го напълно неизползваем, да й бъдат заплатени по посочена банкова сметка ***. на основание чл.195 ЗЗД в едноседмичен срок от получаването на писмото. Ако в дадения срок сумата не бъде заплатена е посочено, че повредата ще бъде отстранена за сметка на продавача, като стойността на отстраняване на недостатъците ще бъде потърсена по съдебен ред. Съгласно известие за доставяне на 21.03.2017г. Роза Могиларска - съпруга на управителя на ответното дружество, е получила писмо от подател А.К., адресирано до М.М..
Видно е от договор за покупко-продажба на двигател от
МПС и разписка за плащане от 29.03.2017г., че А.К. е закупила от Благой
Димитров Зинков двигател с №D4ЕВ6829003
от собственото на продавача нерегистрирано и не в движение, внос, МПС - марка
Хюндай, модел Санта Фе, рама №КМНSН81WRU023950,
за сумата от 5000 лв., която сума купувачът е заплатил на продавача при
подписването на договора.
Видно е от фактура №**********/04.04.2017г., издадена от „КОСЕР” АД с посочен платец - А.К., че на 04.04.2017г. за закупени и платени в брой подгревни свещи - четири броя - 108.85 лв.; гарнитура колектор - един брой - 24.83 лв.; гарнитура колектор - един брой - 39.89 лв.; пистов ремък - един брой - 34.17 лв.; моторно масло - един литър - 21.30 лв.; моторно масло - пет литра - 95.50 лв. и маслен филтър - един брой - 22.42 лв., възлизащи на обща сума от 346 лв. с ДДС.
По силата на договор за ремонтни дейности, сключен на 05.04.2017г. в гр.Бургас, А.К. е възложила на Десислав Димитров Димитров да извърши демонтаж и монтаж на автомобилен двигател на МПС, марка Хюндай, модел Санта Фе с ДКН ВТ 4840 КК. Изпълнителят се е задължил да извърши ремонтните дейности до 23.04.2017г. срещу възнаграждение в размер на 600 лв. Видно е от разписка за извършено плащане, че на 05.04.2017г. сумата от 600 лв. е заплатена на Десислав Димитров Димитров от А.К..
Видно е от фактура №00000329/13.04.2017г., издадена от „Индустриал Комерс Ко” ЕАД с посочен получател - А.К., че на 13.04.2017г. в продажбен и автосервизен център „Хюндай” в гр.Бургас е извършена диагностика ел. системи, проверка излишно гориво, ЕГР, турбо и преглед на техническо състояние на МПС, марка Хюндай, модел Санта Фе с ДКН ВТ 4840 КК, като е платена цена на услугата в размер на 136.90 лв. с ДДС.
С писмо до управителя на „Меди-Стефи” ЕООД – М. от 15.05.2017г., ищцата А.К. е поканила ответното дружество да й бъдат заплатени по посочена банкова сметка ***.86 лв. на основание чл.195, пр. четвърто ЗЗД, представляващи стойността на авточастите и труда за отстраняване на недостатъците на продадения й автомобил, в едноседмичен срок от получаването на писмото. Съгласно известие за доставяне на 16.05.2017г. Роза Могиларска - съпруга на управителя на ответното дружество, е получила писмо от подател А.К., адресирано до „Меди-Стефи” ЕООД.
В производството е приетата съдебно-техническа и оценителна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. Вещото лице е констатирало, че предвид липсата на българския пазар на достатъчен брой оферти за продажба на годни за употреба (в добро техническо състояние) дизелови двигатели тип D4ЕВ, подходящи за монтаж на процесния лек автомобил, в случая е налице т. н. „пазар на продавача" (пазарните цени се „диктуват" от продавачите), при което е определило пазарната стойност на процесния двигател към 29.03.2017г. на 5000 лв. с ДДС. В исковата молба се описват характерните последствия от воден удар в цилиндрите на процесния дизелов двигател. Според вещото лице слабо вероятна е причинно-следствената връзка между посочения от ищеца механизъм - проникване на охладителна течност в цилиндрите на процесния двигател, довела до пукнатини по цилиндровата глава във всички цилиндри двигателя и резултата – воден удар във всички цилиндри на процесния двигател и неговото блокиране. От описаното в исковата молба се разбира, че в процеснин случай вследствие от воден удар са аварирали със щети всички цилиндри на двигателя. На практика такова напукване на цилиндровата глава във всички цилиндри, при нормална работа на двигателя е неосъществимо, но е възможно да се получи вследствие на прегряване или замръзване на двигателя, или вследствие на тежък воден удар в цилиндрите му. Вероятност за воден удар има в по-редки случаи в следствие на проникване на охладителна течност в някои от цилиндрите на двигателя. Тогава най-често водният удар и щетите от него се ограничават до един или два цилиндъра, при това след престой на автомобила, т.е. след гравитачно проникване на охладителна течност в цилиндрите, поради изравненото налягане в тях с това в охладителната система, а не по време на движение, когато налягането в цилиндрите, през преобладаваща част от времето е по-високо от това в охладителната система и обикновено се наблюдава проникване на отработени газове в охладителната система, а не обратното. В по-чести случаи воден удар настъпва в следствие на проникване на външна вода в цилиндрите на двигателя. Това е възможно при бързо навлизане на автомобил в дълбока локва или при разминаване с бързо движещ се автомобил в дълбока локва или при стартиране на автомобил, който доскоро е бил наводнен в паркирано състояние. Външната вода прониква през въздухозаборника, респ. през въздушния филтър, всмукателната тръба, дроселовата клапа, всмукателните колекторни тръби и отворените всмукателни клапани, при движение на буталото от горна мъртва точка (ГМТ) към долна мъртва точка (ДМТ) при такт „засмукване", последователно във всички цилиндри. В този случай, най-често водният удар и съответните щети засягат всички цилиндри, при това, може да се случи, както по време на движение през локва, така и след престой в наводнено състояние. По правило гаранцията на производителя не покрива щети от воден удар. Твърдяното в исковата молба проникване на охладителна течност в цилиндрите на процесния двигател, ако е имало такова към 14.12.2016г. - датата на закупуване на процесния автомобил или по-късно, по време на експлоатацията на автомобила, е можело да бъде диагностицирано чрез внимателен технически преглед при закупуване, както и последващо проследяване работата на автомобила. Прегледът и проследяването включват наблюдение цвета на димните газове, на поведението и нивото на охладителната течност в разширителното казанче.
В производството са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Красимир Методиев М., който е служител на ответното дружество и е присъствал при огледа и преговорите за закупуване на процесния автомобил. Съдът не намира за необходимо да обсъжда събраните свидетелски показания, доколкото те са оспорени на основание чл.172 ГПК от ищцовата страна и освен това не се отнасят до определящи за изхода на спора обстоятелства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.195, ал.1, пред.3 (последно) ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Установява се по категоричен начин, че между страните в настоящото производство е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор на 14.12.2016г. Сключеният договор може да се квалифицира като потребителски договор за покупко-продажба на МПС, като купувачът - физическо лице се явява потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а продавачът (ответното дружество) е търговец по смисъла на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Доколкото ищецът в производството има
качеството на потребител по отношение на
неговите права, възникнали в резултат на сключения договор за покупко-продажба,
освен общите разпоредби на чл.193, чл.194 и чл.195 ЗЗД, приложение следва да
намерят и специалните такива съответно в ЗЗП и най-вече разрешенията дадени в
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999
година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните
с тях гаранции, които касаят процесния случай. Въз основа на принципа на
ефективност Съдът на Европейския съюз (СЕС) е поставил изискването националният
съд служебно да прилага някои разпоредби, съдържащи се в директиви на Съюза в
сферата на защитата на потребителите. Това изискване е обосновано със
съображението, че въведената с тези директиви система на защита се основава на
идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или
доставчика, от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на
степента си на информираност, и че съществува немалък риск, по-специално поради
незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го
защитава. Ръководни насоки за смисъла и значението на приложимите разпоредби от
Директива 1999/44/ЕО към разглеждания спор са дадени в решение на Съда на
Европейския съюз (СЕС) от 04.06.2015г. по дело C‑497/13 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Gerechtshof Arnhem‑Leeuwarden (Нидерландия) с акт от 10 септември
Предвид гореизложеното, за да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответното дружество ищецът на първо място трябва да докаже, че се е проявил фактически твърдения съществен дефект на двигателя на процесния автомобил в шестмесечния срок от неговото закупуване. Ищецът твърди, че на 27.02.2017г. (в шестмесечния срок от закупуването) двигателят на автомобила е блокирал, като на същата дата той е репатриран в продажбен и автосервизен център „Хюндай” в гр.Бургас, където след диагностика е установено, че двигателят е погинал в резултат на вътрешни дефекти. От протокол за извършена сервизна услуга и фактура, издадени на 13.03.2017г. от „Кирил Стоянов – Т” ЕООД се установява, че на 27.02.2017г. аварирал лек автомобил с марка Хюндай, модел Санта Фе с ДКН ВТ 4840 КК е превозен от километър 317 на автомагистрала „Тракия” посока гр.София до автосервиз, предварително посочен от собственика на автомобила – А.К.. Липсват представени доказателства в кой автосервиз е откаран процесния автомобил на 27.02.2017г. и какви дефекти са установени при техническия преглед на авариралия автомобил в съответния автосервиз. Ищецът не доказва първата предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно че е настъпил твърденият дефект на двигателят на автомобила. Ако действително техническата неизправност/изправност на процесния автомобил е била проверявана в продажбен и автосервизен център „Хюндай” в гр.Бургас, то ищецът би следвало да разполага със съответни диагностични документи от оторизирани сервиз, където ищецът твърди, че е извършена диагностиката на процесния автомобил след процесната авария. Единственото обстоятелство, което е доказано е, че на 27.02.2017г. лек автомобил с марка Хюндай, модел Санта Фе с ДКН ВТ 4840 КК е аварирал на километър 317 на автомагистрала „Тракия” посока гр.София. Причината за аварирането и дефектите, които са довели до него, са напълно неясни. Твърде възможно е причина за аварирането да е например пътно транспортно произшествие, което ищецът умишлено премълчава, за да може да ангажира отговорността на ответното дружество.
Относно неясните обстоятелства има дори нелогични твърдения от ищцовата страна. Например не става ясно защо след като още на 27.02.2017г. автомобилът е репатриран до продажбен и автосервизен център „Хюндай” в гр.Бургас, собственикът е разбрал за състоянието на автомобила си чак на 13.03.2017г. Според тези твърдения излиза, че диагностиката на двигателя е отнела на оторизирания сервиз повече от две седмици. Освен това общоизвестна е практиката на всички оторизирани сервизи при извършен технически преглед на съответен автомобил да издават документ с предписания за отстраняване на констатирани дефекти/повреди. Ищецът нито твърди, че разполага с такъв документ, нито представя такъв. С оглед на това е напълно възможно авариралият по неясни причини автомобил да е бил диагностициран и ремонтиран в неоторизиран сервиз или от технически неграмотно лице, който „ремонт” да е довел именно до погиването на двигателя.
Поради липсата на доказателства, установяващи реалното настъпване на твърдения дефект (погиването на двигателя), е безпредметно да се обсъждат наличието на останалите предпоставки за уважаване на разглеждания иск. Доколкото не е установено какъв дефект на автомобила е настъпил на 27.02.2017г., каква е причината за неговото авариране на тази дата, то ответното дружество няма как да се защита и да доказва, че съответният дефект се дължи или произтича от обстоятелство, настъпило след продажбата на автомобила, за което не носи отговорност.
Все пак за по-голяма яснота следва да се посочи, че дори беше доказано в производството погиването на двигателя на 27.02.2017г. в резултат на така наречения в съдебно-техническата експертиза „воден удар”. По правило гаранцията на производителя не покрива щети от воден удар. Това е така, защото такъв настъпва в резултат най-често на проникване на външна вода в цилиндрите на двигателя. Това е възможно при бързо навлизане на автомобил в дълбока локва или при разминаване с бързо движещ се автомобил в дълбока локва или при стартиране на автомобил, който доскоро е бил наводнен в паркирано състояние. За изброените обстоятелства, отговорност няма как да носи продавача на автомобила. Освен това ако действително е била налице твърдяното в исковата молба проникване на охладителна течност в цилиндрите на процесния двигател към 14.12.2016г. - датата на закупуване на процесния автомобил или по-късно, по време на експлоатацията на автомобила, то това е можело да бъде диагностицирано чрез внимателен технически преглед при закупуване, както и последващо проследяване работата на автомобила. Поради това може да се заключи, че ищецът или не е изпълнил задължението си да прегледа закупената вещ, или пък ако е го е изпълнил, е бил запознат със съответните недостатъци и не може впоследствие да ангажира отговорността на продавача.
Предвид всички гореизложени съображения предявеният главен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.195, ал.1, пред.3 (последно) ЗЗД се явява недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск води до неоснователност на акцесорната претенция с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
По разноските:
Ответното дружество е сторило разноски по делото в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, за което има представен надлежни доказателства за тяхното извършване, които подлежат на присъждане на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ищецът следва да бъде осъден да заплати и сторените от бюджета на съда разноски за изплатено възнаграждение за изготвената техническа експертиза в размер на 440 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А.Д.К. с ЕГН:********** против „Меди-Стефи” ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр.Дупница 2600, ж. к. „Южен” №2, ет.2, ап.2, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.195, ал.1, пред.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, да бъде признато за установено от съда, че „Меди-Стефи” ЕООД дължи на А.Д.К. сума в размер на 6263.86 лв., представляваща извършени разходи за отстраняване на недостатъците на закупен автомобил за сметка на продавача, както и сума от 106.65 лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.03.2017г. до 29.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 30.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК А.Д.К. с ЕГН:********** да заплати на „Меди-Стефи” ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр.Дупница 2600, ж. к. „Южен” №2, ет.2, ап.2, сумата от 600 лв., представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА А.Д.К. с ЕГН:********** да заплати по сметка на Районен съд – Дупница сумата от 440 лв., представляваща разход от бюджета на съда за възнаграждение за изготвената техническа експертиза.
Решението може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: