О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………………………………2021 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на четвърти ноември 2021г.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм.д.№ 2148/2021г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.135, ал.6 от АПК.
Делото е образувано по препращане от Районен съд – Варна, съгласно определение № 4959 от 08.09.2021г. постановено от 42 състав по гр.д. 20213110111866 от 2021г..
С посоченото определение е прекратено пред Районен съд – Варна и препратено за разглеждане от Административен съд Варна на исковата молба на И.Х.И., чрез адв. С.В.В. срещу Прокуратурата на Р България.
При проверката за редовност и допустимост на производството по исковата молба, съдът взе предвид следното:
1.В исковата молба поставила началото на производството пред ВРС е посочено, че с постановление/заповед на прокурор от РП Ботевград ДР 1 – 2015г. е поискано да бъде наложена „забрана на г-н И. да напуска страната“. Тази мярка е наложена със заповед № 5173-72/15.09.2015г. и основанието й било отпаднало на 28.03.2018г. След излизането от затвора, тъй като разбрал, че прокурорът следва служебно да свали забраната, не предприел действия за отмяната й. В средата на 2020г. получил предложение за работа в държава членка на ЕС – Германия. Във връзка с приемането на тази работа направил проверка в ОД МВР Варна, Паспортна служба и научил, че има наложена забрана за напускане на страната от РП – Ботевград и не може да напуска територията на Р България. Ангажирал адвокат и адвокатът подал от името на г-н И. молба за отмяна на забраната до РП Благоевград. По – късно научил, че с писмо от 11.09.2020г. РП Ботевград е разпоредила на ОД МВР София мярката да бъде свалена.
Намира, че с това противозаконно му е ограничена личната свобода и правото му свободно да се движи извън територията на Р България, изпуснал възможност за започване на работа и това много време след изтърпяването на наказанието си и станал затворен, саможив, хроничните му здравословни проблеми се обострили.
Претендира имуществени вреди в размер на 200лв. и неимуществени вреди в размер на 1800лв. от бездействието на Прокуратурата за периода от 28.03.2018г. до 11.09.2020г. докато е прилагана по отношение на ищеца мярката „Забрана за напускане на територията на страната“.
Исковата молба е подадена по ел.път е и подписана, като подпис са вписани имената на адв.В..
2. В уточнителна искова молба, ищеца чрез адв.В. е посочил цена на иска 7200лв. и навел следните твърдения: срещу г-н И. е водено нохд № 10975 по описа на РС София за 2013г. и нохд 10026/2010г. по описа на РС София. След влизане в сила на присъдите бил приведен да изтърпява наказанието лишаване от свобода първо в Затвор София, а впоследствие в ЗО Разделна към Затвор Варна. На по късен етап наказанията са групирани. С ЧНД 273/18г. по описа на ОС Варна е условно предсрочно освободен с изпитателен срок. Началото на изпълнението на пробационна мярка е 29.03.2018г. Пробационната мярка и надзор са приключили на 13.07.2018г.
С акт на прокурор от РП Ботевград ДР 1-2015г. е поискано да бъде наложена мярка „забрана за напускане на страната“ и мярката е наложена със заповед № 5173-72/15.09.2015г. Ищецът счита, че основанието на мярката е отпаднало на 13.07.2018г. В средата на 2020г. получил оферта за работа в Германия като шофьор. Още 2018г. г-н И. бил проверявал при пробационния служител дали може да напуска страната, при което получил отговор, че има забрана, но не можел да му каже кой, по кое дело или с коя присъда му я наложил. Твърди, че никога не е получавал съобщение за наложена мярка по чл.75, т.3 от ЗБЛД или да му е известно такава да е налагана. Август 2020г. при проверка в Паспортна служба към ОД МВР Варна научил, че забраната е наложена от РП Ботевград. Ангажирал адвокат и му заплатил 200лв. Адвокатът се свързал с деловодство на РП Ботевград е подал от името на г-н И. молба по изп.преписка DР-1/15 на РП Ботевград, за да бъде отменена забраната поради отпаднало основание. Притеснил се много. Сочи, че след излизане от затвора материалното му положение не е било добро, а се е наложило да откаже добре платена работа, поради наложената му забрана. Няколко дни по късно научил, че с писмо от 11.09.2020г. РП Ботевград е разпоредила на ОДМВР – София тази мярка да бъде свалена поради отпаднало основание. Посочили, че мярката не е свалена по рано, поради липса на информация, че наказанието е изтърпяно от Затвора Варна. Допълнително е получил след направено запитване писмо от РП Ботевград, в което е посочено, че мярката е наложена на основание чл.145, ал.1, т.5 и т.6, ал.2 и ал.4 от Закона за съдебната власт с цел недопускане на отклоняването на лицето от изтърпяването на наказанието, като в този случай не се извършвало връчване на осъденото лице. Намира, че в резултат на наложената му мярка е ограничена личната му свобода и правото му на свободно придвижване.
Моли след като докаже твърденията си да му бъде присъдена на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ сумата от 7000лв., представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди причинени от бездействието на Прокуратурата на Р България за периода от 13.07.2018г. до 11.09.2020г., в който период е била неправомерно приложена спрямо ищеца мярката „Забрана за напускане на територията на България“, наложена по изп.преписка DР-1/15 на РП Ботевград. Вредите според ищеца се изразяват в отрицателни емоции и психически изживявания, стрес и безпокойство, влошаване на здравословното състояние, както и претендира заплащането на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на цялата дължима сума по иска, както и сумата от 200лв., явяваща се обезщетение за имуществени вреди, представляващи разход за заплатено адвокатско възнаграждение за подаване на жалба по изп.преписка DР-1/15 на РП Ботевград.
3. Постъпила е уточнителна молба, в която е посочено, че искът за обезщетение е предявен за вреди от бездействието на прокуратурата по наложената мярка „забрана да напусне територията на Р България“. Посочено е конкретно, че не е търсено обезщетение за налагането или изпълнението на мярката.
Предвид направеното уточнение на исковата претенция, съгласно което искът за обезщетение е предявен за вреди от бездействието на прокуратурата по наложената мярка „забрана да напусне територията на Р България“ и като съобрази, че мярката е наложена от прокурор в хода на наказателно, а не административно производство и че има за цел неотклоняване на лицето от изтърпяване на наложеното му по НК наказание, както и че искът е предявен не във връзка със законността на мярката по ЗБДС, а с бездействието на прокурора във връзка с изтърпяването на наложеното по НК наказание, както и разпоредбите на чл.2, ал.1 и ал.3 вр. чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ намира, че компетентен да разгледа предявения иск е общият съд, т.е. Районен съд Варна, поради което са налице предпоставките за повдигане на спор за подсъдност между Административен съд Варна и Районен съд Варна.
Водим от горното и на основание чл.135, ал.6 вр. ал.5 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2148/2021 г. по описа за на Административен съд Варна.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен съд Варна и Районен съд Варна.
ИЗПРАЩА делото на състав на ВАС и ВКС за определяне на подсъдността.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия: