Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на петнадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 8753 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.143, ал.2 СК и чл.149 СК.
Производството по делото е образувано
по подадена искова молба от С.К.М., ЕГН**********,*** в качеството си на баща и
законен представител на А.С.К., ЕГН********** против Л.Д.С., ЕГН**********,***, в която се твърди, че от съвместното
съжителство на С.М. и Л.С. се родило малолетното дете -А.С.К. с ЕГН **********.
Твърди, че първоначално отглеждали заедно детето си в семейното жилище което е
на родителите на С.М. ***. Твърди, че през 2015г. между родителите се появили
конфликти и безпричинни скандали. Твърди, че в следствие на това в началото на
м.март същата година ответницата напуснала жилището им и отишла да живее при
нейната майка в с.***. Детето останало при бащата. Твърди, че от тогава реално
той полага грижи за отглеждането и възпитанието му, като и бабата по бащина
линия също помага при отглеждането му. Твърди, че за този изминал период от
време майката не се интересува от детето и не е изявявала желание, нито да се
срещне с детето, нито да му осигури издръжка в натура или пари. Твърди, че
бащата работи по трудови правоотношения и реализира доходи, но същите са крайно
недостатъчни за издръжката на детето и на самият него. Твърди, че майката на
детето е в трудоспособна възраст и доколкото му е известно работи и получава
доходи, от които има възможност да отделя средства за издръжката на дъщеря си.
Моли, ответницата да бъде осъдена да заплаща на детето А.месечна издръжка в
размер на 160 /сто и шестдесет/ лева и на основание чл.149 от СК също така,
ответницата да бъде осъдена да заплати същата издръжка за една година назад от
подаване на исковата молба. Претендира направените деловодни разноски.
В срокът по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, в който оспорва предявените искове
по основание и по размер. Счита исковата молба за нередовна и моли да бъде
оставена без движение, тъй като от заглавната част на исковата молба не става
ясно, че искът е предявен от С.К.М. като баща и законен представител на
малолетната А.С.К., както и поради това, че не уточнен с точна цифра размерът
на претенцията за заплащане на издръжка за една година назад от подаване на
исковата молба. Излага съображения, че размерът на издръжката съгласно
разпоредбата на чл.142,ал.1 от Семейния кодекс се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи,а
ал.2 на същия текст определя минималната издръжка на едно дете да е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата. В чл.149 от същия
нормативен акт - Семейния кодекс е предвидено,че издръжка за минало време може
да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Не оспорва,
че малолетното дете А.С.К. с ЕГН ********** е дъщеря на ответницата Л.Д.С.,ЕГН **********
и че ответницата дължи издръжка на дъщеря си по силата на разпоредбата на
чл.143, ал.2 от Семейния кодекс, съгласно която родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Оспорва размера на дължимата издръжка и
по двата иска - за бъдещ период и за минал период - една година назад.
Изхождайки от разпоредбата на чл. 142,ал.2 от Семейния кодекс минималния размер
на издръжката към момента на предявяване на иска е 115 лева, а понастоящем е
127,50 лева. Твърди, че липсват и доказателства или доказателствени искания в
подкрепа на твърденията на ищеца, че му е известно,че ответницата работи и
получава доходи, от които има възможност да отделя средства за издръжка на
детето. Счита претендирания размер на издръжка, както по иска за минал период,
така и по иска за бъдещ период за завишен,поради което счита предявения иск за
неоснователен. Моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира направените
деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по
делото удостоверение за раждане по акт за раждане № 1543/12.08.2004г. родители
на детето А.С.К., ЕГН ********** са Л.Д.С. и С.К.М..
Установява се от Трудов
договор № 1054/15.08.2016г., че С.М. работи по трудово правоотношение при ***като
„Общ работник, строителство сгради“ при уговорено в договора месечно
възнаграждение в размер на 420 лв. С допълнително споразумение от 03.01.2017г.,
трудовото възнаграждение е увеличено на 460,00 лв.
Видно е от Писмо №
916/17.01.2018г., че няма регистрирани трудови правоотношение на Л.Д.С. за
периода от 01.03.2015г. до 17.01.2018г.
От Удоставерение №
**********/15.01.2018г. е видно, че Л.С. няма декларирани недвижими имоти,
както и МПС.
Съдът давя вяра на
показанията на св.К.М., въпреки че тя е заинтересована от изхода на делото като
баба по бащина линия на детето. Показанията й са преки, логични и в
съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че тя полага грижи за детето А., когато бащата отстъства от страната.
След раздялата на родителите на детето, след навършването на 1-годишната му
възраст, майката го е оставила на грижите на бащата и от тогава не го е търсила
и не му е осигурявала издръжка. Месечната такса за детската градина е 30 лв., а
останалите разходи за детето са основано за храна около 80-100 лв. на месец за
закупувани специално за него хранителни продукти. Отделно е разхода за храна на
детето. Бащата С. работи в Германия и когато той е там, за детето се грижи
бабата, а средствата за издръжка осигурява бащата на детето.
От приетия по делото
социален доклад се установява, че ищеца С.М. от едни месец е в Германия. Когато
детето А.К.е на 6- месечна възраст, родителите се разделят и детето остава да
живее с майката, но когато детето е навършило 1 година, тя го оставя при
бащата, който го отглежда от тогава с непосредствената помощ на бабата по
бащина линия К.М.. Когато бащата отсъства от страната, грижи за детето полага
бабата. Обитават собствено жилище в с.***, представляващо едноетажна къща,
състояща се от 3 стаи, кухня, баня и приземен етаж, в която са осигурени добри
битови условия. Детето А.посещава детска градина. След като майката е оставила
детето при бащата, не го е търсила и не изплащала издръжка. Взето е становище,
че е в интерес на детето да бъде уважен иска да бъде присъдена издържка от
майката, като размера й бъде съобразен с потребностите на детето, както и с
възможностите на майката.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.143, ал.2 СК
По делото безспорно е установено, че детето А.е малолетно, както и че ответницата
е негова майка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и
дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка в случая следва
да бъде определен с оглед визираните в Семейния кодекс разпоредби - в зависимост от
нуждите на детето, като обаче се държи сметка за възможностите на задълженото
лице. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, настоящата
инстанция прави следните правни изводи: По делото са установени всички
кумулативно изискуеми се елементи от визирания в чл. 143 ал.2 СК. Ответницат е родител - вписана
в акта за раждане като майка на малолетно дете, видно от представеното
удостоверение за раждане. По делото беше установено по безспорен и категоричен
начин, че родителите са във фактическа раздяла от 2015г. Нуждите на малолетната
А.съдът преценява, като има предвид възрастта му, необходимите средства за
храна, облекло, с оглед сегашните условия и изисквания на живот, необходимите
разходи за дете на почти 4-годишна възраст. Издръжката представлява основано на
закона задължение за определени членове към други членове от семейния кръг.
Семейно правният характер на издръжката е съпътствана от имуществен елемент,
защото задължението за даване на издръжка е парично, а чрез иска за присъждане
на издръжка се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от
издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника.Съгласно
разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е
ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условия за живот, необходими за развитието на детето. В
този смисъл са и разпоредбите в СК, според който, издръжката се
определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите да я
дават.Конкретният размер на дължимата издръжка следва да се определи с оглед нуждите
на малолетното дете, както и да бъде съобразен с възможностите на двамата
родители. Родителите са задължени да осигурят необходимата издръжка на децата
си, като това осигуряване следва да се поеме от двамата родители - аргумент чл. 143, ал. 2 СК.
По делото се ангажираха доказателства за доходите на бащата до лятото на
2017г., които са били в минималния размер на работната заплата-420 лв. и от
03.01.2017г.- 460 лв., а понастоящем работи в Германия и осигрява средства за
издръжката на детето. Установи се, че майката няма регистрирано трудово
правоотношение и не се установи, тя да реализира трудови доходи. Не се установи
тя да разполага и с имущество, от което да може да реализира доходи. От друга
страна, ответницата е в трудоспособна възраст, което
означава, че няма пречка и тя би следвало да може да реализира трудови доходи. Като взе предвид доказаните нужди на детето - необходимостта от средства за
храна, облекло, отопление и други, както и месечната такса за детска градина, съобразявайки
и възрастта на същото и като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 142 ал.I от СК, съдът счита, че за осигуряване
на необходимия минимум от алименти за детето А.месечно са необходими 255.00
лева. От тази сума бащата ще следва да заплаща половината от 127,50 лева, а
майката разликата от още 127,50 лв., която сума е съобразена с минималия
размер, предвиден в чл.142, ал.2 СК- ¼ от минималната работна заплата за
страната, считано от 01.01.2018г., а за времето от предявяване на исковата
молба- 15.11.2017г. до 31.12.2017г- по 115,00 лв. месечно. С оглед изложеното,
предявеният иск с правно основание чл.143 ал.2 от СК се явява основателен и доказан в
размер от 127,50 лева и следва да се уважи, за периода от 15.11.2017г.
до 31.12.2017г. за сумата от 115,00 лв., а считано от 01.01.2018 година за в
бъдеще от 127,50 лв., заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като за
разликата до пълния претендиран размер 160 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Следва да бъде определен срок за плащане на месечната
издръжка-30-то число на месеца, за който се отнася издръжката.
По искът с правно основание
чл.149 СК.
Поначало издръжка се дължи за бъдеще време, защото тя е средство за
задоволяване на текущи жизнени нужди. Издръжката за минало време е безпредметна,
тъй като нуждите са вече задоволени. Но от това правило е предвидено
изключение, като е допуснато търсене на издръжка и за известен период преди
завеждане на иска - тук надделява съображението, че нуждата вероятно е била
налице, нуждаещият се е правил опити за доброволно получаване на издръжка,
необходимо е било време да се организира съдебната претенция, която хипотеза
очевидно кореспондира и с настоящия казус. Съдът намира, че в случая е налице
приложното поле на чл. 149 от СК, съгласно разпоредбата на който,
издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди
завеждане на иска.От установените по делото обстоятелства съдът прави извод, че
за ответникът е възникнало задължение да заплаща издръжка за детето от 2015г. Предвид тези констатации, съдът счита че искът
с правно основание по чл.149 от СК, с който се иска издръжка за минало
време, е основателен и доказан за сумата от 1365.00 лева/по 105 лв. за периода
от 15.11.2016г. до 31.12.2016г. и по 115,00 лв. за периода от 01.01.2017г. до
15.11.2017г., като за разликата до претендирания размер - 1920.00 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 318,75 лв. съобразно уважената част на исковите
претенции.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 238,20 лв./183,60лв.+54,60лв./, както и възнаграждение за
особен представител в размер на 150,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.143 ал.2 вр. с ал.1 СК, Л.Д.С.,
ЕГН**********,*** да заплаща на малолетното си дете А.С.К. с ЕГН ********** сумата от 115.00
лв. за периода от 15.11.2017г. до 31.12.2017г. и по 127,50 лв., считано от 01.01.2018г. чрез неговия баща и законен представител С.К.М.,
ЕГН**********,***, месечна издръжка, която да заплаща до 30-число на
месеца, за който се отнася издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла или просрочена вноска до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, а за разликата до предявения размер от 160лв.
месечна издръжка отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.149 СК, Л.Д.С.,
ЕГН**********,*** да заплати на
малолетното си дете А.С.К. с ЕГН ********** чрез чрез
неговия баща и законен представител С.К.М., ЕГН**********,***, сумата от 1365,00 лв., представляваща месечна издръжка за периода от 15.11.2016г до 15.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба/15.11.2017г./
до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до предявения размер от 1920лв.
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, Л.Д.С.,
ЕГН**********,*** да заплати на
малолетното си дете да заплати на малолетното си дете А.С.К. с ЕГН ********** чрез
чрез неговия баща и законен
представител С.К.М., ЕГН**********,*** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 318,75 лева съразмерно с уважената част на
исковите претенции.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, Л.Д.С., ЕГН**********,***, да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 238,20 лв., както и 150 лв. възнаграждение
на особен представител.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от 01.03.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: