№ 139
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100504727 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение от 20.12.2021 г., постановено по гр. дело №24221/2021 г. по
описа на Софийския районен съд, е прието за установено по отношение на
„Р.-Б.И.“ ЕООД, че дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание неоснователно
обогатяване следните суми: 1 340,87 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 15.03.2021 г. до изплащане на вземането; 5,14
лв. обезщетение за забава за периода от 31.12.2018 г. до 11.03.2021 г., като е
отхвърлен искът за главница за разликата над уважения размер до предявения
размер от 1 405,25 лв., искът за обезщетение за забава за разликата над
уважения размер до предявения размер от 224,16 лв., както и исковете за
главница за услуга дялово разпределение в размер на 29,54 лв., както и искът
за обезщетение за забава върху тази сума в размер на 6,50 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Р.-Б.И.“
ЕООД в частта, в която е признато за установено, че дружеството дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата от 1 340,87 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.03.2021 г. до изплащане на вземането и 5,14
лв. обезщетение за забава за периода от 31.12.2018 г. до 11.03.2021 г. В
жалбата се твърди, че през процесния период недвижим имот – апартамент №
9, находящ се в гр. София, р-н „Триадица“, ул. ******* е бил отдаден под
1
наем на Н. А.А.Е.х и имотът се е намирал под владение на наемателя през
целия период. На следващо място се твърди, че имотът е бил продаден на
публична продан по изпълнително дело по описа на ЧСИ И.М.-К.. Предвид
изложеното се иска отмяна на първоинстационното решение като неправилно
и недопустимо. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Т.С.“ ЕАД, с който поддържа, че въззивната жалба е допустима, но
неоснователна. Излага становище за правилност и обоснованост на
постановеното решение, поради което моли същото да бъде потвърдено, а
подадената жалба да бъде отхвърлена.
Третото лице – помагач „Б.“ ООД в срока по чл. 263 ГПК не е
депозирал отговор на въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за
признаване за установено, че „Р.-Б.И.“ ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от
1 405,25 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., с която ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва,
считано от 15.03.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 224,16 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.12.2018 г. до
11.03.2019 г.; сумата от 29,54 лв., представляваща стойността на доставена
услуга за дялово разпределение и за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от 15.03.2021 г. до изплащане на вземането; както и
сумата от 6,50 лв. обезщетение за забава върху тази сума за периода от
01.07.2018 г. до 11.03.2021 г.
В исковата молба се твърди, че за претендираните суми е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело
№ 14676/2021 г., срещу която е било подадено възражение по реда на чл. 414
ГПК от ответника, с оглед на което е предявен настоящия установителен иск.
Ищецът твърди, че между страните не е подписан договор за продажба на
топлинна енергия и длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на
ищцовото дружество, като се е възползвал от доставената топлинна енергия и
услуга за дялово разпределение в следния недвижим имот: апартамент № 9,
находящ се в гр. София, р-н „Триадица“, ул. *******. Позовава се на §1, т.43
от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, според който потребител на топлинна
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански
нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет,
2
като излага, че ответниците не са изпълнили задължението си за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. С оглед на
тази дефиниция счита, че ответното дружество има качеството на потребител
на топлинна енергия по смисъла на цитирания закон. Заявява, че съгласно
чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от
топлопреносното предприятие се извършва на основата на писмени договори
при ОУ, които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия за стопански нужди. Твърди, че за
процесния период са били в сила ОУ за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-043/12.07.2002 на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г.
на ДКЕВР, Решение № ОУ – 013/06.03.2006 г., както и Решение № ОУ –
033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, в сила от датата на съответното решение.
Поддържа, че съгласно глава IV, чл.40, ал.1 от ОУ купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката след получаване на
издадена от продавача данъчна фактура. Счита, че с изтичане на последния
ден от този срок, ответното дружество е изпаднало в забава и че ответниците,
въпреки че са имали предвидена възможност, съгласно чл.40, ал.2 от ОУ, не
са подали възражение срещу стойността на начислената топлинна енергия. По
отношение на претенцията за предоставена услуга за дялово разпределение се
позовава на чл. 139 от ЗЕ, съгласно който разпределение на топлинна енергия
между потребители се извършва по система за дялово разпределение, за
която дейност е сключен договор за дружеството „Б.“ ООД. Твърди, че в края
на отчетния период за имота са били издадени изравнителни сметки на база
реален отчет в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба
№2/28.05.2004 г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който
поддържа, че иксът е допустим, но неосновател. Ответникът твърди, че не е
собственик на процесния имот, който е отчужден по силата на публична
продан, проведена в края на 2018 -та година от ЧСИ И.М.-К.. Оспорва сумите
за сградните инсталации като неправилно изчислени и недължими. Твърди,
че неправилно е изчислена изразходваната енергия, предвид липсата на
отоплителни тела при ответника. Посочва, че неправилно са начислени и
сумите за топлинна енергия за общите части, доколкото не е налице
проектирана и прокарана топлинна инсталация, както и че в помещенията за
общите части няма радиатори, щрангове и тръби за отопление. Завява, че
между ищцовото дружество и ответника не е подписан договор за доставка на
топлинна енергия, както и че не е налице решение на общото събрание на
етажната собственост за доставка на такава от „Т.С.“ ЕАД. Ответникът
твърди, че претендираната сума не се дължи, доколкото същата е погасена
чрез своевременно внесени вноски за погасяване. Оспорва и претендираната
лихва за забава като погасена по давност. Твърди, че не е получавал
нотариална покана за плащане на процесните суми.
3
По делото са приложени заявление за издаване на заповед за
изпълнение и заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за сумата от 1 405,25 лв., представляваща стойността на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., с
която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от 15.03.2021 г. до изплащане на вземането; сумата
от 224,16 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.12.2018
г. до 11.03.2019 г.; сумата от 29,54 лв., представляваща стойността на
доставена услуга за дялово разпределение и за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2021 г. до изплащане на
вземането; както и сумата от 6,50 лв. обезщетение за забава върху тази сума
за периода от 01.07.2018 г. до 11.03.2021 г. по ч. гр. дело № 14676/2021 г.
Ищецът е представил два броя покани за плащане от 19.07.2018 г. и
03.01.2020 г., за които няма данни да са връчени на ответното дружество. От
приложеното и прието по делото като писмено доказателство известие за
доставка с пощенско клеймо от 17.08.2018 г. не може да се направи извод за
вида и съдържанието на получената от ответника пратка и дали е съставена за
връчване на някоя от процесните покани за плащане.
Видно от нотариален акт № 86 от 29.04.2015 г. по н. дело № 74/2015 г.,
който обективира договор за покупко-продажба, ответното дружество е
придобило собствеността върху процесния имот чрез управителя си Г.М.У. и
не са представени доказателства за отчуждаване на имота на някакво
основание или отдаването му под наем.
По делото са приети и приложени като писмени доказателства договор
от 03.06.2002 г. за извършване на услуга топлинно счетоводство, сключен
между Топлофикация и общото събрание на етажната собственост и протокол
на ОС на ЕС от 17.04.2022 г., с който е взето решение за сключване на
договор с „Б.“ ООД, към който е приложен и списък на етажните
собственици. С молба вх. № 25139670/16.09.2021 г. са представени
индивидуални справки за използване на топлинна енергия за процесния
период и констативен протокол за неизвършен отчет поради неосигурен
достъп до имота.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, с която е
установено, че не са извършени плащания от абоната за погасяване на
процесните суми. За периода от м. май 2018 г. до м. април 2019 г. вещото
лице е изчислило, че сумите за доставена топлинна енергия възлизат на
1 096,78 лв. с вкл. ДДС, а изравнителните сметки, осчетоводени към м. юли
2019 г. са в размер на 524,15 лв., т.е. общо дължима главница за топлинна
енергия е изчислена в размер на 1 405,25 лв. Според заключението лихвата за
забава върху тази сума за периода от 30.07.2018 г. до 11.03.2021 г. е в размер
на 230, 66 лв.
Със съдебно-техническата експертиза и Приложение № 1 са установени
4
ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС. Установено е, че
дружеството „Б.“ ООД е извършило дялово разпределение за имота за
процесния период в съответствие с приетата методика и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. Изчислени са изравнителните сметки по периоди, като е
посочено, че реално разходваната и дължимата сума за топлинна енергия за
процесния период възлиза на 1340,87 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. Решението е валидно и допустимо в обжалваната част. В
частта, в която исковете са отхвърлени, първоинстанционното решение е
влязло в сила поради необжалването му. Предмет на въззивната проверка е
първоинстанционното решение в уважителната му част.
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59,
вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че „Р.-Б.И.“ ЕООД дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата от 1405,25 лв., представляваща стойността на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., с
която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от 15.03.2021 г. до изплащане на вземането; сумата
от 224,16 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.12.2018
г. до 11.03.2019 г.; сумата от 29,54 лв., представляваща стойността на
доставена услуга за дялово разпределение и за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2021 г. до изплащане на
вземането; както и сумата от 6,50 лв. обезщетение за забава върху тази сума
за периода от 01.07.2018 г. до 11.03.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 14676/2021 г.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди. Дефиницията по §1, т. 33а (изм. ДВ, бр.
66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ предвижда, че "небитов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. От така цитираните разпоредби
следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор,
който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по
правоотношението за продажба на топлинна енергия. В настоящия случай
обаче ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен
писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване.
5
Не е спорно по делото, че между страните не е сключван договор за доставка
на ТЕ за небитови нужди до горепосочения имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Следователно следва да се приеме, че страните не са били обвързани от
облигационно правоотношение за покупко-продажба на топлинна енергия по
смисъла на Закона за енергетиката и приложим към настоящия спор са
разпоредбите на института за неоснователното обогатяване.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59,
ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил,
спестявайки дължимата за същата цена. При установяване на тези
обстоятелства от ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението си към ищеца. Ответното дружество оспорва твърдението на
ищеца, че в процесния имот е била предоставена топлинна енергия в
твърдяното количество и размер, както и да се е възползвал от така
доставената топлинна енергия през процесния период. По делото е прието
като писмено доказателство документ за собственост на името на „Р.-Б.И.“
ЕООД от 2015 г. за процесния имот. Твърденията на ответника, че същият е
бил продаден по реда на публичната продан, както и че е бил в държане на
трето лице на основание договор за наем не са подкрепени от никакви
доказателства. Следователно следва да се приеме, че през процесния период
именно ответното дружество се е възползвало от доставеното количество
топлинна енергия.
От приетата и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че имотът е бил отопляван през процесния период, като реалната
стойност на доставената топлинна енергия, с която ответникът се е обогатил
неоснователно за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., възлиза на 1340,87
лв. Кредитирайки заключението именно по СТЕ първоинстанционният съд
правилно е приел, количеството и стойността на доставената топлинна
енергия до процесния имот, съответстващ на реално консумирана такава в
размер на 1340,87 лв. Ето защо въззивната инстанция се солидаризира с
извода на първоинстанционния съд за уважаване на претенцията на ищеца по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД досежно главницата в размер на 1
340,87 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., доставена до апартамент № 9,
находящ се в гр. София, р-н „Триадица“, ул. *******, с която ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
По отношение на претенцията по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва настоящият
състав приема следното:
Съгласно Постановление №1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния
съд и Тълкувателно решение № 5 от 2019 г. по тълкувателно дело № 5 по
описа за 2017 г. на ОСГТК, задължението за връщане на дадено при начална
6
липса на основание, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от
момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо.
Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на
основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, но автоматично не води до забава на длъжника.
За да е налице забава на длъжника по безсрочното задължение, каквото е
настоящото, е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни,
съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът претендира вземането си за доставена при начална липса на
основание топлинна енергия, считано от 20-то число на месеца, следващ
месеца на доставката, като се позовава на своите общи условия. При
безспорно установена липса на облигационна връзка между страните обаче, в
отношенията им неприложими са и общите условия и предвидените в тях
срокове. В случая се касае за главен дълг, произтичащ от претенция за
неоснователно обогатяване, което представлява едно безсрочно задължение,
което става изискуемо от датата на неоснователното имуществено
разместване, а за да изпадне длъжникът в забава, е необходимо да бъде
поканен да изпълни.
По делото са представени 2 бр. покани за плащане от 19.07.2018 г. и
03.01.2020 г., за които няма данни да са връчени на ответното дружество. От
приложеното и прието по делото като писмено доказателство известие за
доставка от 17.08.2018 г. не може да се направи извод за вида и съдържанието
на получената пратка и дали е съставено за връчване именно на поканата за
плащане. Без да има доказателства по делото, че това известие е съставено
именно по повод връчване на покана за доброволно изпълнение, а не за друга
пратка, не може да се направи извод, че същото е придружавало някоя от
посочените от ищеца покани /в този смисъл и Решение № 114 от 24.06.2010 г.
по к. т. д. № 982 / 2009 г. на Върховен касационен съд/.
От така изложеното следва, че ищецът не е доказал претенцията си за
дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2018 г. до 11.03.2019 г.
поради което искът по чл. 422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции,
решението в, частта в която е уважен искът за заплащане на мораторна лихва
в размер на 5,14 лв. следва да бъде отменено, а претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По отговорността за разноски:
Страните са направили своевременно искане за присъждане на
разноски. В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че
разноски на въззиваемата страна не следва да се присъждат, предвид
обстоятелството, че по делото е депозиран единствено бланкетен отговор на
7
въззивната жалба и бланкетна молба преди датата на откритото съдебно
заседание. Предвид изхода на спора първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и в частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати
на ищеца разноски в размер на 652,53 лв. пропорционално на отхвърлената
част от иска, а именно за разликата над 650,04 лв. в размер на 2,49 лв. На
въззивника не следва да се присъждат разноски пред първата инстанция,
доколкото същият не е представил доказателства за направени разноски, нито
е поискал присъждане на такива.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 20.12.2021 г., постановено по гр. дело №
24221/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 32 състав В ЧАСТТА, в
която е прието за установено по отношение на „Р.-Б.И.“ ЕООД, че дължи на
„Т.С.“ ЕАД на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 5,14 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 31.12.2018 г. до 11.03.2021 г., както И В ЧАСТТА , в която „Р.-
Б.И.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за разликата над
650,04 лв. до присъдения размер от 652,53 лв. в размер на 2,49 лв.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че „Р.-Б.И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на. Управление: гр. София, ул. „******* дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******,
сумата от 5,14 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 31.12.2018 г. до 11.03.2021 г., за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело№ 14676/2021 г.
по описа на Софийския районен съд, 32 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на "Б." ООД, конституирано
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280, ал. 3, т.1, предл. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9