Р Е Ш Е Н И Е
№
13 , том. 1 , стр. 13
Гр. Кула 07.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд Кула, втори състав, в
открито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Дияна
Дамянова - Цанкова
със
секретаря Лозана Петкова и с
участието на прокурора
............................ като разгледа докладваното от
съдията Дияна Дамянова - Цанкова гражданско дело № 244 от 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл.45, във вр. с чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди
от виновното поведение на ответника, предявен от Б.В.Й. с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, чрез упълномощената адвокат И.В. ***, със съдебен
адрес:*** против Й.В.Й. с ЕГН **********
*** за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 000.00 лева,
представляваща претърпените от нея неимуществени вреди от извършено
престъпление от общ характер от ответника по отношение нейната личност и
направените по делото разноски. Ищцата твърди в исковата молба, че ответникът с
определение по Протокол № 240 от 28.11.2018 год. по НОХ дело №
312/ 2018 год. по описа на
Районен съд Белоградчик е одобрено споразумение между РП Белоградчик, ответника
и неговия защитник, с което е признат за виновен в това, че на 13.08.2018 год. в
гр.Белоградчик, обл.Видин около 18.30 часа, в имот на ул."....." № 6, се заканил
с убийство на ищцата, с думите: "аз теб ще те убия", "както си
горе на терасата, така ще паднеш", "въжето много ти се навило около
врата и отдавна не трябва да си жива", като това заканване би могло да
възбуди у ищцата основателен страх от осъществяването ù - престъпление
по чл.144, ал.З от НК във вр. с ал.1 от НК. Излагат се твърдения, че от
извършеното престъпно деяние, ищцата е претъпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в психически страдания и тормоз от постоянния страх, в който е
живяла, като заплахите отправени от ответника към нея сериозно са въздействали
върху нея, поради което тя не смее да излезе от етажа си, тъй като страните по
делото живеят в една къща на различни етажи, не смее да излезе от дома си, а
ако излезе - не смее да се прибере в къщи и носи в дамската си чанта шило за
самоотбрана, което вади приближавайки се до дома си, по стълбите, докато
отключва входната врата на дома си. Тя живее в постоянен страх и ужас да не
бъде нападната от Й. и той да не изпълни заплахите си.
От
ответника е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в
който отговор оспорва иска като неоснователен и оспорва всички твърдения на
ищцата.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя пълномощник –
адвокат И.В. поддържа исковата претенция и моли съда да я уважи изцяло като
основателна и доказана.Ответникът, чрез своя процесуален представител адв.
Велин Станков оспорва изцяло предявения иск и моли съда същият да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори между
страните, а и се доказва от приетия по делото като писмено доказателство
Протокол № 240 от 28.11.2018 год. по НОХ дело № 312/ 2018 год. по описа на
Районен съд Белоградчик, че на 13.08.2018 год. в
гр.Белоградчик, обл.Видин, около 18.30 часа, в имот на ул."....." № 6,
ответникът Й. се заканил на ищцата с убийство с думите: "аз теб ще те
убия", "както си горе на терасата, така ще паднеш", "въжето
много ти се навило около врата и отдавна не трябва да си жива", като това
заканване би могло да възбуди у ищцата основателен страх от осъществяването
ù - престъпление по чл.144, ал.З от НК във вр. с ал.1 от НК, за което с
влязло в сила на 28.11.2018г. определение от същата дата, постановено по
посоченото НОХ дело, е одобрено споразумение между представител на Районна
Прокуратура - Белоградчик, ответникът Й. в качеството на подсъдим и неговия
защитник адв. Васил Василев, като за извършеното престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК му
е наложено наказание „Пробация“ със
следните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК: 1.„Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично
за срок от шест месеца; 2.„Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца”.
От показанията на
разпитания от съда свидетел И. Й. – съпруг на ищцата и брат на ответника, се
установява, че той и ищцата живеят в една сграда, на различни етажи с
ответника, който е негов брат и неговата съпруга – ищца в производството след
случката на 13.08.2018г. изпитва страх да стои без да заключва входната врата
на дома им, страхува се, когато излиза и когато се прибира в сградата да не
бъде нападната от ответника, за което носи и шило в дамската си чанта. Също
така, от свидетелските му показания, както и от приетата по делото и неоспорена
от ответната страна Етапна епикриза от 15.05.2019г. на д-р В. Н. П. от гр.
Белоградчик се установява, че ищцата страда от артериална хипертония/високо
кръвно налягане/ с давност от 14 години, като от посочената епикриза се
установява също, че на 18.09.2018г. е включен и нов медикамент в терапията
ù, тъй като е била с високи стойности на кръвното налягане - 200/100 mmHg. От
свидетелските показания на свидетеля И. Й. се установява също, че след
инцидента, ищцата е страдала и от загуба на сън, сърцебиене.
По искане на ответника, по делото е
разпитан свидетеля Ж.П.П., който познава като съграждани и двете страни по
делото, като има зеленчукова градина в съседство с ответника по делото. От
свидетелските показания на същия се установява, че същият среща ищцата около
веднъж седмично да се движи по улиците на гр. Белоградчик. Твърди, че знае за
проблеми между страните, без да знае в какво се състоят същите, както и че не е
възприемал ищцата видимо да е притеснена, когато я е засичал.
С оглед така установените факти се
налагат следните правни изводи:
Съдът намира предявеният иск за процесуално допустим
като предявен от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от воденето
на настоящия спор.
Разгледан по същество, искът се явява основателен, но завишен по размер по следните съображения:
За да бъде основателен искът по
чл. 45 ЗЗД е необходимо ищцата при условията на пълно и главно доказване да
установи наличието на следния фактически състав – извършено противоправно
деяние от ответника/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка
между деянието и вредите. Наличие на вина не е необходимо да се доказва, тъй
като тя се предполага съгласно
презумпцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен на
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
По отношение на деянието, извършено от
ответника Й. е налице влязло в сила определение, с което е одобрено
споразумение, с което същият е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал.1 от НК по посоченото от съда наказателно дело
на РС - Белоградчик. По силата на чл.300 ГПК и чл. 413, ал.2 и 3 от НПК, влязлата в сила присъда, респ. акта на съда, постановен
по реда на глава 29 от НПК /определението за одобряване на споразумение/, са
задължителни за гражданския съд, който разглежда последиците от
деянието относно тава дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В процесният случай по категоричен начин е видно от
приложеното по делото влязло в сила определение, постановено по НОХД № 312 по
описа за 2018 год. на РС - Белоградчик, че
авторството и противоправността на деянието са безспорно установени. Причинната
връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда с неимуществен характер
е установена пред настоящия съд с гласни показания – показанията
на свидетеля И. Й.. Същите са непротиворечиви,
последователни и обективират лични непосредствени възприятия, не са оспорени
от ответната страна, поради което се кредитират от
състава на съда като достоверни и доказват описаните в исковата молба проявни форми на неимуществените вреди и връзката им с
противоправното деяние, осъществено от ответника. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че липсват
настъпили вреди. Деянието за което е постановена влязлата в сила присъда е от
такъв характер, че е съставомерно само в случай, когато наказателния съд
установи, че въздействието върху психиката на пострадалия е било от такъв
характер, че от него да възникне основателен страх. Характерът на извършеното
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК принципно е такова, че то
представлява форма на неправомерно въздействие върху личността на пострадалия,
свързано с обективиране на намерение за извършване на непозволено от закона
посегателство спрямо телесния му интегритет. В конкретния случай се установява,
че агресивното поведение на ответника, насочено пряко към ищцата и съпроводено
с реално изречени директни по смисъл и съдържание заплахи за лишаването й от
живот, е възбудило основателен страх у нея от осъществяване на заканата от
страна на ответника. Житейски
логично е, когато са заплашени здравето и живота на едно лице, в неговата
психика се проявяват негативни последици, а именно състояние на притеснения и
тревожност, емоционален дискомфорт, страх, които негативни последици за
душевния мир на ищцата несъмнено следва да бъдат обезщетени, доколкото се
намират в пряка и непосредствена последица от извършеното спрямо нея престъпно
деяние.
В случая, ако действията на ответника не са от естество да окажат негативно
въздействие върху личността на ищцата, то това би било установено от
наказателния съд и отразено в акта му, чрез постановяване на оправдателна
присъда. Извън горното, настъпването на негативни психични последици у ищцата
се установи и от събраните гласни доказателства – разпита на свидетеля И. Й.,
които не се оборват от показанията на разпитания от съда свидетел на ответника
– Ж.П., тъй като посочените свидетели установяват различни обстоятелства, а
именно – свидетелят Й., свидетелства за възприето от него състоянието на
ищцата, при ежедневните му наблюдения върху нея, в домашна среда, както и
когато същата напуска и се прибира в сградата, в която живеят с ответника и
където е станал и инцидента, а другият свидетел свидетелства за състоянието на
ищцата, възприето от него при случайно засичане с ищцата по улиците на гр.
Белоградчик, обикновено веднъж седмично. Свидетелските показания на Й. не се
опровергават от други доказателства по делото. Нещо повече, цитираната от съда
етапна епикриза подкрепя показанията му за здравословното състояние на ищцата –
наличието на артериална хипертония, като в посочения период стойностите на
кръвното налягане са били доста високи, което е наложило около месец сред
инцидента да бъде включен и допълнителен медикамент в терапията ù.
С оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
вредите от неимуществен характер следва да бъдат обезщетени по справедливост.
С оглед задължителните указания по
приложението на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. размерът
на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Съдът счита, че принципът на
справедливостта в случая налага да бъдат съобразени интензивността на
негативните изживявания, както и продължителността в която те са се изявили. В
случая, съдът намира, че интензивността на негативните въздействия е била
средна, като не се събраха доказателства, да са налице трайни негативни
последици за здравето на пострадалата, които да са продължили твърде дълго.
Налице обаче е продължило сравнително дълго/от м.август 2018г. до момента/
установило се чувство на страх у ищцата, изразяващо се в притеснение, когато се
движи в общите части на сградата, която обитават задно с ответника, което я
кара да носи и шило в дамската си чанта под страх да не бъде нападната, както и
да заключва входната врата на жилището си, когато е вътре. Както и свидетелят Й.
заяви, което не се отрича и от ответника, отношенията между страните са трайно
влошени, макар след инцидента на 13.08.2018г.да не е имало отправяне на нови
заплахи от ответника към ищцата. Предвид това и съобразно обичайната съдебна
практика, съдът счита, че за обезщетяване на настъпилите вреди за ищцата,
вследствие извършеното деяние от ответника на 13.08.2018г. е достатъчна и
справедлива сума в размер на 1500 лева, поради което искът за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се уважи до този
размер, а за разликата над 1500 до 2000 лева,
следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
При този изход на делото и на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част на исковата претенция. По делото са представени
доказателства и се претендира сума в размер на 400 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. Заплащането на посочената сума от страна на ищеца се установява
от договор за правна помощ и съдействие от 12.03.2019г.
По отношение искането на ищцата за осъждане на
ответника да ù заплати внесената държавна такса при образуване на
делото, в размер на 80 лв. за което има представено по делото платежно
нареждане, съдът намира следното. Съгласно чл. 83, ал.1, т.4 такси и разноски
по производството на делата не се внасят от ищеца - по искове за вреди от
непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда,
какъвто е настоящият случай, поради което внесената такса от ищцата е недължимо
платена и като такава, на основание чл. 4б от Закона за държавните такси,
подлежи на връщане по искане на заинтересованата страна, поради което искането
на ищцата за осъждане на ответника да ù заплати внесената от нея
държавна такса е неоснователно, тъй като същата подлежи на връщане, ако същата
си я поиска от съда.
С оглед уважаването на иск, предявен от страна, която
съгласно чл.83, ал.1, т.4 от ГПК е освободена от внасяне на такси и разноски по
делото и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати и дължимата държавна такса за настоящото производство съобразно
уважения размер на иска, а именно – държавна такса в размер от 60.00 лева.
На основание
чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът също има право на разноски, съразмерно с
отхвърнета част, но същият не е направил такова искане.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Й.В.Й. с ЕГН **********
*** да заплати на основание чл.45, във вр.
с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите на Б.В.Й. с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** обезщетение в размер на 1500/Хиляда и петстотин/ лева за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания и тормоз
от постоянния страх, в който живее, в резултат на осъществено от ответника на 13.08.2018г.
престъпление по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, а искът за заплащане на обезщетение за разликата от 500/Петстотин/лева до пълният предявен размер от 2000/Две хиляди/ лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Й.В.Й. с ЕГН **********
*** да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на Б.В.Й. с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, сумата от 300 /Триста/ лева разноски в
производството за платено адвокатско възнаграждение,като отхвърля претенцията
за разноски за разликата от 100/Сто/лева за платено адвокатско възнаграждение и
80/Осемдесет/лева за платена държавна такса.
Сумите следва да
бъдат заплатени по банкова сметка *** *** „ОББ“АД с титуляр Б.В.Й..
ОСЪЖДА Й.В.Й. с ЕГН **********
*** да заплати на основание чл.
78, ал.6 от ГПК по сметка на РС Кула дължима държавна такса в размер на
60/Шестдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Видин в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: