Р
Е Ш Е Н И Е № 159
гр. Разград, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 204 по описа
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила
е жалба от Ъ. А. И. от с. Д., общ. И. против Решение №
1012-16-198/1 от 18.08.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което
е потвърдено Разпореждане № 2140-16-273 от 05.07.2022 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО. Жалбоподателят сочи,
че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни,
като постановени в нарушение на материалния закон и неговата цел. Твърди, че през периодите от 01.10.1983 г. до 24.10.1984 г. и от
19.08.1991 г. до 25.07.1994 г. е работил като фурнаджия, което се доказва от
трудовата му книжка. Счита, че заеманата от него длъжност попада в хипотезата
на т. 52а ПКТП /отм./ - пекари и редачи
в хлебопроизводството, и по своята същност е идентична с тях, поради което
трудовият му стаж за горните периоди е от втора категория труд. Моли решението
и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и преписката да бъде
върната на пенсионния орган със задължителни указания по приложение на закона. Претендира
разноските по делото.
Ответникът
счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със
заявление вх. № 2113-16-267 от 19.04.2022 г. Ъ. А. И. /Д. А. К./ е поискал да
му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 и чл.
69б КСО. Към датата на подаване на заявлението е имал навършени 58 години и 10
месеца. Представил е съответните документи за доказване на осигурителния стаж.
В трудовата книжка на заявителя № 25 е
отразено, че през периодите от 01.10.1983 г. до 24.10.1984
г. и от 19.08.1991 г. до 25.07.1994 г. е работил в АПК „Път към комунизма“ –
Исперих, Подайва, на длъжност „фурнаджия“.
Представена е Военна книжка серия АЛ, №
69883, която установява, че за времето от 06.01.1982 г. до 30.12.1983 г.
заявителят е отбивал редовната си военна служба.
Пенсионният орган е поискал уточняване
на заеманата от заявителя длъжност и извършваната от него дейност през
периода 01.01.1984 г. – 25.07.1994 г. по
разплащателните ведомости на прекратения
осигурител, съхранявани в Обединен осигурителен архив към ТП на НОИ –
Търговище.
Видно от писмо изх. № 5512-25-637 от
28.06.2022 г. на ТП на НОИ – Търговище, след извършена проверка по
разплащателните ведомости на ТКЗС – с. Делчево по отношение на заявителя са
установени следните данни: от м.04.1984 г. до м.09.1984 г. - без длъжност към
строителна група; за м.10.1984 г. - без длъжност към строителна група; за м.
10.1984 г. - механизатор; от м.11.1984г. до м.05.1984г.- без длъжност към
механизация; от м.01.1985 г. до м.06.1985 г. - без длъжност към механизатори,
бр. 114; от м.07.1985 г. до м.05.1989 г. - без длъжност към тракторна бр. към
бр. 114; от м.01.1987 г. до м.05.1989 г. - без длъжност към бр. 114; от м.09.1991 г. до м.04.1992 г. -
без длъжност към бр. 98; за м.05.1992 - без длъжност към фурна; от м.06.1992 г.
до м.11.1993 г. - без длъжност към бр. 98; от м.01.1994 г. до м.03.1994 г. -
без длъжност към бр. 98; от м.04.1994 г. до м.06.1994 г. - без длъжност към бр.
97 и бр. 98; за м.07.1994 г. - без длъжност към бр. 98.
Видно от писмо изх. № 5512-25-638 от
28.06.2022 г. на ТП на НОИ – Търговище, след извършена проверка по
разплащателните ведомости на ТКЗС – с. Подайва по отношение на заявителя са
установени следните данни: от м.01.1990г. до м.11.1990г.- без длъжност към
механизация бригада 112; за м.12.1990г. - без длъжност към механизация; за
м.01.1991г. - без длъжност към бригада 112; от м.02.1991г. до м.08.1991г.- без
длъжност към механизация; за м.07.1994 г. - без длъжност, няма цех и звено.
С Разпореждане № 2140-16-273 от 05.07.2022 г. ръководителят по пенсионно осигуряване е приел, че Ъ. А. И. отговаря
на изискването за навършена възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО, но няма 15 години
осигурителен стаж от втора категория труд. По представените документи е зачетен
следния осигурителен стаж: от II категория труд – 11 години, 11 месеца и 7 дни, и от
III категория труд - 27 години, 11 месеца и 25 дни.
Общият стаж, превърнат към III категория, е
изчислен на 42 години, 10 месеца и 26 дни. Пенсионният орган е счел, че
заявителят не отговаря и на изискванията по чл. 68, ал. 1-2 КСО, тъй като няма
необходимата възраст от 64 години и 4 месеца. Поради това е отказал да му
отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Горното разпореждане е било оспорено по
административен ред, като в жалбата заявителят е посочил, че през периодите от 01.01.1984 г. до 24.10.1984 г. и от 19.08.1991 г. до 25.07.1994 г. е
положил труд на длъжност „фурнаджия“, който не е зачетен като втора категория,
но следва да се признае от втора категория съгласно т. 52а и т. 67 ПКТП /отм./.
С
обжалваното пред съда Решение № 1012-16-198/1 от 18.08.2022 г. ръководителят на
ТП на НОИ – Разград е приел, че на жалбоподателя следва да се зачете следния
осигурителен стаж:
от II категория труд
– 11 години, 11 месеца и 7 дни, и от III
категория труд - 27 години, 9 месеца и 1 ден. Общият стаж, превърнат към III категория на основание чл. 104 КСО, е 42 години, 8
месеца и 2 дни. Предвид данните от разплащателните ведомости на АПК – Исперих решаващият
орган е преценил, че те не потвърждават записаната в трудовата книжка длъжност.
Заключил е, че не са налице основания трудът, положен през спорните периоди, да
бъде зачетен от втора категория при условията на т. 52а ПКТП /отм./, поради
което е потвърдил разпореждането.
По
искане на жалбоподателя са разпитани свидетелите Б. Н. Р. и Н. Т. С., двамата
от с. Д.
Св. Р. е
бил шофьор в ТКЗС с. Подайва и обяснява, че стопанството обединявало седем села
– с. Делчево, с. Печеница, с. Средоселци, с. Къпиновци, с. Подайва, с. Беленци
и с. Духовец. През 1990 г. бил извършен ремонт на фурната на ТКЗС в с. Делчево
и през 1991 г. жалбоподателят започнал да работи в нея като пекар. Там работели
четирима души - трима пекари и един снабдител. Пекарите започвали работа сутрин
рано. Единият идвал в 03:00 часа, а другите- към 04:00 часа. Работели до 13:00-14:00
часа, а в събота до 16:00-17:00 часа, в зависимост от заявките за хляб. Редували
се при месенето и изпичането на хляба. Изпичали по 5-6 фурни на ден, по около
200-220 хляба от фурна. Св. Р. правил разнос на хляба по селата Печеница,
Средоселци, Къпиновци и Подайва. Фурната работила до 1994-1995 г.
По
делото е представена трудовата книжка на св. Б. Н. Р. /Б. Н. М./, която
удостоверява, че от 12.01.1990 г. до 10.07.1994 г. е работил в АПК „Път към
комунизма“ – Исперих, Подайва, на длъжност „шофьор“.
Св. С. сочи,
че със жалбоподателя са били колеги във фурната в с. Делчево през 1983 г. -
1984 г. Тогава били петима работници на две смени. Едната смяна започвала
работа в полунощ, а другата - следобед. После фурната била затворена и я
отворили отново през 1991 г., когато пак заедно с Ъ. започнали да работят в нея.
Месели тесто, след това го режели и го печали в пещта. От 1991 г. до 1994 г. били трима пекари.
При
наличие на представена и неоспорена трудова книжка на жалбоподателя и в
съответствие с чл. 104, ал. 10 КСО гласните доказателства са допустими за
установяване на условията на труд и на длъжността, заеманата от него през
спорните периоди. Свидетелските показания са обективни, последователни и
кореспондиращи с писмените доказателства, поради което съдът ги възприема
изцяло като достоверен доказателствен източник.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е издадено от компетентен
административен орган – ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО се произнася по жалби против разпореждания за
отказ за отпускане на пенсии.
Актът е в необходимата писмена форма, има съдържанието, изискуемо от чл. 59, ал. 2 АПК и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Но оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане противоречат на материалноправните разпоредби
на закона.
Съгласно чл. 69б, ал. 2 КСО лицата,
които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват
право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември
2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат
сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31
декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст.
В чл. 18б, ал. 2, т. 7 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж е уточнено, че от 1 януари 2022 г. лицата по чл.
69б, ал. 2 КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
навършена възраст 58 години и 10 месеца за мъжете.
Следователно, за да придобие
правото на пенсия по чл. 69б, ал. 2 КСО, жалбоподателят следва да е навършил 58
години и 10 месеца, да има 15 години положен труд от втора категория и сбор от
осигурителен стаж и възраст 100.
Безспорно е по делото, че
жалбоподателят отговаря на условието за възраст. Спорът е относно категорията на труда,
положен от жалбоподателя на длъжността „фурнаджия“ в ТКЗС – с. Подайва.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се
установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.
Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда /КТ/ трудовата книжка е
официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника или служителя. В нея се вписват данните,
посочени в чл. 349, ал. 1 КТ, включително: т. 5 заемана длъжност и
организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба); т. 7 дата на
постъпване на работа; т. 8. дата и основание за прекратяване на трудовото
правоотношение (член, алинея, точка и буква от този кодекс) и т. 9 продължителност на времето, което се признава
за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. Като
официален удостоверителен документ трудовата книжка има доказателствената сила
по чл. 179 във вр. с чл. 178 ГПК за отразените в нея факти.
По делото е приложен заверен препис от
трудовата книжка на жалбоподателя, без зачерквания, изтривания, добавки между
редовете или други външни недостатъци, поради което и в съответствие с чл. 179,
ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 178, ал. 2 ГПК тя има материалната
доказателствена сила да удостовери периодите, през които жалбоподателят е
заемал длъжността „фурнаджия“ в ТКЗС – с. Подайва. Трудовата книжка не е предмет
на оспорване по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК в частта, в която са
отразени спорните периоди и заеманата длъжност. Поради това административният
орган е бил длъжен да зачете доказателствената й сила и да приеме, че жалбоподателят
е работил като фурнаджия. Неоснователен е доводът на административния орган, че
данните от разплащателните ведомости на АПК – Исперих не потвърждават
записаната в трудовата книжка длъжност. В разплащателните ведомости за повечето
периоди изобщо не е посочена длъжност, което е още един аргумент, че заеманата
от жалбоподателя длъжност е именно тази, която е посочена в трудовата книжка -
факт, доказан и от свидетелските показания.
Съгласно § 2 от ПМС № 75/98
г. трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31
декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия
до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/.
В т. 52а от раздел II от
ПКТП /отм./ е предвидено, че от втора категория е трудът на пекари (изпържвачи)
и редачи в хлебопроизводството (хляб, хлебни и сладкарски изделия). Съдът
приема, че заеманата от жалбоподателя длъжност „фурнаджия“ се припокрива с
длъжността „пекар“ и „редач“ в хлебопроизводството. Трудът
на жалбоподателя като фурнаджия във
фурна за хляб се е изразявал в месене, редене и изпичане на хляб, и е идентичен
с работата на пекарите и редачите на хляб. Следователно, той е от втора
категория. Като е отказал да го категоризира по т. 52а ПКТП /отм./ административният
орган е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Преписката следва да се
върне на ръководителя
по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Разград, който при съобразяване на горното
отново да определи осигурителния стаж на жалбоподателя и да извърши нова
преценка за изпълнение на условията по чл. 69б, ал. 2 КСО.
За прецизност следва да се
отбележи, че е налице неяснота относно трудовия стаж на жалбоподателя през
времето от 01.10.1983 г. до 30.12.1983 г., който период
се обхваща и от наборната служба по военната книжка, и от трудовия стаж по
трудовата книжка. При
оспорването по административен ред жалбоподателят е изключил този период от
претенцията си за втора категория труд, но не и при съдебното обжалване. При
новото произнасяне административният орган следва да изясни горното
противоречие.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143,
ал. 1 АПК жалбоподателят има право на
разноски, които са своевременно заявени и доказани в размер на 400 лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-198/1 от 18.08.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ
– Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-273 от 05.07.2022 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при спазване на
дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ – Разград да заплати на Ъ. А. И. за разноски по делото сумата 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.