РЕШЕНИЕ № 120
гр. Сливен, 16.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен - I състав
3-членен, в съдебно заседание на двадесети
септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при секретар
Ваня Фърчанова и с
участието на прокурора Иван Калчев Иванов
като разгледа докладваното съдия Слав Бакалов КАНД № 20237220600104/2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Г.Д.К., ЕГН **********,***, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 234 от 21.06.2023 г., постановено по АНД № 20232230200508/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-0804-004230 от 14.09.2022 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 133, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са му отнети 6 контролни точки.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че при постановяване на решението съдът не е съобразил теглото и височината на детето, което се е возило на предната дясна седалка. Седем месеца след извършването на нарушението, детето било с тегло 47 кг и ръст 160 см. Счита, че е нарушена процедурата при съставянето на АУАН, като не е посочено името на детето. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение, както и НП, в обжалваната част.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Т.Т. ***, който заявява, че поддържа подадената касационна жалба. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен в обжалваната част. Представя писмена защита.
Ответникът - Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не се явява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник, в което заявява, че оспорва подадената касационна жалба. Счита за установено извършването на административното нарушение от жалбоподателя. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен в обжалваната част. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че се претендира такова.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че съдът следва да потвърди решението на Районен съд – Сливен, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалбата е подадена в срок от страна в производството, поради което е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.08.2022 г. в 14:19 часа, в гр. Сливен, на бул. „Хаджи Димитър“ в посока ЖП – гара, полицейски служители установили, че жалбоподателят управлява лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********. Извършили проверка, при която констатирали, че водачът превозва дете до 12 години на предната дясна седалка без допълнително поставена седалка и не представя СУМПС и контролен талон към СУМПС. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARPM 0802, като уредът отчел 0 промила алкохол. Предвид установеното, актосъставителят приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 133, ал. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което съставил на Г.Д.К. АУАН № 711275 от 15.08.2022 г. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на същата дата.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП № 22-0804-004230 от 14.09.2022 г. от Началник Сектор ПП в ОД на МВР - Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 133, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1,2 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му били отнети 6 контролни точки. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН. НП било връчено лично на жалбоподателя на 20.03.2023 г.
При
гореустановената фактическа обстановка районният съд
е приел, че безспорно е установено извършването на административно нарушение,
като при налагането на административните наказания не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Приел, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на
него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно били описани
извършените от жалбоподателя нарушения и обстоятелствата, при които са
извършени. Приел, че наложените наказания са в предвидения от закона размер и
отговарят в пълна степен на вината и на допуснатите нарушения. При тези мотиви
районният съд потвърдил издаденото НП като законосъобразно.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Настоящата инстанция намира, че постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическата обстановка по делото, районният съд е направил обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция.
С разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от ЗДвП е забранено превозването на деца до 12-годишна възраст на задната седалка на мотоциклет или мотопед и на предната седалка на лек автомобил, освен ако за детето е поставена допълнителна специална седалка. Допълнителната специална седалка за обезопасяване на превозването на дете представлява система за обезопасяване на деца съгласно §6, т. 48 от ДР на ЗДвП във вр. с чл. 137б, ал. 1 от раздел XXV от ЗДвП. Системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, законодателят е квалифицирал в пет групи с разпоредбата на чл. 137б, ал. 1 от раздел XXV от ЗДвП, без самата разпоредба да съдържа конкретно задължение. Задължението за правомерно поведение, а именно да се превозва дете до 12 г. на предната седалка само при наличие на специална допълнителна седалка, съответстваща на изискванията на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, е разписано именно в чл. 133, ал. 2 от ЗДвП, поради което нарушаването му води до нарушение на изискванията за превозване на деца, които са детайлно регламентирани в раздел XXV от ЗДвП. Административнонаказващият орган правилно е определил нарушената и санкционната разпоредби, а именно - чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП, съобразно която с глоба в размер на 50 лева се наказва водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV.
Направените от първоинстанционния съд правни изводи относно извършеното нарушение от касатора са законосъобразни и се възприемат от настоящата инстанция. В качеството си на водач на МПС К. е извършил нарушение на чл. 133, ал. 2 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, превозвайки дете под 12 г. на предната седалка на автомобила без поставена допълнителна специална седалка за това.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 11 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (ДВ, бр. 28 от 2017 г.). Съгласно посочената норма, за превозване на деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV от ЗДвП (чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП) на водача на МПС се отнемат 6 контролни точки.
По делото не се спори, че на предната дясна седалка на автомобила, управляван от касатора, се е возило дете, ненавършило 12 г. възраст, без поставена допълнителна специална седалка. Изложените в касационната жалба възражения са свързани с това, че при постановяване на решението съдът не е съобразил теглото и височината на детето, което 7 месеца след извършването на нарушението е било с тегло 47 кг и ръст 160 см. Посочените възражения настоящият касационен състав намира за неоснователни. По делото пред районния съд са представени Удостоверение за раждане на детето Д. Д. и медицинска бележка, от които се установяват датата на раждане – *** г., както и ръстът и теглото на детето, но не към датата на извършване на нарушението, а към 29.03.2023 г. - датата на издаване на бележката. Предвид липсата на доказателства за теглото и ръста на детето към датата на проверката – 15.08.2022 г. (7 месеца по-рано) и анализа на нормата на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП се налага извод, че в конкретния случай следва да намери приложение изискването за ползване на система за обезопасяване на деца.
Неоснователни са изложените
в касационната жалба възражения за допуснати нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Издаденото НП съдържа посочените в
чл. 57 от ЗАНН реквизити. Видно от съдържанието на АУАН и НП, нарушението е
достатъчно точно и ясно индивидуализирано по време и място на извършване, като
са описани в достатъчна степен обстоятелствата, при които е извършено. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до основания за отмяна на НП. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства
кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН
се ползва с предписаната му от специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена
сила. В производството пред РС-Сливен и пред касационната инстанция не са
ангажирани доказателства, установяващи
различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и НП.
По
изложените съображения районният съд правилно е потвърдил НП, издавайки
валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието
постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
По
изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и
законосъобразно.
Ето защо и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 234 от
21.06.2023 г., постановено по АНД
№ 20232230200508/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.