РЕШЕНИЕ
№ 878
гр. Пловдив, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501408 по описа за 2025 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Йеттел България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адвокат М., против Решение с рег. № 1084 от
10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 3135 по описа на РС –Пловдив за 2025 г., с което
са отхвърлени предявените от жалбоподателя против В. К. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ул. „***, искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че въззиваемата страна дължи на жалбоподателя следните суми: 59,98 лв. -
абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., за телефонен номер
*** за период 20.07.2021 – 19.09.2021; 0,90 лв. - такси за потребление по договор за
мобилни услуги от 09.07.2021 г., за телефонен номер *** за период 20.07.2021 –
19.09.2021 г.; 63,98 лв. - абонаментна такса по допълнително споразумение по договор
за мобилни услуги от 09.07.2021 г. за телефонен номер ********** за период
20.07.2021 – 19.09.2021 г.; 61,97 лв. - такси за потребление по допълнително
споразумение по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г. за телефонен номер ***
за период 20.07.2021 – 19.09.2021 г.; 79,01 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване
по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с номер ********** от
09.07.2021 г.; 205,07 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор
за мобилни услуги с номер *** от 09.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тези
суми от подаване на заявлението – 27.09.2023г., до окончателното плащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
7203/23.10.2023г. по ч.гр.д. № 15314/2023г. на РС Пловдив, 3 бр.с., която е била
1
допълнена с Определение № 6543/29.05.2024г.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата
отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.
Навеждат се доводи, че жалбоподателят е предоставил достъп до мобилната си мрежа
на ответника като по този начин е изпълнил задълженията си по сключените договори.
Освен това ответникът реално е ползвал услугата предоставена от ищеца. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна В. К. С., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира
разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Йеттел
България” ЕАД, ЕИК ********* против т В. К. С., с правна квалификация по чл. 422
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 342 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 59,98 лв. -
абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., за телефонен номер
*** за период 20.07.2021 – 19.09.2021; сумата от 0,90 лв. - такси за потребление по
договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., за телефонен номер *** за период
20.07.2021 – 19.09.2021 г.; сумата от 63,98 лв. - абонаментна такса по допълнително
споразумение по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г. за телефонен номер
********** за период 20.07.2021 – 19.09.2021 г.; сумата от 61,97 лв. - такси за
потребление по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от
09.07.2021 г. за телефонен номер ********** за период 20.07.2021 – 19.09.2021 г.;
сумата от 79,01 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с номер ********** от 09.07.2021 г.
сумата от 205,07 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
мобилни услуги с номер *** от 09.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тези
суми от подаване на заявлението –27.09.2023г., до окончателното плащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
7203/23.10.2023г. по ч.гр.д. № 15314/2023г. на РС Пловдив, 3 бр.с., която е била
допълнена с Определение № 6543/29.05.2024г.
От приложеното ч.гр.д.№ 15314/2023 г. по описа на РС-Пловдив е установено
по делото, че на 23.10.2023г. е издадена Заповед № 7203 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в полза на „Йеттел България” ЕАД срещу ответника за
суми, които са предмет на настоящото производство. Така издадената заповед е била
допълнена с допълнена с Определение № 6543/29.05.2024г. Срещу заповедта е било
подадено от ответника възражение по чл.414 ГПК, в резултат на което ищецът е
предявил настоящия иск по чл.422 ГПК.
2
С решаващите си мотиви районният съд е приел, че макар между страните да
са възникнали облигационни отношения, ищецът при условията на пълно и главно
доказване не е установил, че е предоставил на ответника мобилните услуги, за които
се е задължил с договорите за мобилни услуги и допълнителното споразумение.
Приетото от районния съд несъответства на приобщения към делото
доказателствен материал.
Като писмени доказателства по делото са приети договори за мобилни услуги
с предпочетен номер *** от 09,07,2021 г., с уговорен месечен абонамент 29,99 лв. на
месец, дата на издаване на фактура 20-ти всеки месец и с предпочетен номер *** от
дата 17,12,2020 г. и допълнително споразумение към него от 09.07.2021 г., с уговорен
месечен абонамент 31,99 лв. на месец, дата на издаване на фактура 20-ти всеки месец.
По делото са приложени общи условия и фактури отнасящи се за процесните
вземания.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Видно от представените договори за мобилни услуги от 09,07,2021 г. и
17,12,2020 г. и допълнително споразумение към него от 09,07,2021 г., между страните
са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът
е предоставил на абоната телефонни номера- ++359********* и ++359*********, при
съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси. В договорите за
мобилни услуги се съдържат описание на тарифните планове, ценовите условия, като
са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им,
свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е
оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите.
От събраните по делото доказателства се установява, че
претендираната сума се формира от задълженията на ответната страна, произтичащи
от двата посочени по-горе договори за мобилни услуги включващи задължения за
месечни и еднократни такси на потребление на мобилни услуги, както следва –сумата
от 59,98 лв. - абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., за
телефонен номер *** за период 20.07.2021 – 19.09.2021; сумата от 0,90 лв. - такси за
потребление по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., за телефонен номер *** за
период 20.07.2021 – 19.09.2021 г.; сумата от 63,98 лв. - абонаментна такса по
допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г. за
телефонен номер ********** за период 20.07.2021 – 19.09.2021 г.; сумата от 61,97 лв. -
такси за потребление по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от
09.07.2021 г. за телефонен номер ********** за период 20.07.2021 – 19.09.2021 г.
Следва да се отбележи, че ответната страна в своя депозиран писмен отговор
пред първоинстанционния съд не оспорва обстоятелството през този период от време
да не са предоставяни услуги, няма възражения, свързани с невъзможността да ползва
предоставените телефонни услуги, както и няма възражения, че не е осигуряван
достъп до мобилната мрежа, нито възражения, че мрежата на оператора въобще не е
3
функционирала на територията, където е пребивавал длъжникът, поради което и
настоящата инстанция намира, че ответната страна дължи претендираните суми,
произтичащи от месечните задължения по сключените договори за мобилни услуги за
периода от 20.07.2021 г. до 19.09.2021 г. и като е направил извод, че претенцията на
ищцовото дружество остава недоказана, първоинстанционния съд не се е съобразил с
обстоятелството, че ответната страна не е направила възражение, че за този период от
време услуга не е предоставяна, както и не се е съобразил с факта, че именно
ответната страна носи тежестта на доказване, в случай че е изпълнила своите
договорни задължения да докаже това.
Досежно възражението на ответника за изтекла погасителна давност,
настоящата инстанция го намира за изцяло неоснователно поради следните
съображения. Вземането на мобилния оператор за предоставени мобилни услуги
представлява периодично вземане по смисъла на чл.111, ал.1, б.”в” от ЗЗД. Като
такова, то се погасява с кратка – тригодишна погасителна давност. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
като в настоящия случай най-ранното вземане е станало изискуемо на 20.07.2021 г.
Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по приложеното ч.гр.д. № 906/2023 г. на Районен съд С.,
прекратено и изпратено по подсъдност на ПдРС, - 27.09.2023 г. /която прекъсва
давностния срок съгласно чл.116 б. „б” от ЗЗД/ - давността не е била изтекла за
дължимите суми за процесния период.
По делото липсват данни ответникът да е погасил сумите по договорите, а и
принципно в тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по
договорите да заплаща месечните такси и вноски. Като не е представил писмени
доказателства за погасяването на сумите, следва да се приеме, че същите са още
дължими. Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните
фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги.
След като ответникът има сключен договор, по който получава изпълнение, следва да
дължи и насрещно такова. След като не са представени доказателства, че ответната
страна е изпълнила своите месечни задължения, възникнали от поетите договорки по
сключените договори за мобилни услуги, не може да се приеме, че тези задължения са
погасени. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че претенцията в размер на
общо 186,83 лв., представляваща натрупани задължения за предходен период от
20.07.2021г. до 19.09.2021 г., включваща сумата от 59,98 лв. - абонаментни такси по
договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., за телефонен номер *** за период
20.07.2021 – 19.09.2021; сумата от 0,90 лв. - такси за потребление по договор за
мобилни услуги от 09.07.2021 г., за телефонен номер *** за период 20.07.2021 –
19.09.2021 г.; сумата от 63,98 лв. - абонаментна такса по допълнително споразумение
по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г. за телефонен номер ********** за
период 20.07.2021 – 19.09.2021 г.; сумата от 61,97 лв. - такси за потребление по
допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г. за
телефонен номер ********** за период 20.07.2021 – 19.09.2021 г., е основателна и
следва да бъде уважена, като бъде прието за установено, че ответната страна я дължи
на ищцовото дружество. В тази връзка – първоинстанционното решение в тази му част
4
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което претенцията за сумата от 59,98 лв. - абонаментни такси
по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., за телефонен номер *** за период
20.07.2021 – 19.09.2021; сумата от 0,90 лв. - такси за потребление по договор за
мобилни услуги от 09.07.2021 г., за телефонен номер *** за период 20.07.2021 –
19.09.2021 г.; сумата от 63,98 лв. - абонаментна такса по допълнително споразумение
по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г. за телефонен номер ********** за
период 20.07.2021 – 19.09.2021 г.; сумата от 61,97 лв. - такси за потребление по
допълнително споразумение по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г. за
телефонен номер ********** за период 20.07.2021 – 19.09.2021 г. да бъде уважена. На
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважена
и претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 27.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Касателно вземанията за неустойки, настоящият съдебен състав ги намира за
изцяло неоснователни по следните съображения. Вземанията за неустойки не се
дължат, тъй като те произтичат от нищожни и неравноправни клаузи. Съгласно
предвиденото в договорите, в случай на прекратяването на договора преди изтичане на
срока по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на сбора от
всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от
три месеца, а в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на
месечни абонаменти се дължи и възстановяване на част от разликата между най-
ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок
на договора.
Ответникът в исковото производство има качеството на потребител по см. на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен да следи както за съответствие на
искането със закона и добрите нрави, така и на основание чл.7, ал.3 ГПК / Нова – ДВ,
бр.100 от 2019г относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на
ЗЗП, които се признават за недействителни и не пораждат целения в изготвения от
кредитора договор резултат. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. С оглед начина,
по който е уговорена процесната неустойка, нейният размер и условията, при които се
дължи, въззивният съд намира, че е налице обосновано предположение за
противоречие на клаузата за неустойка с чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 6, т. 15 и т. 19 ЗЗП. С
възпроизведената по-горе договорна клауза размерът на неустойката се завишава с
„част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстващи
на оставащия срок на договора“. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено,
че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по
ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С26/13 с С-96/14, Van
Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и
разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е
прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и
евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други
клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
5
критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в
общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал
и в националното законодателство по цитираните по-горе норми на ЗЗП. Поради това
процесните клаузи се явяват нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като
се явяват извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в
какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК
на ВКС. (в този см. решение № 193/09.05.2016г. по т. д. № 2659/2014г. на ВКС, I т. о. и
решение № 219/09.05.2016г. по т. д. № 203/2015г. на ВКС, I т. о.). Неустойчната клауза
не е съобразена с присъщите на подобна клауза по смисъла на чл.92, ал.1 ЗЗД
санкционна и обезщетителна функции. Това е така, тъй като в случая мотивът на съда
се свързва с начина на формиране на неустоечното задължение, като не се отрича
принципно правото на съответната страна за уговаряне на неустойка, която следва да
бъде съответна на обезпечителната и обезщетителната й функция, по смисъла на ТР №
7/ 13.11.2014г. по д.№7/2013г. на ОСГТК.
По така изложените съображения обжалваното решение в частта, с която са
отхвърлени предявените искове за сумата от 79,01 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с номер
********** от 09.07.2021 г. и сумата от 205,07 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с номер *** от 09.07.2021 г.,
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната
част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото
производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се
отрази в настоящото решение. Доколкото обаче претенцията е само частично уважена,
то и разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна
такса и за адвокатско възнаграждение, също следва да присъдят по съразмерност, като
на страната се присъди по- малко от претендираната сума. Изчислени съобразно
уважените вземания за главница, разноските в полза на жалбоподателя - заявител
следва да възлизат на сумата от 200,35 лева, като разликата до пълния им присъден в
заповедното производство размер от 505 лева, остава за сметка на страната, която
неоснователно е претендирала установяване на суми в по- висок от реалния им размер.
Предвид изхода на делото- частичното уважаване на исковите претенции, на
основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка от страните принципно има право да
получи разноски по съразмерност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивното дружество следва да бъдат
присъдени и направените по делото разноски, съразмерно с уважената част на
жалбата, както следва – сума в размер на 259,87 лева за първоинстанционното
производство, сума в размер на 39,67 лева за въззивното производство.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноските за настоящото производство, които са направени- заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отвхърлената част от иска. На основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. на адвоката на ответника следва да се определи адвокатско
възнаграждение от по 300 лв. за всяка една инстанция, като по съразмерност с
отхвърлената част от исковете, следва да се присъди сумата от по 180,98 лв. за всяка
6
една съдебна инстанция или общо 361,96 лева.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,VII граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение с рег. № 1084 от 10.03.2025 г., постановено по гр. д. №
3135/2025 г. по описа на РС –Пловдив, в частта му, с която са отхвърлени предявените
от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против В. К. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „***, искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че В. К. С. дължи следните суми: 59,98 лв. -
абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., за телефонен номер
*** за период 20.07.2021 – 19.09.2021; 0,90 лв. - такси за потребление по договор за
мобилни услуги от 09.07.2021 г., за телефонен номер *** за период 20.07.2021 –
19.09.2021 г.; 63,98 лв. - абонаментна такса по допълнително споразумение по договор
за мобилни услуги от 09.07.2021 г. за телефонен номер *** за период 20.07.2021 –
19.09.2021 г.; 61,97 лв. - такси за потребление по допълнително споразумение по
договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г. за телефонен номер ********** за период
20.07.2021 – 19.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на
заявлението – 27.09.2023г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15314/2023г. на РС Пловдив, 3 бр.с.,
която е била допълнена с Определение № 6543/29.05.2024г., КАКТО И В ЧАСТТА МУ,
с която Йеттел България” ЕАД, ЕИК ********* е осъден да заплати на адв. В. И. Р. от
АК - гр. С., ул. *** сумата от 300 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38 от
ЗАдв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. К. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
ул. „***, ДЪЛЖИ на от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, следните суми:
59,98 лв. - абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., за
телефонен номер *** за период 20.07.2021 – 19.09.2021; 0,90 лв. - такси за
потребление по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., за телефонен номер *** за
период 20.07.2021 – 19.09.2021 г.; 63,98 лв. - абонаментна такса по допълнително
споразумение по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г. за телефонен номер ***
за период 20.07.2021 – 19.09.2021 г.; 61,97 лв. - такси за потребление по допълнително
споразумение по договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г. за телефонен номер
********** за период 20.07.2021 – 19.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от подаване на заявлението – 27.09.2023г. до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
15314/2023г. на РС Пловдив, 3 бр.с., която е била допълнена с Определение №
6543/29.05.2024 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение с рег. № 1084 от 10.03.2025 г., постановено по гр. д.
№ 3135/2025 г. по описа на РС –Пловдив, в частта му, с която са отхвърлени
предявените от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против В. К. С.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „***, искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че В. К. С. дължи следните суми: сумата от 79,01 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване по допълнително споразумение към договор за
7
мобилни услуги с номер *** от 09.07.2021 г. сумата от 205,07 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с номер *** от
09.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на заявлението –
27.09.2023г. до окончателното плащане, за за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15314/2023г. на РС Пловдив, 3 бр.с., която е
била допълнена с Определение № 6543/29.05.2024 г.
ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „***, да заплати на
„Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 направените по делото разноски,
съразмерно с уважената претенция – сума в размер на 200,35 лева, представляваща
разноски в заповедното производство, сума в размер на 259,87 лева за
първоинстанционното производство и сума в размер на 39,67 лева за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, да заплати на
адв. В. И. Р. от АК - гр. С., ул. ***, сумата от 361,96 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по първоинстанционното и въззивното производство, на основание
чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8