Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Елин Пелин, 26.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание
на двадесет
и шести февруари през
две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Мария Лазарова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 838 по
описа за 2019 година на РС Елин Пелин
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1
от
Твърди се, че със сключването на Договор за
кредит Бяла карта № 503280/10.05.2017 г. между ответника и „ А***“ ООД, кредитополучателят Г. е
декларирал, че е запознат предварително с всички условия на индивидуалния
договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от
кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл.5 от Закона за
потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ
индивидуалните условия по кредита.
Основанието, на което ищецът претендира
заплащане на дължимите суми е сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 11.11.2016
г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 23.04.2019 г. между
„А***“ ООД и „А***“ ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в
полза на „А***“ ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен за извършеното
прехвърляне на неговите задължения от цедента „А***“ ООД чрез пълномощника му „А***“ ЕООД посредством уведомително
писмо.
С подписването на договора
съгласно чл.2, ал.1 „А*“ ООД е предоставило на Г.С.Г.
револвиращ кредит в максимален размер от 100.00 лева под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Бяла карта, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Необходимо е да се уточни, че с разпоредбата на чл.3, ал.1
от Договора е предоставена субективната възможност на кредитополучателя по
всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази
връзка настъпването на падежа – 2-ро число на месеца съобразно чл.3, ал.2 от
Договора зависи изцяло от поведението на кредитополучателя – той би настъпил единствено в случай, че
същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит. Заедно с подписване
на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
платежен инструмент – кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД ведно
със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предоставя заемната
сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит – Рамков
договор за предоставяне на Кобрандирана платежна карта Бяла карта ведно с Общи
условия към него, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за Кобрандирана
платежна карта Бяла Карта.
На 26.10.2017 г. е сключен
Анекс, с който револвиращия кредит е увеличен до размер на 200.00 лева.
Съгласно чл.8 вр. чл.4, ал.1 т.2
от Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи
договорна лихва, която се начислява всеки ден при фиксиран годишен лихвен
процент 43,20 % или дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, която в случая
възлиза на 59,45 лева.
В чл.16 от договора е
уговорено, че в случай на неплащане на текущото задължение, представляващо сбор
от сумите по чл.3, ал.3, т.1-4 на падежа – 2-ро число на месеца, същият се
задължава да предостави на кредитодателя в тридневен срок от падежа – до 5-то число
обезпечение чрез поръчителство. При неизпълнение в срок на това задължение,
съгласно чл.21 от договора се дължи неустойка, която възлиза на 59,34 лева.
Съгласно чл.12 ал.1 от Договора
в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в
договора падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на
кредитодателя обезпечение чрез поръчителство – чл.16, както и да заплати сума в
размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задълженията му. Съгласно чл.22, ал.4 от Договора при забава за
плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя или на сумата по
чл.12 ал.1 – 15 % от максималния
кредитен лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден, които се начисляват до
заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1. В
случая се претендират разходи и такси за извънсъдебно събиране в общ размер на
197,50 лева, начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Съгласно чл.22, ал.1 от
Договора, в случай че кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което
и да е парично задължение по договора с повече от 10 дни или не заплати минимум
15 % от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца,
като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения
кредитен лимит кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по
Договора за предсрочно изискуемо. Обявяването на предсрочната изискуемост се
извършва по някой от начините по чл.28 от настоящия договор. В случая
предсрочната изискуемост е настъпила на 05.10.2018 г. и е обявена на
кредитополучателя чрез изпращането, респективно получаването на кратко текстово
съобщение на посочения от последния телефонен номер в сключения Договор за
кредит, който е един от начините предвидени в чл.28 от Договора. От датата на
предсрочната изискуемост, длъжникът дължи заплащането на лихва за забава –
мораторна лихва.
Ответникът се е задължил през целия срок на
валидност на договора да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си
задължение за предходния месец, като от сключването на горецитирания договор до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист виновно продължава да не изпълнява задълженията си.
Изложеното е обусловило предявяване
на заявление по чл.410 от ГПК въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 653/2019 г. по описа на РС Елин
Пелин. В законоустановения срок длъжникът е възразил срещу издадената заповед
за изпъленние, поради което на основание чл.415 ал.1, т.1 от ГПК е депозиран
настоящия установителен иск.
Ответникът Г.С.Г., редовно уведомен за
предявения иск, не депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и не взема
становище по иска. Редовно призован за датата на първото по делото съдебно
заседание, явява се лично и оспорва иска с твърдението, че редовно е заплащал
дълга си.
Съдът след като се запозна с
представените по делото доказателства и становищата на страните, намери за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от ч.гр.д. № 653/2019 г. по описа
на РС Елин Пелин е, че е постановена
Заповед за изпълнение на задължение въз основа на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 537/09.08.2019 г. против длъжника Г.С.Г.,
ЕГН **********. Присъдени са следните суми произтичащи от Договор за кредит
бяла карта № 503280/10.05.2017 г. сключен между ответника и „А***“ ООД - сумата от
197,76 лева - главница, сумата от 59,45 лева договорна лихва за периода от
13.05.2017 г. до 06.10.2018 г.; сумата от 59,34 лева неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, сумата от 197,50 лева разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение, 14,86 лева лихва за забава върху
главницата /мораторна лихва/ за
периода от 07.10.2018 г. до 30.07.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на
07.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
Длъжникът
е уведомен за издадената заповедта за изпълнение, като същата е редовно връчена на 20.08.2019 г.. В срока по чл.414
от ГПК, длъжникът Г. е подал възражение
на 22.08.2019 г., поради което на основание чл.415, ал.1 от ГПК, на заявителя е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок от уведомяването. Разпореждането е съобщено на заявителя на 11.09.2019 г.,
като същия е предявил настоящия иск на 10.10.2019 г. /видно от пощенското
клеймо/, като съдът го намира за допустим, тъй като е предявен в срока по
чл.415 ал.1 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи
процесните суми на ищеца, поради което ищецът е легитимиран да предяви искането
си.
По делото са представени Договор за кредит бяла
карта № 503280/10.05.2017 г. сключен между ответника и „А****“
ООД, Приложение към Договор за кредит бяла карта № 503280/10.05.2017 г.;
Общи условия към договора; Анекс към Договор за кредит бяла карта № 503280/10.05.2017 г.
сключен между Г.С.Г. и „А******“ ООД от 26.10.2017 г.; Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. и
приложение № 1 към него от 23.04.2019 г.; Потвърждение за извършена цесия;
уведомление за цесия; пълномощно за уведомяване на длъжниците за прехвърляне на
вземанията; покана за доброволно изпълнение до Г.С.Г..
С
оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявените искове за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 от ГПК са подадени в
законоустановения месечен срок, поради което са процесуално допустими. Налице е
правен интерес от установяване съществуването на вземането на ищеца, тъй като длъжникът
е оспорил издадената заповед за изпълнение в срока по чл.414 от ГПК.
Предмет на установителния
иск по чл.422 от ГПК е установяване съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение, а
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото в нея основание. Това предполага установяване от страна на
ищеца наличието на валидно облигационно правоотношение между кредитодателя и
кредитополучателя по договора за кредит, че по него ответникът е останал
задължен за процесните суми, че тези вземания са били изискуеми към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и че са надлежно прехвърлени на ищеца от стария
кредитор, за което ответникът е надлежно уведомен.
С оглед изложените твърдения в исковата молба
отнасящи се до възникването на спорното право, същото се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки: валидно възникнали
облигационни правоотношения по Договор за
кредит бяла карта № 503280/10.05.2017 г. сключен между ответника и „А*****“ ООД и допълнен с Анекс към него от 26.10.2017 г., реално
предаване на сумата по Договора за кредит на ответника, респективно извършване
на твърдените услуги за извънсъдебно събиране на вземането; валидно сключен договор за цесия; надлежно
уведомяване на длъжника за цесията; установяване на период и размер на
мораторната лихва. Съгласно разпределяне на доказателствената тежест тези факти
следва да бъдат установени от ищеца.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява, че ищецът е легитимиран да търси установяване
дължимостта на вземанията по процесния Договор
за кредит бяла карта № 503280/10.05.2017 г., тъй като същите
са му валидно прехвърлени по реда на чл.99 от ЗЗД от
кредитора по заемното правоотношение по силата на сключения между тях рамков
договор за цесия от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 от 23.04.2019 г. към него. В
случая, макар по делото да не се ангажират доказателства, удостоверяващи, че
ответникът не е уведомен за цесията
преди образуване на настоящото производство, съдът намира, че последният е
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне, с редовното получаване на препис
от исковата молба и приложенията към нея. Този факт следа да бъде съобразен в
съответствие с чл.235, ал.3 от ГПК, в каквато насока е трайната и
непротиворечива съдебна практика между която Решение № 123/24.06.2009 г. по
т.д. 12/2009 г., Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ІІІ
г.о., ВКС на ВКС и други. Съгласно нея длъжникът може да бъде известен за
цесията и от изрично упълномощения за това цесионер, действащ като представител
на цедента, като уведомяването може да се извърши дори и чрез връчване на
препис от исковата молба. В тази насока по делото е представено надлежно
пълномощно, с което кредиторът цедент „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощил цесионера „А****“ ООД
с правомощията по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Безспорно се установява по делото, че
прехвърлените вземания, произтичат от сключения между неучастващо по делото
лице "А****** " ООД и
ответника Г. Договор за кредит бяла карта
№ 503280/10.05.2017 г. и Анекс към него от 26.10.2017 г., който има за предмет предоставянето на револвиращ кредит на
ответника в максимален размер на 200 лева, под формата на разрешен кредитен
лимит, който да се усвоява посредством международна кредитна Бяла карта.
Претендира се с исковата молба, че ответникът е усвоил сума в размер на 197,76
лева от предоставения му кредитен лимит, а това е породило задължението му да
погасява текущото си задължение до второ число на съответния месец, което
същият не е сторил, поради което на 06.10.2018 г. се осъществили предпоставките
за настъпване на предсрочната изискуемост в чл.22, ал.1 от
договора.
Именно на уредената в тази
клауза на договора автоматична предсрочна изискуемост се позовава ищецът в
подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
за да обоснове изискуемостта на процесните вземания. В тази връзка се поставя
въпроса дали и при уговорена между страните автоматична предсрочна изискуемост,
е необходимо обявяването й на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, както изисква т.18 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че задължителните разяснения на
посоченото Тълкувателно решение важат и в случая. Вярно е, че кредиторът не е
банка, но доколкото е финансова институция по смисъла на Закона за кредитните институции, която предоставя по занятие кредити и доколкото
приложението на разпоредбите на ЗКИ по отношение на нея не е изключено по
силата на разпореденото в чл.4 от него, за настъпването на предсрочната
изискуемост не е достатъчно да е проявен само обективния факт на неплащане на
определен последователен брой вноски. Необходимо е и кредиторът да е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като волята му за това
следва да е достигнала до длъжника преди образуване на заповедното
производство. Понастоящем ищецът твърди, че длъжникът е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост чрез изпращане на
кратко текстово съобщение на посочения от него телефонен номер, който
начин е предвиден в чл.28 от Договора. Доказателства обаче в тази насока не
бяха ангажирани по делото, поради което
твърдението на ищеца, че ответника е уведомен от кредитора си, че счита
задълженията по процесния договор за
предрочно изискуеми остана недоказано. След
като претенцията за установяване на заявените вземания за главница, лихви,
неустойка и такси е основана единствено и само на предсрочна изискуемост на
кредита, а фактите относими към обявяването й не е доказано да са се
осъществили преди образуване на заповедното производство, следва да се приеме,
че процесните вземания не са изискуеми в заявения размер и не са възникнали на
предявеното от ищеца основание - предсрочна изискуемост. Предвид това и
доколкото установителния иск по чл.422 от ГПК има
за предмет установяване само на притезанието, за което вече е издадено
изпълнително основание, предявеният иск, с който е сезиран съда подлежи на
отхвърляне изцяло.
В случая не е спорно между страните
по делото, че между „А****“ ООД и ответника Г.С.Г. е сключен Договор за кредит бяла карта № 503280/10.05.2017 г., предвид
изявлението на ответника в открито съдебно заседание, че е заплатил
претендираното вземане, което сочи, че същият не оспорва сключването на
договора за кредит.
Ответникът обаче оспорва претенциите, като твърди, че е заплащал
дължимите суми, поради което спорно по делото се явява обстоятелството каква
сума му е предоставена в заем от
кредитора и заплатил ли е ответника своя дълг.
В тази насока по делото не се ангажираха от ищеца каквито
и да било доказателства удостоверяващи каква сума е ползвана от ответника по предоставения му заем съгласно Договор за кредит бяла карта № 503280/10.05.2017 г.. Договорът за заем е реален и валидното му възникване се обуславя от
получаването на сумата от страна на кредитополучателя. В случая в доклада си по
реда на чл.140 и чл.146 от ГПК съдът е указал на ищеца, че носи тежестта да
докаже, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит, като е
предоставил сумата на длъжника и какъв е размера на вземанията му. Такива
доказателства обаче на бяха ангажирани.
Липсата на каквито
и да било доказателства по делото за размера на предоставената заемната сума и
периода в който е получена от ответника, прави невъможно установяването на
основателността и размера на претенциите за главница, договорна лихва, неустойка, такса разходи и лихва за забава.
В обобщение
на гореизложено, съдът приема, че исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
са неоснователни и недоказани и
дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, на ищеца
не следвада бъдат присъждани претендираните от него разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ иска за
признаване за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Г.С.Г., ЕГН ********** ***
Пелин, Софийска област, ул. ”Панайот Волов”, № 5 дължи на ищеца „***” ЕООД, ЕИК
*** представлявано от *** чрез процесуален представител – юрисконсулт А. ***
следните суми: сумата от 197,76 лева -
главница по Договор за кредит бяла карта
№ 503280/10.05.2017 г. сключен между ответника и „А*****“ ООД, сумата от 59,45 лева договорна лихва за периода от 13.05.2017 г. до
06.10.2018 г.; сумата от 59,34 лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, сумата от 197,50 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, 14,86 лева лихва за забава върху главницата /мораторна лихва/ за периода от 07.10.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 07.08.2019 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 537/09.08.2019 г. по ч.гр.д. 653/2019 г. по
описа на РС Елин Пелин като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 653/2019 г. по описа
на РС Елин Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като към същото бъде приложен
заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: