№ 4615
гр. Варна, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502532 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод частна жалба, подадена от Н. Я. Д. чрез адвокат
Я. Я., против разпореждане № 32720 от 09.09.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 7261 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и седми състав, в частта, с която е
разпоредено да бъде издаден изпълнителен лист в полза на „Енерго-про продажби“ АД -
Варна за сумата от 75 лева, представляваща разноски, присъдени със заповед № 3562 от
07.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК.
В частната жалба се излага, че така задълженията, които се претендират от „Енерго-
про продажби“ АД по посочената заповед по член 410 от ГПК са задължения на „Славена“
ЕООД, а не на физическото лице-частен жалбоподател, тъй като партидите са прехвърлени
от физическото на юридическото лице. Моли се за отмяна на разпореждането в обжалваната
му част.
Ответната страна в депозирания в срок отговор излага, че частната жалба е
недопустима, тъй като интересът от предявяване на иск е отпаднал поради заплащане на
задължението. Отделно се излагат и аргументи за неоснователност на частната жалба –
съдът е взел предвид, че задълженията са погасени след подаване на заявлението по член
410 от ГПК; дружеството, посочено от частния жалбоподател, е абонат за друг адрес в град
Варна и друг абонатен номер. Към отговора прилага заявление № 6095460 от 04.04.2022 г., с
което Н. Я. Д. е поискал снабдяване с електроенергия за адрес в град Варна – ул. „Вярност“
12, който обект се е ползвал дотогава от „Д. СД Славена Я. и сие“.
Съдът, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените
оплаквания и доказателствата по делото, намира следното:
1
Районният съд е бил сезиран с надлежно заявление от „Енерго-про продажби“ АД за
издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК против Н. Я. Д. за абонатни №№
32Z4101052010191 и 32Z410105201020Х на адрес в град Варна – ул. „Вярност“ № 12. В
заявлението изрично е формулирано и искане за присъждане на съдебно-деловодните
разноски в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Представени са доказателства за заплащане на посочената държавна такса.
Постановено е разпореждане № 19793 от 07.06.2022 г.и въз основа на него заповед за
изпълнение № 3562 от 07.06.2022 г. за осъждането на Н. Я. Д. да заплати на „Енерго-про
продажби“ АД сумата от 254,82 лева, представляваща главница за стойността на незаплатена
електроенергия по фактури, издадени за периода от 16.08.2021 г. до 14.04.2022 г. за обект на
потребление в град Варна – ул. „Вярност“ № 12 с абонатни №№ 32Z4101052010191 и
32Z410105201020Х, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
заявлението в съда / 06.06.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението; сумата от
9,58 лева – мораторна лихва за периода 26.08.2021 г. – 20.05.2022 г.; сумата от 75 лева –
заплатена държавна такса и юрисконултско възнаграждение.
На 08.07.2022 г. длъжникът е подал възражение против заповедта за изпълнение, в
което е заявил, че това са задължения на „Д. СД Славена Я. и сие“ /сегашно наименование
„Славена“ ЕООД/ и, че същите са изплатени от Н. Д. на 09.06.2022 г.
С разпореждане № 24492 от 12.07.2022 г. съдът е указал на длъжника да уточни по кой
ред следва да бъде възприето подаденото възражение – по реда на член 414 от ГПк или по
реда на член 414а от ГПК.
В последваща молба от 25.07.2022 г., депозирана от пълномощника на частния
жалбоподател, е уточнено, че задълженията са на „Славена“ ЕООД, а не на физическото
лице Н. Я. Д. и са изплатени от търговското дружество, както и, че подаденото възражение
следва да се счита като такова по член 414 от ГПК.
С разпореждане № 26344 от 26.07.2022 г. на заявителя е връчен препис от
възражението и му е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. На
05.08.2022 г. заявителят е депозирал становище, с което се признава извършеното плащане и
се иска издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски.
На 09.09.2022 г. ВРС е постановил разпореждане № 32970, с което е обезсилил заповед
за изпълнение № 3562 от 07.06.2022 г. за сумата от 254,82 лева и за сумата от 9,58 лева и е
разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист за сумата от 75 лева, представляващи
разноски за заявителя в заповедното производство.
Съгласно член 404, точка 1 от ГПК заповедта за изпълнение е подлежащо на
принудително изпълнение изпълнително основание. Изпълнителният лист се издава, след
като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удовлетворява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника - член 406, алинея 1 от ГПК. Член 416 от ГПК визира,
че заповедта за изпълнение влиза в сила, когато не е подадено възражение в срок или
същото е оттеглено, респективно след влизане в сила на решението за установяване на
2
вземането. Въз основа на влязлата в сила заповед съдът издава изпълнителен лист и
отбелязва това върху заповедта.
Установено е от проследеното развитие на заповедното производство по гр.д.№
7261/2022 г. на ВРС, че в конкретния случай срещу издадената заповед за изпълнение по
член 410 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, което с оглед съдържащите се в него
изявления и искания следва да бъде квалифицирано по член 414а от ГПК. За разлика от
възражението по член 414 от ГПК, с което въобще се оспорва вземането по заповедта по
основание или по размер, то с възражението по член 414а от ГПК такова оспорване няма,
доколкото то е основано на твърдения за частично или цялостно плащане на вземането в
срока за доброволно изпълнение.
Разпоредбата на член 414а от ГПК е проявление на основната цел на заповедното
производство – да се провери дали претендираното от заявителя-кредитор вземане е спорно.
Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за
изпълнение влиза в сила. В алинея 4 на член 414а от ГПК са уредени две хипотези: първата -
когато възражението е подадено в срок и съдържа изявление на длъжника, че е изпълнил
задължението си по заповедта в срока за доброволно изпълнение, ако заявителят не подаде
становище в срок, съдът само на това основание обезсилва изцяло или частично заповедта за
изпълнение съобразно обхвата на твърдяното плащане, без да изследва доколко е налице
реално изпълнение, респективно доказано поведение на длъжника, изключващо
отговорността му за разноски за производството; втората - когато становище е подадено от
заявителя в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.
Правната квалификация на иска, респективно на направените от страната искания, се
дава от съда с оглед наведените обстоятелства и петитума, като съдът не е обвързан от
правната квалификация, дадена от страната. В разглеждания случай от въведените с
възражението, депозирано на 08.07.2022 г. фактически твърдения е видно, че се касае за
заплащане в срока на доброволно изпълнение, приложени са доказателства за това, както и
са наведени твърдения, че длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането.
Заповедният съд е дал указания на длъжника да уточни дали подаденото възражение е по
член 414 от ГПК или по член 414а от ГПК, без да съобрази, че съдът е този, който следва да
даде правната квалификация на подаденото възражение. Още повече, че заявителят е
депозирал становище по възражението, с което е заявил, че признава извършеното плащане
на главница и лихви и иска да му бъде издаден изпълнителен лист само досежно сторените
разноски, което също сочи на действия по реда на член 414а от ГПК.
Ако приеме въз основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от
писмените доказателства по делото, че плащане е налице и, че с поведението си длъжникът
не е станал повод за предявяване на вземането, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с
който да приеме възражението по член 414а от ГПК. Когато се приеме възражението по член
414а от ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила, тъй като заповедното производство е
постигнало целта си – да провери дали вземането е спорно, като заповедният съд следва да
се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, обективирано в заявлението
3
за издаване на заповед за изпълнение, като следва да го остави без уважение поради липса
на изпълняемо право до размера на платеното, респективно до този на разноските. В тази
хипотеза защитата на кредитора е именно по реда на частната жалба срещу разпореждането
за изпълнителния лист – по аргумент от член 407, алинея 1 от ГПК. И обратно – ако приеме,
че възражението не е доказано, да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не приема
възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист. В тази хипотеза аналогично
защитата на длъжника е по реда на обжалване на разпореждането за издаване на
изпълнителния лист.
Няма спор по делото, а е установено и с писмени доказателства, че доброволно
изпълнение на задължението чрез плащане на заявеното вземане е реално извършено в
срока по член 412, точка 8 от ГПК.
В частта за разноските с оглед конкретиката на случая, съобразено с процесуалното
поведение на страните и писмените доказателства, следва да бъде прието, че възражението
по член 414а, алинея 2 от ГПК е основателно. Безспорно е от доказателствата по делото, че
за процесния период длъжникът Н. Я. Д. не е бил вписан като ползвател по партидата, а
такова е било посоченото по-горе юридическо лице. Това води до извод, че с поведението си
длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането срещу него, поради което и не дължи
разноски. Следователно са налице предпоставките за приемане на възражението по член
414а, алинея 2 от ГПК, което дава основание първоинстанционният съдебен акт в
обжалваната част да бъде отменен.
Водим от горното, настоящият състав на въззивния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 32720 от 09.09.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 7261 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и седми състав, в частта, с която е
разпоредено да бъде издаден изпълнителен лист в полза на „Енерго-про продажби“ АД -
Варна за сумата от 75 лева, представляваща разноски, присъдени със заповед № 3562 от
07.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА възражението на Н. Я. Д. ЕГН ********** от град Варна - кв. ****** по
4
член 414а от ГПК в частта относно недължимост на сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК № 3562 от 07.06.2022 г.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 3562 от 07.06.2022 г., издадена по ч.гр.д.№
7261 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и седми състав, в частта, в
която е разпоредено Н. Я. Д. ЕГН ********** от град Варна - кв. ****** да заплати на
„Енерго-про продажби“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в град
Варна - бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс – Г сумата от 75 /седемдесет и пет/
лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за държавна такса и
юристокнсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5