№ 1240
гр. София, 11.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110141328 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от Дирекция „..................“ към .......... срещу „.........“ ЕООД установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200,00 лева, представляваща
неустойка по чл. 14 от договор за обществена поръчка с рег. № УРИ 5785опд-78 от
16.09.2020 г. поради закъснение с 1 ден на изпълнението на заявка № 206 от 12.10.2021 г. за
автомобил с рег. № СА 6542 НР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на постъпване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда – 03.02.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 5496//2022 г. по
описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав, са издадени Заповед № 4286 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 11.02.2022 г.,
кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 2,28 лева, представляваща лихва за забава върху неустоечното
вземане за периода от 24.12.2021 г. до 02.02.2022 г.
Ищцовата Дирекция „..................“ към ......... твърди, че между нея, в качеството и на
възложител и ответника „.........“ ЕООД, в качестввото му на изпълнител, бил сключен
договор за обществена поръчка с рег. № УРИ 5785опд-78/16.09.2020 г., по силата на който
ответникът се поел задължение да извършва следгаранционно обслужване на леки
автомобили, предоставени за стопанисване и управление на .......... Посочва, че по силата на
предложение за изпълнение на поръчката, представляващо неразделна част от договора,
изпълнителят „.........“ ЕООД се е задължил да осигури приемане на минимум 5 броя МПС с
различни неизправности при изпълнение на предмета на договора, като не е уговорена горна
граница на броя автомобили, които изпълнителят се задължава да приема. Поддържа, че на
основание чл. 1, ал. 4 от договора възложителят изпратил до ответното дружество заявка №
206/12.11.2021 г. за следгаранционно обслужване на автомобил с рег. № СА 6542 НР с
конкретна задача: диагностика на ДВГ на МПС. Автомобилът бил приет незабавно в сервиза
на „.........“ ЕООД на 11.10.2021 г. , за което бил съставен приемно-предавателен протокол.
Дирекция „..................“ към ......... твърди, че съгласно клаузата на чл. 2, ал. 5 от процесния
договор в случаите, налагащи основен ремонт, свързан с демонтаж на основни агрегати и
ремонт на двигателя, срокът за изпълнение е до 20 работни дни от приемането на МПС в
сервиза на изпълнителя. Посочва, че в конкретната хипотеза, определен по този начин,
крайният срок за изпълнение на процесната заявка изтекъл на 09.11.2021 г. „.........“ ЕООД
1
предал автомобила на възложителя с един ден закъснение – на 11.11.2021 г. Предвид това и
на основание клаузата на чл. 14 от договора била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на сумата от 200,00 лева, формирана като 0,05 % от общата цена на договора, в
случая в размер от 400 000 лева за всеки просрочен ден, но не повече от 20 %. Сочи, че с
покана за доброволно плащане с рег. № УРИ 578500-9946/02.12.2021 г., получена от
изпълнителя на 09.12.2021 г., на ответника е предоставен срок от 10 работни дни за
доброволно изпълнение, но такова не е извършено до датата на депозиране на исковата
молба. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху сумата, считано от Излага,
че в хода на производството по ч. гр. дело № 5469/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51 – ви
състав за процесната неустойка са изададени заповед за изпълнение на парично задължение
въ основа н адокумент по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, срещу която е подадено
възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, във връзка с което на ищеца са дадени укацания по
реда на чл. 415 ГПК. С тези съображения Дирекция „..................“ към ......... обосновава
правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковите
претенции. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „.........“ ЕООД,
чрез пълномощника си адв. Стоян Иванов, оспорва исковете като неоснователни, а искът с
предмет вземането в размер на сумата от 2,28 лева за недопустим, поради непосочването му
в документа по чл. 417 ГПК. Не оспорва, че ответникът е избран като изпълнил по
обществена поръчка, имаща за предмет извършване на следгаранционно обслужване на
автомобили, описани в отделени позиции според марките на МПС при определена сума за
всяка позиция, за които са сключени шест отделни договора, подлежащи на едновременно
изпълнение. Изяснява, че конкретният ремонт за всеки отделен автомобил се възлага с
писчена заявка, подадена от съответната структура – ползвател на автомобил, в която заявка
следва да бъдат конкретизирани обемът на обслужване и ремонт. Оспорва при изпълнение
на процесната заявка да е налице просрочие с 1 ден, тъй като няма вписан краен срок за
това. Твърди, че в случая е констатирано несъответствие между конкретизирания обем на
заявката и фактически установеното от ответника, което е изисквало допълнително
потвърждение от структурата на възложителя - ползвател на МПС, предвид и утвърденият
лимит за 2021 г. Оспорва да е налице твърдяното от ищеца неточно изпълнение, тъй като
извършените дейности, фактурирани от „.........“ ЕООД са били приети от възложителя и
заплатени от същия. Посочва, че съставеният от ищеца протокол за дължима неустойка не
съдържа необходимите съгласно договора реквизити. Заявява, че в приемо-предавателния
протокол от 11.11.2021 г., съхраняван у ответника, няма претенции за забава. Посочва, че
предвид пандемичната обстановка в процесния период е действал „форс мажор“, който
освобождава длъжника от евентуална забава. Намира процесното вземане за недължимо, тъй
като се основава на неравноправната клауза на чл. 16 от процесния договор. Нарде с това
неправилно е определен и размерът на неустойката по чл. 12, ал. 1, доколкото като основа за
изчислявянето и следва да се вземе предвид не общата цена на договора вв размер от 400
000 лева, а цената след приспадане от същата на заплатеното възнаграждение за вече
отрементираните автомобили до датата на претендираната неустойка. Счита претендираният
размер за прекомерен. Ответникът не е изпаднал в здабава, тъй като не е бил надлетно
поканен от кредитора съгласно изискването на чл. 9, т. 4 от процесния договор. С тези
съображения ответното дружество отправя искане за отхвърляне на исковете и за
присъждане на сторените по делото разноски.
При извършената по реда на чл. 140 ГПК проверка и с оглед доводите на ответната
страна за недопустимост на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът съобрази, че доколкото с
разпореждане от 11.02.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 5496/2022 г. по описа на съда, е
отхвърлено заявлението на ищцовата Дирекция „..................“ към ......... за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за вземането в размер на сумата
от 2,28 лева, представляваща лихва за забава върху неустоечното вземане за периода от
2
24.12.2021 г. до 02.02.2022 г., то съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК в
този случай предявеният от ищеца – заявител в заповедното производство иск е осъдителен
такъв. Наред с това, се касае за първоначално обективно кумулативно съединяване на
осъдителна с установителна претенция, което е допустима форма на съединяване в
производство по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК. С оглед изложеното, предявеният
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява процесуално допустим.
Съдът намира, че на основание чл. 145, ал. 2 ГПК на ответника следва да бъде указано
в двуседмичен срок да уточни проведеното оспорване с отговора на исковата молба,
свързано с доводите, че процесният лек автомобил към 09.11.2021 г. е отговарял на
условието за бракуване на МПС и е бил с минимална остатъчна стойност, конкретно като
посочи по какъв начин това обстоятелство влияе върху възникването на вземането за
неустойка и/или върху размера му, както и в какво се изразява твърдяната невиновна
невъзможност за изпълнение, в противен случай – при липсата на конкретизация и
изясняване възражението няма да бъде обсъждано по същество с крайния съдебен акт.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
1). По установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
възникването на облигационно правоотношение с ответника, породено от процесния
договор, по силата на което за ответника е възникнало задължение за извършване на
процесния ремонт на лек автомобил в съответния срок; наличието на валидно уговорена
между страните неустойка при забавено изпълнение на задължението и нейния размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задължението си по договора точно в темпорално отношение – в срок; наличието
на твърдените обстоятелства, обуславящи невъзможността за точно във времево отношение
изпълнение, както и, че е платил вземането, в случай на такова твърдение.
2). По осъдителния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че
дългът е погасен на падежа в случай, че твърди това.
С оглед конкретните оспорвания, направени от ответника с отговора на исковата молба
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е сключен процесният договор за
обществена поръчка с рег. № УРИ 5785опд-78/16.09.2020 г., по силата на който ответникът е
поел задължение да извършва следгаранционно обслужване на леки автомобили,
предоставени за стопанисване и управление на ........., както и, че ответникът е извършил
следгаранционно обслужване на процесния автомобил по заявката от 12.11.2021 г.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Произнасянето по искането на ответника по чл. 190 ГПК и по искането за допускане на
съдебносчетоводна експертиза (с оглед формулираната задача по т. 4) следва да бъде
отложено до постъпване на уточнителната молба, с оглед указанията по чл. 145, ал. 2 ГПК.
На същия следва да бъде указано да уточни и въпрос № 2, като посочи за установяване като
3
налична към 09.11.2021 г. на коя сума (не като стойност, а като вид вземане) е искането му, в
противен случай искането в тази част ще бъде оставено без уважение.
По настоящото дело следва да бъде приложено ч. гр. дело № 5496/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 51-ви състав, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение – до
приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2023 г. от
13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
УКАЗВА на ответника в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, с писмена молба, да уточни проведеното оспорване с отговора на исковата
молба, свързано с доводите, че към 09.11.2021 г. процесният лек автомобил е отговарял на
условието за бракуване на МПС и е бил с минимална остатъчна стойност, конкретно като
посочи по какъв начин това обстоятелство влияе върху възникването на вземането за
неустойка и/или върху размера му, както и в какво се изразява твърдяната невиновна
невъзможност за изпълнение, в противен случай – при липсата на конкретизация и
изясняване, възраженията няма да бъдат обсъждани по същество с крайния съдебен акт, като
в същия срок ответникът уточни и въпрос № 2 към съдебносчетоводната експертиза, като
посочи за установяване като налична към 09.11.2021 г. на коя сума (не като стойност, а като
вид вземане) е искането му, в противен случай искането в тази част (по отношение на този
въпрос) ще бъде оставено без уважение.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от двете
страни писмени материали.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 5496/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав, до
приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
ОТЛАГА до изпълнение на указанията от ответника, дадени с настоящото
определение, произнасянето си по искането му по чл. 190 ГПК и по искането за допускане
изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в отговора на
исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
4
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изтичане на срока за изпълнение на
указанията, дадени на ответната страна, съответно при постъпване на уточнителна
молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5