РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 16.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
административен състав в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при участието на секретаря
ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 555 по описа за 2019
година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.1 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Административното дело е
образувано по искова молба на С.Б.Б., ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ Атлант Троян против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр.София, с
искане да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5
000 лева, причинени от Заповед № 1254 от 11.10.2018 година на Началника на
Затвора Ловеч, с която по т.13 същият е разпределен в ЗОЗТ Атлант гр.Троян,
отменена с решение №35 от 11.03.2019г. по адм.д. №357/2018 година на АдмС Ловеч
като незаконосъобразен акт. В ИМ се претендира присъждане на платената ДТ.
Сумата от 5000 лева се претендира, ведно със законната лихва, считано от
11.03.2019г.
Ищецът сочи, че претендираните
неимуществени вреди се изразяват в затруднени посещения от близки, страх от последващи
административни актове, внушена безпомощност и са претърпени в периода от
11.10.2018г. до 28.03.2019 г. Твърди, че поредицата незаконосъобразни заповеди
за преместването му в ЗОЗТ Атлант го поставят в по-отдалечено до постоянният му
адрес място за лишаване от свобода, както и под контрола на онази
администрация, за която било доказано, че му нанесла вреди. При това се е
затвърдил страх, че вместо да изтъпрява наложеното му наказание в изправителна
институция е предаден под контрола на престъпна организация, на която
нормативните и съдебни актове не притежават стойност и за действията на която
правото и съдилищата са безсилни да контролират и изгражда в него усещането за
безпомощност.
В съдебно заседание ищеца лично и в
писмена защита поддържа предявения иск.
Развива съображения, че е основателен и доказан. В ход по същество твърди, че
относно свижданията имал предвид удължените, за които в ЗО „Атлант“ няма
помещение за провеждане на такива по чл.98 ал.1 т.5 от ЗИНЗС, а в писмената
защита твърди, че това е факт. Счита, че по този начин, ако в утрешния ден бъде
награден, ще бъде ощетен, защото отново ще е изтърпяващ наказанието си на
място, където няма да може да получава това поощрение, така както закона е
казал, че трябва да го получи, тъй като в ЗО „Атлант“ не могат да го позволят.
Излага, че страхът и усещането за
безпомощност е породено от многото отменени по негови жалби заповеди. Твърди,
че въпреки всичко до ден днешен, продължава да пребивава на територията на ЗОЗТ
„Атлант“, и на множество негови запитвания, администрацията не може да отговори
предвид влезлите в сила съдебни актове, които са отменили тези негови
премествания защо продължава да пребивава там. Посочва, че администрацията на
затвора Ловеч не възприема, че трябва да възстанови първоначалното положение и
издава последваща заповед, като очевидно с администрацията в Троян имат
конфликт.
Твърди, че умишлено е изпратен и подложен под
контрола на същата тази администрация, която многократно го е увреждала и това
е доказано в различни съдебни производства, като в него се поражда усещането за
старах и несигурност. Счита че неимуществените вреди, претендирани с искова
молба са доказани като факти.
Ответната страна Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” със седалище гр.
София, чрез надлежно
упълномощеният си процесуален представител
оспорва изцяло предявения иск по чл.1 от ЗОДОВ, като неоснователен и недоказан. В постъпилия
писмен отговор вх. № 4575 ответника твърди, че
искът е допустим, но е неоснователен.
Неоспорва, че Заповед №
1254/11.10.2018г. на началника на затвора - Ловеч, с която по т.13 той е
разпределен в ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян, отменена с решение № 35/11.03.2019г. по
адм. д. № 357/2018г. на АС -Ловеч като незаконосъобразен акт. Но счита, че от
отмяната на същата не са настъпили никакви неблагоприятни правни последици, нито
е утежнено положението му. Излага, че неблагоприятни последици биха възникнали
евентуално при промяна режима на изтърпяване на наказанието, но такава не е
извършена. Целесъобразността на преместване на лишените от свобода от затвор в
затворническо общежитие от закрит тип е изцяло от компетентността на началника
на затвора и не подлежи на съдебен контрол. Условията в затвора и
затворническото общежитие от закрит тип са еднакви. Твърди, че не е осъществен
фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно не са
настъпили вреди за ищеца, които да са пряка последица от незаконосъобразен акт,
незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица от Затвора -
Ловеч. Счита, че не са налице вреди, които да са възникнали в пряка и непосредствена
връзка с посочената от ищеца Заповед № 1254/11.10.2018г. на началника на
затвора – Ловеч, както и че не са представени конкретни доказателства за факти,
от които да са произлезли твърдяните от ищеца вреди – страх, безпомощност и
затруднено посещение от неговите близките. Сочи, че представените по делото доказателства
в никакъв случай не характеризират ищеца като безпомощен, безсилен и слаб
човек. В тази връзка се позовава на отразеното в текущите
доклади за ищеца с характерния за него стремеж към самоизтъкване и надценяване
на собствените му способности, като отчита и системните му нарушения на
Правилника на вътрешния ред. Претендира присъждане в полза на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение, на
основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, във връзка с
чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Представителят на прокуратурата
ангажира становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и моли
да бъде отхвърлена. Излага, че
е налице само една от предпоставките предвидена в ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, а именно отменен като незаконосъобразен административен акт – заповед на
Началника на затвора Ловеч за разпределяне на ищеца в ЗО „Атлант“ Троян, по
съдебен ред. Счита,
че не са доказани причинените
вреди в резултат на тази заповед, нито пък причинноследствената връзка между заповедта и причинените вреди. В тази връзка излага, че е
осигурена възможност на ищеца да провежда регулярно свижданията си. Както и, че
разстоянието от Габрово до Троян не е по-голямо, от това до Ловеч, че
отношенията на ищеца с администрацията в ЗО Атлант касаят неговото поведение и са
неотносими към решенията, които взима Началника на затвора Ловеч. Намира, че
условията и в двете места за лишаване от свобода са еднакви. Сочи, че няма
данни за промяна на режима за изтърпяване на наказанието, за да се каже, че
положението на ищеца е било влошено по този начин.
По
делото са събрани писмени доказателства, като по представените пред съда писмени доказателства
няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Към
настоящото дело е приобщено приключилото нчд № 357 / 2018 година по описа на Административен съд Ловеч, чийто предмет е бил законосъобразността на Заповед №
1254/11.10.2018 г. на началника на
затвора - Ловеч.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства,
които обсъди по реда на чл.12 от ГПК,
вр. чл.144 от АПК, наред с доводите на страните, провери основателността на
исковата претенция и
съобрази разпоредбите на
закона, установи следното:
От фактическа страна се установява, че с решение № 35 от 11.03.2019 година по адм.д. № 357 по описа на АдмС Ловеч за 2018 година е отменена като
незаконосъобразна Заповед № 1254 от 11.10.2018 година на Началника на Затвора
Ловеч, в частта с която по т.13 лишения от свобода С.Б.Б. с ЕГН: ********** е
разпределен в ЗОЗТ Атлант гр.Троян. Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.64 ал.4 изр. второ от ЗИНЗС и е влязло в законна сила на
11.03.2019г.
По настоящото дело не подлежи на
установяване и преценка законосъобразността на заповедта, тъй като същата е
отменена с влязъл в сила съдебен акт по предвидения от закона ред
Според данните по делото ищецът С.Б.Б.,
ЕГН **********, изтърпява наказание лишаване от свобода с размер 17 години,
наложено с влязла в сила присъда по НОХД № 193/2011 г. на ОС - Габрово.
Поставен е на общ режим с Протокол № 6/20.11.2015г. на комисията по изпълнение
на наказанията при затвора в гр. Ловеч, категория - закрит тип. В затвора в гр.
Ловеч е постъпил на 06.10.2011г.
След предвидения в ЗИНЗС престой в приемното
отделение на затвора в гр. Ловеч на 22.03.2012г. С.Б.Б. е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“.
Впоследствие е разпределян да работи в затвора в гр. Ловеч и след отпадане на
необходимостта да работи е преразпределен отново в ЗОЗТ „Атлант“ гр.
Троян. От 06.10.2011г. до 22.03.2012г. е
в затвора - Ловеч. На 22.03.2012г. е преместен в Затворническо общежитие от
закрит тип /ЗОЗТ/ „Атлант“ към затвора - Ловеч. От 06.10.2016г. до 22.02.2018г.
търпи наказанието си в затвора - Ловеч. Изтърпява наказание лишаване от свобода
в Затворническо общежитие от закрит тип „Атлант“ гр. Троян от 22.02.2018г., преместен
е от затвора в гр. Ловеч със Заповед № 269/22.02.2018г. на началника на затвора
в гр. Ловеч. Заповед № 269/22.02.2018г. на началника на затвора в гр. Ловеч е
обявена за нищожна с Решение от 02.10.2018 г. по адм. д. № 82/2018г. на АдмС -
Ловеч. Поради това л.св. С.Б.Б. е включен при разглеждане разпределянето на
лишените от свобода на 11.10.2018г. и със Заповед № 1254/11.10.2018 г. на
началника на затвора е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“. Същата е отменена като
незаконосъобразна с решение по адм. д. № 357/2018г. по описа на АдмС - Ловеч,
след което е издадена заповед № 435/28.03.2019г. на началника на затвора в гр.
Ловеч. Със Заповед № 435/28.03.2019г. на началника на затвора в гр. Ловеч л.св.
С.Б. е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“, където първоначално е бил разпределен със
заповед № 465/22.03.2012г. на началника на затвора в гр. Ловеч и където
пребивава и към настоящия момент. За вземане на решението за преместването му в
ЗОЗТ „Атлант“ на 22.02.2018г. комисията е взела предвид Докладна записка
рег.№750/21.02.2018г. на затвора Ловеч, становище на инспектора СДВР в Затвора
Ловеч и обяснения от С.Б., при съобразяване цялостното поведение на лишения от
свобода по време на изтърпяване на наказанието.
В
хода на съдебното производство ответника
е представил заверен препис от картона
за свиждане на лишения от свобода С.Б. за посочените: 2011 година, 2016 година,
2017 година, 2018 година, 2019 година и началото на 2020 година, в който е включен
процесния период на свиждане, както и два текущи доклада на лишения от свобода С.Б..
Въз основа на така приетото от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
С чл. 128 ал. 1 т. 5 от АПК исковете за
обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица, като вид искове за непозволено
увреждане, са изключени от подведомствеността на гражданския съд и се
разглеждат по реда на АПК като специален закон. По силата на чл.7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Така
прогласеният в основния закон принцип е залегнал в нормата на чл.203 от АПК.
Съгласно чл.203 ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда
на тази глава.
Искът за присъждане на обезщетение
е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в
резултат на незаконосъобразен административен акт на началника на затвора Ловеч
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ във връзка с разпределянето
му в местата за лишаване от свобода, където ищецът изтърпява наказание лишаване
от свобода, вкл. през исковия период -
11.10.2018 г. до 28.03.2019 г.
Според чл.205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно
чл.12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/,
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ се явява пасивно
легитимирана страна, т.к. представлява юридическо лице и осъществява пряко
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, в
който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото.
Съобразно чл. 7 /Изм. - ДВ, бр.
43 от
Исковата молба е подадена от лице
с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник, с
надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаряща на формалните изисквания
за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.203 ал.2 от АПК, за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, който се
явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално-правните норми, касаещи отговорността на държавата, тъй като сочи
изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана.
По силата на общата препращаща
разпоредба на чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс /ГПК/. Според чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
В тази връзка съдът е дал указания на ищеца и ответника относно разпределянето
на доказателствената тежест с определение от 18.12.2019 г. по настоящото
дело.
От релевираните в исковата молба
фактически обстоятелства, на които се основава искът и неговият петитум, следва
да се приеме, че се търси отговорност на Държавата за вреди, причинени от
административни органи, при и по повод административна дейност, с правно
основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на
отговорността на държавата, респ. общината за дейността на администрацията,
визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се включват следните кумулативни елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав неможе да се реализира отговорността на държавата /общината
по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване на
наличие на всички три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за присъждане на вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се
докажат от ищеца. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното
длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване
имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е
засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в
претърпяване загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се
разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. По своята същност неимуществените вреди представляват сериозно
засягане на личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в
претърпени болки и преживени страдания.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ
отговорността се приема за обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение за вреди изисква отмяната на административния акт по съответния
ред, съобразно чл.204 ал.1 от АПК.
Безспорно, по делото се
представиха доказателства за несъответствие дейността на затворническата
администрация с действащото законодателство.
Със Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г.,
в сила от 1.06.2009 г., посл. изм. бр.53 от 27.06.2014 г./ се урежда
изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни
актове, както и правното положение на лица, задържани под стража по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс. С издадената Заповед № 1254/11.10.2018г. на
началника на затвора - Ловеч, по т.13
ищецът е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“
гр. Троян, /където пребивава и към настоящия момент/. Същата е отменена като
незаконосъобразна по реда на съдебния контрол с решение № 35/11.03.2019г. по
адм. д. № 357/2018 г. на АдмС Ловеч, при
което е налице елемент от фактическият състав на чл.1 от ЗОДОВ. Отменения като незаконосъобразен
административен акт представлява правопораждащ правото на обезщетение
юридически факт от категорията на юридическите действия.
Видът на незаконосъобразния акт,
вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в
АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от
него, понятието „административна дейност” е посочено изрично както в
съдържанието на правната норма на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, така и в нейното
заглавие: „Отговорност за дейност на администрацията”. Определяща е дейността
на органа – негов издател. Административният характер на дейността по издаване
на индивидуалния административен акт, при или по повод на която са причинени
вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска
за вреди от незаконосъобразните актове като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Съдът съобразно доказателствата
по делото намира, че първата предпоставка – наличие на административен акт,
който е отменен като незаконосъобразен, е налице. С т.8 на Тълкувателно
постановление №2/19.05.2015г., постановено по ТД № 2/2014г. на Общите събрания
на I и II колегии на ВАС и Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на
ВКС, е прието, че отношенията между лишените от свобода от една страна и
затворническата администрация от друга, не са равнопоставени, а са такива по
упражняване на държавна принуда. Специализираните органи по изпълнение на
наказанията са административни органи и осъществяват дейността си в изпълнение
на предвидени в закона правомощия. Техните актове /включително заповедите за разпределяне
на лишените от свобода/ са актове по изпълнение на административна дейност,
поради което претенциите за вреди от тях подлежат на разглеждане от
административните съдилища на основание чл.1 ал.2 от ЗОДОВ и чл.128 ал.1 т.5 от АПК.
Въпреки наличието на отменен като незаконосъобразен
административен акт, то със събраните в хода на съдебното дирене доказателства не
се доказва наличието на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответната страна, а именно ищецът да е претърпял неимуществени вреди в пряка причинно
- следствена връзка с незаконосъобразният акт.
Не се представиха конкретни доказателства за
факти, от които да са произлезли твърдяните от ищеца вреди с посочения резултат
- страх и безпомощност. Безспорно естеството и характера на вредите, следва да
бъдат преценявани, не от страна на субективното възприятие на ищеца, а с оглед
на конкретни факти от които те произтичат. Следва да се съобрази, че страх и
безпомощност ищецът би могъл да изпитва в резултат на много фактори, в т.ч. и
предвид средата, в която пребивава, в качеството си на лишен от свобода. Според
данните от приложените по делото текущи доклади, в които е отразено становище
на работещият с лишения от свобода социален инспектор не го характеризират като
човек, изпитващ страх и безпомощност. В текущите доклади се сочи, че ищецът се
характеризира с егоцентрична воля за себеутвърждаване, че е убеден в правотата
си и няма сила, която да го спре, че незачита ограниченията на средата и прави
опити постоянно да е в опозиция и др. Което обуславя извод, че не се касае за
страх и безпомощност, каквато се твърди.
Видно от текущите доклади
лишеният от свобода многократно е наказван, което показва, че нарушава системно
Правилникът за вътрешния ред и в тази връзка ако изпитва страх от
незаконосъобразни актове на затворническата администрация, би следвало да
спазва Правилникът за вътрешния ред в затвора. Подчертава се, също така в
текущите доклади, че у него има стремеж за самоизтъкване и надценяване на
собствените му способности, което в никакъв случай не го характеризира като
безпомощен и безсилен.
Доколкото отменената заповед е
издадена от Началника на затвора Ловеч, въпросът какви отношения се създават
между ищеца и затворническата администрация в ЗО „Атлант“ Троян е пряко засягащ поведението на самия ищец и
няма отношение към решенията и преценката на Началника на затвора Ловеч във
връзка с разпределянето му от Затвора Ловеч в ЗО Атлант. От една страна
условията и в двете места за лишаване от свобода са еднакви. От друга, няма
данни за промяна на режима за изтърпяване на наказанието, за да се приеме, че
положението на ищеца е било утежнено по този начин и от там, че от
администрацията трябва да му се възстанови първоначалното положение, както
твърди.
Не се доказа и твърдението, че е било
затруднено посещението му от близки, тъй като според приложеният по делото картон
за свиждания, в периода от декември 2016 година до началото на 2020 година
всеки месец ищеца е провеждал свиждания, вкл. в исковия период от 11.10.2018
година до 28.03.2019 година. Отделно, за изложените доводи по същество относно
удължените свиждания, не са ангажирани каквито и да било доказателства, че в ЗО
„Атлант“ няма помещение за провеждане на такива по чл.98 ал.1 т.5 от ЗИНЗС, а само
се твърди бъдещо и хипотетично засягане, съответно, че в утрешния ден ако бъде награден, ще бъде ощетен, защото няма
да може да получава това поощрение.
По делото не се доказа твърдението, че в
резултат на незаконосъобразната заповед за разпределянето му в ЗОЗТ Атлант
ищецът е поставен в по-отдалечено до постоянният му адрес място за лишаване от
свобода. Видно от представените в тази връзка данни постоянният адрес на ищеца
е гр.Габрово. Безспорно, като разстояние в километри град Габрово е по-близо до
град Троян /49.38 км./, отколкото Ловеч /57.20 км/. В подкрепа на това са приложените
за сведение по а.д.357/2018г. от ищеца данни.
В този
смисъл неимуществените вреди, изразяващи се в твърдяното негативно психическо
състояние на ищеца, не бяха конкретно установени. Необходимо е да се установи
интензитета на негативните преживявания, тяхната продължителност и конкретното
им въздействие и възприятие от ищеца.
Както бе посочено по-горе съгласно
материалноправна разпоредба на чл.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Първият и основен елемент от фактическия състав на
обезвредата по чл.1 от ЗОДОВ е наличие на вреди за гражданин или юридическо
лице. Правилата на исковото производство изискват вредите да се сочат по вид и
характер - имуществени или неимуществени, загуби или пропуснати ползи, в
исковата молба. Фактическите основания на исковата претенция, посочени в
обстоятелствената част на исковата молба определят предмета на доказване в
исковия процес и в крайна сметка обективните предели на силата на присъдено
нещо, с която се ползва съдебното решение. Доказателствената тежест в исковото
производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите
и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които
черпи права.
Отмененият административен акт
следвада да бъде свързан в причинна връзка с реално причинени вреди на ищеца,
които не са настъпили по негова изключителна вина, а ако има виновно поведение,
при отчитане на съпричиняването. Твърденията в исковата молба се свеждат до
това, че с отменената заповед ищецът е претърпял неимуществени вреди, като
доказателства за това не са представени по делото. Принципът на
състезателността в исковия процес – чл.8 ал.2 от ГПК, приложим на основание чл.144
от АПК, задължава страната да посочи фактите, на които основава исканията си и
да представи доказателства за тях. По делото не са ангажирани доказателства,
установяващи незаконосъобразен акт, който непосредствено е довел до причиняване
на вреди на ищеца, в какво се изразяват тези вреди, основанието и размера им.
За ищеца не са настъпили вреди конкретно от Заповед № 1254/11.10.2018г. на
началника на затвора - Ловеч, с която e
е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“. След
отмяната на същата с решение по адм. д. № 357/2018г. по описа на АдмС - Ловеч,
е издадена заповед № 435/28.03.2019г. на началника на затвора в гр. Ловеч, с
която Б. е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“, където първоначално е бил разпределен
със заповед № 465/22.03.2012г. на началника на затвора в гр. Ловеч и където
пребивава и към настоящия момент.
В съответствие с разпоредбата на
чл.35 ал.1 от ППЗИНЗС след престоя в приемното отделение лишените от свобода се
разпределят по затворнически общежития, групи и работни обекти от комисия,
ръководена от началника на затвора, поправителния дом или затворническото
общежитие, в зависимост от определения от съда тип на затворническото
заведение, правната и личностната им характеристика и обектите, на които
работят. В тази връзка, след предвидения в ЗИНЗС престой в приемното отделение
на затвора в гр.Ловеч на 22.03.2012г. С.Б.Б. е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“. Последствие
е разпределян да работи в затвора в гр.Ловеч и след отпадане на необходимостта
да работи е преразпределен отново в ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян. От значение при
разпределяне на лишените от свобода от комисията по чл.35 ал.1 от ППЗИНЗС е
оценката на риска, личностните особености, здравословното състояние,
способностите им за работа и възможността за работа, която може да им се
осигури, фактори, които се преценяват от администрацията на затвора, която е
специализирана и са изключително и само в нейната компетентност. Целесъобразността на преместване
на лишените от свобода от затвор в затворническо общежитие от закрит тип е
изцяло от компетентността на началника на затвора и не подлежи на съдебен
контрол. По тези съображения са правно и
фактически необосновани очакванията на ищеца, след отмяната от съда на
съответната заповед, с която е разпределен в ЗОЗТ Атлант да му бъде прекратено
пребиваването там, тъй като предвидените в закона /ЗИНЗС/ и правилника
/ППЗИНЗС/ правни последици не са такива. В този смисъл не може да се приеме, че
се касае за конфликт с администрацията. Предвид данните за системни нарушения
от страна на ищеца на правилника за вътрешния ред и становищата на ИСДВР, въпросът касае неговото поведение, а
не решенията на началника.
В заключение, съвкупният анализ на събраните
по делото доказателства, обосновава извода, че не са налице всички изисуеми
елементите от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт
и причинена вреда /имуществена и неимуществена /в причинна връзка между същите,
поради което не може да се реализира отговорността на ответника по този ред,
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. С
оглед цялостната неоснователност на иска не следва да обсъжда размера на
неимущуствените вреди. Неоснователността
на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за присъждане на
лихва.
Искането на процесуалният
представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски е
своевременно и основателно предвид крайния изход на спора, поради което и на
основание чл.144 от АПК чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.10 ал.3 от ЗОДОВ,
във връзка с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да
бъде уважено в доказания размер. С оглед
изхода на спора и настъпилата законодатела промяна, на основание чл.144 от АПК
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.10 ал.3 /ДВ, бр.94 от 2019г./ и ал.4 /ДВ, бр.94 от 2019г./ от ЗОДОВ, във
връзка с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, като взе
предвид, че по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, следва да
се осъди ищецът да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимално
предвидения размер от 100 лева, вместо претендираният от 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, във връзка
с чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс във вр. с чл.1 ал.2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Ловешкият
административен съд, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Б.Б., ЕГН: **********,
понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ Атлант Троян иск срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева, претендирано обезщетение за неимуществени вреди, в периода от 11.10.2018 година
до 28.03.2019 година от отменената като незаконосъобразна Заповед № 1254 от
11.10.2018 година на Началника на Затвора Ловеч, по т.13, ведно със законната
лихва от 11.03.2019 година, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Б.Б., ЕГН: **********,
понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ Атлант Троян да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” със седалище и адрес: гр.София бул. Ген.Николай Г.Столетов №26
сума в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: