ПРОТОКОЛ
№ 629
гр. Смолян, 10.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20245440100408 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ИЩЦАТА Р. А. П., редовно призована, не се явява. За нея процесуалния й
представител адв. О..
ЗА ОТВЕТНИКА ** ООД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание. Постъпила е молба от 07.10.2024 г. чрез юриск. К.,
в която сочи, че поради служебни ангажименти няма да се яви в насроченото съдебно
заседание. моли делото да бъде гледано в нейно отсъствие. Моли да бъде даден ход на
делото в случай, че няма процесуални пречки за това.
АДВ. О. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. О. – Поддържам исковата молба, оспорвам писмения отговор. Да се
приемат като док-ва приложените към исковата молба.
ДОКЛАДВА се делото.
Предмет на делото са предявените искове от Р. А. П. срещу ответника „**" ООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: г****, представлявано от управителя В.
М. И.с правното основание на чл.55, л.1 предл.първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на Р. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес град
*** сумата от 249,00 лева, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по
Договор за паричен заем № 812342 от 16.07.2021г., ведно със законната лихва върху
1
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
На 16.07.2021 година в град Смолян сключила Договор за паричен заем №
812342 с ответното дружество, по силата на който заемодателят „**" ООД й
предостави заем в размер на 3 000,00 лева, при следните параметри:
1. Размер на отпуснатия заем: 3 000,00 лева
2. Размер на погасителна вноска: 224,26 лв.
3. Ден на плащане: 16-0 число
4. Вид вноска: месечна
5. ГПР: 47,992%
6. Брой вноски: 18
7. Месечен лихвен процент: 3.330%
8. Дата на първо плащане: 16.08.2021 г.
9. Обезпечение: ДА /посочено в чл.6 по-долу/;
10. Дата на последно пл..щане: 16.01.2023г.
11. Такса за усвояване: нг.ма
12. Обща сума за плащане: 4 036,62 лв.
По време на изплащане на заема при направена справка за дължимите суми по
кредита ищцата установила, че сумата, която трябва да заплати на заемодателя по този
договор е в размер на 6 498,00 лева - два пъти и половина повече от отпусната сума.
Оказа се, че на основание чл. 8 от договора ми е начислена неустойка за неизпълнение
на задължението ми в тридневен срок от сключването му да предоставя обезпечение в
размер на 2461,38 лева. Считам, че клаузата за заплащане на неустойка за
неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит, е нищожна.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да зърне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на
интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за
предоставения заем. В процесния договор за паричен заем обаче е предвидена
неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне
заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на
договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение
е санкционирано с неустойка, която почти се равнява на сумата, дадена в заем (3000,00
лева).
При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тьлк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза
извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като
същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник
на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение
на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че
2
заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в
краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и
когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на
падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът
на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава
главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да полепи и допълнително
неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по
договора за заем. Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката.
Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му
форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение.
От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за
кредитора, размера на която да бъде обект ка обезвреда в клауза за неустойка. В този
случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и
възнаграждение за ползването й кредитора ще се удовлетвори от имуществото на
длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Ето
защо уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва
заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл.
143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е
договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя
чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин
оскъпява цената
на заема.
Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19,
ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния
процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по
нея не се дължи. Размерът на неустойката не е взет предвид от заемодателят при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, като ако това беше
направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и би надвишил прага
по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва).
Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от
изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са
императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая има
нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът
3
трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е
записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9
и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22
ЗПК. Последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Неустойката е нищожна и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. За да възникне правото
на неустойка, уговорката за дължимостга й не трябва да противоречи на
императивните правни норми на закона к на добрите нрави, разглеждани като
неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с
добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1
и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Ищцата твърди, е в изпълнение на Договора за паричен заем № 812342 от
16.07.2021г. е заплатила по сметка на ответника сумата от 3 249,00 лева. Поради
недействителността на договора за заем за мен е възникнало задължение за връщане
само на чистата сума, която съм получила по него - 3 000,00 лева, а не на лихви и
други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 3 249,00 лева до
дължимата от 3 000,00 лева в размер на 249,00 лева е платена при начална липса на
основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
С отговора на ответника исковете се оспорват като неоснователни и
недоказани.
Оспорва се автентичността на подписа, положен върху представеното
пълномощно, с което Р. П. е упълномощила адв. М. О. и считаме исковата молба за
неоснователна, предвид това че не е налице валидно упълномощаване.
Исковете се оспорват както по основание, така и по размер
На 16.07.2021г. между Р. А. П., в качеството й на Заемател и „**" ООД, в
качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем № 812342. Видно от
4
приложения договор за заем, в чл. 3 от същия са подробно и изчерпателно описани
параметрите на отпуснатия заем. Към момента на сключване на договора Р. П. е издала
в полза на „**" ООД ценна книга и не е предоставила гарант, който да отговаря на
условията на чл.10 ал.2 т.1 от Общите условия към договора за заем. В чл. 8 от
договора е посочено, че в случай, че заемателят не предостави договореното по чл. 6
обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното такова не
отговаря на условията, посочени в чл.10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ към договора, Заемателят
дължи на Заемодателя неустойка в размер на 2461,38 лв., с начин на разсрочено
плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем, с който
Заемателят се е запознал, с както и с Общите условия по договора. След така
сключеното каузално правоотношение заемателя Р. П. е заплатила девет пълни и една
частична погасителни вноски в общ размер - 3257.00 лв., като сумата е осчетоводена
по пера.
Условията на клаузата на чл. 8 от договора са индивидуално уговорени и това е
станало с прякото влияние на Р. П. във връзка с чл.143 ал.1 ЗЗП, особено имайки в
предвид и факта, че е можела да предостави гарант, който отговаря на условията,
посочени в ОУ и след сключването на договора и по този начин да не дължи
заплащане на неустойка. С договорения точно определен размер на неустойката в чл.
8, потребителя е преценил икономическите последици за себе си, ако се наложи да
заплати тази неустойка, във връзка с чл.143 ал.18 ЗЗП, както и в последствие е
предприел действия по заплащането й. Също така, условията уговорени в чл.8 от
договора са абсолютно ясни и разбираеми съгласно изискването на чл.145 ал.2 ЗЗП.
С конкретната клауза между страните се уговаря неустойка за неизпълнение на
задължението за обезпечаване на заема. Конкретния размер на неустойката за
неизпълнение е индивидуално определен в договора и не може да се приема за
бланкетна клауза. Клаузата на чл.8 е договорена между страните по договора за заем,
чрез която същите постигат споразумение за дължимост на неустойка при не
предоставяне на гарант, отговарящ на ОУ. Това споразумение е постигнато в израз на
доброволно формираната воля на страните и в съответствие с принципите на
свободата на договаряне. Размерът на неустойката е изначало определен до точно
фиксирана и определена от страните сума, без от длъжникът да се търси нещо в
повече. Към момента на сключване на договора заемателят е съгласен с тази
неустойка, изразил е своята воля посредством подписването на договора. При
сключването на договора за паричен заем, страните по него са действали в рамките на
свободата на договаряне и като клауза, уговорена в договора, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право. Така описаната
неустойка се дължи в нейния пълен размер още от момента на настъпване на
основанието за нейното начисляване. Същата обаче има особен начин на заплащане,
който е уговорен между страните предварително, още в момента на постигане на
5
съгласие за наличието на неустойката и нейния размер. Периодичният начин на
плащането й обаче не е основание да се счита, че същата е лихва или пък, че има
характер на обезщетение за забавено изпълнение. Същата се дължи поради липсата на
надлежно обезпечение и в основанието за нейното начисляване не може да се прави
паралел с лихва, а още по-малко с обезщетение за забава.
От друга страна законната лихва за забава е уредена в чл.86 ал.1 ЗЗД, същата
има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на
парично задължение, Освен това, обезщетението в размер на законната лихва по чл.86
ал.1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правото си,
произтичащо от забавата.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009г., постановено по т.д. № 1/2009г. на
ОСТК: преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии:- естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;- дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство,
залог, ипотека и др.;- вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и
вида на неизпълнение на задълженията - съществено или за незначителна негова част;-
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави, според цитираното решение, трябва да е прави за всеки конкретен случай към
датата на сключване на договора и ако към този момент е установено, че единствената
цел, за която неустойката е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, то същата ще бъде нищожна. От друга страна,
предпоставките по чл.92 ал.2 ЗЗД за намаляване, се преценяват към по-късния момент
на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението
вреди. Следователно, клаузата за неустойка ще бъде нищожна като противоречаща на
морала, само когато това следва от самия текст на клаузата /например уговорена
неустойка за милиони за незначителна по размер главница/, а не от обстоятелства,
които настъпват впоследствие. В конкретния случай, неустойката не притежава
правната характеристика на лихва или на лихвоносно изчислимо задължение и
следователно не съществува законова забрана при забава в плащането й, върху нея да
бъде начислявано парично обезщетение в размер на законната лихва.
Правопораждащият факт, който служи като основание за възникване на вземането за
неустойка и този, от който възниква вземането за лихва по чл.86 от ЗЗД, са различни -
в първия случай е неизпълнението на главното задължение по договора, а във втория
6
случай е неизпълнение на задължението за плащане на договорената неустойка.
Клаузата за неустойка по чл. 8 от договора не е неравноправна по смисъла на
чл.143 ал.5 ЗЗП, приложим към процесния договор на основание чл.24 ЗПК.
Безспорното неизпълнение на задължението на ищеца предложеното и обещано от нея
надлежно обезпечение, са обстоятелства, които в своята съвкупност са релевантни при
осъществяване на дължимата съгласно чл.145 ал.1 ЗЗП преценка, че клаузата за
неустойка не е неравноправна, независимо как е уговорена - индивидуално или не. Не
може да се пренебрегне и санкционната цел на уговорената между страните
неустойка, която цел не е отречена нито от ЗПК, нито от ЗЗП - да санкционира
виновното поведение на лице, което не осигурява предвидени в договора обезпечения,
при положение, че е получило заем веднага в искания размер, без да доказва доходите
си, и без да има, дори с оглед на декларираните данни, достатъчно материални
възможности да погасява заема.
Ето защо неустойката по чл. 8 от договора за заем и нейния размер не
противоречат на изискването за добросъвестност, нито водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като уравновесяват
именно пълната необезпеченост на заема, отпуснат веднага на физическо лице в
искания от него размер без никакви доказателства за неговата кредитоспособност.
Именно затова размерът на тази неустойка не е необосновано висок, и в обобщение,
тази клауза за неустойка не е неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 ЗЗП, поради
което не е и нищожна на основание чл. 146 ал.1 ЗЗП.
Относно спазване изискването на чл. 11 от ЗПК- Видно от чл. 3 на сключения
договор за заем, в същия е направено подробно описание на параметрите на
отпуснатия заем, а именно: размер на отпуснатия заем, размер на погасителна вноска,
ден на плащане, вид на вноска, брой погасителни вноски, месечен лихвен процент,
дата на първо плащане, обезпечения, дата на последно плащане, такса за усвояване,
обща сума за плащане. В договора не са посочени референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти, тъй като лихвения процент е фиксиран за целия период на
договора и е в размера, посочен в чл. 3 от договора. Съгласно ОУ към договора ГПР не
може да бъде променян. Не е необходимо и да има допускания, тъй като към момента
на сключване на договора всички разходи по договора са известни и няма липсващи
или променливи параметри.
Във връзка с гореизложеното не може да бъде споделено твърдението на
ищцата за неспазване на изискванията на чл. 11 от ЗПК.
Тежестта на доказване по предявените искове пада върху ищеца, като следва да
7
установи твърденията в исковата си молба във връзка с недействителността на
договора и като последица липсва основание за плащане на процесната сума, размера
на платената сума, подлежаща на връщане.
АДВ. О. – Считам делото за изяснено от фактическа страна, представям списък
с разноските.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д ЕЛ И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. О. – Моля, да постановите решение, с което да уважите предявения иск
като основателен и доказан, по съображенията изложени в исковата молба. Моля да
присъдите разноските по делото като определите и присъдите адвокатско
възнаграждение.
Съдът обяви, че ще се произнесе с Решение на 11.11.2024 г.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 09,40 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
8