РЕШЕНИЕ
№ 1366
гр. Бургас, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120102318 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №542
097 902, с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1,
представлявано от Л. Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на
съвета на директорите ЧРЕЗ „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК ***, гр. С., ***, представлявано от законния представител Д.
Д. чрез юрисконсулт Н. А. М. СРЕЩУ: Х. СТ. Д. ЕГН: **********, Адрес:
гр./с. Б. 8000, ***
От съда се иска да се приеме за установено, че Х. СТ. Д. ЕГН:
**********, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България следните суми, дължими по
договор № CARU-13638834, обективирани в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 464/2021по описа
на Районен съд - Бургас, а именно: 15575.55 лева - главница по договора за
кредит, 4073.80 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 20.11.2018г. до 20.09.2023 г., 3079.79 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 20.12.2018 до 15.01.2021 , ведно
със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
1
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за същите
суми, в случай, че съдът приеме, че не е налице надлежно уведомяване за
предсрочната изискуемост на вземанията.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от особения представител
на ответната страна. Оспорва се изцяло предявения иск, като се твърди, че
претендираната в исковата молба сума не е доказана както в частта си за
главницата, така и в частта, касаеща лихвите към нея. Няма доказателства за
размера на погасителните вноски, правени ли са такива и на каква стойност.
Представеното извлечение по кредита не дава представа за размера на
погасените вноски, а представлява погасителен план, определящ размера и
сроковете за погасяване на кредита. При липса на доказателства за това, кога
е направена последната вноска не е доказано, че вземането е предсрочно
изискуемо.
Счита, че ищецът не е провел необходимата в такива случаи процедура
по редовното уведомяване за погасяване на задълженията, с цел
предоговаряне и постигане съгласие за евентуално разсрочени плащания на
вноските от ответната страна. От представената последна покана до
кредитополучателя не е видно, че тя му е изпратена, няма изходящ номер и
данни, че това писмо е пристигнало на адреса на кредитополучателя. От това
следва,че кредиторът не е изпълнил задълженията си по чл.9 от договора за
уведомяване на длъжника, че договорът е предсрочно изискуем и да обяви
всички усвоени и непогасени по договора суми и начислените лихви по тях.
От представения договор не е видно, кое е лицето, което го е подписало от
страна на кредитора и каква длъжност заема в „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и има ли правата да подписва договора. При липса на такива
права договорът е недействителен. Към представения Договор липсват Общи
условия и съгласно разпоредбите на чл.11 ал.2 и съгл.чл.22 от Закона за
потребителския кредит, договор за потребителски кредит Договор, към който
липсват подписани от двете страни Общи условия е недействителен. Твърди
се, че Общи условия, които са неразделна част от Групов застрахователен
договор за застраховка „Защита на плащанията , сключен между Кардиф
Животозастраховане клон България и Кардиф Общо застраховане клон
2
България, не се отнасят към Договора за потребителски паричен кредит
,сключен на 28.07.2016 г. между страните по делото .
В съдебно заседание, особеният представител заявява, че исковете са
неоснователни и недоказани. Не сочи и не представя доказателства.
Правното основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 и чл. 86 от ЗЗД и съответно чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД на евентуалните
такива.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и
изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните
по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 464/2021 г. по описа на
Районен съд - Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск по
настоящото дело. Длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си
адрес, като не е открит и на адрес по месторабота, поради което и съдът е
указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния
интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящото
производство.
Съгласно договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта CARU -
13638834 от 28.07.2016 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, чиито правоприемник се явява ищцовото дружество отпуска на
ответника паричен кредит в размер на 20 000 лв. Уговорена е и
застрахователна премия в размер на 6 450 лв. Дължи се връщането на сумата с
възнаградителна лихва на 86 броя месечни погасителни вноски от по 400,65
лв. или общо на сумата от 34 455,90 лв., при годишен процент на разходите
/ГПР/ от 11.14 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 9.96 %, като падежът на
първата вноска е на 20.08.2016 г., а на последната такава на 20.09.2023г.
Съобразно уговореното в договора, ответникът изрично е декларирал с
подписа си, че е получил сумата. Представено е извлечение за постъпилите
плащания от ответника.
С нарочно писмо от 13.05.2019 г. длъжникът е уведомен, че поради
3
преустановяване на плащанията от негова страна на 20.11.2018 г., вземанията
по кредита са обявени за предсрочно изискуеми, за което липсват данни да е
достигнало до него.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на
делото, съдът намира от правна страна следното:
Отпуснатият заем безспорно представлява предоставяне на финансова
услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, по която Д. има качеството на
потребител.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието му, посочени в чл.10 и чл.11 от ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен.
При извършената служебна проверка относно действителността на
процесния договор и като взе предвид наведените в тази насока правни
доводи от особения представител на ответника, Съдът намира, че при
сключването му е спазена изискуемата по чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма
на хартиен носител и е използван подходящ и четим шрифт.Договора
съдържа необходимите реквизити: дата, място на сключване,
индивидуализация на страните, срок, вид на предоставения кредит, общ
размер и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Според настоящия състав на съда, възраженията на особения
представител на ответника са неоснователни, тъй като договорът отговаря на
изискванията на ЗПК.
Досежно предсрочната изискуемост следва да се отбележи, че същата
следва да се счита за редовно достигнала до ответника с получаването на
исковата молба и приложенията към нея на основание законната фикция на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, т. е на 26.07.2021г. Действително същата настъпва едва в
този момент, при което заявените до по-ранна дата от този момент договорни
лихви се явяват дължими, тъй като едва с настъпването й кредиторът губи
4
правото да начислява и претендира заплащането на такива и има право да
начислява само законна лихва за забава.
Относно възнаградителната лихва съдът приема, че кредиторът има
право да получи само тази, дължима до датата на настъпване на предсрочната
изискуемост - 26.07.2021 г., или сумата от 3 193,63 лв. Кредиторът не може
да претендира плащането на възнаградителна лихва след датата на настъпване
на предсрочна изискуемост, тъй като такава се дължи на заемодателя за това,
че е предоставил в собственост на заемателя конкретна парична сума за
определен период от време. Упражняване правото да се обяви кредита за
предсрочно изискуем на практика е равнозначно на разваляне на договора за
кредит, поради неизпълнение на задължението от страна на длъжника. И тъй
като от този момент последният следва да върне цялата, получена сума,
евентуално – остатъка от нея, то за в бъдеще не дължи възнаградителна
лихва, за която е отпаднало и основанието да се начислява, при все и че не
разполага с финансовия ресурс, за ползването на който да плаща
възнаграждение, тъй като следва да го върне в пълния му неизплатен размер.
При забава се следва единствено обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ето защо искът за възнаградителна лихва следва да се уважи до сумата
от 3 193,63 лв. и да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния
заявен размер от 4 073,80 лв.
След спиране на плащанията по договора на 20.11.2018 г. длъжникът
изпада в забава и дължи законна лихва върху непогасената главница за
периода за който е заявена тази претенция, а именно от 20.12.2018 г. до
15.01.2021 г. Претенцията обаче следва да се отхвърли за периода
13.03.2020г. – 14.05.2020г. със следните съображения:
Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. Oбн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава
за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и
неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна
изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. След изменението на
5
закона в ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. чл. 6 от същия гласи: До
отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения
на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от Банки и
финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции,
включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови
институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви
за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както
и не може да бъдат изземвани вещи. След отмяната на извънредното
положение на 14.05.2020 г. чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) отново е изменен, като съгласно редакцията
му в ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. до два месеца след отмяната
на извънредното положение при забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за
кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките,
включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът
не може да бъде развален поради неизпълнение.
При анализа на гореизложената нормативна уредба настоящият
съдебен състав намира, че забрана за начисляване на лихви за забава при
забава за плащане на задължения на частноправни субекти по договори за
кредит, предоставени от банки и за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземания по такива договори, е съществувала за периода на извънредното
положение от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г., тъй като след отмяната на
извънредното положение нормативната уредба въвежда ограничение за
начисляване на лихви за забава и обявяване предсрочна изискуемост само на
вземания от длъжници по договори за кредит, предоставени от финансови
институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции. Ищецът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е Банка по смисъла на чл. 2
ЗКИ – юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове
6
или други възстановими средства и предоставя кредити или друго
финансиране за своя сметка и на собствен риск, а не представлява финансова
институция по смисъла на чл. 3 от същия закон, легалната дефиниция на
която е лице, различно от кредитна институция и инвестиционен посредник,
чиято основна дейност е извършване на една или повече от дейностите,
изброени в т. 1, 2 и 3.
Ето защо искът за мораторна лихва следва да се уважи до сумата от
787,02 лева за периода от 20.12.2018 г. до 15.01.2021 г. и да се отхвърли за
горницата над уважения размер до пълния заявен размер от 3079.79 лв. и за
периода 13.03.2020г. – 14.05.2020г.
Основателна съответно е и акцесорната претенция за законна лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното й изплащане.
При този изход на делото съдът не следва да разглежда предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове.
Относно разноските ищцовото дружество има право на част от
разноските в заповедното и в исковото производства, съобразно уважената
част от претенциите. Съдът определя за справедливо юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 50 лева, т.е. на
ищцовото дружество се дължат разноски в заповедното производство в
размер на 434,14 лева, част от заплатената държавна такса и част от
юрисконсултското възнаграждение.
В исковото производство дружеството е направило разноски за
държавна такса в размер на 454,59 лева, 300 лева депозит за възнаграждение
на назначения особен представител на ответника и юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя за
справедливо в размер на 100 лева с оглед фактическата и правна сложност по
делото. Съобразно изхода на делото ответникът дължи на ищеца разноски в
настоящото производство в размер на 735,29 лева.
Ответникът няма право на разноски, тъй като не е сторил такива.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. С. Д., с ЕГН: **********, адрес: гр.Б.,
*** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” АД, учредено и
регистрирано във Франция с рег.№ ********* на Парижкия търговски съд,
чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България” КЧТ, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Д. Д. -
Зам.управител, с пълномощник ю.к. Н. М., сумата 15 575,55 лв. /петнадесет
хиляди петстотин седемдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща предсрочно изискуема главница за периода 20.11.2018г. –
20.09.2023г., по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта CARU -
13638834 от 28.07.2016 г., ведно със законната лихва от 26.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 260232/27.01.2021г. по ч. гр. дело № 464/2021 г. по описа на
БРС
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. С. Д., с ЕГН: **********, адрес:
гр.Б., *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” АД, учредено и
регистрирано във Франция с рег.№ ********* на Парижкия търговски съд,
чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България” КЧТ, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Д. Д. -
Зам.управител, с пълномощник ю.к. Н. М., сумата 3 193,63 лева / три хиляди
сто деветдесет и три лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
20.12.2018г. до 26.07.2021г. /датата на обявяване на предсрочна изискуемост/
по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване на кредитна карта CARU - 13638834 от
28.07.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
260232/27.01.2021г. по ч. гр. дело № 464/2021 г. по описа на БРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран
размер от 4 073,80 лева и за периода 27.07.2021 г. – 20.09.2023 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. С. Д., с ЕГН: **********, адрес:
гр.Б., *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” АД, учредено и
8
регистрирано във Франция с рег.№ ********* на Парижкия търговски съд,
чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България” КЧТ, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Д. Д. -
Зам.управител, с пълномощник ю.к. Н. М., сумата от 787,02 лева /
седемстотин осемдесет и седем лева и две стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода 20.12.2018г. – 15.01.2021г. по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит и издаване на кредитна карта CARU - 13638834 от 28.07.2016 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 260232/27.01.2021г. по ч. гр.
дело № 464/2021 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 3079,79 лева и за периода
13.03.2020г. – 14.05.2020г.
ОСЪЖДА Х. С. Д., с ЕГН: **********, адрес: гр.Б., ***, да заплати на на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” АД, учредено и регистрирано във
Франция с рег.№ ********* на Парижкия търговски съд, чрез “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. – клон България” КЧТ, ЕИК ***, седалище и адрес
управление: гр. С., ***, представлявано от Д. Д.-Зам.управител, с
пълномощник ю.к. Н. М. сумата от 434,14 лева /четиристотин тридесет и
четири лева и четиринадесет стотинки/ – разноски по заповедното
производство и сума в размер на 735,29 лева /седемстотин тридесет и пет
лева и двадесет и девет стотинки/ - разноски по настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
9