№ 886
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20251000500449 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс ( ГПК).
С решение рег. № 6500 от 27.11.2024 г. по гражданско дело №
20241100101012 по описа на Софийски градски съд, ГО, I-19 състав на
основание чл. 2 ал. т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на А. П. К. сумата 9000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство по
НОХД № 1103 2021 г. по описа на СГС, НО, 12 състав, ведно със законната
лихва върху сумата от 22.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, а
искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв, както
и 3600 лв. – обезщетение за изплатено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, а искът е отхвърлен за разликата до 5600 лв.
Присъдени са и разноски в размер на 191,29 лв.
Решението е обжалвано от А. П. К., представляван от адв. М. Р., в частта,
с която са отхвърлени исковете. Наведен е довод за неправилна оценка на
доказаните по делото факти – продължителният период на наказателното
производство, лично участие на ищеца в 10 съдебни заседания, време и усилия
1
за ангажиране на защитници в производствата, вида на самите производства в
това число и извънредното – по възобновяване пред ВКС. Застъпена е теза, че
извънредното производство онагледява умишлена репресия предвид
обстоятелството, че предходен протест е бил оттеглен. Твърди се и да е
доказано влошено емоционално и здравословно състояние вследствие на
опасенията и страха от осъждане за „тежко престъпление“, настъпила
социална изолация, промяна в ежедневния стереотип на поведение и начин на
живот на ищеца. Смята за доказана невъзможността ищецът при висящо
наказателно производство да работи, а и да поддържа квалификацията си като
IT специалист, което се твърди да го е принудило да задоволява екзистенц
минимума чрез заеми от приятели и от майка си. Липсата на средства е
посочена и като невъзможност за ищеца да да изпълни поето обещание към
майка му да закупи идентичен на продадения от нея имот за осигуряване на
суми за издръжка. Твърди това да е довело до преживяно унижение и тегоба,
че не е изпълнил свой реален и морален дълг. Оспорва се ищецът да е имал
избор при договаряне възнаграждението за адвокат в производството пред
ВКС, а относително високата сума допълнително създало неудобство и
проблеми за ищеца. Иска се решението да бъде отменено в отхвърлителната
част, а предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Не се установява по жалбата да е постъпил отговор.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника – адв.
Р., поддържа жалбата. Твърди решението да не е съобразено с присъждани
обезщетения от по 200 000 – 300 000 лв. като застъпва теза, че конкретиката на
случая – млад човек, продължаващите негативни последици, които не може да
преодолее, а и пренебрегнатото от прокуратурата полицейско насилие и
възползване от изтръгнати самопризнания обуславят уважаване на исковете в
пълния им размер.
Въззиваемият – Прокуратура на Република България, представляван от
прокурор П. Е., оспорва жалбата. Навежда довод, че съдът е обсъдил всички
доказателства по делото и определеното обезщетение съответства на
установените имуществени и неимуществени вреди.
Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице
в предвидения от закона срок. Въззивникът не дължи държавна такса.
2
Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност.
При служебната проверка не се установява порок от очертаното естество.
Проверката на решението досежно формираните фактически и правни
изводи по съществото на спора извън приложението на императивна норма е
ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на
първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК).
В случая поддържаният спор пред въззивния съд не касае факта на
увреждането, поради което следва да се приеме, че с влязла в сила присъда
ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържаният с жалбата
спор е ограничен до размера на справедливото обезщетение, което налага да
бъдат непосредствено изследвано твърдяното в случая негативно отражение
на обвинението върху ищеца в личностен и социален в това число и
професионален аспект.
В исковата молба се твърди, че на 24.01.2020 г. ищецът бил задържан от
полицията с упражнено върху него физическо насилие, довело до субтотален
пневмоторакс вдясно, излив в дясната основа на белия дроб, кръвонасядания
на лицето и гръдния кош. На 22.02.2021 г. му било предявено обвинение,
повдигнато с постановление от 19.01.2021 г. по пр.пр. № 500/20.01.2021 г. на
СГП за държане с цел разпространение на високорискови наркотични
вещества. На 25.02.2021 г. за идентично обвинение му било предявено ново
постановление от 17.03.2021 г. За това престъпление бил съставен и
обвинителен акт, внесен в съда на 22.03.2021 г. С присъда №
260045/01.07.2022 г. ищецът бил признат за виновен за държане на
високорискови наркотични вещества, но оправдан да ги държи с цел
разпространение. С присъда № 16/20.10.2022 г. на Апелативен съд – София,
НО, 2 състав присъдата била отменена, а ищецът бил оправдан изцяло.
Прокурор от Апелативна прокуратура протестирал оправдателната присъда,
но поради оттегляне на протеста производството пред Върховния касационен
съд било прекратено. Впоследствие главният прокурор поискал възобновяване
на наказателното производство, което искане Върховният касационен съд
оставил без уважение.
Ищецът твърди през цялото наказателно производство да е бил
ангажиран с мисълта за делото и риска от евентуална присъда. Загубил много
3
време и средства в ангажиране на адвокати, проследяване на процесите,
явяване по делата – разпити, експертизи. Психологически бил травмиран,
унизен, затворил се и нямал сили, нито енергия да се занимава с обичайните
си дейности и спортовете, които упражнявал – планинско колоездене и
сноуборд. Висящото наказателно производство осуетило и започване на
работа, препятствало реализацията му, а и възможността да си осигури
средства за издръжка. Наложило се да търси заеми от приятели, което го
поставило в унизително положение и причинило притеснение и неудобства.
Наложило се майката на ищеца да продаде семеен недвижим имот, за да
осигури средства за живота им за известно време. Ищецът изпитвал
неудобство от приятели, познати, съседи, роднини и не могъл нито да
поддържа старите си контакти, нито да създава нови връзки. Специалността
му (занимава се с компютри) по принцип откривала възможност за добра
реализация, но изисквала непрекъснато сертифициране, което пропуснал
поради липса на необходимите средства. Психологически и емоционално също
не бил в състояние да се съсредоточи, за да се яви на съответните изпити.
Претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на
50 000 лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане, както и
5600 лв. – заплатено възнаграждение за адвокат в трите наказателни
производства.
В отговор по исковата молба прокурор при Софийска градска
прокуратура я оспорва с довод, че не е представена в надлежно заверен препис
оправдателна присъда, не са доказани твърдяните вреди по вид, размер и
тяхната връзка с повдигнатото обвинение. Определя твърдяните неудобства в
личен и социален план като типични за всяко наказателно производство като
се поддържа теза, че не обосновават отговорността на прокуратурата. В
професионален план оспорва ищецът да притежава твърдяната специалност
(IT), съответно да е полагал усилия за участие в каквито и да било конкурси.
Позовава се и на презумпцията за невиновност с аргумент, че прокуратурата
не следва да отговаря за вреди от противоправни действия на работодателя
или бездействията на самия ищец. Оспорва и твърдяните вреди да се явяват в
причинно-слествена връзка с обвинението. Смята действията на полицейските
служители преди привличане на ищеца в качеството му на обвиняем за
неотносими към отговорността на прокуратурата. Евентуално оспорва иска за
неимуществени вреди по размер. Ищецът бил ангажиран с участие в
4
досъдебното производство в рамките на 2 месеца и 3 дни, а прокуратурата не е
в състояние да въздейства върху броя на съдебните заседание при положение
че не е станала причина за отлагане на делото. Позовава се на съдебна
практика, че прокуратурата може да носи отговорност само за развитието на
досъдебната фаза. Оспорва и развилото се производство по искането за
възобновяване на наказателното производство да се е отразило на
стабилността на оправдаващия съдебен акт и съответно да подлежи на
отчитане в случая.
По делото не се спори, а и материалите по приобщеното наказателно
производство позволяват извод, че ищецът е привлечен като обвиняем на
25.01.2020 г.
Обвинителният акт е внесен в съда на 23.03.2021 г. като в
първоинстанционното производство са проведени общо 7 открити съдебни
заседания с участието на ищеца. С присъда от 01.07.2022 г. ищецът е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а НК. За защита в рамките
на първоинстанционното наказателно производство ищецът сключил договор
за правна помощ на 14.07.2021 г. при договорено и платено възнаграждение в
размер на 600 лв.
На 13.07.2022 г. е договорено възнаграждение за защита пред въззивния
съд в размер на 1500 лв., платено частично към датата на сключване на
договора и окончателно на 30.08.2022 г. Във въззивното производство,
образувано по жалба на ищеца, е проведено едно открито съдебно заседание с
негово участие, при което са събирани нови доказателства. На 20.10.2022 г.
постановената присъда е отменена, а ищецът е оправдан изцяло.
Срещу оправдателната присъда е депозиран протест, но поради
оттеглянето му образуваното производство пред Върховния касационен съд е
прекратено.
На 12.05.2023 г. главният прокурор е поискал възобновяване на
наказателното производство. С договор от 05.06.2023 г. е договорено
възнаграждение за защита в производството пред Върховния касационен съд
по искането за възобновяване на наказателното производство в размер на
3500 лв. с отбелязване тази сума да е заплатена. На 09.06.2023 г. е проведено
едно открито съдебно заседание в отсъствие на ищеца и при участието на
упълномощен от него адвокат. С решение от 31.10.2023 г. Върховният
5
касационен съд е отказал да възобнови наказателното производство.
Свид. К. – майка на ищеца, определя сина си като чувствителен човек без
сблъсък с правосъдие преди края на януари 2020 г., когато следствие на побой
от полицейски служител получил спукан бял дроб с опасност за живота и
трайно бил увреден слухът на дясното му ухо. Ангажирал адвокат, който да
сезира прокуратурата срещу неправомерното му задържане. След привличане
на сина й като обвиняем определя сина си като унизен, огорчен и обезверен.
Спрял да излиза от дома си, да се среща с приятели. Преди обвинението карал
колело и участвал в планински колоездения, походи, плувал. След
обвинението спрял да спортува, а и да кара колело. Макар и невинен, не бил
сигурен какъв ще бъде изходът на делото. Страхувал се, срамувал се и се
чувствал неудобно пред приятели, роднини, съседи или познати за тежкото
обвинение, а и за воденото дело срещу него. Не бил в състояние да поддържа
връзка с приятелката си и се разделили. Определя сина си като IT специалист
като спрял да работи. Открило се място във фирма, където работел негов
приятел с висока заплата, но приятелят му не посмял да го препоръча заради
висящото дело, тъй като евентуално работното място на приятеля му би било
застрашено. Тази фирма практикувала и да плаща за обучението на свои
служители от по 2500-3000 долара за сертификат и ищецът пропуснал да
вземе поне три или четири през годината. За периода на наказателното
производство ищецът свършил спестяванията си и започнал да трупа заеми от
приятели, за да погасява адвокатски хонорари, лекарски консултации и
медицински процедури по възстановяване на здравето си, а и за своята
прехрана. Наложило се свидетелката да продаде свой имот за 20 000 лв. и му
дала парите на заем с уговорка да й върне подобен имот. И към датата на
разпита (28.10.2024 г.) когато стане дума за съд, МВР или дело, на ищеца му
става лошо, проявяват се проблеми със съня му – не може да спи.
Свид. Б. сочи да е приятел с ищеца. Видял го след излизане от болницата
м. януари 2020 г. Много трудно се движел по стълбите. Трябвали му 10
минути да слезе. Хрипал докато слизал. Не могъл да отиде до магазина.
Няколко месеца му трябвало да се възстанови от физическите травми, след
което изпаднал в много тежка депресия. Преди описаната ситуация бил доста
активна, спортна личност. Всяка седмица се виждали поне веднъж – в парка на
биричка. Ищецът обичал да кара колело в планината и имал идея да се явява
на състезания, но всичко това спряло. След случката свидетелят ходел всяка
6
седмица в дома на ищеца. Определя ищеца като затворен в себе си, не искал да
говори за случващото се. Споделял как губи сън, че не може да спи като
хората. Занимавал се със сглобяване и разглобяване на компютри. Хора го
търсели за съвет какви компютри да си купят и му носели компютри за
поправка на хардуер или софтуер. Нямал ценоразпис. Всеки му давал по нещо,
което му осигурявало минимално препитание. При работодателя на свидетеля
се отворила възможност за включване в технически проект, за който било
достатъчно наличие на средно образование и говорим английски език и някой
да каже добра дума. Свидетелят не могъл да препоръча ищеца, понеже се
притеснявал, че като излезе, че има дело не само няма да го вземат, но и
самият свидетел да има проблем с мениджъра. Казал и на ищеца, че иска, но
не може да го препоръча на мениджъра заради делото. без да е говорил с него.
Така ищецът пропуснал да получи три сертификата, които стрували около
7500 долара. През периода април 2020 г. – юни 2021 г. ищецът изпаднал във
финансова криза – нямал пари за нищо. Разбрали се свидетелят да му дава по
500-600 лв. на месец, за да може да се изхранва, а ищецът да върне парите
впоследствие. След като продали имот (през месец юни 2021 г.) ищецът казал,
че няма повече нужда от заем и обещал да върне около 8000 лв., когато може.
На свидетеля правело впечатление, че и след приключилото дело стигне ли
разговора до МВР или правосъдна система, емоционално се дръпва.
За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд приема, че
при влязла в сила оправдателна присъда ищецът е търпял неимуществени
вреди от наказателното производство, изразяващи се в негативни
преживявания, стрес и промяна в ежедневния стереотип на поведение, начина
му на живот. При определяне размера на обезщетението
първоинстанционният съд се позовава на ниската възраст на ищеца, периодът
на наказателното производство с проведени 10 съдебни заседания при лично
участие на ищеца, първоначално частично осъждане и извънредното
производство по възобновяване, тежестта на обвинението, мярката за
неотклонение. Съдът не е установил връзка с твърдяната пречка ищецът да
работи като IT специалист. Досежно претендираното адвокатско
възнаграждение присъдената сума е определена с оглед уважено възражение
за прекомерност досежно възнаграждението в производството за
възобновяване, обусловило и общ размер на имуществената претенция от
3600 лв.
7
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Досежно претенцията за неимуществени вреди
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени от незаконно обвинение, каквото произтича от влязла в сила
оправдателна присъда. Това принципно положение съвместява отговорността
на държавата да предприеме всички необходими действия за разследване на
поведение, възприето от държавното обвинение като престъпно и
санкционирането му. Същевременно обаче наказателният закон ангажира
разследващия орган да привлече към наказателна отговорност конкретно лице
при наличие на достатъчно доказателства за виновността на това лице в
извършване на престъпление от общ характер (чл. 219 ал. 1 НПК). С оглед
утвърдената презумпцията на чл. 31 ал. 3 от Конституцията на Република
България повдигането на обвинение предполага разумно обосновано
предположение, че конкретно лице виновно е осъществило конкретно
поведение, обявено от закона за престъпление. По силата на чл. 16 НПК тази
презумпция се преодолява едва с влязла в сила осъдителна присъда. В рамките
на правомощието за ръководство и контрол на разследването (чл. 196 НПК)
прокурорът на собствено основание дължи да гарантира, че към наказателна
отговорност е привлечено лице, за което има достатъчно данни да е
извършило престъпление и те да са доказуеми с предвидени от закона
средства. Проверка за обоснованост на предположението е наложителна и в
края на досъдебното производство въз основа на всички събрани
доказателства включително и по повод на представена от обвиняемия гледна
точка за изследвания случай (чл. 226 НПК). Освен да формира извод при
указаното съдържание прокурорът следва да е в състояние и да докаже в
състезателно производство всички факти, обуславящи оборване на
презумпцията за невиновност. Когато при заключителната проверка
прокурорът се убеди, че са събрани необходимите доказателства за повдигане
на обвинение пред съда и не са налице предписани от закона пречки за
развитие на наказателното производство, обвинителната функция го ангажира
да състави обвинителен акт, да внесе делото в съдебно производство (с
характерната за него публичност) и да поддържа обвинението. Достигнатият
8
извод от наказателния съд, че надлежно събраните доказателства в съдебното
производство не опровергават презумпцията за невиновност, обуславя
оправдаване на подсъдимия, обосновава незаконност на обвинението и
ангажира имуществената отговорност на държавата да възмезди обвинения.
Утвърждавайки отговорността на държавата, нормата на чл. 4 ал. 1
ЗОДОВ прогласява и общоутвърдената й граница – на обезвреда подлежат
вредите, които са непосредствен и закономерен резултат от незаконосъобразно
упражнената власт. Намесата в причинно-следствения процес на
обстоятелство извън контрола на държавния орган прекъсва причинно-
следствената връзка, което от своя страна препятства ангажирането на
отговорността за обезвреда. Следователно, държавата дължи обезщетение за
всички вреди, които могат да бъдат разумно и безусловно свързани с
незаконосъобразното действие на определен държавен орган – в случая от
прокурор. Без значение остава дали и доколко представителят на обвинението,
в който и да било момент от производство, е могъл да предвиди и предотврати
евентуалните негативни последици от повдигнатото обвинение.
Обезщетението се определя глобално за твърдените и доказани в процеса
вреди.
Във въззивното производство страните не спорят, че наказателното
производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, а
единствено досежно размера на справедливото обезщетение за
претендираните в случая неимуществени вреди. Това налага изследване на
естеството на вредите, а по отношение на неимуществените – техния
интензитет при отчитане на закономерността им за подобен случай.
Настоящият състав приема, че оценката за въздействие на наказателното
обвинение в личностен аспект включва както засягането на строго личните
блага – здраве, свобода, чест и достойнство, така и въздействието върху
личния живот на ищеца, разбиран като съвкупност от отношения в най-тесния
семеен кръг.
Подложената на съмнение презумпция за невиновност само по себе си
засяга честта и личното възприятие за социална ценност у личността,
обуславящо и негативни преживявания с произтичаща от това отговорност за
обезвреда. В този смисъл и обичайните вреди като ноторно известни не
подлежат на доказване. Ищецът обаче дължи да докаже отклоняващите се от
9
обичайните вреди. Свидетелските показания не разкриват обосновимо от
действията на прокуратурата утежнение на преживяванията у ищеца.
Свид. К. описва самоизолиране от страна на ищеца, провокирано от
чувство за неудобство и срам пред приятели, роднини, съседи и познати
поради повдигнатото му тежко обвинение. От данните по делото не се
установява нито формирана негативна представа за ищеца сред очертания
кръг на социалното му обкръжение, нито прокуратурата да е разпространила
информация за повдигнатото обвинение срещу ищеца, за да бъде изследвано
дали и доколко са съобразени правилата за обезпечаване на легитимния
обществен интерес да се информира за дейността на държавното обвинение.
Свидетелката К. възприела напрежение и безпокойство у ищеца и за
изхода от наказателното производство. Обичайно е невъзможността за
непосредствен контрол от страна на ищеца върху изхода от производство да
провокира несигурност, която е присъща за всяко съдебно производство.
Първоначалната осъдителна присъда обосновава и твърдяното безпокойство
за изхода от наказателното производство. Макар и прокуратурата да няма
непосредствен контрол върху развитието на съдебното производство,
доколкото то е провокирано именно от внесеното обвинение, а естеството и
обемът на процесуалните действия в съдебна зала в значителна степен зависи
от качеството на процесуално-следствените действия в досъдебната фаза.
Затова и доколкото рефлектира върху периода на очертания душевен
дискомфорт, продължителността на съдебното производство се намира в
изискуемата степен на причинно-следствена връзка с повдигнатото
обвинение.
При положение, че не се установява недопустима намеса от страна на
прокуратурата в процеса по формиране на общественото мнение за ищеца,
решението на ищеца да се самоограничи в социалните, а и в личните си
контакти сочи на обстоятелства, пряко контролирани от него самия него.
Очертаните гаранции за осигуряване на презумпцията за невиновност, а и
ограничената публичност на наказателния процес до необходимото за
гарантиране справедливостта на процедурата, са призвани да запазят доброто
име на човека в обществото. Внесеното в съд и допуснато за разглеждане
обвинение пряко ангажира подсъдимия да участва в съдебното производство и
да поеме предписаната от закона отговорност при неизпълнение на вменено
10
му задължение или при установяване на предпоставките за ангажиране на
наказателната му отговорност. Следователно, обвинението поражда публично
задължение за подсъдимия без само по себе си да е в състояние да рефлектира
върху социалното му обкръжение. Споделеното от свидетеля К. негово
отношение към ситуацията около ищеца, създадена в резултат на
обвинението, а и засвидетелстваната емоционална подкрепа и от други
приятели на ищеца не обосновава опасенията му за негативно въздействие
въздействие на обвинението върху приятелския му кръг. Емоционално
натоварената оценка на случващото се от страна на самия ищец изключва
закономерността на социалната изолация, поради което и произтеклите от
това негативни преживявания не обосновават подлежаща на възстановяване
вреда.
Не се доказа и връзка между повдигнатото обвинение и твърдяната
невъзможност ищецът да осъществява обичайната си работа. Не се твърди, а и
не се установява наложено от държавното обвинение ограничение в тази
насока, за да се налага преценка дали и доколко е препятствало изпълнението
на работата. От показанията на свид. К. се установява развивана дейност и по
време на процеса. Свидетелят сочи и за възникнала възможност за ищеца да
поеме доходоносна работа. Ищецът обаче не твърди да е правил постъпки да
се възползва от възникналата възможност, а и предвид решението на свид. К.
да се въздържи да представи приятеля си като подходящ за тази работа,
определено от него като необходимо, за да бъде получена, свързват
срещнатото затруднение с обстоятелства . Нито се твърди, нито се
установява ангажирането на ищеца да е било отказано и то именно поради
висящото срещу него обвинение. За пълнота следва да се посочи, че
предвиденото наказание по повдигнатото обвинение не предписва забрана за
осъществяване на описаната от свидетелите дейност на ищеца, за да постави
под въпрос и възможността за пълноценното й изпълнение. Посоченото
препятства възможността засвидетелстваното затруднение при ищеца да
осъществява трудовата си дейност да бъде определено като пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Ето защо и липсата на
средства за посрещане на текущи потребности поражда негативно
преживяване, но този дискомфорт не произтича от повдигнатото обвинение, а
от субективната интерпретация на случващото се от самия ищец.
Извън предписаната от чл. 4 ал. 1 ЗОДОВ степен на обусловеност между
11
вредите и незаконното обвинение се явяват и действията на полицейските
органи при задържането на ищеца на 24.01.2020 г. Макар и законът да
предписва отговорност на държавата, нормата на чл. 7 ал. ЗОДОВ
разграничава процесуалната легитимация на процесуалния й субституент с
оглед естеството на вредоносната дейност. Абстрактно дефинираната
отговорност се олицетворява от конкретната организационна структура, в
чийто персонален състав се намира и длъжностното лице, осъществило
незаконосъобразното поведение. Еднозначно отговорността е разграничена
според очертаните в съответните норми основания за отговорност (арг. от т. 10
на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Както е имал повод
да посочи Върховният касационен съд в цитираното решение прокуратурата
отговаря и за действията на административен орган (каквото качество имат и
полицейските служители), когато вредата произтича от възложени от
държавното обвинение действия. И твърдяното в исковата молба, и данните
по присъединеното наказателно производство определят действията по
задържане на ищеца като резултат от непосредствено организирана и
осъществена полицейска дейност в изпълнение на специфичните им
задължения по охрана на обществения ред. След като тези действия не са
възложени от прокуратурата, не могат да бъдат определени като пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно обвинение, за да обосноват
отговорност на държавата в настоящото производство.
Нормата на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ регламентира самостоятелно основание за
отговорност на държавата за вреди, причинени при упражняване на
административна дейност. Разграничаването на двете хипотези е наложително
и поради спецификата на нарушените блага. Както бе посочено вече,
основание за ангажиране отговорността на държавата в лицето на
прокуратурата се явява единствено незаконното обвинение. Нормата на чл. 72
и чл. 85 ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи овластява
полицейските органи да осъществяват самостоятелна преценка за наличие на
престъпление или опасност да бъде извършено такова и да засягат личната
неприкосновеност с цел разкриването му или неговото предотвратяване.
Евентуално причинените вреди налагат изследване на обстоятелствата, при
които това се е случило при участието на административния орган, чиито
служители са взели решение и съответно са осъществили увреждащите
действия. От друга страна, засегнатата лична неприкосновеност без да е
12
налице предписана от закона причина сочи на превратно упражнена власт,
повличаща отговорността на държавата без оглед на обстоятелството дали е
повдигнато и доказано определено обвинение в извършване на престъпление.
Ето защо ефективната защита срещу полицейски произвол предпоставя
своевременен и безусловно гарантиран достъп до съд извън обхвата на чл. 2
ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.
Съдът дължи да се произнесе по искането в очертания от страната
обхват. В случая ищецът ангажира отговорността на прокуратурата за вреди,
произтекли от незаконно обвинение. При тези обстоятелства съдът дължи да
прецени дали и доколко твърдяните вреди се намират в предписаната от
закона степен на обусловеност от незаконното обвинение, който извод е
овластен да обяви едва с решението си по съществото на спора. При тези
съображения настоящият състав приема, че страданията, изводими от
употребената физическа сила, а и задържането на ищеца от полицейските
органи на 24.01.2020 г. не могат да бъдат отчетени при определяне размера на
обезщетението за вредите, представляващи пряка и непосредствена последица
от обвинението, за което ищецът е оправдан.
Вече стана дума, че законът еднозначно свързва извода за извършено
престъпление едва с еднозначно защитено обвинение в спорно производство
пред съд. Общественият интерес изисква възможност за самостоятелна оценка
на определено поведение от страна на прокурора, но и отчитане на
окончателния съдебен акт. Единствено съдът е компетентен да прецени дали
повдигнатото обвинение е доказано, опровергавайки презумпцията за
невиновност с предписаните от закона средства. Пренебрегването на
очертания механизъм за гарантиране честта и доброто име на привлечения
към наказателна отговорност би могло да доведе до негативна оценка за
личността, изведена пряко от повдигнато обвинение. Подобно развитие обаче
е социален проблем, произтичащ от нивото на персоналното и обществено
правосъзнание, а не произтича от правомощието на държавното обвинение да
привлече към наказателна отговорност и да отстоява тезата си в съдебното
производство. Тази специфика определя и относително по-нисък размер на
обезщетенията при нарушаване на презумпцията за невиновност при отчитане
на значението на нравствените качества в сферата на социална реализация на
ищеца.
13
По изложените съображения настоящият състав приема, че
определеното обезщетение от първоинстанционния съд от 9 000 лв. покрива
обичайните вреди, включително и с допълнително ангажираното участие на
ищеца в рамките извънредното наказателно производство.
Досежно претенцията за имуществени вреди
Наказателно-процесуалният закон не регламентира самостоятелни
правила за уреждане на имуществените последици от приключилия
наказателния процес, обосноваващо и приложимостта именно на механизма
по ЗОДОВ. Адвокатското възнаграждение е разход, чийто размер пряко зависи
и от преценката на клиента. При все че правото на адвокатска защита е
конституционно гарантирано, няма причина ищецът да очаква възстановяване
на вреда, която е могъл да избегне или ограничи включително и в хипотезата
на непозволено увреждане (арг. от чл. 51 ал. 2 ЗЗД). В тази връзка и нормата
на чл. 78 ал. 5 ГПК овластява съда да съобрази размера на целевия разход за
защита пред съд с необходимия предвид фактическата и правна сложност на
съответното производство.
Предметът на извънредното производство е ограничен до разрешаване
на правен въпрос при засилено служебно начало на преценка от страна на
съда, приключило в едно съдебно заседание. Това определя извънредното
производство като значително по-леко от развилото се въззивно наказателно
производство, в рамките на което през месец юни 2022 г. се установява
договорено възнаграждение от 1500 лв. Законът гарантира адвокатска защита
в това производство при предвидено възнаграждение от 250 до 700 лв. (чл. 18
от Наредбата за заплащането на правната помощ). При все това подсъдимият
е свободен да избере адвоката, на когото да повери защитата си с
произтичащото от това задължение и да заплати поискано от него
възнаграждение. Предпочитанието на ищеца да ангажира познатия му вече
адвокат не обвързва прокуратурата да възстанови целия размер на
заплатеното, а единствено неизбежния в случая разход – този, който би
заплатил и всеки друг в подобна ситуация. Това придава меродавност на
естеството и обема на вложения в случая квалифициран труд.
Прави впечатление, че при сравними икономически условия за правно и
фактически усложнено въззивно наказателно производство ищецът е
14
договорил с избрания от него адвокат възнаграждение от 1500 лв. При тези
обстоятелства договореното и заплатено възнаграждение през месец юни 2023
г. в рамките на производство пред Върховния касационен съд – значително по-
леко от правна и фактическа гледна точка с оглед ангажиментите на адвоката,
не може да бъде обосновано със спецификата на това производство. При тези
съображения настоящият състав споделя достигнатия и от
първоинстанционния съд извод за редуциране на отговорността на ответника
до сумата от 1500 лв. за това производство или общо за разноските в
наказателното производство до сумата от 3600 лв.
Поради достигане до същия извод с формирания и от
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските във въззивното производство
При установения изход от спора въззивникът няма право на разноски,
което с оглед нормата на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК следва да бъде изрично
огласено в решението.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, ГО, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег. № 6500 от 27.11.2024 г. по гражданско
дело № 20241100101012 по описа на Софийски градски съд, ГО, І-19 състав в
обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от А. П. К. искове за
обезщетение на вреди от незаконно обвинение по НОХД № 1103/21 г. на СГС,
НО, 12 състав съответно над 9000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.
на претенцията за неимуществени вреди и над 3600 лв. до 5000 лв. –
обезщетение за имуществени вреди.
ВЪЗЛАГА в тежест на А. П. К. направените от него разноски в
производството пред Апелативен съд - София.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчване на
препис с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК, а в частта за разноските – пред настоящия състав при
условията и по реда на чл. 248 ГПК.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16