Решение по дело №982/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по подадена касационна жалба с вх. № 6580/02.05.2023г. от Началник сектор при Областна дирекция на МВР Варна, Четвърто РУ, чрез ст. юриск. К.Л.А., срещу Решение № 471/24.03.2023г., постановено по АНД № 933/2022г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІ-и състав, с което е отменено НП № 22-0442-000079/18.02.2022г. на Началника на Сектор в Четвърто РУП при ОД на МВР Варна, с което на М.Ю.М., ЕГН ********** с адрес ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата.

Касаторът сочи, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е приложена правилно. Всички опити на водача за проверка на дрегер са негодни, поради неговия отказ да бъде тестван. Счита, че съдът е приложил неправилно материалния закон. Моли за отмяна на решението и за потвърждаване на НП.

Ответникът оспорва жалбата. Моли за потвърждаване решението на ВРС.

Представителят на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е НП № 22-0442-000079/18.02.2022г. на Началника на Сектор в Четвърто РУП при ОД на МВР Варна, с което на М.Ю.М., ЕГН ********** с адрес ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата.

Административнонаказателната отговорност на ответника по касация- М., е ангажирана за това, че на 24.01.2022г. около 23.30 часа в гр. Долен чифлик на ул. „Тича“ на кръстовището с ***в посока Община Долни чифлик, управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ***, като отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM-0234 за установяване употребата на алкохол в кръвта, с което е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП. Издадено му е медицинско изследване № 121311, което също не е изпълнено.

За да отмени НП, въззивният съд приема, че са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с описание на нарушението. На следващо място Съдът приема, че по делото не е установено безспорно, че М., на датата на извършване на нарушението 24.01.2022г., е отказал да бъде проверен с техническо средство за установяване на алкохол, доколкото видно от показанията на св. Ф. П. съшият е правил опити да бъде тестван, които са били неуспешни и дори възприети от свидетеля като умишлено неуспешни.

Според ВРС втората част на вмененото нарушение- неизпълнението на медицинско предписание, е несъставомерна, защото по делото не са налични никакви доказателства жалбоподателят изобщо да е разбрал дали, къде и кога следва да отиде, за да даде кръвна проба, дали изобщо е бил уведомен за това си задължение, още по-малко за последиците от неговото неизпълнение.

С тези мотиви първостепенният съд е отменя обжалваното наказателно постановление.

Решението на ВРС е неправилно.

Настоящият състав намира, че въззивният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато от наказващия орган съществено нарушение на производствените правила. След като по процесния случай е установено , че санкционираното лице е отказало проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта, това е достатъчно за да бъде ангажирана отговорността му по чл. 174, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП. Неизпълнението на предписанието по издаден талон за медицинско изследване е алтернативно, като и при двете хипотези, предвидената в закона санкция е еднаква. В случая органът правилно е действал в условията на обвързана компетентност, като е наказал лицето. Посочването в АУАН и НП за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, не опорочава санкционирането на деянието – отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Настоящият състав на съда не споделя извода на въззивния съд за това, че са установени две отделни нарушения, за които е наложено общо наказание. Събирането на доказателства за това, изпълнено ли е предписанието по издадения талон не води до кумулиране или установяване налице ли е и алтернативното нарушение, защото то би имало смисъл, ако лицето беше се подложило на проверката с теста, но не изпълни предписанието за изследване. С оглед изложеното, неправилен се явява изводът на предходната инстанция за неяснота на нарушението и за налагане на общо наказание за посочените две отделни административни нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Съгласно нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е налице едно единствено нарушение с изпълнително деяние - отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол, който отказ, може да бъде осъществен с повече от една форми на изпълнителното деяние - отказ "да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта", или отказ "да се изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта". Едновременното проявление на повече от една от формите, води до наличието на едно изпълнително деяние, съставляващо отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол, респективно до едно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.

Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Целта на законодателната уредба е да не се дава възможност на водачите на МПС да избегнат контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. По тази причина нарушението по ал. 3 е по-тежко наказуем състав в сравнение, с този регламентиран в ал. 1 на чл. 174, ал. 1 ЗДвП.

В конкретния случай от показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, както и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен, жалбоподателят се е държал агресивно и е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и въпреки че му е бил издаден талон за медицинско изследване, той не е пожелал да даде кръвна проба. Причината да не се извърши изследването е ирелевантна в случая. В хода на административно- наказателното производство не е налице нарушение на чл. 18 ЗАНН и мотивите в обжалваното решение в тази насока също се явяват неправилни.

Гореизложеното налага извод за наличие на сочените от касатора касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което решението на РС – Варна следва да бъде отменено, а процесното НП – потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и своевременно направеното искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде уважено. На основание чл. 63д ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, на ОД на МВР - Варна следва да се присъди сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, предвид липсата на искане за присъждане на такова и за предходната инстанция, което е минималния размер по чл. 27а от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 471/24.03.2023г., постановено по АНД № 933/2022г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІ-и състав и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0442-000079/18.02.2022г. на Началника на Сектор в Четвърто РУП при ОД на МВР Варна, с което на М.Ю.М., ЕГН ********** с адрес ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА М.Ю.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: