№ 5975
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110209171 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. И. А., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №ЗОП-72/18.05.2023г., издадено от ГНГ-К - Председател на Сметната палата
на Република България, с което на основание чл. 247, ал.1, пр.1 вр. с чл. 260, ал. 2 от Закона
за обществени поръчки, на жалбоподателя - М. И. А., е наложена „Глоба” в размер на 6
672.00 лева /шест хиляди шестстотин седемдесет и два/ за нарушение на чл.2, ал .2 във вр. с
чл. 59, ал. 2 (обн.ДВ, бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ, бр.17 от
26.02.2019 г.).
В депозираната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на
атакуваното постановление. От материалноправна страна се оспорва правилността на
извършената и обективирана в констативно-съобразителната част на АУАН и НП от
контролните органи оценка за наличието на нарушение на нормата на чл.2, ал.2 от ЗОП.
Като порок на изложеното в обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП) се сочи липсата
на анализ на сложността и пропорционалността на изискването, поставено пред
участниците, за образование и професионална квалификация на техните експерти спрямо
конкретния предмет на поръчката, който да е извършен от административнонаказващия
орган при формиране на изводите му по отношение на заложените критерии за подбор.
Достигнат е извод, че ако такъв анализ не се съдържа в обстоятелствената част на
административния акт, принудителната мярка е определена, без да са изяснени относимите
обстоятелства и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят приема, че не е
съобразена и приложимостта към фактите на хипотезата на маловажен случай на
нарушение, регламентирана в нормата на чл.28 от ЗАНН. Формулира молба за цялостната
отмЯ. на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Отправя и искане за присъждане на сторените по делото разноски в минимален размер.
Възразява относно прекомерността на евентуално претендираното от насрещната страна
1
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. И., която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юрк. Д. Последната
пледира за неоснователност на депозираната жалба и моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Министерство на външните работи (МВнР) е юридическо лице на бюджетна
издръжка, със седалище гр.София и адрес: ул.“Александър Жендов“ №2. Министърът на
външните работи осъществява общо ръководство, направлява дейността и утвърждава
бюджетите, управлява държавните имоти в страната и в чужбина, предоставени за
управление на министерството. Министърът представя в Министерския съвет и в
Министерството на финансите проектите на програмен бюджет на министерството, както и
шестмесечните и годишните отчети за неговото изпълнение в Народното събрание и в
Сметната палата.
По силата на чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗОП министърът на външните работи обладава и
качеството на публичен възложител на обществени поръчки, който следва да организира,
провежда процедури по специалния закон и сключва договорите с избрания участник.
Към 20.08.2021 г. длъжността министър на външните работи била изпълнявана от
Светлан Стоев. В качеството си на публичен възложител на обществени поръчки по чл. 5,
ал. 2, т. 4 от ЗОП, със своя Заповед №95-00-293/01.06.2021 г., на основание чл. 7, ал. 1 от
ЗОП, той определил М. И. А., Директор на дирекция „УСМТТО“, да организира и възлага
обществени поръчки в МВнР, да разписва всички документи, произтичащи от възлагателния
процес, в съответствие с разпоредбите на ЗОП и ППЗОП, както и да сключва договори след
проведените процедури по реда на ЗОП.
На 20.08.2021 г., с Решение № F125509, М. И. А., в качеството си на оправомощено
лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, открила процедура „Публично състезание“ по чл. 18, ал. 1, т. 1 от
ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет „Реализиране на допълнителни
функционалности към системата eConsulate“. Обектът на обществената поръчка бил услуги
по смисъла на чл. 3, ал.1, т. 3 от ЗОП. Прогнозната й стойност била в размер на 280 000,00
лв. без ДДС, поради което попадала в стойностния обхват на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗОП (ред.
ДВ, бр.102 от 31.12.2019 г., в сила от 01.01.2020г.). С решението били одобрени обявлението
за оповестяване откриването на процедурата и документацията за участие. В раздел II.2.4 от
обявлението, било предоставено описание на предмета на поръчката, както следва:
„Изпълнението на предмета на обществената поръчка „Реализиране на допълнителни
функционалности към системата eConsulate“ е свързано с осигуряване на непрекъснато,
надеждно и сигурно функциониране на Клиентска база данни с уеб интерфейс за крайни
потребители (КБДИ), предоставяща централизирано подаване и обработка на заявления за
визи, заявления за български документи за самоличност и консулски услуги за Република
България през достъпен уеб базиран интерфейс в режим 24/7.“ Така формулиран, той бил
свързан с реализирането на двадесет и две допълнителни функционалности към системата
2
eConsulate, подлежащи на реализация през 2021 г.
На 25.08.2021г. решението за откриване на обществена поръчка, заедно с
обявлението за оповестяване и документацията за участие, били публикувани в Регистъра по
обществени поръчки (РОП) към Агенцията по обществени поръчки (АОП), в електронна
преписка с уникален номер на поръчката (УНП) 00105-2021-0035.
В т.III.1.3. „Технически и професионални възможности“ от обявлението за
обществена поръчка и в част II, Раздел III „Критерии за подбор“, в т.3.2. „ЕКИП” от
публикуваната документация, при определяне на критериите за подбор, включващи
минимални изисквания за техническите възможности и квалификация на участниците в
процедурата, било установено изискване към кандидатите да разполагат с „ключов експерт
– ръководител на екип“, който да притежава придобита образователно-квалификационна
степен „магистър“ в една от следните области: „Природни науки, математика и
информатика“, „Технически науки“ или „Социални, стопански или правни науки“, съгласно
Класификатор на областите на висше образование и професионални направления, приет с
Постановление №125 на МС от 24.06.2002 г. или еквивалентна образователна степен,
придобита в чужбина, в еквивалентни на посочените области. Изисквало се за него и
специфичен опит – минимум 3 години опит в управлението на проекти по разработване и
поддръжка, и/или надграждане и поддръжка на въведена/и в експлоатация информационна/и
система/и с многослойна архитектура и/или архитектура, ориентирана към услуги,
която/които обменя/т данни с други информационни системи. В същия раздел от
обявлението се предявявало и второ изискване към кандидатите, а именно да разполагат с
„ключов експерт – бизнес аналитик“, който трябва да притежава придобита образователно-
квалификационна степен придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ в
една от следните области: „Природни науки, математика и информатика“, „Технически
науки“ или „Социални, стопански или правни науки“, съгласно Класификатор на областите
на висше образование и професионални направления, приет с Постановление №125 на МС
от 24.06.2002 г. или еквивалентна образователна степен, придобита в чужбина, в
еквивалентни на посочените области. Изисквало се за него и специфичен опит – минимум 3
години опит в управлението на проекти по разработване и поддръжка, и/или надграждане и
поддръжка на въведена/и в експлоатация информационна/и система/и с многослойна
архитектура и/или архитектура, ориентирана към услуги, която/които обменя/т данни с
други информационни системи.
Било пояснено изрично, че ще бъде отстранен от участие кандидат, който не отговаря
на поставените критерии за подбор. От документацията („Техническа спецификация“) било
видно, че като съдържание описаните допълнителни двадесет и две функционалности на
системата са свързани със синхронизиране на менюта на съществуващ и внедрен софтуерен
продукт eConsulate, ползван в МВнР, преправяне на отделни локални модули и добавяне на
нови, редактиране на процеси за ръчно приключване на преписки, предвиждане на броячи за
активен статус, включване на функции за нови услуги и други). Били посочени и дейности
за осигуряване на системата в съответствие с нормативните изисквания и произтичащите
изменения във визовото законодателство и изискванията за техническа съвместимост, като
поддържане на съответствието и информационния обхват на клиентска база данни с уеб
интерфейси за външни бази данни (КБДИ), анализ на несъответствия, консултантска помощ,
предложения за промЯ., интеграция на специализиран софтуер. Обемът и сложността на
възлаганите дейности обаче не се различавали от обичайните, които се изисквали при
надграждане на функционалност на софтуерен продукт с модули и за външен обмен на
данни, администриран и експлоатиран в публичния сектор.
Критерият за възлагане на обществената поръчка бил „най- ниската цена“. Срокът,
определен за получаване на оферти бил до 23:59 часа на 24.09.2021г. и същият бил
съобразен с нормативно определения 7-дневен срок от публикуване на обявата, посочен в
3
чл.188, ал.1 от ЗОП. Обявено било, че офертите ще бъдат отворени в 14:00 часа на
27.09.2021г.
В срока, определен от възложителя за получаване на офертите – 24.09.2021г., за
участие в обществената поръчка била получена една оферта. Със Заповед № 95-00-548 от
27.09.2021 г. на М. И. А., Директор на дирекция „УСМТТО“, била назначена комисия за
разглеждане и оценка на офертите. Резултатите от работата на комисията били
обективирани в Протокол от 27.09.2021 г. Поради наличието на един участник в
процедурата и предвид факта, че неговата оферта отговаря на изискванията на комисията и
след като установила пълно съответствие с изискванията за лично състояние и критерии за
подбор, с оглед на обявения критерий за възлагане „най-ниска цена“, на основание чл. 61,
ал. 4 от ППЗОП, комисията класирала на първо място участникът „Х“ ООД с предложена
обща цена за изпълнение на поръчката 278 000,00 лева без ДДС.
С Решение № D9612140 на възложителя от 11.10.2021 г. бил определен за изпълнител
по договор за обществена поръчка –„Х“ ООД, ЕИК *********. На 08.11.2021г. бил сключен
договор №97/ОП-И/21 на стойност 278 000 лева без ДДС между Министерство на външните
работи, представлявано от М. И. А., Директор на дирекция „УСМТТО“ и упълномощен
възложител по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, на основание Заповед № 95-00-292/01.06.2021
г. на Министъра на външните работи – „Възложител“ и „Х“ ООД, представлявано от КА, в
качеството му на управител – „Изпълнител“.
Със Заповед ОД-02-02-003/09.03.2022 г. заместник - председателят на Сметната
палата възложил извършване на одит за съответствие при възлагането и изпълнението на
обществени поръчки и управлението на задграничните имоти на Министерството на
външните работи за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. За участие в проверяващия
екип били определени служители на контролния орган, към които със заповед № ОД-02-02-
007/04.04.2022 г. била включена и свид. Я. Л. М. – „старши одитор“ – втора степен в Одитна
дирекция I“Одити за съответствие при финансовото управление“.
В хода на контролната дейност органите проверили условията за провеждане на
процесната обществена поръчка, където в част т.III.1.3. „Технически и професионални
възможности“ от обявлението и т. 3.2 от документацията за обществената поръчка, при
определяне на критериите за подбор, включващи минимални изисквания за техническите
възможности и квалификация на участниците в процедурата, били посочени конкретните
изисквания за професионалната квалификация и придобитата образователно
квалификационна степен за „ключов експерт – ръководител екип“ и „ключов експерт –
бизнес аналитик“, с които кандидатите следвало да разполагат.
Относно причините за така поставените от възложителя специфични критерии за
одобрение на участниците, контролните органи, с писмо № 25-00-112 от 22.07.2022 г.,
изискали обяснителна информация от одитирания обект. В постъпилия писмен отговор с
№25-00-112 от 28.07.2022 г. по описа на МВнР, било посочено, че изискването за
образователно- квалификационна степен „магистър“, касателно ключов експерт –
ръководител на екип и ключов експерт – бизнес аналитик от възложителя съответстват на
вида, обема и мащабите на дейностите по поддръжка на Клиентска база данни и
интерфейси, интегрална част от Националната визова информационна система (НВИС), като
в съответствие с разпоредбите на ЗОП и в рамките на оперативната си самостоятелност,
възложителят е въвел изисквания, които да гарантират получаването на най-доброто и
качествено на изпълнение.
От събраните в хода на проверката писмени документи, включително допълнително
изискани обяснения, свид. М. констатирала неправилност на условията и изискванията,
определени в обществената поръчка, тъй като те необосновано ограничавали участието на
лица в нея. Тя приела, че при определяне на критериите за подбор, възложителят не е
съобразил предмета и сложността на обществената поръчка. Установила, че жалбоподателят
4
не е обосновал конкретните обстоятелства, налагащи завишени изисквания за посочените в
обявлението категории ръководен персонал, както и неприложимостта на уменията дори на
лица с образователно - квалификационна степен „бакалавър“ от съответните професионални
области. Поради това с включването от жалбоподателя на минимални изисквания за
техническите възможности и квалификация на участниците за допускане до участие в
процедурата да разполагат с ръководител екип и бизнес аналитик с образователно-
квалификационна степен „магистър“, необосновано е било ограничено участието на други
лица в процедурата за възлагане на обществената поръчка. В контекста на тези разсъждения
свид. М. достигнала до извод, че жалбоподателят е извършил нарушение на нормата на чл.2,
ал.2, вр.ал.59, ал.2 от ЗОП.
С оглед на констатираното нарушение на 07.12.2022г. свид. М. съставила срещу М.
И. А., в качеството й на Директор на Дирекция „Управление на собствеността и материално
-техническо осигуряване“ в Министерство на външните работи и оправомощено лице от
публичен възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.4 от Закона за обществените поръчки, акт за
установяване на административно нарушение № ЗОП-72/07.12.2022г., за извършено на
20.08.2021г. от въззивника административно нарушение по чл.2, ал.2 във вр. с чл. 59, ал. 2 от
ЗОП (обн.ДВ, бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ, бр.17 от
26.02.2019 г.). Същият бил съставен в присъствието на свидетеля Георги Илиев Георгиев,
Ваня И. Георгиева и нарушителя. Документът бил подписан от М. И. А..
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу АУАН,
изложените в които аргументи са възпроизведени и в жалбата, инициирала настоящото
производство.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно № ЗОП-
72/18.05.2023г., от ГНГ-К – Председател на Сметната палата на Република България, с което
на основание чл. 247, ал.1, пр.1, вр. чл. 260, ал. 2 от ЗОП, при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 6 672,00 лева /шест хиляди шестстотин седемдесет и два/ за
нарушение по чл.2, ал.2 във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП (обн.ДВ, бр.13 от 16.02.2016г., в сила
от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ, бр.17 от 26.02.2019 г.).
Препис от същото е връчен на жалбоподателя на 26.05.2023 г. Жалбата срещу него е
постъпила на 07.06.2023 г., видно от пощенското клеймо, с което тя е изпратена до съда.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетеля М.; разписка за връчване на НП, Заповед № ОД – 02–02-003/09.03.2022г. и Заповед
№ ОД – 02–02-007/04.04.2022г. на заместник - председателя на Сметната палата за
извършване на одита, възражение срещу АУАН, писмо № 25-00-112 от 22.07.2022 г. с
поставен въпрос към одитирания обект, становище до ръководителя на одитния екип, с
приложение Писмо с № 25-00-112 от 28.07.2022, заповеди № 342/31.10.2019г., справка от
27.04.2022 г. за възложителите и упълномощените от тях длъжностни лица да организират и
провеждат обществени поръчки и сключват договори за тях в Министерство на външните
работи за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2021 г., справка за одитираните длъжностни лица в
Министерство на външните работи за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. с изх. № 25-
00-31 от 30.03.2022 г., констативен протокол от 10.11.2022 г., Заповед № 95-00-
293/01.06.2021г. за упълномощаване на М. И. А., директор на Дирекция „УСМТТО“, за
възложител по чл.7, ал. 1 ЗОП, Решение № D9612140 от 11.10.2021 г. за откриване на
процедура за възлагане на обществена поръчка и информация за създаването на документа,
съдържащ номера и датата на решението, обявление, с което се оповестява откриването на
процедурата, документация за участие и Техническа спецификация с Приложение №1.1 към
нея, заповед № 95-00-548 от 27.09.2021 г. на възложителя за назначаване на комисия за
разглеждане и оценка на офертите, Протокол от 11.10.2021 г. от работата на комисията и
5
доклад с резултатите от работата на комисията, решение № D9612140 на възложителя от
11.10.2021 г. за определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка, договор №
97/ОП-И/21 от 08.11.2021 г. с –„Х“ ООД с приложения №1, №2 №3 и №4 към него, заповед
№Т-564 от 08.06.2022 г. за прекратяване на служебно правоотношение на М. И. А.,
документация за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 18,
ал.1, т.1 във вр. с чл. 20, ал.1, т.1, буква „б“ от ЗОП с предмет „Реализиране на допълнителни
функционалности към системата eConsulate“, пълномощни за процесуално
представителство, всички приети по реда на чл.283 от НПК.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля М. /актосъставител/ се
установява редът, по който е извършена проверката в МВнР по планиран годишен одит на
Сметната палата, изисканите и прегледани документи, респ. възприетото съдържание на
рестриктивното изискване към кандидатите за участие в процедурата - да разполагат с
„ключов експерт – бизнес аналитик“ и с „ключов експерт – ръководител на екип“, които да
притежават придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ в една от
следните области: „Природни науки, математика и информатика“, „Технически науки“ или
„Социални, стопански или правни науки“. Свидетелят е категоричен, че се е водил по
данните, изводими от изисканата и представената от проверяваната институция
документация. Подчертава, че в документацията не е открила обосновка за залагането на
завишени критерии,, а предложената от възложителя такава не е била съответна на
разкриващата се сложност и обем на услугите, които е следвало да бъдат предоставени от
изпълнителя по поръчката. Пояснява и решението си, като дата на извършване на
нарушението да приеме момента, в който е публикувано решението за откриване на
обществената поръчка, ведно с утвърдената за участие документация и обявление.
Възпроизведените сведения на свид. М. се отличават с конкретика, последователност
и логичност, което позволява върху тях да бъдат обосновани изводи по фактите, релевантни
към състава на предявеното на въззивника нарушение. Съдържащите се в тях доказателства
кореспондират и с писмените документи, подредени в досието на обществената поръчка,
проведена за нуждите на Министерство на външните работи. Последните не разкриват
противоречия помежду си и позволяват проследяването дейността на членовете от
комисията и обективираните в протоколите решения. Ето защо съдът кредитира
инкорпорираните по делото гласни и писмени доказателствени средства без резерви, като
липсата на противоречия обезпредметява тяхното отделно обсъждане.
От приложените заповеди на заместник-председателя на Сметната палата се извежда
материалната компетентност на свид. М. като участник в административнонаказателното
производство, респ. методиката, следвана от нея при извършването на проверката.
Съдът не възприема единствено онези пасажи в гласните доказателства, които
отразяват мнението на актосъставителя за наличието или липсата на допуснато нарушение
на правилата на ЗОП от страна на жалбоподателя, доколкото в тази си част с тях не се
възпроизвеждат факти, а се изразява оценка на установените такива и тълкуване на правни
норми, което не би могло да обвърже съда като решаващ орган, единствено компетентен да
проведе анализ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
6
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Разпоредбата на чл.260, ал.2 от ЗОП сочи като компетентни да издават наказателни
постановления за нарушения на нормите на нормативния акт председателя на Сметната
палата или оправомощени от него длъжностни лица. Видно от заповед № ОД-02-02-
007/04.04.2022г. на заместник - председателя на Сметната палата, актосъставителят Я. Л. М.
е с надлежно делегирани правомощия да извършва дейността по административно
наказване. Съгласно текста на чл.260, ал.1 от ЗОП актовете за установяване на нарушения
по този закон, констатирани от Сметната палата, се съставят от оправомощени одитори в
срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит, но не по – късно от 3 години от
извършване на нарушението. Тази формулировка указва, че в конкретния случай
компетентността на одиторите към Сметната палата да инициират
административнонаказателно производство произтича от закона, в съгласие с нормата на
чл.37, ал.1, б.”А” от ЗАНН. Свид. М. е заемала длъжността „старши одитор”-първа степен, а
видно от приобщените заповеди на заместник-председателя на Сметната палата, тя е била и
натоварена с конкретни правомощия в рамките на проверката на дейността на
представляваното от жалбоподателя дружество.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Съобразени са разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал.
1 от ЗАНН - актът е съставен в присъствието на двама свидетели и на представител на
нарушителя, подписан е от съответните лица и е връчен по надлежния ред.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от чл. 261, ал.1 ЗОП 6-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 3-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна,
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в ЗАНН и в
специалния закон, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмЯ.та на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за
неизпълнено правно задължение по чл. 2, ал.2, вр.чл.59, ал.2,изр.първо и второ и чл.177 от
ЗОП /ред., ДВ, бр.13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.05.2016 г./ и на основание чл. 247, ал.1 от
ЗОП (ДВ, бр.86 от 2018г., в сила от 01.03.2019 г.) му е наложена „Глоба“ в размер на 6672,00
шест хиляди шестстотин седемдесет и два/ лева.
М. А-Г се явява субект на административнонаказателна отговорност по възприетата
от административните органи правна квалификация, в качеството си на възложител на
обществени поръчки. По делото не е установено конкретно лице, на което със Заповед в
периода 2021 г. – 2022г. да е вменявано задължение за възлагане и провеждане на
обществени поръчки в институцията, към която е бил назначен на длъжност
жалбоподателят. В този смисъл именно Г се явява и адресат на правилото за поведение,
ситуирано в нормата на чл.2, ал.2, вр.чл.59, ал.2 от ЗОП.
Съгласно текста на чл. 2, ал.2 ЗОП „При възлагането на обществени поръчки
възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или
изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават
участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с
предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената
поръчка“. Според разпоредбата на чл.59, ал. 1, т.3 от ЗОП, възложителят взема решение
какви критерии за подбор по отношение на техническите и професионалните способности
да определи към кандидатите или участниците в обявената от него процедура за възлагане
на обществена поръчка. Нему е предоставено изключителното право сам да преценява
7
своите потребности, както и начина, по който те могат да бъдат задоволени в най-голяма
степен, като се съобразява с принципите, залегнали в чл. 2 ЗОП. Документацията за участие
се изготвя въз основа на конкретните и специфични нужди на възложителя, като условията в
нея са обусловени от необходимостта в най-пълна степен да ги удовлетвори. Съгласно чл.59,
ал.2 от ЗОП, възложителите имат право да включват в решението, обявлението или
документацията само условия или изисквания, които са необходими за установяване на
възможността им да изпълнят поръчката. Те обаче задължително следва да са съобразени с
„предмета, стойността, обема и сложността на поръчката“. Според чл. 63, ал. 1, т. 5
ЗОП, възложителят може да определя критерии, въз основа на които да установява, че
кандидатите или участниците разполагат с необходимите човешки и технически ресурси,
както и с опит за изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество.
Възложителят може да изисква от кандидата или участника да разполага с персонал и/или с
ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на
поръчката, в случай че изискването не се използва като показател за оценка на офертите.
При тълкуване на разпоредби на чл.2, ал.2 и чл.59, ал.2, вр.чл.177 от ЗОП се достига до
извод, че фактическият състав на процесното нарушение изисква кумулативното наличие на
следните елементи: 1) да бъде включено в решението, обявлението или документацията за
обявяване на обществена поръчка условие или изискване; 2) това условие или изискване да
дава предимство на лице или това условие да ограничава участието на лица в обществени
поръчки; 3) това ограничаване да не е обосновано.
В конкретния случай в обявлението за обществената поръчка са включени условия по
отношение на критерия "технически и професионални възможности", т.е., налице е първият
елемент от фактическия състав по чл.2, ал.2, вр.ал.59, ал.2 от ЗОП. В т. III.1.3. от
обявлението възложителят е заложил следните минимални изисквания - оферентите да
разполагат с ключови експерти – ръководител на екип и бизнес аналитик, които трябва да са
придобили „образователно – квалификационна степен „магистър“ в една от следните
области „Природни науки, математика и информатика“, „Технически науки“ или
„Социални, стопански или правни науки“, съгласно Класификатора на областите на висше
образование и професионални направления, приет с Постановление №125 на Министерски
съвет от 24.06.2002 г. или еквивалентна образователна степен, придобита в чужбина, в
еквивалентни на посочените области. Допълнително е изискал доказване на специфичен
професионален опит на тези експерти, изразяващ се в минимум три години опит в
управлението или бизнес - анализа на проекти по разработване и поддръжка, и/или
надграждане и поддръжка на въведена/и в експлоатация информационна/и система/и с
многослойна архитектура, и/или архитектура, ориентирана към услуги, която/които
обменя/т данни с други информационни системи. Само по себе си поставянето на
изисквания не противоречи на закона, доколкото не тяхното предвиждане като факт, а
съществените им характеристики са от значение при преценката за наличието или липсата
на дискриминационни условия. В този смисъл и третото изискване по посочената като
нарушена разпоредба на чл.2, ал.2, вр. чл.59, ал.2 от ЗОП предписва поставените изисквания
да са обосновани. Следва да се подчертае, че няма пречка поставените допълнителни
условия да ограничават участието на определени лица, стига обаче възложителят да е
изложил мотиви в степен, достатъчна да обясни нуждата от тях и съобразяването им със
спецификата на дейностите, включени в предмета на поръчката. Логиката на закона е, в
зависимост от вида на обществената поръчка да се поставят такива условия към
кандидатите, които могат да гарантират избирането на най-подходящ сред тях, без
неоправдано да ограничават участието в степен, несъответстваща на целения позитивен
правен резултат.
В конкретиката на казуса, правилно административнонаказващият орган е приел, че
изискването за определена образователно- квалификационна степен „магистър“ на
експертите – „ръководител на екип“ и „бизнес анализатор“ от поръчката, необосновано
ограничава участието на лица в процедурата и се явява дискриминационно, което е в
противоречие с нормата на чл.2, ал.2, вр.чл.59, ал.2 от ЗОП. Действително, възможността
възложителят да определя изисквания и условия за притежаван от участниците опит в
изпълнение на определен вид дейности, предмет на обществената поръчка, е законово
закрепена в разпоредбите на ЗОП. Тази възможност обаче се прилага с условието, тези
изисквания да ограничават участието на лица в обществената поръчка само при наличие на
8
достатъчно убедителна обосновка досежно заложените критерии. (вж. Решение № 7618 от
5.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 852/2022 г., VII о. и др.) В този именно смисъл следва да се
тълкува и решението от 31 март 2022 г. по дело С-195/21 на СЕС, на което жалбоподателят
се позовава в своите аргументи, тълкувайки го неправилно. В него е прието, че „член 58,
параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26
февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмЯ. на Директива 2004/18/ЕО,
изменена с Делегиран регламент (ЕС) 2017/2365 на Комисията от 18 декември 2017 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедура за
възлагане на обществената поръчка възлагащия орган да наложи като критерии за подбор,
свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори,
изисквания, които са по- стриктни от минималните изисквания, поставени от
националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се
гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните
способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да
са пропорционални на този предмет“. Правните съображения на СЕС не предоставят
безгранична дискреция на възложителите, а коментират нейната зависимост от параметрите
на съответната поръчка, съпоставени с предписаните във вътрешното законодателство
нормативни изисквания за технически и професионални способности, доколкото въобще се
касае за регулирана професия.
В конкретния случай възложителят не е имал право да определя завишени изисквания
по отношение на техническите и професионалните способности на икономическите
оператори и по-конкретно за образователно-квалификационната степен на техните ключови
експерти „ръководител на екип“ и „бизнес анализатор“, без да аргументира кое налага
същата. Поставянето на подобно изискване не само ограничава участието на трети лица, но
и поставя въпросът за прозрачността при избора на изпълнител. Съгласно нормата на чл.2,
ал.2 от ЗОП, забранява се включването на условия и изисквания, които не са съобразени със
стойността, сложността,предмета, количеството и обема на обществената поръчка.
Заложените от възложителя критерии не разкриват съответствие с цитираното правило. В
описанието на предмета на обществената поръчка, фигуриращо в обявлението, от гледна
точка естество и количество на дейностите, подлежащи на възлагане, не се констатира
специфично разширяване на обхвата на отговорностите, респ. на потребностите на
възложителя, които да указват необходимост ръководните експерти на изпълнителя да
притежават образователно-квалификационна степен за реализирането на този етап от
строителството, изключваща дори степента „бакалавър“. Следва да се подчертае, че
изискуемата за тях специалност е твърде широко формулирана, поради което трудно може
да се определи като специфична. Като допустими са посочени три области на висше
образование („Природни науки, математика и информатика“, „Технически науки“ или
„Социални, стопански или правни науки“), включващи множество професионални
направления. Обучението по тях, с някои изключения, предвижда както магистърски, така и
бакалавърски програми. Същевременно по част от тях то позволява придобиването на
умения в области на науката (професии като „Социални дейности“, „Туризъм“,
„Социология, антропология и науки за културата“ и други), без пряко отношение към
конкретния предмет на услугата, за която е открита обществената поръчка (надграждането
на софтуерен продукт), респ. към компетентностите, които са изискуеми за ключовите
експерти „ръководител – екип“ и „бизнес – анализатор“, описани в документацията по
досието на обществената поръчка. След като за възложителя не е от значение, какви са
научната област и специалността във висшето образование на ключовите експерти, то
следва да не бъде от значение и образователно-квалификационната степен, която те
притежават. (в този смисъл и Р№9267/24.08.2021 г. ВАС, по адм.д.№4955/2021 г., VII отд.).
Обстоятелството, че дейността на изпълнителя ще се извършва в работеща институция и
спрямо основен за работата й софтуерен продукт, също не обяснява търсената от
жалбоподателя специфика. Сложността на търсените услуги в случая не се отличава от
обичайната ръководна, организационна и контролна дейност на ръководителя на екип и
анализаторска дейност на бизнес анализатора, изпълнението на които може да се поеме и от
специалисти със степен „бакалавър“. Нуждата от залагане на тези критерии не е убедително
разяснена изначално, като тя не е обвързана с конкретна специфика на дейността на
ключовите експерти, която да е възможна за изпълнение единствено от лица, притежаващи
9
образователно- квалификационна степен „магистър“. Не е доказана и впоследствие от
събраните в хода на производството материали относно конкретно предоставените услуги.
В изисканите пояснения от одитния екип жалбоподателят е вписал, че поставянето на
по-стриктни изисквания към ключовите експерти, е продиктувано от нуждата да се
гарантира „получаване на възможно най- доброто и качествено изпълнение“. Подобно
лаконично обобщение в никакъв случай не може да претендира за убедителна обосновка на
рестриктивен критерий в процедура по възлагане на обществена поръчка. При съпоставяне
на описанието на основните дейности, включени в обхвата на софтуерната услуга и
дейностите по управление на проекта, включващи управление на реализацията на всички
дейности и постигане на очакваните резултати, разпределение на предложените участници в
екипа за управление на поръчката по роли, график и дейности, ведно с изведените в
обявлението изискванията към изпълнението на поръчката (Техническа спецификация, т.5.3.
Управление на проекта), не се налага извод, че са се разкривали специални условия, на
които не са можели да отговорят по правило всички икономически оператори, които
разполагат с ключови специалисти от изброените в обявата области на висшето
образование, с по- ниска от образователно-квалификационната степен „магистър“, в
частност такива с бакалавърска степен. Изводът се налага и при самостоятелен прочит на
критериите, под които се оценява от възложителя „Доброто управление на проекта“. Те са
описани като съвкупност от: „оптимално използване на ресурсите; текущ контрол по
изпълнение на дейностите по поръчката; разпространяване навреме на необходимата
информация до всички участници в проекта, идентифициране на промени и осигуряване на
техните анализ и координация; осигуряване на качеството и полагане на усилия за
непрекъснато подобряване на работата“. За постигането им се изисква прилаганата
методология да включва „подробно описание на фазите на проекта, организация на
изпълнение, структура на екипа на изпълнителя, начин на взаимодействие между
членовете на екипа на изпълнителя, връзки за взаимодействие с екипа на Възложителя,
проектна документация, видове доклади, техническа и експлоатационна документация,
време на предаване, съдържание на документите, управление на версиите, управление на
качеството, график за изпълнение на проекта“. Касае се за координационна дейност,
успешното и правилното изпълнение на която не е поставено в зависимост от обладаваната
образователно- квалификационна степен, а от специфичния изискуем опит. Последният
обаче предопределя професионалната компетентност на експертите – специфика,
различаваща се от придобитата от тях образователно- квалификационна степен в
съответното професионално направление. Същевременно, конкретизацията на задълженията
на изпълнителя по поръчката и заложените с нея цели, макар да обосновава какво се изисква
от съответните лица – ключови експерти при изпълнение на поръчката, отново не дава
отговор на въпроса, какво е значението на образователно квалификационната степен
"магистър" като основа за качество на изпълнение. Тези подробности допълнително
затвърждават убеждението у този съдебен състав, че необосновано са завишени
изискванията към експертния персонал на потенциалните кандидати, които биха могли да
поемат изпълнението на услугата, а оттук и не е осигурена необходимата свободна
конкуренция между тях. Едновременно с това се предоставя неоправдано предимство на
определени икономически оператори, за сметка на други, притежаващи експертен състав с
релевантни специалности и опит, но със степен "бакалавър".
Нормативната регламентация на устройството, функциите, управлението и
финансирането на висшето образование в Република България се съдържа в Закона за
висшето образование (ЗВО). Съгласно чл.42 от Закона за висшето образование (ЗВО),
висшите училища осъществяват специализирана професионална подготовка по
професионални направления и специалности (бакалавър) и профилиране в определена
специалност (магистър). Така системата на висшето образование организира обучение след
завършено средно образование в три образователно – квалификационни степени: бакалавър
– осигуряващо широкопрофилна подготовка или специализирана подготовка по
професионални направления и специалности (чл.42, ал.2 от ЗВО); магистър – осигуряващо
задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност
(чл.42, ал. 3 от ЗВО) и доктор – осигуряващо обучение по докторски програми (чл.42, ал.4
от ЗВО). Както бе посочено и по- горе, професионалните направления, включени във всяка
една от областите на висше образование, съобразно ПМС №125/24.06.2002 г., приети от
10
възложителя като покриващи критериите за професионална квалификация на ключовите
експерти на изпълнителя, с малки изключения, предвиждат бакалавърски и магистърски
програми. Същевременно, единици сред тях попадат в Списъка на регулираните професии в
Република България, приет с Решение № 619 на Министерски съвет (МС) от 20.07.2009 г. за
приемане, който определя условията и реда за даване/признаване на право за упражняване
на съответната професия. Дефиниция за понятието "регулирана професия" е дадена в § 4в от
Преходните и заключителните разпоредби /ПЗР/ на ЗВО. Това е дейност или съвкупност от
дейности, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, която е от
обществена значимост и/или е от съществено значение за живота и здравето на хората, и
правото за упражняването на която е определено чрез законови, подзаконови или
административни разпоредби, за притежаването на специфична професионална
квалификация, удостоверена с документи за образование, правоспособност или предполага
членство в професионална организация, работеща за поддържане на високо равнище в
съответната професионална област, за осъществяването на което е получила специално
признаване от държавата.
Внимателният прочит на Списъка на регулираните професии в Република България
показва, че в него не е включена професия "ръководител на проект" или „бизнес
анализатор“. Последното е указание, че законът не поставя конкретни условия за тяхното
изпълнение, включително относно изискуемата за тях образователно- квалификационна
степен. Доколкото не е налице нормативна уредба/специален закон, който да указва, че за
посочените специалности, заложени към изискванията за експертите, се изисква като
минимум придобита степен "магистър", то възложителят е следвало да се съобрази с това и
да не изключва възможността потенциалните участници да предложат за съответните
позиции, лица които притежават висше образование с придобита образователно-
квалификационна степен "бакалавър". (вж Решение № 6912 от 9.06.2020 г.на ВАС, по адм.
дело № 9200/2019 г., Решение № 8567 от 1.07.2020 г. на ВАС, по адм. дело № 12489/2019 г.,
Решение № 27 от 4.01.2021 г. на ВАС, по адм. дело № 2363/2020 г., Решение № 1623 от
21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10376/2021 г., и др.).
Принципно е вярно твърдението, че в рамките на оперативната самостоятелност на
възложителя е определянето на критерии за подбор, с оглед постигане и задоволяване на
конкретно поставените от негова страна цели и интереси, при спазване на относимото за
това законодателство. Позовавайки се върху своята дискреция обаче той може да преследва
икономически най-изгодни предложения и най-целесъобразното изразходване на
предвидените публични средства само ако не нарушава принципите на конкуренция, чрез
въвеждане на ограничителни условия.
В конкретния случай ограничаването на конкуренцията не е обусловено и от
спецификата в предмета на поръчката. Описаните в документацията за участие
характеристики на съвкупността от възлаганите по процесната поръчка дейности не се
отличават с особености, които да предполагат толкова задълбочена фундаментална
подготовка, предвидена за обучението в степента „магистър“ с разпоредбата на чл.42, ал.2
от ЗВО. Те не изискват познания от съответните професионални области, които не се
придобиват и в бакалавърските програми на обучение. Твърденията на възложителя, че
проектът се отличава с изключителна сложност, поради което е необходимо да се ръководи
от лице с образователно- квалификационна степен "магистър", са неоснователни. Системата
еConsulate е вече съществуващ, внедрен и приведен в употреба софтуерен продукт, което
подсказва и самото задание на поръчката – за нейното надграждане и актуализиране. Като
обем услугата, попадаща в обхвата на обществената поръчка, включва, както бе посочено и
по- горе, синхронизиране на менюта, преправяне или добавяне на отделни локални модули,
редактиране на процеси за ръчно приключване на преписки, предвиждане на броячи за
активен статус, включване на функции за нови услуги, както и дейности за осигуряване на
системата в съответствие с нормативните изисквания и произтичащите изменения във
визовото законодателство и изискванията за техническа съвместимост, като поддържане на
съответствието и информационния обхват на клиентска база данни с уеб интерфейси за
външни бази данни (КБДИ), анализ на несъответствия, консултантска помощ, предложения
за промЯ., интеграция на специализиран софтуер. Така изброените дейности не могат да се
съизмерват като обем и сложност със софтуерни разработки на системи, чието внедряване и
синхронизиране тепърва предстои, поради което и не разкриват висока специфика, нито
11
като организация, нито като изпълнение. Съпоставени с конкретните изисквания на
възложителя за доброто управление на проекта и методологията, която изпълнителят смята
да приложи за постигането му, дейностите не обуславят необходимост от образователно-
квалификационна степен "магистър" на ключовите експерти „ръководител на проект“ и
„бизнес аналитик“. Техните координационни функции не могат да бъдат приравнени на
сложни организационни и контролни задачи в рамките на мащабни проекти, които дори да
изискват задълбочени познания в областта на софтуерната наука или мениджмънта и с
които преминалият бакалавърски курс на обучение специалист да не разполага. Още повече
когато към другите ключови експерти (програмист и бази данни), които се явяват преки
техническите изпълнители на включените в поръчката дейности и от които основно зависи
тяхното успешно и правилно изпълнение, е допустима и образователно- квалификационна
степен „бакалавър“. Поради това обемът и сложността на обхвата на обществената поръчка,
макар да предполагат завишени изисквания за натрупан опит, не налагат привличане на
изпълнители, чийто персонал включва наети лица с по- висок образователен ценз, като
заложения в обявлението от оферента.
В тази връзка следва да се спомене и принципната разлика между понятията
образователно-квалификационната степен и професионалната квалификация. Последната,
по смисъла на §1, т.5 от ДР на Закона за висшето образование и обучение е квалификация
по професия или по част от професия, която включва съвкупността от професионални
компетенции и необходимите за тяхното формиране общообразователни знания и умения,
т.е. това е необходимата степен на знания и умения, чрез които става възможно
извършването на определена дейност в общественото разпределение на труда. От своя
страна образователно-квалификационната степен е достигнато ниво на придобити знания, за
което се издава и съответен документ - диплома за завършена степен на обучение. В този
смисъл и поставянето на изискване от бенефициера за лица от ръководния екип, които да
притежават степен „магистър“, е ограничително, доколкото конкретните сложност, обем и
предмет на поръчката не обосновават завишаването на критерия за професионална
квалификация. В допълнение следва да се посочи, че относим за качественото изпълнение се
явява изискуемият специфичен опит на експертите, който в случая е „минимум три години“
в управление, респ. в бизнес-анализа по сходни проекти. Възложителят гарантира
качеството на поръчката с опит в конкретния вид работа, какъвто е именно предметът на
поръчката, а не работа в условия на продължаващи работни процеси или ограничения в
образователния ценз. Предвид изложеното с основание административнонаказващият орган
е приел, че поставянето на дискриминационно изискване за професионална квалификация,
чрез залагане на изискване за степен на образование, което не е въведено нормативно, не
постига целите за по-качествено изпълнение чрез търсене на професионално по-
компетентните лица.
Същевременно не може да не направи впечатление, че избраният за изпълнение
участник в процедурата е дружество „Х“ООД, което в публичния регистър на АОП
фигурира като изпълнител и по други договори за строителство, сключени в периода 2020 –
2022 г. и изпълнени в резултат на проведени именно от възложителя към МВнР обществени
поръчки, което отново поставя под въпрос прозрачността на процедурата, включително с
оглед изначално заложените в нея изисквания към кандидатите.
Този съд не възприема и възражението на жалбоподателя, че деянието е недоказано.
В случая категорично се установява, че балансът между претенциите на възложителя и
възможностите на оферентите е накърнен, доколкото е въведено ограничение при
определяне на професионалните възможности, които трябва да притежават участниците, без
то да е съобразено със сложността и обема на обществената поръчка. Обстоятелството, че
други участници в процедурата не са отстранени поради неизпълнение на това условие, не
са постъпвали жалби срещу решението за откриване на процедурата, не е отстраняван
участник поради несъответствие с поставените изисквания, не налагат противни изводи.
Тези факти следва да се обсъждат единствено при преценка индивидуализацията на
наложеното наказание.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 247, ал. 1 ЗОП, която изрично препраща към
визираното в чл. 2, ал. 2 от ЗОП правно задължение. Налице е пълно съответствие между
12
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира,
че материалният закон също е приложен правилно.
От субективна страна нарушението е извършено при непредпазлива форма на вината
небрежност, тъй като в качеството си на възложител по смисъла на ЗОП, Г е била длъжна и
е могла да възприеме обективните елементи от състава на нарушението, но не го е сторила.
Предвид формалния му характер, извършването му не е обвързано с настъпването на
противоправен резултат.
По отношение на наложената “глоба” в размер на 10000,00 /десет хиляди/ лева,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от
законодателя санкция в разпоредбата на чл. 247, ал. 1 и от ЗОП е предвидено, че
възложител, който наруши забраната на чл. 2, ал. 2 ЗОП, се наказва с глоба в размер 2 на сто
от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000,00 лв. Касае се
за абсолютно определен размер. В конкретния случай, стойността на обществената поръчка
с включен ДДС възлиза над 333600,00 лева. При съответно процентно изчисление,
съобразно въведения в санкционната разпоредба алгоритъм, се установява, че определеният
размер на глобата от 6672,00 (шест хиляди шестстотин седемдесет и два) лева съответства
на стойност, равняваща се на 2% от тази на сключения договор, с включен ДДС. В тази
връзка съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на
наказание под най-ниския предел за наказание глоба (имуществена санкция б.м.)…”.
За пълнота следва да се отбележи, че процесният случай не разкрива
характеристиките на маловажен и като такъв не обуславя приложното поле на чл. 28 ЗАНН.
Безспорно визираният нормативен регламент е относим към неизпълнението на
задълженията на всички физически лица и за формалните нарушения, но преценката за
неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите
общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно
задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място,
обстановка, механизъм и т.н. Принципно вярно е, че за наличието на съставомерност по чл.
2, ал. 2, вр.чл.59, ал.2 ЗОП не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици,
но макар и формално по своята конструкция неизпълнението на посоченото правно
задължение не разкрива формална по степен обществена опасност. В тази връзка следва да
се посочи, че стойността на обществената поръчка е значителна, което самостоятелно
завишава опасността на проявата. Не да се игнорира и въвеждането на повече от един
дискриминационни критерии (два) за подбор, които са прилагани спрямо кандидатите. Сред
заложените от законодателя принципи за възлагане на обществени поръчки в чл. 2, ал. 1 на
ЗОП са прозрачността и свободната и лоялна конкуренция. Като е поставил необосновано
ограничително за други участници в процедурата изискване, жалбоподателят е препятствал
постигането на изброените цели на закона, а такова поведение е укоримо от правна гледна
точка и не може да бъде толерирано чрез приемането му за маловажно за целите на
генералната превенция. Отсъствието на други участници, които да са обжалвали
процедурата поради заложени дискриминационни условия, също не придава изражение на
нарушението, отличаващо го от обикновените прояви от този вид и не обосновава
приложението на чл.28 от ЗАНН. Подобен резултат може да се дължи именно на
предявяването на ограничаващи конкуренцията условия. Статутът на държавна институция
на МВнР не предоставя привилегията да не бъдат съобразявани разпоредбите на ЗОП, тъй
като това ще доведе до конфронтация и с принципа за равнопоставеност между
възложителите при изпълнението на договорите за обществени поръчки. Не на последно
място, нарушени са норми, които косвено имат отношение към защитата на финансовите
интереси на ЕС и общностните принципи за непрозрачност на обществените поръчки в
рамките на ЕС.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени
13
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на въззивника е
ангажирана правилно. Ето защо, така издаденото наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на
разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН
препраща към реда, установен в чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс АПК). В
конкретния случай на тази съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за
въззиваемата страна – Председателя на Сметната палата на Република България. Той е
представляван от юрисконсулт в производството, претендиращ в изявлението си и
юрисконсултско възнаграждение. С оглед определяне дължимия размер на разноските
следва да намери приложение разпоредбата на чл.63д, ал.5, вр.ал.4 от ЗАНН. Съгласно
същата съдът определя размера на дължимото възнаграждение, при ограничението той да не
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено препращането, в ал.1
предвижда: „Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП.” Такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредба за заплащане на правната
помощ, в чл.27е от която е определен относително размер на възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН от 80,00 до 120,00 лева. Съобразявайки вида и количеството на
извършената дейност по процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция, както и предвид че производството не се отличава със значителна фактическа и
правна сложност, съдът намира за справедлив размер на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, възлизащ на 80,00 лева. Тази сума следва да бъде заплатена от
жалбоподателя М. И. А. по сметка на Сметната палата на Република България.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №ЗОП-72/18.05.2023г. ,
издадено от ГНГ-К – Председател на Сметната палата на Република България, с което на
основание чл. 247, ал.1, пр.1 вр. с чл. 260, ал. 2 от Закона за обществени поръчки, на
жалбоподателя М. И. А., е наложена „Глоба” в размер на 6672,00 лева /шест хиляди
шестстотин седемдесет и два/ за нарушение на чл.2, ал .2 във вр. с чл. 59, ал. 2, изр. първо и
второ и чл. 177 от ЗОП (обн.ДВ, бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., изм. и доп. ДВ,
бр.17 от 26.02.2019 г.)., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М. И. А., ЕГН **********, да заплати на, сумата от 80,00 /осемдесет/ лева
за юрисконсултско възнаграждение по сметка на Сметната палата на Република България.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14