Р Е Ш Е Н И Е
№ .06.2019г., гр.
Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря Елка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията Бажлекова в.гр. дело .№723 по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба от К.С.К. срещу решение № 620/14.02.2019г., постановено по
гражданско дело № 12513 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, в частите с
които са уважени исковете с правно основание чл.143, вр.чл.150 СК, предявени от
З.Д.П., действаща като законен представител на децата П.К.К. и К.К.К. за
изменение размера на издръжките в полза на децата, дължими от въззивника за
разликите над 175лв. за всяко едно от децата до
присъдените размери от 200лв. месечно за П.К. и 200лв. месечно за К.К.,
считано от подаване на исковата молба, както и в частта за разноските. Излага,
че решението в обжалваните части е неправилно и необосновано по подробно
изложени в жалбата доводи. Твърди, че първоинстонционният съд е постановил
изменение на размера на издръжките, като е взел предвид осигурителния доход на
бащата К.К. и не е отчел, че той получава нетев доход в размер на 919,97лв.
месечно. Заплащането на издръжките в присъдените размери съществено би
затруднило въззивника и ще повлияе на стандарта му на живот. Излага също, че
бащата взема децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца и 20 дни през
лятото, като през това време им осигурява всичко необходимо. Намаляването на
размера на средствата след заплащане на определените издръжки би повлияло
негативно на отношенията между бащата и децата, тъй като той ще е затруднен да
им осигурява всичко което поискат в дните, в които са с него. Счита, че сумата
от по 175лв. месечно за всяко дете е съобразена с нуждите на децата и
възможностите на бащата да дава издръжка, като изразява готовност да заплаща
суми в този размер. Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на ново, с което искът за увеличаване на размера на дължимите в
полза на децата издръжки се отхвърли за разликата над 175лв. до присъдаените
200лв. за всяко едно от децата.
Въззиваемата
страна, в съдебно заседание, чрез процесуалния представител оспорва жалбата
като неоснователна.
Контролиращата
страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявените искове се
излагат следните твърдения от страните:
В исковата
молба З.Д.П., действаща като законен представител на малолетните деца К. и П.
Кирилови, твърди, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 16641/2016г. по описа на
ВРС, ответникът като баща на децата е осъден да заплаща месечна издръжка на
детето П.К. в размер на 145лв., считано от 01.07.2017г. и в размер на 135лв. в
полза на детето К.К.. Ищцата твърди, че от определянето на първоначалната
издръжка е изминал период от време, през който трайно и съществено се изменили
условията, при които е определена. С оглед възрастта на децата са нараснали
необходимите за тяхното отглеждане разходи. Налице и промяна в размера на
получаваните от ответника доходи, които му позволяват да заплаща претендираните
издръжки в размер на 250лв. за всяко от децата.
Ответникът К.С.К. оспорва исковата претенция по основание и по
размер, като твърди, че от
първоначално определените
издръжки е изминала половин година, през който период нуждите на децата и разходите за тяхното покриване не са трайно и
съществено изменени. Твърди, че почти всяка събота и неделя, децата са при него и ги подпомага
финансово извън предоставяната издръжка. Поел е разходи за дрехи, учебни
помагала.
Контролиращата
страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна изразява становище за
основателност на предявеният иск като по отношение размера заявява, че следва
да се определи съобразно потребностите на децата и възможностите и доходите на
двамата родители.
ВОС като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените удостоверения за раждане се установява, че родители на децата К.К.К.,
род. на ***г. и П.К.К., род. на ***г са З.Д.П.
и К.С.К..
С определение, постановено в о.с.з.
на 20.02.2017г. по гр.д. №
16641/2016г. по описа на ВРС е одобрена
постигната между страните спогодба,
съгласно която в полза на детето П. е присъдена
месечна издръжка в размер на 145 лева, а на детето К. месечна издръжка в размер
на 135 лева, платими от бащата.
От
Удостоверение за получени брутни месечни доходи изх.№ ЛС54/15.01.2019г.,
издадено от Социален патронаж Варна, се установява, че З.Д.П. реализира месечен доход в среден размер на
657.64 лв.
От
представената Заповед №41/08.01.2018г., издадена от Елдом инвест ООД се
установява, че от 01.01.2018г. на К.С.К., е определено трудово възнаграждение в
размер на 510 лева.
Съгласно
представените по делото справки от ТД на НАП Варна,
осигурителния доход на К.С.К., за периода м.
01-09.2018г. е в среден месечен размер от 1150 лева.
Видно от
представените по делото договори за кредит, приложения към тях и погасителен
план, че ответникът има задължения към кредитна институция с месечна
погасителна вноска в размер на 97.14 лева със срок на кредита 01.10.2019г. и
месечна погасителна вноска 89.19 лева със срок на кредита 28.07.2020г.
Видно от представените Уверение, издадено от Сдружение „Фолклорна
Палитра“ и 3 бр. фискални бонове от 29.10.2018г., 28.11.2018г., 21.12.2018г.,
детето П. посещава репетициите на ансамбъла, за което се заплаща месечна такса
от 25 лева.
Представени са фискални бонове за заплатени дентални услуги.
В показанията си, разпитаната пред първата инстанция
свид. Галина Колева е заявила, че се чува често с ответника по телефона и когато идва в
гр.Варна отсяда в негов апартамент. Наблюденията й са, че ответникът полага
грижи за децата, купува им храна, дрехи и каквото искат.
От представеното и прието като доказателство пред въззивната
инстанция удостоверение изх.№
9200-51/01.03.2019г., издадено от Елдоминвест ООД се установява, че за периода
м. 02.2018г. – м.01.2019г. К.К. е получил нетен доход в размер на 11671,31лв.
или средно месечно – 973лв.
По така установеното от фактическа страна
съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на
чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че
при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея
може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на
необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява
нуждите на детето и възможностите на родителите, то при иск за изменение на
определена вече от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение
на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
В
конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на децата К. и П.,
поради нарастване на възрастта им - обучение в редовна форма в основно училище
/ К. в 3-ти, П. в 5-ти клас/, закупуване на училищни пособия, участие в
извънкласни форми на занимания. Съставът намира, че посочените основания за
изменение на издръжката са налице. Не се спори между страните, че децата
посещават учебно заведение при редовна форма на обучение, учебните пособия се
закупуват от родителите, поради което и изменение в този вид разходи има.
Децата са пораснали с година и половина от предходното определяне на
издръжката, което обуславя по-високи разходи за закупуване на облекло, храна,
дневни. Затова и съставът приема, че е налице изменение на потребностите на
децата поради тяхното израстване.
По делото
не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, установяващи
необходимост и извършване на допълнителни разходи, обусловени от изключителни
способности на децата, или във връзка със специални потребности.
Предвид
горното и изменение на потребностите на децата, съставът намира, че е настъпило
само предвид обстоятелството, че са преминали в по-висока възрастова група,
обуславяща по-високи разходи за облекло, храна, пособия, ежедневни нужди.
Увеличение
в доходите на ответника не може да бъде установено предвид факта, че липсват
данни за доходите му към датата на определянето на първоначалната издръжка. От
ангажираните по делото доказателства се установява , че ответникът получава
средно месечен доход в размер на 973лв., като получаваното от него трудово
възнаграждение след м. 10.2018г. до м. 01.2019г. е в размер над 1000лв.
Първоинстанционният съд правилно е преценил възможностите за даване на издръжка
от страна на бащата, като е взел предвид фактите, че е в трудоспособна възраст,
без доказани здравни противопоказания и не дължи издръжка на други низходящи.
Отчетено е и обстоятелството, че общият размер на месечните му задължения към
кредитна институция след м.11.2019г. ще намалее до 89лв. със срок до
28.07.20120г. В случая следва да се има предвид, че задължението на родителите
да осигуряват издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца е безусловно и
преимуществено пред всички останали задължения.
Предвид
всички изложени съображения съставът приема, че трайно изменение в нуждите на
издържаните лица, обусловено от възрастта и изменение на
обществено-икономическата обстановка в страната, е настъпило. Същото налага
допускане на изменение на размера на определените издръжки като бащата следва
да бъде осъден да заплаща увеличен размер на издръжката – 200 лв. Месечно за
всяко едно от децата. Този извод се налага като съставът определя необходима
издръжка за П. - 11-годишно дете средно от по 320 лв. месечно. От тях 120 лв.
Следва да поеме майката, която е и родителят, полагащ преките, непосредствени и
ежедневни грижи за детето. Ответникът следва да заплаща остатъкът от издръжката
от 200 лв. Необходимата издръжка за К. – 8-годишен, съдът определя в размер на
300лв., от които 100лв. следва да поеме майката, а бащата – 200лв. Изменение следва да бъде допуснато като
определените издръжки следва да бъдат увеличени, както следва: в полза на
детето П., от 145лв. на 200лв. и в полза на детето К. от 135лв. на 200лв.
Решението на ВРС в частта, с която искът за увеличение на дължимите в
полза на децата П. и К. издръжки е уважен за разликата над 175 лв. до 200лв.
следва да бъде потвърдено.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид
частичната основателност на предявения иск, първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е разпределил между страните отговорността за разноските по
делото.
Предвид изхода на спора, въззивника следва да заплати на въззиваемата
страна сумата от 400лв., представляваща съдебни разноски на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 620/14.02.2019г., постановено по
гражданско дело № 12513 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, в частите с
които са уважени исковете с правно основание чл.150 СК, предявени от З.Д.П.,
действаща като законен представител на децата П.К.К. и К.К.К. за изменение
размера на издръжките в полза на децата, дължими от въззивника за разликите над
175лв. за всяко едно от децата до
присъдените размери от 200лв. месечно за П.К. и 200лв. месечно за К.К.,
считано от 17.08.2018г.
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН ********** и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на З.Д.П., ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: