Определение по дело №1009/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 260119                              21.01.2021  година                          гр. С.З.                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.    ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ

На 21.01……………………………………………………………. 2021 година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ                                                                                      АТАНАС АТАНАСОВ

 

СЕКРЕТАР:  ……………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от съдията ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

ч.гр.д. № 1009 по описа за 2021  година,за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.1 и сл. от Граждански процесуален кодекс/ ГПК/ .

Производството по делото е било образувано по частна жалба от ,,А.К.П.З.“- ЕООД, гр.С.  против Разпореждане от 29.10.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4017/2020г. по описа на РС- С.З., с което е отхвърлена  молбата на „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ******, п.к. **, срещу длъжника М.Т.К., ЕГН **********,*** за издаване заповед за изпълнение по договор за кредит „Бяла карта“ № **** от 11.04.2019г.

Частният жалбоподател „А.К.П.З.” ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: град С. излага доводи за неправилност на разпореждането и моли въззивният съд да отмени същото изцяло, като бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Счита, че същото противоречи на практиката на съдилищата. Цитира Определение № 1350/13.08.2020г. на ОС П.по в.ч.гр.д. № 1026/2020г. Счита, че доказване факта на прехвърляне на вземането факта на уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането не следва да се осъществява в хода на заповедното производство, а в хода на исковото производство доколкото целта на заповедното производство е единствено да се провери дали вземането е спорно. Според жалбоподателя идеята на законодателя с въвеждането на чл.410 ал.3 от ГПК била в това заповедния съд да извърши проверка на договорите за потребителски кредит за наличието на неравноправни клаузи. Затова актът на районния съд бил незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Моли на основание чл. 413, ал. 2 от ГПК, да бъде отменено разпореждане  от 29.10.2020г на Районен съд - С.З.по ЧГД № 4017/2020 г., като неправилно и незаконосъобразно и вместо това да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите, претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, мотивите на атакуваното първоинстанционно разпореждане и данните по първоинстанционното ч.гр.дело, намери за установено следното :

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410  от ГПК от „А.К.П.З.“- ЕООД, гр.С. срещу  М.Т.К., ЕГН **********,***.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил  заявлението на „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ******, п.к. **, срещу длъжника М.Т.К., ЕГН **********,*** за издаване заповед за изпълнение по договор за кредит „Бяла карта“ № **** от 11.04.2019г.  В мотивите си е посочил, че към заявлението е представено копие на Договор за кредит „Бяла карта“ от 11.04.2019г., сключен между длъжника и „А.Ф.“ ООД, поради което е оставил заявлението без движение и е дал указания на заявителя да представи доказателство за процесуалната си легитимация – договор за цесия и доказателство за съобщаването му на длъжника, като го е предупредил, че в противен случай съдът ще отхвърли заявлението. Заявителят с молба представя Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г., ведно с извлечение от Приложение №1/27.12.2019г., от които се установява, че „А.Ф.“ ООД е прехвърлило на заявителя свои вземания, включително вземането си към длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД Прехвърлянето (на вземането) има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. За установяване на това обстоятелство заявителят е представил копие от известие за доставяне до длъжника, в което е описано, че се доставя „Уведомления за цесия, предсрочна изискуемост и по чл.14 ОРЗЛД по кредит №**** по цесия АФ ООД-АКПЗ ЕООД от 27.12.2019г.“ От представеното известие за доставяне е видно, че уведомлението не е получено от адресата, като е отбелязано поле „Непотърсена“. Ето защо първоинстанционният съд е приел, че практически уведомлението не е връчено на длъжника, съответно цесията не му е съобщена и следователно тя няма действие спрямо него и спрямо третите лица. След като прехвърлянето на вземането няма действие спрямо длъжника, то заявителят не е активно процесуално легитимиран да претендира заплащане на дължимата сума по договора за кредит, тъй като той няма качеството на кредитор по същия договор. Поради тази причина заявлението следва да бъде отхвърлено.

Съгласно специалната и императивната разпоредба на чл.411, ал.2 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на формалните законови изисквания по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, както и да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република България.

Освен това според нормата чл. 411,        ал.2, т.1 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията по чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, какъвто е именно настоящия случай, заявителят следва да приложи към заявлението и договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива - съгл. Чл. 410, ал.3 от ГПК.

В конкретния случай, в заявлението се сочи, че кредитор по претендираното вземане се явява заявителя, по силата на договор за цесия. Първоинстанционният съд с разпореждането си от датата 14.10.2020г. е указал на заявителя да представи доказателствата относно извършената цесия на парични задължения, спрямо сочения длъжник-договор за цесия, и доказателства за надлежното уведомяване на длъжника.

В предоставения срок заявителят с молба е представил Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г., ведно с извлечение от Приложение №1/27.12.2019г., от които се установява, че „А.Ф.“ ООД е прехвърлило на заявителя свои вземания, включително вземането си към длъжника.

Въззивният съд намира, че правилно районния съд е приел, че след като уведомлението не е получено редовно от адресата – длъжника, съответно цесията не му е съобщена и следователно тя няма действие спрямо него и спрямо трети лица. След като прехвърлянето на вземането няма действие спрямо длъжника, то заявителят не е активно процесуално легитимиран да претендира заплащане на дължимата сума по договора за кредит, тъй като той няма качеството на кредитор по същия договор.

В тази насока въззивната инстанция приема за неоснователни оплакванията в частната жалба относно указанията на съда за представяне на Договор за цесия, както и доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за цесията. Заповедното производство, макар и след измененията, действително цели ускоряване на съдебния процес и разтоварване на правораздавателната система, но при строгото спазване на специалните изисквания на заповедното производство. Ето защо и настоящият съд приема, че заявлението следва да бъде изцяло отхвърлено, ведно с всички законни последици от това. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл.411, ал.2, т.1 във връзка с чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като към искането не са представени всички приложения и документи съобразно последната императивна разпоредба и съгласно ясните и точни указания на първостепенния съд за оставянето на заявлението без движение. Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционният съд в обжалваното разпореждане.  В заключение следва да се посочи, че в рамките на своята компетентност правилно заповедният съд е оставил заявлението на жалбоподателя без движение за представянето на процесния договор за цесия, и тъй като такъв не е бил представен, същият съд законосъобразно е отхвърлил изцяло искането за издаване на заповед за изпълнение.  Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК  Старозагорски окръжен съд

                                                        

                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.10.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4017/2020г. по описа на РС- С.З., като правилно и законосъобразно.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                  

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ :