Решение по дело №30/2019 на Районен съд - Берковица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Берковица ,23.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                  

РАЙОНЕН СЪД – Берковица, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева

 

         При секретаря......Т.Йорданова.……, като разгледа докладвано от съдия Георгиева АНД № 30 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

 

Производството е по реда на чл.59, ал.1  и сл. от ЗАНН.

 

С Наказателно постановление № 18 - 0996 - 004693 от 22.11.2018г. издадено от Началник Сектор при ОДМВР – гр. Монтана ,С-р Пътна полиция на П.Г.Г. с ЕГН: ********** с адрес: *** на основание чл.179, ал.6,т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на  200 (двеста) лева за извършено  нарушение по чл. 139, ал.1,т.1 от ЗДвП.

 Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва. В бланкетна жалба до съда се съдържат оплаквания, че санкциониращият акт е незаконосъобразен. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отменени.   

Жалбоподателят Александър Методиев Александров  , редовно призован за съдебно заседание,  се явява лично и се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата моли същата да бъде уважена.  Представя писмено становище,в което излага подробни съображения. 

Административно – наказващият орган Началник  Сектор при ОДМВР – гр. Монтана ,С-р Пътна полиция  редовно призован, не се представлява.

 Районен съд - гр.Берковица, след като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становището на страните намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с правото да обжалва страна, поради което процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

Служителите на сектор ПП при ОДМВР Монтана – В.В. и Александър Дамянов /първият разпитан по делото като свидетел/ на 26.10.2018г. при изпълнение на служебните си задължения, констатирали, че в 23:47 часа, л.а. „Тойота“ с  №GLO2APU държава Великобритания, се движел по ул.”Елин Пелин” в гр.Берковица срещу дом №29, като МПС е технически неизправно-със снета или повредена шумозаглушителна уредба ,което приели,че е значителна неизправност. За това съставили АУАН за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДП. При предявяването на АУАН, жалбоподателят  го подписал и получил екземпляр от него.Не вписал възражения и такива не са представени и в срока по  чл.44, ал.1 от ЗАНН. На основание посочения АУАН, Началник  Сектор при ОДМВР – гр. Монтана ,С-р Пътна полиция издал процесното наказателно постановление.

         Съдът намира,че нарушението,за което е наказан жалбоподателя не е доказано по безспорен и категоричен начин. Съдът кредитира за достоверни всички събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че в хода на административнонаказателното производството, по конкретно при съставяне на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, които  водят до неговата отмяна. Правните съображения за това са следните: Съдът приема, че акта за установяване на административното нарушение не съдържа пълно описание на извършеното нарушение.не е установено безспорно и посочено конкретно в какво точно се изразява извърпшеното нарушение-дали шумозаглушителната уредба е снета или повредена.В АУАН са посочени двете алтернативи.Съставения АУАН и издаденото НП не биха могли да почиват на предположения,а на безспорно констатирани нарушения. От обясненията на жалбоподателя се установява,че имал намерение да подмени шумозаглушителната уредба и очаквал да получи такава.Твърди,че колата е внос от Англия и там уредбата е била подменена,а не че е липсвала.Свидетелят В. в съдебно заседание твърди,че уредбата липсвала,а в АУАН е посочил ,че извършеното нарушение се изразява в това ,че шумозаглушителната уредба е снета или повредена.По същия начин нарушението е описано и в издаденото НП.Свидетелят навежда доводи,че при предходна извършена проверка същата вечер е предупредил водачът да не управлява автомобила.Доказателства в тази насока не са представени от страна на АНО.Не е отразено също и въпросната неизправност до каква степен  е оказала въздействие на околната среда и в какво се изразява това въздействие,тъй като свидетелят сам твърди,че не е замерил шума.Не е установено безспорно,поради което и  и не е посочено нито в АУАН,нито в издаденото въз основа на него НП въпросната шумозаглушителна уредба лбила ли е снета или е била повредена.Не са посочени данни сочената неизправност по какъв начин е засегнала безопасността на превозното средство или да е представлявала риск за останалите участници в движението,за да се приеме,че констатираната неизправност попада в хипотезата на „значителни неизправности”,в каквато насока е изискването на параграф 6  т.72. от ДР на ЗДП  (нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) съгласно която  "Значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Недопустимо е едва в съдебно заседание да се внасят нови обстоятелства във връзка с обстоятелствата свързани с извършената проверка и констатираните нарушения. Спецификата на законоустановеността на това нарушение се изразява в това, че същото следва да бъде разграничено и обособено след сравнителен, систематически и логически анализ с разпоредбите на чл.101 от ЗДвП и чл.9, 10 и 11 ППЗДвП. От редакцията на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 9 ППЗДвП се установява, че придвижването с технически неизправно средство принципно е забранено и осъществяването му представлява нарушение. Съгласно приложимата норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни. Сред изброените такива липсва формулировка, изразяваща се в „снета или повредена шумозаглушителна уредба“, като единствено в чл. 10, т. 10, б. „б“ от ППЗДвП е посочено, че технически неизправно е МПС, чието ниво на шум на двигателя не съответства на предписаните нормативни стойности. По делото  се установи ,че не са извършвани замервания и проверка за съответствието на нивото на шума с допустимите стойности, както и не се установи безспорно уредбата липсвала ли е или е била повредена

      При тази неяснота на описаната фактическа обстановка и поради изложеното по-горе,съдът намира,че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

 Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 18 - 0996 - 004693 от 22.11.2018г. издадено от Началник Сектор при ОДМВР – гр. Монтана ,С-р Пътна полиция ,с което на П.Г.Г. с ЕГН: ********** с адрес: *** на основание чл.179, ал.6,т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на  200 (двеста) лева за извършено  нарушение по чл. 139, ал.1,т.1 от ЗДвП.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.    

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: