Р Е Ш Е Н
И Е
№…………………
гр.Плевен, 23.01.2020година.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ВЪЗЗИВНО отделение, І граждански състав, в ПУБЛИЧНО заседание на ДЕВЕТИ ЯНУАРИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
БЕТОВА
СВЕТЛА
Д.
при секретаря……….…Е.Л…… и в присъствието на прокурора…………………………………като
разгледа докладваното от съдията………..Т.Б.………….……възз.гр.д.№
986 по описа на съда за 2019година, и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1914 от 09.10.2019г., постановено по
гр.д.№ 4802/2019г. Плевенски районен съд е осъдил Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи
гр.Плевен, представлявана от К.В.Н. да заплати на
Б.К.М. от гр.Долни Дъбник, на основание чл.179, ал.1 вр. с
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1447,10 лв. главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към
дневен за периода 19.07.2016г.-18.07.2019г. вкл.,
съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната
лихва за върху главницата, считано от 19.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 1713,22 лева е отхвърлил иска като неоснователен. Присъдил е и съответните суми за деловодни
разноски.
Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е подадена въззивна
жалба от ищеца Б.К.М., чрез пълномощникът му адв. Д.П.
***, в която се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно,
в обжалваната му част. Жалбоподателят се позовава на нарушения на материалния
закон. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли окръжния съд да постанови решение, с което
да бъде отменено решението на Плевенски РС, в отхвърлителната
му част и да бъде решен спора по същество, като бъде уважен предявения срещу
дирекцията иск изцяло, както и да му бъдат присъдени направените разноски.
Ответникът
по жалбата ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, представлявана от ст. комисар К.Н.,
не е подал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт П.Ф.,
е взел становище, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски в размер на 200лв.
за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата и въззивната инстанции доказателства, съобрази се с изискванията на закона,
намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Безспорно е между страните, че през процесния период
страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си
дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Признава се от ответника, че ищецът е
служител на ОД на МВР - Плевен и през периода 09.07.2016г. - 18.07.2019г. е
заемал длъжността „младши оперативен дежурен“ в Оперативна дежурна част при РУ
на МВР гр.Долни Дъбник. Съгласно събраните писмени доказателства – платежните
бележки за трудови възнаграждения на ищеца през процесния
период 09.07.2016г. - 18.07.2019г са му начислени и заплатени суми за нощен
труд. Безспорно е, а се установява и от прието от Плевенски РС заключение на
ССЕ, че ищецът е положил 1744ч. нощен труд
за периода, като за този положен нощен труд не е направено преобразуване на
нощен към дневен труд, с коефициент 1,143. Положеният нощен труд е бил заплащан
по 0.25 лв./час. Съгласно заключението, нощният труд, приравнен в дневен, с
коефициент 1.143 се равнява на 1993, 392часа, като се явява разлика от 249.392часа.
Спорно е дължи ли
ответникът претендираното от ищеца като неизплатено в
срок трудово възнаграждение,
на какво основание и в какъв размер.
За да се произнесе
по спора, въззивния съд съобрази следното: Извършвайки
самостоятелна преценка на изложените в исковата молба факти и обстоятелства,
настоящият състав на Плевенски ОС приема, че районният съд е направил погрешна
правна квалификация на спора и на действително претендираното
от ищеца вземане, като е възприел безкритично и възпроизвел в решението си
правната квалификация на спорното право посочена от ищец, вместо да я изведе от
твърдените от него факти. В резултат на това РС-Плевен е счел, че се касае за претенция
за заплащане на положен извънреден труд и като приел, че са приложими към
правния спор нормите на чл. 178, ал. 1 т. 3
от ЗМВР, присъдил в полза на ищеца сумата 1447.10 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд, получени вследствие преобразуване на
нощен към дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на делото – 19.07.2019г., до окончателното ѝ изплащане.
Изхождайки от същите факти, Плевенски окръжен
съд счита, че се касае за претенция за заплащане на допълнително възнаграждение
за положен нощен труд/след преобразуване на нощните часове положен труд в
дневни/, а не за заплащане на положен от ищеца извънреден труд, което е нещо
различно. За да се приеме, че се касае за незаплатен извънреден труд е
необходимо да е наведен довод, че положеният от ищеца нощен труд дори след
преобразуването му в дневни часове, се явява положен извън установеното за него
работно време. Никъде в исковата молба не се твърди и не се обосновава,
получената след преобразуване на нощния в дневен труд разлика от 250ч. да
излиза от рамките на установеното за него работно време, за да се счита за
извънреден труд. Твърдението е само, че не е надлежно заплатен положеният от
ищеца нощен труд чрез преобразуването му към дневен при прилагане на определен
коефициент 1,143. Поради това, при липсата на изрични твърдения за полагане на
труд извън установеното за него работно време, което е основна характеристика
на „извънредния труд“, според легалното му определение/чл. 143 от КТ/, не може
да се квалифицира претенцията на ищеца като такава за извънреден труд,
независимо че той така я е нарекъл.
Приетата от РС-Плевен
правна квалификация на спора и на претендираното
вземане, не е довела до разглеждане на непредявен иск, тъй като РС е разгледал
и се е произнесъл, по наведените от ищеца факти и обстоятелства, като е приел,
че няма основание за заплащане на извънреден труд само за периода от 01.01.2018г. до 31.06.2018г., при действието на предходна
редакция на чл. 9г. от НРВПО/в сила от 01.01.2018г./ За
изложената в исковата молба фактическа обстановка - твърденията за положен от
ищеца нощен труд, който не е надлежно заплатен от работодателя, след
преобразуването му към дневен, от Плевенски РС са събирани необходимите
доказателства. Релевантните за спора обстоятелства са установени, в т.ч. и чрез
приетото експертно заключение на съдебно-счетоводната експертиза, независимо от
това, че в една негова част, то излиза извън предмета на спора. В такъв случай, въззивният
съд прецизирайки действителната правна квалификация, приема следното по
същество: Претенцията на ищеца е за заплащане на допълнително възнаграждение за
положения от него нощен труд за периода 19.07.2016г.-18.07.2019г., които при
преобразуването им в дневен труд, при прилагане на коефициент 1,143 за превръщането
му в дневен възлизат на 1998часа, което възнаграждение според ищеца е в размер
на 1750лв. /намалено впоследствие до размера 1713.32лв./. Сумата е претендирана, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 19.07.2019г. до окончателното и изплащане.
Съдът намира, че
исковата претенция е частично основателна. В чл. 178 и чл. 179 от ЗМВР са
посочени видовете допълнителни възнаграждения, които се изплащат на държавните
служители, като в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено изплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд, а в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е
предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през
нощта от 22.00 до 6.00 часа, което характеризира този труд като „нощен труд“,
според легалното определение за това в
чл. 140, ал. 2 от КТ. Посочените норми
на чл.178,ал.1 т.3 и чл. 179, ал.1 от ЗМВР регламентират два различни вида
допълнителни възнаграждения, които се дължат на държавните служители в МВР на
самостоятелно правно основание и които не бива да бъдат смесвани. Неслучайно и
в КТ двете понятия са дефинирани поотделно, като уредбата на нощния труд е
дадена в чл. 140 на КТ, който се намира в раздел І – редовно работно време, а
уредбата на извънредния труд е дадена в чл. 143 и следв.
от КТ, за които е обособен специален раздел ІІ – извънреден труд. Съществената
разлика между тези два вида труд е, че докато нощния труд се полага в точно
определен времеви отрязък от денонощието /от 22,00ч. до 6,00ч./, той по
презумпция се полага в рамките на нормалната продължителност на работното
време, докато извънредния труд,
независимо от това дали е положен през деня или през нощта, се явява положен
извън установеното за служителя работно време.
Положеният през нощта /от
22,00 ч. до 6.00ч./ труд може да се окаже и извънреден, но не защото след
преобразуването му в дневен при прилагане на коефициента 1,143. остават
незаплатени часове, а само когато е положен такъв извън установеното за
конкретния служител работно време. Този извод се подкрепя и при съобразяване
нормите на чл. 9а, 9б и 9г от Наредба за
работното време, почивките и отпуските. В чл. 9б, ал.1 от тази Наредба е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал.2 от КТ
/както в случая/, да се определя норма за продължителност на работното време за
периода, като нормата се определя в часове, при което броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане се умножи по дневната продължителност
на работното време, установена за работното място, при подневно
отчитане на работното време. В чл. 9г от същата Наредба е предвидено, че
отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се
отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред Инспекцията по труда.
Следователно, за да се направи извод налице ли е положен извънреден труд за периода
на сумирано изчисляване на работното време, е необходимо да се съпостави
посочената в чл. 9б конкретна норма за продължителност на работното време,
определена за периода, с общия брой на отработените часове от работника или
служителя за същия период /в т.ч. дневни и нощни/ и ако общият брой на тези
отработени часове надвиши нормата за
продължителност на работното време, тогава може да се направи извод, че е
налице положен извънреден труд. Поради липса на твърдения,
че нощният труд е положен извън рамките на установеното за ищеца работно време
или на твърдение, че в края на всеки период, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, общият сбор на отработените от ищеца часове
дневен и нощен труд, надвишава определената норма за продължителност на
работното време за периода, настоящата инстанция не е правила повторен доклад и
не е давали нови указания на ищеца за събиране на доказателства за извънреден
труд, тъй като горните не са сред наведените и подлежащи на доказване
факти.
Както беше посочено по-горе,
касае се за дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд,
който не е бил адекватно заплатен поради това, че не е бил преобразуван в дневен с прилагане на
коефициента 1.143, чието приложение следва от нормата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ
във вр. с чл. 140, ал.1 от КТ. Поради това за случая следва да
намерят приложение нормите на чл. 9,ал.2 от НСОРЗ, вр.
чл. 140, ал.1 от КТ и следващия от тяхното прилагане коефициент 1,143 при преобразуване
на нощния труд в дневен. Нормата на чл. 188,ал.2 от ЗМВР изрично
предвижда, че „държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00
и 6,00часа, се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“.
Специалната закрила включва действието на разпоредбите на по-високия по степен
нормативен акт/КТ/ по отношение на лицата за които е предвидена – държавните
служители на МВР/какъвто безспорно е и ищеца/.Тя намира израз в правото на тези
служители да полагат нощен труд при условията, предвидени в КТ, а това
означава, че по отношение на тях е приложима нормата на чл. 140 от КТ /Нощен
труд/, според която нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Именно затова и при прилагане нормата
на чл.9,ал.2 от НСОРЗ се получава коефициент 1,143 при преобразуване на нощните
часове в дневни, тъй като този коефициент е частно между нормалната
продължителност на дневното и на нощното работно време /8 към 7 e равно на
1,143/.
Поради изложеното, Плевенски
окръжен съд намира, че ищеца има право на допълнително възнаграждение за
разликата, която се получава при преобразуване на положения от него нощен труд
в дневен за процесния период, която разлика съобразно
заключението на в.л. е 249.392часа.Това възнаграждение, следва да бъде
определено без начисляване към дневната ставка на 50% /дължим само за
извънреден труд/. В тази вр. следва да се съобрази и
изходящата от въззивамия счетоводна справка,
неоспорена от насрещната страна, която съдържа математически изчисления за
паричната равностойност на въпросните 249.392часа., но с прилагане на часова
ставка 4,58лв./получена на база на посочената от в.л. Т.И. – 6.87лв., но без
50% за извънреден труд/, при което се
получава, че действително дължимата сума за допълнително възнаграждение за
нощен труд е в размер на 1142.26лв., до която сума иска се явява основателен и
следва да бъде уважен. Поради това, че производството по въззивно
обжалване е инициирано само от ищеца, а решението на ПРС, с което иска му е
уважен за сумата 1447.10лв. не е обжалвано от ответника, съгласно чл.271, ал.1,
пр.2 ГПК, съдържащ забрана за влошаване положението на жалбоподателя, решението
на Плевенски РС следва да бъде потвърдено в обжалваната му отхвърлителна
част.
С оглед този изход на делото, на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение от 100лв., определено на осн. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 23,т.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание
чл.271 ал.1 от ГПК решение № 1914 на Плевенски районен съд от 09.10.2019г., постановено по
гр.д. № 4802/2019г. по описа на съда, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3, вр.
чл.273 ГПК Б.К.М., от гр.Долни Дъбник, Плевенска обл., ул.“****“ № *, с ЕГН ********** да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „****“ №* ЕИК *******,
представлявано от ст. комисар К.Н., сумата 100.00лева,
представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280,ал. 2, т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: