ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 39
гр. Добрич, 12.05.2015г.
М. Момчева, съдия
– докладчик по н.ч.х.д. № 525/2015г., след като се запознах с материалите по делото
и в изпълнение разпореждането на Председателя на ДРС, след като обсъдих
въпросите по чл. 248 ал. 2 от НПК, както и на основание чл. 252 и сл. от НПК,
считам, че:
1. Делото е
подсъдно на ДРС по правилата на родовата и местната подсъдност.
2. Налице са
основания за прекратяване на наказателното производство.
Повдигнато е от И.П.Ж.
ЕГН ********** срещу Н.А.Е. ЕГН ********** обвинение по чл. 148 ал. 2 във вр. с
чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 147 ал. 1 от НК.
Тъжбата не отговаря на изискванията, посочени в чл. 81 ал. 1 от НПК относно
задължителното й съдържание. Основната процесуална функция на частната тъжба е
да формулира частното обвинение и по този начин да определи предмета на
доказване в наказателното производство от частен характер и съответно да даде
възможност и на подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея. Частният
тъжител не е длъжен и не е необходимо в тъжбата да направи точна юридическа
квалификация на твърдяното престъпление, но за да може тъжбата да изпълни
процесуалната си функция задължително в нейната обстоятелствена част трябва да бъдат
посочени всички фактически обстоятелства, от които се извличат признаците от
състава на твърдяното престъпление.
В конкретния
случай, съобразно
изложеното в тъжбата се навеждат доводи
за престъпления извършени срещу И.П.Ж. на 26.02.2015г. с молба, с вх. №
3726/26.02.2015г. по описа на Районен съд – гр. Добрич, подписана от Н.А.Е., а
именно: ”След приключване на съдебното заседание тъжителят остана в залата
заедно с Вас и съдебната секретарка. Всичко това ми дава основание да се съмнявам
във вашето безпристрастие и обективен подход, поради което Ви правя отвод”.
Посочената молба е депозирана по н.ч.х.д. № 1695/2014г. по описа на Районен съд
– гр. Добрич и адресирана до съдията разглеждал делото.
След анализ на
обстоятелствата изложени в тъжбата, съдът намира, че така описаното деяние не
съставлява престъпление по чл. 147 от НК, а и не разкрива друг престъпен
състав, който се преследва по реда на частното обвинение. Изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 147 от НК се реализира чрез разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго или чрез приписване на престъпление. Подаването на молба,
в конкретния случай от Н.Е. по н.ч.х.д. № 1695/2014г. по описа на Районен съд –
гр. Добрич до съдията разглеждал делото, не може да се квалифицира като
приписване на престъпление, а отделно от това не може да й се търси за това
наказателна отговорност, тъй като е израз на конституционно гарантираните й
права. Още повече, че в тъжбата не се сочи какво точно престъпление частния тъжител
счита, че му е приписано, а и такова няма описано в тъжбата, което изключва
наличието на признаците от обективния състав на престъплението клевета.
За да е налице престъпление по чл. 147 ал. 1 НК, от обективна страна следва да е разгласено позорно обстоятелство
за пострадалия, или да му е приписано извършването на престъпление, като и в
двата случая от субективна страна деецът следва да е знаел, че позорното
обстоятелство е невярно, респективно, че приписаното престъпление в
действителност не е извършено. Предмет на клеветата могат да бъдат твърдения с
конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство.
Това обстоятелство следва да е позорно, т.е. да е недостойно от гледна точка на
общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна негативна оценка на
обществото или да представлява приписване на престъпление. Тези факти трябва да
са обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психична дейност.
Нито едно от въведените с частната тъжба твърдения, взети поотделно или
заедно, във взаимна връзка, не е „позорно” по смисъла на чл. 147 ал. 1
от НК. Нито едно от изброените обстоятелства не е обществено
неприемливо или морално укоримо, не уронва доброто име на тъжителя, нито
изградените в обществото положителни представи относно личните му качества.
Предвид горното е налице прекратително основание по чл. 24 ал. 4 т. 2 от НПК, тъй като тъжбата не отговаря на условията на чл. 81 от НПК от една страна
не съдържа обстоятелства на престъпление извършено от Н.Е. и от друга описаното
в нея деяние по принцип не съставлява престъпление, поради което образуваното
наказателно производство следва да бъде прекратено.
По изложените
съображения,
Р А З
П О Р Е Ж Д А М:
На основание чл.
250 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 4 т. 2 от НПК и чл. 250 ал. 1 т. 2 от НПК ПРЕКРАТЯВАМ
наказателното производство по н.ч.х.д. № 525/2015г. по описа на Районен съд –
гр. Добрич.
Разпореждането подлежи
на обжалване и протестиране пред Добричкия окръжен съд в 15 дневен срок от
уведомяването на страните.
Съдия
– докладчик:
/М.
Момчева/