№ 397
гр. София, 24.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600633 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243 ал. 6 и 7 от НПК.
С определение от 29.11.2021г.,постановено по нчд № 13619/21г.СРС,НК,106 състав е
отменил постановление на СРП от 20.08.2021г.,с което наказателното производство по д.п.
№ 588/20г. по описа на 2 РУ-СДВР,пр.пр. №56830/19г. по описа на СРП водено срещу Т.А.
И.-Д.а за престъпление по чл.183 ал.1 от НК е било прекратено.
Против определението е постъпил частен протест от СРП.В протеста се излагат
доводи за незаконосъобразност на съдебният акт.Прави се искане същият да бъде отменен.
Определението е атакувано и от обвиняемата Д.а.С жалбата се оспорва правилността
на първоинстанционния съдебен акт ,като се прави искане за неговата отмяна.
Софийски градски съд,след като прецени събраните по делото доказателства и
изложените в жалбата и протеста доводи, намира за установено следното:
Както жалбата,така и протеста са подадени в законоустановения срок,от процесуално
легитимирани лица,поради което са допустими.Разгледани по същество,същите са
ОСНОВАТЕЛЕНИ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна
следното:
Свидетелят К.С. Д. и обвиняемата Т.А. И.-Д.а сключили граждански брак на
13.05.2005 г.Двамата са родители на детето К.К. Д., роден на **** г.
С предявен на 20.09.2013 г. иск от Д. е инициирано производство по чл. 49, ал. 1 във
вр. е ал. 3 СК за разтрогването на сключения между него и И. граждански брак, обективно
съединен с небрачен иск по чл. 59, ал. 1 и ал. 3 СК за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете, иск по чл. 143 СК за заплащане на
месечна издръжка и по чл. 56 СК за предоставяне на семейното жилище. С решение от
1
08.01.2015 г. по гр. дело № 15839/2013 г. по описа на CPC, III ГО, 82 състав бракът между
двамата съпрузи е прекратен, като Т. Д.а е осъдена да заплаща месечна издръжка на своя
низходящ К. Д. чрез неговия баща и законен представител в размер на 120,00 лева, считано
от 01.10.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до
настъпването на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката.
Съдебният акт е обжалван пред СГС, като същият е обезсилен единствено в частта, досежно
определения от първостепенния съд режим на лични контакти е оглед постигната спогодба
между страните, а по отношение на издръжката е влязъл в законна сила на 03.06.2016 г.
Установено е,че обвиняемата Т. Д.а системно не изпълнявала паричните си
задължения към своя малолетен син в периода 01.11.2017г. до 31..01.2020г., макар от
приобщените в хода на разследването доказателствени източници да е видно, че същата е
притежавала достатъчен финансов ресурс.Според заключението на СИО ,стойността на
дължимата, но неизплатена сума за издръжка на малолетния К. Д. е в общ размер на 3 243,20
лв. и обхваща периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2020 г.
По делото са приложени и 8 бр. платежни нареждания, от които е видно, че в периода
18.12.2020 г.-04.03.2021 г. обвиняемата Д.а е превела по банковата сметка на св.Д. пет
отделни суми, всяка в размер на 1080,00 лв., с основание „издръжка за изминал период“ и
три отделни суми, всяка в размер на 120,00 лв., с основание „издръжка“, съответно за
„месец януари,февруари и март 2021г..В заключението на изготвената допълнителна СИО е
посочено ,че дължимата издръжка за периода от 03.06.2016г. до 31.01.2020г. или общо 44
месечни вноски по 120лв. всяка на обща стойност 5 280 лв е изплатена изцяло,като е
надвнесена сума в размер на 2 517.80лв..
При така установената фактическа обстановка,СРП е приела ,че е налице хипотезата
на чл.183 ал.3 от НК и е прекратила воденото наказателно производство срещу обвиняемата
Д.а за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК..
В атакувания съдебен акт,първата съдебна инстанция е приела ,че дължимата
издръжка на низходящия не е изплатена изцяло,указала е на прокурора ,че следва да се
назначи нова СИО ,след което да извърши нова преценка за ангажиране на наказателната
отговорност на обвиняемото лице.
След собствен анализ на събраните по делото доказателства и проверка на
формираните от СРС правни изводи,въззивната инстанция,счита ,че същите не могат да
бъдат споделени,тъй като не почиват на вярно и точно приложение на материалния закон..
Безспорно, престъплението по чл.183, ал.1 от НК е типично продължено
престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо” бездействие,
докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на
дееца.Насочено е срещу обществените отношения в семейството (с което се цели защита на
ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от
имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат
неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да
2
се плаща ежемесечно) и намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно
бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече
месечни вноски, без обаче законодателят да е посочил изискването те да са
„последователни”. Престъплението не би било извършено, само ако се установи, че лицето е
изплатило цялото си задължение, или неизпълнението е под две месечни вноски, или пък то
бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не
продължава образованието си, или го продължава, но за което следва да има влязло в сила
ново решение, че дължащият издръжка може да му я осигури; при смърт на издържаното
лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг и др.).
В случая, събраните по делото доказателства сочат,че решението по бракоразводното
дело,с което обвиняемата е осъдена да заплаща на непълнолетния си син месечна издръжка
в размер на 120лв. е влязло в сила на на 03.06.2016г. От този момент, в наказателно-правен
аспект е правно значимо поведението на обвиняемата,защото при умишлено бездействие
към задължението си да изплаща присъдените алименти, при повече от две месечни
вноски,тя осъществява и от обективна страна престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК.
В конкретиката се установява, че обвиняемата Д.а не е платила ежемесечна издръжка
на своя син за периода от 01.11.2017г. до 31.01.2020г.в общ размер от 5 280лв.без да е имала
обективни пречки затова,поради което правилно е прието ,че същата е осъществила състава
на престъплението по чл.183 ал.1 от НК.
В наказателното право са неприложими понятията за „приоритетно“ или
„безусловно“ плащане на парични задължения,на каквито и основания да са те,като при
неизпълнение на алименти от значение за отговорността на длъжника/дееца/ е обективната
му възможност/получавани доходи,имущество,ценни книги/ да ги плаща и въпреки която
съзнателно не изпълнява задължението си,ежемесечно и в определения с влязъл в сила
съдебен акт на гражданския съд срок и размер,без да се приспадат суми за разноски по
принудително изпълнение или да се калкулират лихви за
забава/Р135/17.06.2016г.ВКС,НК,1н.о./В този смисъл ,разсъжденията на първия съд относно
дължимите лихви са незаконосъобразни.Претенцията за лихви следва да се търси по
гражданско-правен ред.
От доказателства по делото се установява,че обвиняемата Д.а е заплатила сумата по
посоченото задължение,съгласно вмененото й обвинение, по сметка на законния
представител на низходящия.Меродавна за съставомерността на престъплението по чл.183
ал.1 от НК е сумата ,посочена в решението по гражданското дело, по силата на което дееца
дължи плащането на издръжка, а не тази, отразена с постигнатото между страните
споразумение,за неизпълнението на което следва да се ангажира гражданската отговорност
на обвиняемата,не и наказателната.Акцентирайки върху постигнатото между страните
споразумение и неговите клаузи,първия съд се е отклонил от предмета по чл.102 от НПК и
ненужно е навлязъл в гражданско-правните отношения между страните,което в крайна
сметка е довело и до неверен решаващ извод относно законосъобразността на
контролирания прокурорски акт.
3
Следва да се отбележи и,че за неплатена издръжка за времето преди да имало влязло
в сила съдебно решение,обвиняемата не носи наказателна отговорност , а отново само
гражданска такава,поради което и доводите на първия съд в тази посока са изцяло
незаконосъобразни./Р 111/04.07.2016г.ВКС,3н.о./
СРП е констатирала ,че обвиняемата е осъществила състава на престъплението по
чл.183 ал.1 от НК ,както от обективна ,така и от субективна страна,но поради факта,че
същата е изпълнила задължението си преди постановяването на присъдата от
първоинстнационния съд и при липсата на други вредни последици за низходящия
,прокурора е приел ,че са налице предпоставките на чл.183 ал.3 от НК.Първият съд е
оспорил единствено констатацията за плащането на задължението,но е не и тази свързана с
отсъствието на други вредни последици за низходящия.Както бе отбелязано по-
горе,доводите на първия съд,относно неизпълнението на задължението от страна на
обвиняемата не се споделят, а въззивната инстанция не намира,че са настъпили други
вредни последици за низходящия,които да препятстват приложението на привилегирования
състав на чл.183 ал.3 от НК,поради което счита ,че СРП е приложила правилно закона.
Всичко гореизложено,налага извода,че атакуваното решение на СРС следва да бъде
отменено ,като незаконосъобразно, ,поради което и на основание чл. 243, ал. 5 и 6 от НПК
Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 29.11.2021г.,постановено по нчд № 13619/21г.по описа на
СРС,НК,106 състав,с което е отменено постановление на СРП от 20.08.2021г.,за
прекратяване на наказателното производство по д.п. № 588/20г. по описа на 2 РУ-
СДВР,пр.пр. №56830/19г. по описа на СРП водено срещу Т.А. И.-Д.а за престъпление по
чл.183 ал.1 от НК,като вместо него :
ПОТВЪРЖДАВА постановление на СРП от 20.08.2021г.,за прекратяване на
наказателното производство по д.п. № 588/20г. по описа на 2 РУ-СДВР,пр.пр. №56830/19г.
по описа на СРП водено срещу Т.А. И.-Д.а за престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕПИСИ от същото да се връчат на СРП,обвиняемата и пострадалото лице и
процесуалните им представители.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5