№ 354
гр. Велико Търново, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯВОР Д.ОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР Д.ОВ Гражданско дело №
20244110102163 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ , вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД .
Ищцата З. Г. И. твърди в исковата си молба, че на *** г., около 14ч. в град ***
пътувала в автобус „***“ с ДК № *** на градския транспорт, линия № 9 по маршрут кв. ***-
кв. ***, заедно с колежките й М.П.П. и К.В.Л.. Излага, че в района на ***, движейки се по
ул. „***“, до завод „***“ станали от седалките, за се приготвят за слизане и тя видяла, че
отпред има спрял т.а. „***“, с ДК№ *** с полуремарке с ДК№ ***. Посочва, че автобусът се
ударил в товарния автомобил и в резултат на това тя паднала назад, ударила главата и тялото
си, изпитала силни болки. Посочва, че след посещение на произшествието от органите на
КАТ било установено, че вина за ПТП има водачът на автобуса. Излага, че претърпяла
множество физически травми, които описва подробно. Твърди, че освен физическите травми
е претърпяла и психически такива. Твърди, че по образуваната щета при ответното
дружество, в което автобусът имал задължителна застраховка „ГО“ и било определено
обезщетение за неимуществените вреди от 1000 лева, което счита за несправедливо. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати сумата от 8000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 7,08 лева обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законна лихва от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът ЗАД ОЗК-З АД с отговора на исковата молба оспорва предявените искове
по основание и размер. Не оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за сочения в исковата молба автомобил, за процесния период. Посочва, че
18.09.2024 г. е изплатил по банкова сметка на ищцата сумата от 1000 лева представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. / не сочи доказателства/. Оспорва, че
1
изключителна вината за ПТП-то има водача на автобуса и релевира възражение за
съпричиняване от ищцата, която не се е държала за захватите в автобуса. Оспорва наличието
на всички описани в исковата молба травматични увреждания. Оспорва размера на
претенцията. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на *** г., около 14:00
часа, в гр. *** в района на „***“ в близост до завод „***“ е настъпило ПТП между автобус
„***”, рег. № ***, управляван от А. Ю. Р., и т.а. „***”, рег. № ***, управляван от В.А..
Между страните е безспорно обстоятелството, че към *** г. при ответното дружество
е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” за автобус „***“ с ДК № ***.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от *** г.,
според който вината за произшествието е на водача на автобус „***”, рег. № ***, който не е
спазил необходимото безопасно разстояние и се е блъснал в наваляващия скоростта си на
движение или спиращ т.а. „***”, рег. № ***.
Водачът на автобус „***”, рег. № *** - св. А. Р. признава, че вината за процесното
ПТП е негова, тъй като е ударил товарния автомобил в задната му част.
От заключението по допуснатата автотехническа експертиза се установява, че
основната причина за процесното ПТП са ненавременните действия на водача на автобус
„***”, рег. № ***, който със закъснение е забелязал т.а. „***”, рег. № ***, като макар да е
задействал спирачната уредна, не е успял да спре навреме.
Според заключението по съдебно-медицинската експертиза при ПТП на ***г. ищцата
е получила открита рана на главата, контузия – дисторзио на дясна раменно – лопаткова
става. Тези травми отговарят и са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото
ПТП от пострадалата като пътник като пътник в автобус и при внезапно възникнал
инерционен момент тялото пада върху пода на автобуса и притискане на главата и тялото от
детайли в интериора на автобуса. Вещото лице сочи, че срокът за лечение и възстановяване
травмите е около 20-25 дни, по делото няма данни за настъпили усложнения при
оздравителния процес.
Свидетелите К.Л., колежка на ищцата и К.Т., сестра на ищцата, сочат, че след ПТП
ищцата имала болки и се налагало да й бъде оказвана помощ ежедневно докато била в
болничен 10 дни. Било й забранено да гледа телевизия, да ползва телефон, притеснявала се
вечер, преживявала катастрофата, пиела обезболяващи, слагала компреси с лед, виело й се
свят. Наложило се на работа да работи на обезболяващи около 10 дена, като дясната й ръка и
сега била с ограничени движения и й създавала проблеми.
С платежно нареждане от 18.9.2024г. ответникът е изплатил на ищцата сумата 1000
лв. обезщетение за неимуществени вреди
Предвид събраните писмени доказателства, анализирани и обсъдени в заключението
по допуснатата автотехническа експертиза, съдът намира за безспорно установено, че
2
причината за настъпилото ПТП са именно действията водача на автомобила, чиято
„Гражданска отговорност” е застрахована при ответника, който управлявайки автобус „***”,
рег. № *** не е спазил необходимото безопасно разстояние и се е блъснал в намаляващия
скоростта си на движение или спиращ т.а. „***”, рег. № ***.
Причинно-следствената връзка между ПТП и причинените на ищцата
неимуществени увреждания се установява недвусмислено от допуснатата експертиза и
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че са налице всички предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на прекия извършител относно причинените
неимуществени вреди, а оттам и отговорността на ответното дружество, произтичаща от
действащия към момента на инцидента договор по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен за процесния автомобил „***”, рег. № ***, който автомобил е управляван от
виновния за настъпване на ПТП-то водач.
Касателно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира следното:
За определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът съобрази
приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. понятие за „справедливост”
по смисъла на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от преценка на редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението - характерът на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили,
евентуалното допълнително влошаване здравословното състояние на пострадалото лице,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Съдът съобразява
изложеното в съдебномедицинската експертиза, според което ищеццата е получила ищцата е
получила открита рана на главата, контузия – дисторзио на дясна раменно – лопаткова става,
като срокът за възстановяване е 20-25 дена.
Следва да се вземат впредвид и субективните инцидентни оплаквания на
пострадалата от главоболие, болки в ръката, както и болките от извършена хирургична
обработка на раната на главата. Следва да бъде съобразено и изложеното от свидетелите, че
в резултат на контузиите и преживения стрес при ПТП, в известен периода от време – около
месец, на ищцата се е наложило да приема лекарства обезболяващи. Освен това, поради
раната на главата и главоболието наложило се в по-кратък период да ограничи и контактите
си – да не гледа телевизия, да не ползва и телефон, необходима й е била и чужда помощ в
първите болнични дни.
Като се съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените
физически и емоционални болки, страдания и неудобства, респ. техния вид, интензитет и
продължителност, срокът за пълното възстановяване на ищеца, като се вземат предвид
икономическите условия в страната към 2023 г. и се съобрази принципът, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на
ищцата адекватно обезщетение е такова в размер на 8000 лева.
Недоказани са твърденията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
3
от ищцата, поради това, че не се била държала на захватите в автобуса. Тежестта за
установяване на това възражение беше на ответника, но от събраните доказателства не може
да се направи извод за основателност на същото. Напротив, основателността на това
възражение се опровергава от показанията на св. Ламбеваа, която заявява, че ищцата се е
била хванала с дясната ръка за дръжката на седалката.
Предвид доказателствата по делото за заплатено обезщетение от 1000 лв., съдът
приема, че сумата в размер на 7000 лв. лева следва да бъде присъдена на ищцата като
обезщетение за причинените й от ПТП неимуществени вреди. Искът на ищеца за
неимуществени вреди за разликата от 7000 лв. до пълния предявен от него размер от 8000
лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съдът намира за основанелен и доказан по размер и искът за заплащане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди. От приетите писмени доказателства се
установява, че разходите за лекарства, са в причинна връзка с причинените на ищеца травми
от ПТП. Поради това и ответникът следва да заплати на ищеца сумата 7.08 лв. обезщетение
за претърпените от него имуществени вреди от ПТП.
Ищецът претендира и обезщетение в размер на законната лихва върху определения
размер на обезщетението от 18.03.2024г. Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, считано от по-
ранната от двете дати: или уведомяването за застрахователното събитие или предявяване на
застрахователната претенция. Ответникът е получил застрахователната претенция на
01.02.2024г. Тъй като ищецът е поискал законната лихва от по-късна дата, същата следва да
бъде присъдена върху размера на определените неимуществени и имущсетвени вреди, от
посочената от него дата – 18.03.2024г., до окончателното им изплащане.
Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от
ЗА на адвоката на ищцеца, е основателно. По делото е представен договор за правна помощ,
сключен между двамата, като на ищцеца е оказана безплатна адвокатска помощ – чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА, т.е. че ищецът е материално затруднено лице. Поради това и ответникът следва
да заплати на адвокат М. М. М. адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. на основание
чл.36, ал.2 от ЗА, който съдът намира за справедлив и обоснован, съобразен с фактическата
и правна сложност на делото, цената на иска, както и съразмерен с уважената част от иска.
На ищцата следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на
545.85, съразмерно с уважения иск.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърления иск, в размер на 41.60 лв., както и на юрисконсултско възнаграждение по чл.78,
ал.8 от ГПК в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК-З АД, ЕИК ***, гр.***, район ***, ул. *** *** № ***,
представлявано по пълномощие от юрисконсулт С. Й. П. - Х., да заплати на З. Г. И. с ЕГН
********** с адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, сумата от 7000 лева /тридесет хиляди лева/,
представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от
ищеца болки и страдания вследствие на настъпило на *** г. пътно-транспортно
произшествие, както и сумата 7.08 лева /седем лева и осем стотинки/ обезщетение за
претърпени имущестевни вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумите
от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди сумата от 7000 лева до пълния предявен размер от
8000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД ОЗК-З АД, ЕИК ***, гр.***, район
***, ул. *** *** № ***, представлявано по пълномощие от юрисконсулт С. Й. П. - Х., да
заплати на адвокат М. М. М. от гр.***, ул.*** №***, сумата от 900 лева /деветстотин лева/
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК-З АД, ЕИК ***, гр.***, район ***, ул. *** *** № ***,
представлявано по пълномощие от юрисконсулт С. Й. П. - Х., да заплати на З. Г. И. с ЕГН
********** с адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, сумата от 545.85 лева /петстотин четиридесет и
пет лева и осемдесет и пет стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА З. Г. И. с ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на
ЗАД ОЗК-З АД, ЕИК ***, гр.***, район ***, ул. *** *** № ***, представлявано по
пълномощие от юрисконсулт С. Й. П. - Х., сумата от 41.60 лева /четиридесет и един лева и
шестдесет стотинки/ за разноски по делото, както и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5