Определение по дело №775/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5968
Дата: 4 февруари 2025 г. (в сила от 4 февруари 2025 г.)
Съдия: Боряна Димчева Воденичарова
Дело: 20241110100775
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5968
гр. София, 04.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110100775 по описа за 2024 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
„Вива кредит“ АД е предявило срещу К. С. М. осъдителни искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща главница по договор за кредит
“.........”, сключен на 12.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. до
окончателното плащане, с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 150, 58 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по същия договор за периода 13.05.2022 г. –
12.04.2023 г., с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 150, 77 лв., представляваща
такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за периода 13.05.2022 г. – 12.04.2023 г., с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 55, 92 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно
чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора за периода 12.06.2022 г. – 12.04.2023 г., с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 55, 92 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл.
15, ал. 4, 5 и 6 от договора за периода 12.06.2022 г. – 12.04.2023 г., с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 220, 40 лв., представляваща неустойка за непредоставяне на съгласие
за директен дебит съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от договора за периода 12.06.2022 г. –
12.04.2023 г., с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 153 лв., представляваща
такси по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване негативните последици при просрочие
съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги за периода 12.06.2022 г. – 12.04.2023 г., с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 33 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху просрочени текущи задължения за периода
12.06.2022 г. – 12.04.2023 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 93, 58 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху остатъчната
непогасена главница от 1000 лв. за периода 13.04.2023 г. – 03.01.2024 г.
Ищецът твърди, че на 12.04.2022 г. е сключил договор за кредит “.........” с ответника
за сума в размер на 1000 лв. за срок от 1 година, т.е. до 12.04.2023 г. Сочи, че сумата е била
усвоена на 12.04.2022 г., а по договора е постъпило само едно плащане в размер на 60 лв. на
10.06.2022 г. Твърди, че освен главницата ответникът дължи и претендираните с исковата
молба възнаградителна лихва, неустойки и такси, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се
оспорват като неоснователни. Излагат се доводи, че договорът не е бил подписан от
ответницата и за липса на доказателства за установяване на това обстоятелство. Поддържа,
че в договора се съдържат множество клаузи, които са неравноправни и нищожни, както и че
посоченият в него годишен процент на разходите от 49, 32 % не е действителният такъв.
1
Сочи още, че по делото липсват доказателства за реалното предаване на сумата по договора.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
По доказателствената тежест
По предявените искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
следните факти: сключен между страните валиден договор за потребителски кредит, по
силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 1000 лв. с уговорка за
заплащане на възнаградителна лихва и нейния размер, а за ответника е възникнало
задължение за погасяване на посочените задължения.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже: наличието на валидни неустоечни клаузи; настъпване на предпоставките за
претендиране на неустойките; размера на дължимите неустойки, а в тежест на ответника е
да установи изпълнение на задълженията си, обезпечени с неустоечните клаузи, или
плащане на задълженията за неустойка.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на валидна уговорка за заплащане на претендираната такса и че е предоставил
услугите, за заплащане на които таксата е била уговорена.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
настъпване на падежа на главното задължение и размера на обезщетението за забава.
При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съдът следва да обяви на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи
от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
На ищеца следва да бъде указано по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства за това, че именно ответницата е сключила процесния договор за кредит.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства като
относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.
Ищецът е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът счита, че
за правилното разрешаване на повдигнатия пред съда правен спор следва да бъдат
допуснати и служебно следните задачи, както следва: 1. Какви компоненти са били
включени при изчисляването на посочения в договора за заем годишен процент на
разходите? 2. Какъв е размерът на годишния процент на разходите като в него се включат
всички общи разходи по кредита съобразно изискването на чл. 19 от Закона за
потребителския кредит и § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на същия закон, в това
число претендираните с исковата молба неустойки и такси?
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2025 г. от
13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора
за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност
възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност
на клаузи от договора.
УКАЗВА на ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за това, че
2
именно ответницата е сключила процесния договор за кредит.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените с
исковата молба задачи, както и на следните служебно поставени от съда задачи: 1.
Какви компоненти са били включени при изчисляването на посочения в договора за заем
годишен процент на разходите? 2. Какъв е размерът на годишния процент на разходите като
в него се включат всички общи разходи по кредита съобразно изискването на чл. 19 от
Закона за потребителския кредит и § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на същия закон, в
това число претендираните с исковата молба неустойки и такси?, при депозит в размер на
400 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Р. Р. С., който да бъде
уведомен за поставените задачи след постъпване на доказателство за внасяне на определения
депозит.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3