№ 327
гр. С., 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на първи ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242200100217 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с
първоначално заявена цена на иска 350 000 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че с присъда на СлОС ответникът е признат за
виновен, за това че на 20.07.2020г. в землището на с.П., общ.С., умишлено е умъртвил С. Т.
С. на 44 г. от гр.С., като деянието е извършено предумишлено и на основание чл.116, ал.1,
т.9 във вр.чл.115, вр.чл.57, ал.1, вр.чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за
срок от двадесет години.Сочи се, че присъдата на ОС С. е потвърдена с решение на БАС, а с
решение на ВКС е оставено в сила решението на БАС.
Твърди се, че ищецът е син на С. Т. С. и в хода на воденото наказателно производство
не е допуснато разглеждането на гражданския иск от ищеца.Сочи се, че между ищецът и
баща му е имало изградена силна емоционална връзка, ищецът е можел да разчита на баща
си.Ищецът е изживял значителни по интензитет болки, страдания и стрес, поради тежката и
непреодолима загуба на баща си.Твърди се, че към датата на извършеното противоправно
деяние от ответника, ищецът е бил ученик предпоследен клас на средното училище, което
посещавал.След като разбрал за убийството на баща си изпаднал в съС.ие на силна стресова
реакция, като първоначално не могъл да повярва, какво действително се е случило.
Изключително трудно приел факта, че завинаги е загубил своя баща, който му бил най-
сигурната опора в живота и пример за подражание.След случилото се, изпаднал в тежко
емоционално съС.ие, изразяващо с в паника, силна уплаха и страх за бъдещето, нарушение
на съня и концентрацията, на естествения и обичаен ритъм, изолиране от обществото,
приятели и близки.
Твърди, че не могъл да преработи случилата му се психотравмираща ситуация и не
можел да се примири с тежката загуба на своя родител.На моменти изпитвал гняв от
1
случилото се, но мисълта, че не може нищо да промени, обсебвала съзнанието му и го
карала да изпитва кошмари, тежки, тревожни и неприятни изживявания. Посочено е, че
изключително тежко понася загубата на своя баща, към който е имал силна емоционална
привързаност на син към баща. Бил единствено дете в семейството и неотлъчно е следвал
своя родител.Загубата на родителя била пагубна за ищеца, който не можел да повярва, че
баща му е напуснал този свят и никога няма да може да се върне в дома им и да го прегърне.
Сочи се, че всеотдайността, любовта и грижите които баща му е отдавал били безгранични
и внезапната му смърт е довела до изпадането на ищеца в съС.ие на силен шок, емоционален
срив и липса на желание за постигане на цели и мечти.Не можел да преживее ужаса от
убийството на баща си.
Смъртта на баща му настъпила внезапно за ищеца в млада, крехка, възраст и в най
хубавия период от живота , когато му предстоял абитуриентски бал по повод завършването
му на средно образование.След загубата на баща му, животът на ищеца се променил
завинаги, като мисълта, че никога повече няма да види баща си го карала да страда неистово
и жестоко. Твърди се, че е пораснал преждевременно и е поел функциите, задачите и
отговорностите на своя баща, който приживе бил земеделски производител и се грижел за
прехраната на семейството. Ищецът също се регистрирал като земеделски производител и
изцяло поел ангажиментите и отговорностите на своя баща и продължил делото му, но без
неговата опора и подкрепа.Твърди се, че загубил сигурността, която баща му му давал.
Моли съдът да постанови решение с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 350 000 лв, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от престъпление по чл.116, ал.1т.9 във вр.чл.1156, вр.чл.57, ал.1,
вр.чл.54 от НК, законната лихва, считано от 20.07.2020г. и да бъдат присъдени на ищцата
направените по делото разноски.
С определение, постановено в с.з., проведено на 01.11.2024 г. на осн. чл. 214 от ГПК е
допуснато изменение по искане на ищеца на размера на претенцията чрез намаляването й от
сумата 350 000 лева на сумата 150 000 лева.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, чрез
процесуален представител, в който се сочи, че искът е допустим и основателен, но завишен
по размер. Ответникът изразявал съжаление за случилото се като твърди, че двамата били
употребили алкохол и не се владеели. След случилото се животът му изцяло се бил
променил. В момента не работел, тъй като все още не било приключило наказанието му.
Сочи, че ако можел да върне събитията, никога не би се намесил в това сбИ.е и не би
причинил телесната повреда.
Оспорва всички факти и обстоятелства, посочени в исковата молба.
Оспорва обстоятелството, че С. Т. С. е умишлено умъртвен от И. Г. Г., като се твърди,
че случилото се е при самозащита. В случай, че ищецът докаже вредите, е направено
възражение, че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен
еквивалент на стойност претендирания от ищеца размер. Направено е възражение, че към
2
исковата молба не са представени доказателства за извършени прегледи, назначена терапия и
препоръки за възстановяване, от психиатър или друго медицинско лице.
Поискано е да бъде постановено решение, с което да се отхвърли предявения иск,
както и претенцията за законна лихва и претенцията за разноски, а в случай, че бъде уважен
предявения иск е поискано да бъде намален размера на неимуществените вреди. Направено
е искане за присъждане на направените по делото разноски
В с.з. ищецът чрез пълномощник моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането 20.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
В с.з. ответникът редовно призован, се представлява от пълномощник, който оспорва
предявеният иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С присъда № 8/12.04.2022 г., постановена по НОХД № 579/2020 г., състав на СлОС е
признал подсъдимия И. Г. Г. от с. П., общ. С., ЕГН ********** за виновен в това, че на
20.07.2020 г. в землището на с. П., общ. С., умишлено умъртвил С. Т. С. на 44 г. от гр. С.,
като деянието е извършено предумишлено, поради което и на осн. чл. 116, ал.1, т.9, вр. чл.
115, вр. чл. 57, ал.1, вр. чл 54 от НК го осъжда на лишаване от свобода за срок от двадесет
години.. Присъдата на СлОС е потвърдена с решение № 75/11.10.2023 г., постановена по
ВНОХД № 134/2022 г. по описа на Апелативен съд- Бургас. С решение № 167/14.03.2024 г.
постановено по касационно дело № 73/2024 г. по описа на ВКС, III наказателно отделени,
въззивното решение е оставено в сила. Та е влязла в законна сила на 14.03.2024 г.
Ищецът, видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за
наследници, е син на С. Т. С..
По делото са събрани гласни доказателства.
Св. С.а- майка на ищеца сочи, че синът й е имал много силна връзка с баща си. По-
силна, отколкото имал към нея. Като момче той винаги искал да е покрай баща си, който за
него бил идол, пример за подражание, за начин, по който човек трябва да се държи в
обществото. Винаги търсел компанията на баща си, неговият съвет, неговият пример.
Във фаталния ден на 20 юли 2020г., в 18.00 часа с В. били в къщи. Баща му отишъл
на обяд на градината да полива, но не се прибрал. Телефонът на С. бил изключен. Звъняла
му няколко пъти в интервала от 12.00 до 18.00 часа. Казала на сина си, че отива да търси
баща му на градината да не би да му е станало лошо. Обадила се на свекърва си и на св. П.,
който й казал, че го е видял сутринта и че отива на градината. Отишла на градината, където
видяла колата на С. . Започнала да обикаля редовете от сливови насаждения в с.
Панаретово.В притеснението си се обадила на В. и му казала и той да дойде. Той дошъл с
един техен приятел от С.. В., когато дошъл, било вече на смрачаване. Тръгнали пак ред по
ред тримата да го търсят. Обаждили се и на П.. Всички били притеснени. Колата била там, а
3
човекът го нямало, а той винаги се обаждал, ако отива някъде. В. се чувствал тогава
уплашен, притеснен. Близо три часа били там и търсели. Решили да вземат колата на баща
му и да се приберат към С.. Оставили колата на осветено място и там видели на колата кръв.
По калника и по вратата. .синът й се уплашил. Започнали вече да си мислят лоши неща.
Оттам отишли в спешното отделение да попитат дали има приет пострадал човек. Като им
казали, че няма пострадал човек, отишли с И. в полицията. Казали какво се е случило до
този момент, че са минали и през болницата, че там няма човек. Полицаите много бързо
реагирали. За половин час се събрала оперативна група и отишли на градината. Взели и И.
на градината да ги заведе. И. бил уплашен, разтревожен, в шок. Не знаел какво се случва,
какво да мисли.
На градината полицаите видяли петно от кръв и чехъла на баща му. И той също го видял.
Опитвала се да го успокоява, че всичко ще е наред. Сутринта към 4.00 часа ги пуснали от
полицията. Сутринта отишла с майката на С. на градината в Панаретово. И там полицаите й
казали, че са намерили тялото и е убит. А, докато търсили С., детето и то търсело в канала, а
баща му бил заровен в канала. Можел да го види, защото търсили с фенери в градината.
Обадила се на П. и му казала, че няма сили да съобщи на сина си какво се е случило. П. било
човека, който казал на И. за смъртта на баща му. Въпреки това детето й се обадило и
попитало: „Майко вярно ли е?“ И. отишъл при нея в полицията, бил уплашен, треперел, не
знаел къде се намира. Не му казала, че баща му е бил убит по толкова жесток начин. Всички
ползвали леки медикаменти - валериан, валидол, Когато го извикали в полицията, В. гледал
да е силен, да помага на полицаите, каквото може да каже. През другото време се затварял в
стаята и сам плачешл и страдал. Не искал да говори си никой. Не искал да повярва, че това
нещо е истина.
Баща му бил със затворен ковчег, защото имал куршуми в главата.
Преди убийството И. бил ученик. Успехът му бил много добър. Бил едно лъчезарно,
щастливо дете. Помагал много на баща си. Тренирал футбол. После за момент поискал да се
откаже от всичко, но приятелите, футболистите, го подкрепили и му казали да не се отказва
и той продължил. Дълго време се самоизолирал и не искал да комуникира с никой, освен с
нея, баба си и с чичо си П.. Той подсъзнателно може би търсел баща си в него. Предстоял
му 12 последен клас, матури, абитуриентски бал. С баща му много се вълнували да му
направят хубав празник . Той дръпнал назад, успехът му паднал. Трудно завършил, но
завършил. Заради паметта на баща си, да не го посрами, се събрал. Впоследствие се записал
да учи в Аграрния в П.. Наложило се да изземе функциите на баща си като мъж в
семейството. 2021г. в началото се регистрирал като земеделски производител. Започнал да
прави това, което е правил баща му, да се грижи за градините първо, заради баща си, защото
баща му с много любов ги създал и второ, нямали опората в къщата, дори и заради
финансовата стабилност, която трябвало да има семейството.
В момента И. бил малко по-добре, но като цяло още не бил се е събрал. Всяка
седмица ходел на гроба на баща си, защото той бил редовна форма на обучение в П.. Докато
бил в С., в 12 клас, всеки ден ходели на гробищата.
4
Не е посещавал психолог, психиатър. По принцип си говорили, но той казвал: „Какво ще ми
помогнат?“ Даже бях му записала и час, но той не вярвал, че ще могат да му помогнат
психолозите в тази посока.
В. почти винаги ходел с баща си на градината, когато имал възможност, когато не
ходел на училище, и му помагал. В него ден не отишъл с баща си и изпитвал някаква вина,
че това нещо нямало да се случи, ако бил с него.
Св. П. познавал С. и И. повече от 10 години. Много пъти се събирали. Били близки
приятели , чували се на ден по много пъти. Сочи, че И. и баща му имали много силна
емоционална връзка . И. бил много привързан към баща си, дори повече отколкото към
майка си. ПоС.но бил с баща си, навсякъде, от малък още, като взели градините, навсякъде
били заедно.. Дори, когато баща му не го взимал, той хващал рейса и се прибирал на К. да
търси баща си. Не бил виждал такава връзка между баща и син толкова емоционална,
толкова силна връзка между баща и син.
Много пъти разговаряли със С., и той му е казвал, че тези градини един ден ги прави
за И., за да може като порасне, той да се занимава с тях. Много го вкарал в нещата, поС.но
разговарял с него, поС.но му обяснявал за тракторите как да ремонтира, за овощните
дръвчета, кога се пръска, кога се ходи и кога какво се прави.
На 20.07.20 г. сутринта се видели със С., заедно пили кафе. Той тръгнал за градината.
Имали уговорка, когато се прибере, да се чуят, да отиде на неговото барче. П. отишъл
късния следобед. Звъннала му Соня - жена му и казала, че Стоятн от обяд не се е обаждал.
Телефонът му бил изключен. Жена му казала, че е на градината в П., но С. го нямало, само
джипа бил там. Затворил барчето и тръгнал за въпросната градина с няколко приятели. Аз
като отидох, И. също бил там. Търсили го няколко часа, след което И. тръгнал с колата за С..
И когато го търсили, той поС.но питал: „Чичо П., нещо лошо ли е станало?“. Когато вечерта
отишли полицаите свидетелят бил с И. на мястото, където се е случило убийството. В един
момент извикали И.. Върнал се целият треперещ и викал: „Чичо П., някаква локва с кръв
видях и джапанката на тати“. В този момент той не знаел, че баща му е убит. На следващия
ден сутринта рано отишъл в тях. Звъннала майката на И. и казала да му каже, че баща му е
мъртъв, защото тя няма сили. Това било най-трудното нещо в живота му досега. Той не
искал да повярва. Изпаднал в някакъв ужас. Започнал да звъни на майка си. Викал й: „Майко
кажи ми, че това не е вярно. Тате е жив“. Било нещо много страшно. И. присъствал на
погребението. Бил сринат, нямал сили. Цяла нощ плакал и на другия ден. Нямал сили, бил
съсипан. Много часове и много пъти разговарял с него. Имало моменти да се налага по
четири, пет часа да говорят, за да го успокои. И. след четири години продължавал да
изживява нещата по същия начин. След това му предстоял бал. На този бал вместо да му е
весело, там били приятели на баща му, било потискаща обстановка. Той търсел баща си.
Тягостна обстановка, пускали се само тъжни песни. Той дори бала си не можал да изкара.
Продължавал да търси баща си. Затворил се , не говорел. Като чуел любима песен на баща
си, започвал да плаче. Не бил спокоен, не можел да спи. Още го изживявал. И. трябвало да
порасне отведнъж. Притеснявал се за майка си. Много бил привързан и към баба си.
5
Притеснявал се за тях. Много пъти му казвал: „Един ден този човек ще излезе, ние ще се
видим, ще се разминаваме, как ще живеем по този начин, какво ще правим?“. Много тежко
го изживявал. Още не бил преодолял загубата на баща си. Задължително всяка седмица
посещавал гроба на баща си. Следвал съветите на баща си, това, което му е казал, това,
което са разговаряли. Баща му искал да бъде агроном, да се занимава с градини. Той
продължавал да стопанисва градините, гледал ги, колкото може. л В памет на баща си учел
за агроном, гледал градините, това, което му е казал баща му, продължавал да го следва.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и цена 150 000 лева, до която
сума с протоколно определение , постановено в с.з. , проведено на 01.11.2024 г. е допуснато
изменение на предявеният иск чрез намаляване на размера му от сумата 350 000 лева на
сумата 150 000 лева.
Безспорно се установи в производството, че с влязла в сила присъда № 8/12.04.2022
г., постановена по НОХД № 579/2020 г. на СлОС ответникът И. Г. Г. от с. П., общ. С. е
признат за виновен в това, че на 20.07.2020 г. в землището на с. П., общ. С., умишлено
умъртвил С. Т. С. на 44 г. от гр. С., като деянието е извършено предумишлено. Присъдата на
СлОС е потвърдена с решение № 75/11.10.2023 г., по ВНОХД № 134/2022 г. по описа на
Апелативен съд- Бургас. С решение № 167/14.03.2024 г. по касационно дело № 73/2024 г. по
описа на ВКС, III наказателно отделени, въззивното решение е оставено в сила. Присъдата
е влязла в законна сила на 14.03.2024 г.
Ищецът И. С. Т. е син на С. Т. С., видно от представеното удостоверение за
наследници и е активно легитимиран да предяви иска по чл. 45 от ЗЗД срещу извършителят
на деликта.
Предмет на спора е претенция за присъждане на обезщетение, за претърпени
неимуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от реализиран състав на
непозволено увреждане по отношение на ищеца. Твърди се, че ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в емоционален шок, непреодолима скръб и продължаващи душевно
страдание и болка от загубата на своя баща.
Отговорността по чл. 45 от ЗЗД е отговорност на физическо лице, като всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен иска
следва да бъдат налице всички елементи от сложния юридически факт на непозволеното
увреждане- противоправно деяние, вреда, причинна връзка между вредите и
противоправното деяние, както и наличието на вина.
По делото са установени всички кумулативно изискуеми се елементи от визирания в
закона фактически състав за ангажиране отговорността на ответника за причинено
непозволено увреждане на ищеца: противоправно поведение на ответника, причиняване на
6
неимуществени вреди на ищеца, , връзка между противоправното поведение и вредата,
както и вина.
След като отчете обвързващата сила на постановената присъда по смисъла на чл. 300
от ГПК, влязла в законна сила към датата на потвърждаването й от касационната инстанция,
съдът следва да приеме за установени фактите от значение за изясняване на спорното право,
касаещи извършването на деянието, неговото авторство, противоправния характер на
деянието и виновността на дееца.
Налице е престъпно деяние, което от гледна точка на гражданското право е деликт.
Характерът на вредите и степента на засягане на субективните блага на пострадалото лице
се определя от оценка на доказателствената стойност на събраните в хода на съдебното
дирене доказателства.
Налице е също и пряка причинно – следствена връзка между заявените в настоящото
производство вредоносни последици за ищеца и осъществените противоправни действия от
страна но ответника. Обезщетение за причинено непозволено увреждане без съмнение се
дължи, но за определяне на неговия размер, следва да бъдат обсъдени конкретно събраните
доказателства в тази насока.
В хода на провеждане на наказателното производство е установено, че ответникът
умишлено е умъртвил пострадалия С. С., като деянието е извършено предумишлено.
Всички тези обстоятелства са били узнати и възприети непосредствено от ищеца, макар и
след настъпване на убийството. Фактът, че ищецът е бил принуден от обстоятелствата, да
търси с часове баща си , да възприеме кървавите следи по автомобила на баща си и кръвта
на градината, изпитания страх и несигурност какво се е случило с баща му преди узнаването
за неговата смърт, допринася много съществено за значителния обем на неимуществените
вреди.
Съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди се отличават с
изключително висок интензитет на въздействие върху личността и нейните психологически
характеристики. Към момента на смъртта на С. С., ищецът е бил на 18 години, между тях е
съществувала силна емоционална привързаност, сигурна опора от страна на баща му в
живота, от който се е учил , търсил е поС.но неговата близост, навсякъде го е следвал ,
участвал е във всичките му дейности, учил се е от него на труд и баща му е бил пример за
него.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че И. е понесъл
изключително тежко загубата на своя родител. Понижил е оценките си в училище, станал
затворен, плачел, не искал да комуникира с никого, не можел да повярва, че повече няма да
види баща си. За да почете паметта му се записал студент в Аграрния факултет в гр. П., за да
продължи делото на баща си . След тежката загуба изпаднал в дълбока емоционална криза,
изпитвал чувство за вина, че ако е бил с баща си в злополучния ден, това нямало да се случи.
И към момента все още не е преодолял загубата на своя баща, който е бил пример за него,
посещавал гроба му всяка седмица. Не могъл да изживее с радост абитуриентския си бал,
защото мъчително чувствал липсата на баща си. Притеснявал се, че един ден убиецът на
7
баща му ще излезе от затвора и той ще го срещне , и как ще продължи животът му след това.
В резултат от споменатите по- горе фактори, характеризиращи времето, мястото и
начина на причиняване на деликта, както и онези - свързани с личността на извършителя,
мотивират становището на съда, че психологическата травма при ищеца очевидно е толкова
значителна, че пълното преодоляване на остатъчните емоционално-психологически
последици от нея едва ли би било възможно до края на живота му. Тази травма осъществява
неимуществената вреда и за нейното проявление, ответникът дължи обезщетение на ищеца.
За неимуществените вреди се дължи обезщетение по справедливост.
Съгласно задължителните указания, съдържащи се в т. II от Постановление № 4 от
23.12.1968 г., Пленум на ВС, съдът приема, че обезщетението в конкретния случай следва да
се определи, като се отчитат: възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени
вреди, обстоятелствата, при които е извършено увреждането, характера и интензитета на
претърпените морални страдания.
Без съмнение, нито загубата на човешки живот, нито свързаната с нея психологическа
травма на увреденото лице, не е обективно съизмерима с парична сума, но доколкото
обезщетението е вид финансова компенсация и има компенсаторна функция – справедливия
размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД трябва да бъде съответен не само на субективното
усещане на увреденото лице, но и на обществените разбирания за справедливост, което
неминуемо е свързано с равнището на средния жизнен стандарт в страната.
След анализ на установените в хода на съдебното дирене факти и съобразно
посочените по- горе критерии за справедливост, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в пълния
претендиран размер на сумата 150 000 лева.
Ведно с присъденото обезщетение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и законната лихва, считано от датата на деликта- 20.07.2020 г. до окончателното
плащане.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищеца е оказал
безплатно адвокатска помощ.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА
ответникът бива осъден да заплати на пълномощника на ищеца сторените разноски в
производството в размер на 10 650 лв. , изчислени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса на основание
чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК , и заплащането на дължимата държавна такса следва да бъде
възложено в тежест на ответника, който да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт , по сметка на СлОС д.т. в размер на 6 000 лева.
Съдът намира, за неоснователно искането на пълномощника на ответника да му
бъдат заплатени разноски, съобразно изменението на иска и отхвърлителната му част.
8
Ищецът се е ползвал от правото си да измени иска по размер по реда на чл. 214 от ГПК. В
случая е направено своевременно изменение на предявеният иск, прието е от съда, поради
което исковете се считат за предявени в техния намален размер, съгласно заявеното от
процесуалния представител на ищеца в с.з. , проведено на 01.11.2024 г. и определението на
съда по чл. 214 от ГПК. Ответникът има право да претендира разноски съобразно с
отхвърлената част от исковете по чл. 78, ал.3 от ГПК, но в случая, исковите претенции са
уважени изцяло и претенцията за разноски се явява неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. Г. от с. П., общ. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Т. с
ЕГН ********** от гр. С., ул. „Б.Т. **, сумата 150 000 лева / сто и петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането – 20.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. Г. Г. от с. П., общ. С., ЕГН ********** да заплати на адв. Т. Г. Р.- АК-
С. разноски в размер на 10 650 лв.
ОСЪЖДА И. Г. Г. от с. П., общ. С., ЕГН **********да заплати по сметка на СлОС
д.т. в размер на 6 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред БАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
9