Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
11.08.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 15906 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 158396 от 28.06.2017г. по гр.д. № 75537/2016г. Софийски районен съд, 52 състав признал за незаконно и отменил на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на И.Х.К., ЕГН **********, от
длъжността „старши инспектор“ в отдел „Летателна годност на гражданските
въздухоплавателни средства“, дирекция „Авиационна безопасност“ при ответника
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Г.В.А.“, извършено със заповед № 45-01-464/04.11.2016г.,
възстановил ищеца на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност
„старши инспектор“ в отдел „Летателна годност на гражданските въздухоплавателни
средства“, в дирекция „Авиационна безопасност“ при Главна дирекция „Г.В.А.“, и
осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 2 КТ сумата 22 758 лв., представляваща
обезщетение за времето от 04.11.2016 г. до 04.05.2017г., заедно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба на 27.12.2016г. до
окончателното й изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден
да заплати на ищеца сумата 1 550 лв. - разноски по делото, а на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК по сметка на СРС – сумата 1 010.32 лв., представляваща държавна
такса.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Г.В.А.“,
който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Първоинстанционният съд не съобразил произтичащите от
европейската уредба – Регламент (ЕС) № 1321/2014 от 26.11.2014г. относно поддържането на
летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти,
части и устройства и относно одобряването на организациите и персонала,
изпълняващи тези задачи – основания, мотивирали работодателя да предприеме
действията по прекратяване на трудовото правоотношение. Тази уредба била с
предимство пред националната, а съдът оставил без всякакво разглеждане
нормативните основания, произтичащи от правото на ЕС при издаването на
заповедта за уволнение. Нарушаването на тези нормативни изисквания било
основание за извършеното уволнение. Със същите се обосновавало твърдението, че
ищецът е действал без необходимата компетентност и е извършил действия, даващи
основания на работодателя да предприеме мерките, обективирани в процесната
заповед. Съдът се ограничил с обсъждането само на националната трудовоправна
уредба, като пропуснал да съобрази уредбата на ЕС, относима за случая, което
обусловило и неправилния му извод за незаконност на уволнението. Решението било
и необосновано, тъй като съдът не съобразил, че извършителите на действията,
представляващи нарушение на изискванията за преглед на летателната годност,
били двама – О.К.и ищецът. Това се потвърждавало от приетите по делото доклад
вх. № 45-09-912/04.11.2016г. от Н.Н.– главен
инспектор в отдел „ЛГ на ВС“, писмо-декларация с вх. № 51-00-138/04.11.2016г.
от управителя на организацията за техническо обслужване на процесния самолет,
както и жалба вх. № 51-00-138/17.10.2016г. от М.П.– собственик на самолет с
рег. знак LZ-FDA. Според тези писмени доказателства, инспекторите К. и К.били осъществили
неправомерни манипулации върху самолета. От тези писмени доказателства се
установявали съображенията на ответника при издаването на процесната заповед,
поради което неправилен бил изводът на СРС, че ответникът не е провел пълно и
главно доказване, че визираните в заповедта нарушения - демонтиране на основни люкове
и панели и самоволно извършване на гресиране и укрепване с пластмасови затягащи
елементи „свински опашки“ на основни възли на въздухоплавателното средство, са
извършени от ищеца. Налице били безспорни доказателства за участието на ищеца в
действията, представляващи неправомерни манипулации на въздухоплавателно
средство, като авторството било безспорно. В писмените си обяснения ищецът не
отричал, че е осъществявал фактически действия по самото въздухоплавателно
средство, макар в присъствието на собственика и на лица, оправомощени да
извършват преглед и ремонт на същото. Освен това командироването на ищеца
заедно с други инспектори било само за извършване на документална проверка на
въздухоплавателното средство, не и за фактически манипулации по него. Поради
това всички действия, извършени от ищеца и представляващи манипулации върху ВС,
били превишаване на дадените му правомощия. От районния съд не било съобразено,
че ищецът не бил изрично упълномощен да извършва такива манипулации, в
съответствие в изискванията на Регламент (ЕС) №
1321/2014, цитирани в заповедта за уволнение. Поради това ответникът не дължал
и обезщетение на ищеца за оставане без работа. Неправилно съдът основал тези
свои изводи единствено на ССЕ, без да съобрази фактите по делото и нормативните
основания, произтичащи от чл. 25 ЗГВ и цитираните в заповедта разпоредби на
общностното право. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо
това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски
и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Съображения излага в
писмени бележки от 09.07.2020г.
Въззиваемата страна И.Х.К. с
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Не претендира разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 вр. ал. 2 КТ.
Ищецът твърди, че с ответника били в трудово
правоотношение, по което заемал длъжността „старши инспектор“ в отдел „Летателна
годност на гражданските въздухоплавателни средства“, дирекция „Авиационна безопасност“.
Със заповед № 45-01-464/04.11.2016г. му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Заповедта за уволнение била
незаконна, тъй като: Не било посочено основанието за прекратяване на трудовия
договор, като в заповедта било посочено само налагането на дисциплинарното
наказание „уволнение“, но не и прекратяване на трудовия договор; Заповедта била
издадена в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като в нея се правело позоваване на
доклад вх. № 45-09-912/04.11.2016г. и писмо вх. № 51-00-138/04.11.2016г., с
които не бил запознат. От служителя били поискани обяснения с покана от
20.10.2016г., т.е. преди откриване на дисциплинарните нарушения. Бил
командирован на 30.09.2016г. съвместно с други двама инспектори от отдела за
извършване на документална и физическа инспекция на летателна площадка до с.
Бохот на самолет с рег. знак LZ-FDA. Констатирали
допуснати нарушения и за осъществената работа съставили доклад №
45-09-331/11.10.2016г., в който били посочени множество нарушения, установени
от комисията, които не допускали летателна годност на въздухоплавателното
средство (ВС). Не бил допускал нарушение на цитирания в заповедта Регламент
(ЕС) № 1321/2014, не бил извършвал технически интервенции, така както са
описани в заповедта за уволнение. Искал е от съда да отмени уволнението като
незаконно, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност, както и да
осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225, ал 1 вр. ал. 2 КТ в
размер на 2 2758 лв. за периода 04.11.2016г. - 04.05.2017г. (допуснато
увеличение на паричния иск с протоколно определение от 10.05.2017г.).
Претендирал е и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба
в съда на 27.12.2016г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове. Техническата грешка в
изписването на основанието за уволнението не се отразявало на
законосъобразността на заповедта; Прекратяването на трудовото правоотношение
било правна последица от налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и
настъпвало ex lege от момента на влизане в сила на заповедта за уволнение;
Заповедта за уволнение била издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ - от ищеца били искани писмени обяснения и
той се възползвал от правото си даде такива, от които било видно, че е запознат
в пълнота с основанието за извършване на проверка от работодателя – постъпила
жалба вх. № 51-00-138/17.10.2016г. Ищецът бил извършил нарушенията на трудовата
дисциплина, изразяващи се в превишаване на правомощията, в разрез с правилата
за безопасност при извършване на проверка на летателна годност и техническо
обслужване, визирани в процесната заповед. Със заповед № 45-03-341/29.09.2016г.
ищецът бил командирован със задача „Преглед на летателна годност на ВС във
връзка с подадено заявление № 55-03-180/02.09.2016г. от собственика на самолет
с рег. знак LZ-FDA“. Прегледът на летателна
годност във връзка с М.Б.902 от Регламент (ЕС) 1321/2014 включвал изпълнението
на документален и физически преглед съгласно изисквания на М.А.710 от
регламента, прегледът на летателна годност изисквал визуална инспекция, която
налага отваряне на панели, тестване на аварийно оборудване, както и посочените
в М.А. 710 (с) действия, но в никакъв случай не изисквал изпълнение на
техническо обслужване и укрепване на основни елементи от системата на
управление на самолета, двигателя или друго оборудване, нито пък инспекторът
имал право да извършва самоволно смазване и гресиране на основните възли на ВС.
Искал е от съда да отхвърли исковете.
Със становище по реда на чл. 312, ал. 2 ГПК, депозирано в едноседмичния
срок, ищецът е оспорил твърденията на ответника в отговора. Проверката на
летателната годност включвала и физически преглед, а ищецът не бил извършвал
техническо обслужване и укрепване на основни елементи от системата за управление
на самолета, двигателя и друго оборудване, не бил изземвал правомощия на
сертифицираната организация за техническо обслужване на ВС, като е оспорил
представените от ответника доклад вх. № 45-09-912/04.11.2016г. – като неотносим
за спора и доколкото в същия не се коментират мотивите на обжалваната заповед, писмо
вх. № 51-00-138/04.11.2016г., имащо характер на свидетелски показания, както и
твърденията в жалба вх. № 51-00-138/17.10.2016г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми,
а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно, че между страните е съществувало безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността длъжността
„старши инспектор“ в отдел „Летателна годност на гражданските въздухоплавателни
средства“, дирекция „Авиационна безопасност“ при ответника. Трудовото
правоотношение е прекратено със заповед № 45-01-464/04.11.2016г., с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че:
На 30.09.2016г., при извършване на проверка на летателната годност на
въздухоплавателно средство с рег. знак LZ-FDA К. превишил правомощията си, като самоволно е извършил
технически интервенции, свързани с манипулации на основни компоненти на ВС. С
действията си демонтирал основни люкове и панели на ВС и самоволно извършил
гресиране и укрепване с пластмасови затягащи елементи „свински опашки“ на
основни възли от управлението на ВС, без да е отразил това в техническия борден
дневник на ВС, като по този начин е иззел функции, които са в изключителната
компетентност на сертифицираната организация за техническо обслужване на
въздухоплавателни средства, което работодателят квалифицирал като нарушение на
разпоредбите на т. М.Б.902 (а) вр. М.А.710, АМС, М.А.710 (б) и (с) от Регламент
(ЕС) № 1321/2014. Отклонявайки се от установената в регламента процедура, К.
компрометирал ВС, като по този начин поставил в опасност както екипажа и
пътниците на ВС, така и трети лица и имущество, които могат да бъдат увредени
при евентуална авария на ВС.
С писмо, получено от ищеца на 20.10.2016г. (л. 20 от делото на СРС), от
ищеца са изискани обяснения по реда на чл. 193 КТ. Такива са дадени от ищеца,
вх. № 15-01-339/31.10.2016г. на МТИТС, до главния директор на ответника. С
обясненията ищецът е оспорил изцяло твърденията в жалба вх. №
51-00-138/17.10.2016г., като е посочил, че проверката на летателната годност се
извършва документално и чрез оглед и физически преглед, като единственото,
което е направил при процесната проверка е било да съдейства на персонала на
организацията за техническо обслужване, като поддържа и развие няколко винтчета
по капак под тялото на самолета. Смазка с четка нанесъл именно ръководителят на
организацията за техническо обслужване, а главният инженер обещал да се
привържат недобре укрепени шлангове. Всичко било под непосредствения поглед и
съдействие на главния инженер, последният и отговорният ръководител свалили
капотажа (покривните капаци) на
двигателя.
Видно от заповед № 45-03-341/29.09.2016г., ищецът е бил командирован със
задача „Преглед на летателна годност на ВС във връзка с подадено заявление №
55-03-180/02.09.2016г.“.
Представени като доказателства са цитираните в заповедта за уволнение
доклад вх. № 45-09-912/04.11.2016г. от Н.Н.– главен
инспектор в отдел „ЛГ на ГВС“, според който от ищеца са нарушени разпоредбите
от Регламент (ЕС) № 1321/2014, цитирани в заповедта за уволнение, както и писмо
вх. № 51-00-138/04.11.2016г. от В.И.– управител на „О.ЕР“ ЕООД, с което същият е
заявил, че на проведената инспекция на 30.09.2016г. на ВС с рег. знак LZ-FDA на л.п. Бохот присъстващите инспектори от отзел „ЛГ на ГВС“ изпълнили
гресиране и укрепване с пластмасови затягащи елементи „свински опашки“, което е
техническо обслужване на ВС; Декларирал, че в качеството си на управител не е
участвал в техническото обслужване на самолета.
От приетото и неоспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК заключение от 02.05.2017г. на ССЕ се установява, че размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 вр. ал. 2 КТ, след приспадане на полученото от
ищеца трудово възнаграждение в размер на 240 лв. при друг работодател за
периода 09.12.2016 – 27.12.2016г., възлиза на 22 758 лв. При извършената в
открито съдебно заседание на 14.06.2017г. констатация по оригинала на трудовата
книжка на ищеца е установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца с „Т. и.“ ЕООД няма вписване да е започнал работа при друг
работодател.
От правна страна: С иска за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. При преценка на законността на
дисциплинарното уволнение съдът извежда вида
на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в
мотивите на заповедта за уволнение, и преценява дали
събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното
в мотивите нарушение. Дисциплинарното
нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите
задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение,
които го характеризират като вид правонарушение, са: деяние (действие или
бездействие), противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение като
основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника и
служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Когато се
касае за най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение по чл. 188, т. 3 КТ,
няма пречка то да бъде резултат на едно нарушение на трудовата дисциплина от
работника или служителя, което обаче следва да съответства по тежест на това
наказание.
В случая, при доказателствена тежест за ответника съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК, и въпреки дадените му от първоинстанционния съд указания с
доклада по чл. 312 ГПК, същият не е доказал при условията на пълно и главно
доказване ищецът да е извършил описаните в заповедта за уволнение нарушения, за
които му е наложено дисциплинарното наказание - самоволно да е извършил
технически интервенции, свързани с манипулации на основни компоненти на ВС, да
е демонтирал основни люкове и панели на ВС и самоволно да е извършил гресиране
и укрепване с пластмасови затягащи елементи „свински опашки“ на основни възли
от управлението на ВС. Противно на твърдяното в жалбата, това не се установява
от представените жалба, доклад и писмо, които, освен че съдържат писмени
свидетелски показания, са и изрично оспорени от ищеца. Пак противно на
твърденията на въззивника, в дадените от ищеца обяснения не се съдържа
признание да е извършвал посочените в заповедта нарушения, съставляващи техническо
обслужване на ВС – твърденията на ищеца в обясненията са, че само е съдействал
на персонала на организацията за техническо обслужване, като поддържал и развил
няколко винтчета по капак под тялото на самолета, а описаните в заповедта за
уволнение гресиране и привързване и сваляне на покривните капаци е твърдял да
са извършени от представителите на организацията за техническо обслужване. При
това положение ответникът е следвало да ангажира други доказателства, вкл.
гласни, за доказване на описаните в заповедта нарушения, което обаче не е
сторил.
Поради това неоснователни са и поддържаните в жалбата доводи първостепенният
съд да не съобразил и обсъдил произтичащите от Регламент (ЕС) № 1321/2014 от 26.11.2014г. основания, мотивирали работодателя да
предприеме действията по прекратяване на трудовото правоотношение. След като
работодателят не е доказал фактическите основания (извършването от служителя на
описаните в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание действия), без
значение е кои правни норми твърди работодателят да е нарушил служителят с
поведението си.
Съгласно цитираните в заповедта разпоредби от Регламент (ЕС) № 1321/2014,
при преглед на летателната годност на въздухоплавателни средства, освен документален преглед се
предвижда и извършване на физически преглед от персонала
за преглед на летателната годност в одобрената организация за управление на
поддържането на летателната годност. Същото се твърди и от ответника в отговора
на исковата молба, а и от ищеца в писмените му обяснения. Дисциплинарното
наказание обаче е наложено от работодателя за други нарушения, съставляващи
техническо обслужване на въздухоплавателното средство, а такива действия по
делото не е доказано да са извършени от ищеца.
Ето защо въззивният съд намира, че уволнението на ищеца е
незаконно, а предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
основателен, съответно основателен е и обусловеният от него иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
С оглед установеното, че след уволнението ищецът е работил само 12 дни при
друг работодател, и съобразно неоспореното заключение на ССЕ, искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 вр. ал. 2 КТ също е
основателен и правилно е уважен от районния съд в увеличения размер от
22 758 лв. Въззивната жалба в частта по този иск е бланкетна – цитираната
разпоредба на чл. 25 ЗГВ и разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1321/2014 са
неотносими към основателноста на осъдителния иск.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемия не се претендират, поради което разноски за настоящата инстанция
не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158396 от 28.06.2017г., постановено по гр.д. № 75537/2016г. на Софийски районен съд, 52 състав.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.