№ 3878
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20251110210372 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от Столична Община с адрес:
гр.София, ул.,,Московска“ № 33, с ЕИК по Булстат: ***, чрез упълномощен
защитник против Наказателно Постановление № 37 от 14.05.2025г., издаден от
Директор на РИОСВ – гр.София, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 7 000 (седем хиляди) лева за извършено
административно нарушение по чл.113, ал.3 от ЗУО.
В жалбата се съдържа оплакване, че жалбоподателят не е изпълнил
дадените му предписания поради дългосрочен отпуск на длъжностното лице,
отговорно за тяхното изпълнение и липсата на разрешение за удължаване на
срока за тяхното изпълнение. Алтернативно навежда на маловажност на
случая или намаляване на размера на наказанието към предвидения в закона
минимум. В заключение се иска произнасяне по жалбата по посочените
основания.
В съдебно заседание жалбоподателят Столична Община, редовно
призован, не се представлява.
Административно – наказващият орган - Директор на РИОСВ – гр.
София, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
юрисконсулт, който поддържа жалбата и предлага на съда да я уважи.
1
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна и в рамките на
законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Столична Община, в качеството и на лице притежаващо комплексно
разрешително № 431 – НО/2012г. последно актуализирано с Решение № 431 –
НО – ИО/2020г. на изпълнителния директор на ИАОС за експлоатация на
Интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци на
Столична Община – площадка ,,***“, не е изпълнило задължително
предписания № 2, дадено с Констативен Протокол № УООВП – ЛД – 10 от
29.03.2025г.
На 29.03.2025г. е извършен текущ контрол по чл.113 от ЗУО на
Интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци на
Столична Община – площадка ,,***“.
Съгласно комплексното разрешително№ 431 – НО/2012г. последно
актуализирано с Решение № 431 – НО – ИО/2020г. на изпълнителния
директор на ИАОС за експлоатация на Интегрирана система от съоръжения за
третиране на битови отпадъци на Столична Община, се разрешава извършване
на дейности по приемане, предварително третиране (рециклируеми фракции,
биологично сушене, пресяване, раздробяване и производство на RDF)
съхранение и депортиране на отпадъци.
При извършена проверка на 29.03.2025г. било констатирано, че в обекта
е било осигурено 24 часово видеонаблюдение - налични са около 300 броя
камери по данни на представителя на предприятието.
Към момента не била осъществена връзка с наличното видеонаблюдение
на обекта и РИОСВ – гр.София.Във връзка с гореизложеното било дадено
задължително предписание № 2 на ОП ,,СПТО“, като изпълнител за
експлоатация на Интегрална система от съоръжения за третиране на битови
отпадъци на Столична Община - площадка ,,***“, с оператор Столична
Община. Бил даден срок на ОП ,,СПТО“ да предостави в РИОСВ – гр.София
записи от осигуреното 24 – часово видеонаблюдение на Интегрирана система
2
от съоръжения за третиране на битови отпадъци на Столична Община за
период от шест месеца, т.е. от месец октомври 2024г. в срок до 02.04.2025г. В
дадения срок не постъпили изисканите записи, което било установено
посредством Констативен Протокол № ККФОС – ЛД – 10/29.03.2025г. С
Писмо с вх.№ 7774/02.04.2025г. от ОП ,,СПТО“ било поискано удължаване на
срока на даденото предписание с един месец. РИОСВ не приела исканото
удължаване, предвид което приела предписанието за неизпълнено. Това
обусловило съставянето на АУАН, който бил връчен на упълномощен
представител на Столична Община. Срещу акта било постъпило възражение,
което не било уважено и впоследствие било издадено наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, а и същата се
доказва по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото гласни
и писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Видно от приложеното по делото наказателно постановление с
цитирания по – горе номер е, че нарушението е било безспорно установено
посредством събраните гласни и писмени доказателствени средства.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената
правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с
изискванията на чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Видно от разпитаните в качеството на свидетели актосъставител и
свидетели по съставения АУАН И.М., И. и М. е, че същите са участвали при
извършената проверка, констатирали са неизпълнение в срок и впоследствие
са участвали в процедурата по съставянето на акта. Съдът кредитира
показанията и на тримата свидетели като правдоподобни и подкрепени от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства към
административно – наказателната преписка. По своята доказателствена
същност съвкупният доказателствен материал не опровергава фактическата
обстановка, изложена в АУАН и НП. Основното възражение на жалбоподателя
е обективната невъзможност да изпълни предписанието, което не е оспорено
3
по надлежния административен ред.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
доказателствата съдът приема, че Столична Община е извършила
административно нарушение по чл.113, ал.3 от ЗУО.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и същото се
счита за извършено чрез бездействие. Адресатът на предписанието е следвало
да го изпълни в указания срок, като противното подлежи на санкциониране по
надлежния ред.
От субективна страна отговорността на Столична Община е обективна и
безвиновна.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че неизпълнението се
дължи на обективни причини. Освен, че е имал принципната възможност да
обжалва даденото предписание, по делото липсват доказателства за
последващо изпълнение на указанията извън дадения срок. Наличието на
болничен на лице, което е отговаряло за изпълнението на предписанията не
освобождава по никакъв начин неговия адресат да го изпълни.След като
РИОСВ е отказал да удължи срока на даденото предписания, то
жалбоподателят изпада в нарушение то момента на изтичане на крайния срок.
Наведеното в АУАН от страна на представителя на Столична Община
възражение за предоставени дискове със записи, които не са били върнати, се
намира в противоречие с наведените в жалбата оплаквания, че не е било
достатъчно времето за изпълнение и не е било подкрепено от насрещни
доказателства.
По отношение на оплакването за наличие на маловажен случай съдът не
приема същото за основателно доколкото се касае за обществени отношения с
висока обществена опасност, касаещи околната среда на територията на
Столична Община.
По отношение на наказанието настоящата съдебна инстанция се
солидаризира с възражението на жалбоподателя, че административно
наказващият орган не е изложил мотиви кое е обусловило налагането на
санкция над предвидения в закона минимум от 5 000 лева. Разпоредбата на
чл.156 от ЗУО санкционира юридическите лица за извършване на
административно нарушение по чл.113, ал.3 от закона с имуществена санкция
от 5 000 до 20 000 лева. Поради тази причина и като взе предвид цялостното
4
поведение и подбудите за неизпълнение на предписанието, както и липсата на
съществени вредни последици съдът приема, че отмереното наказание
имуществена санкция в размер на 7 000 лева, се явява явно несправедливо.
Макар и касаещо дълъг период от време, не са ангажирани мотиви и
доказателства от страна на административно наказващия орган, които да
обусловят по – строгото санкциониране. Няма данни жалбоподателят да е
извършил други нарушения по този закон, нито пък целите по чл.12 от ЗАНН
биха били постигнати чрез по – завишено по размер наказване. Съдът намира,
че наказанието следва да бъде редуцирано към минимума като намали
размера на наложената имуществена санкция от 7 000 лева на 5 000 лева.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани съществени
и неотстраними процесуални нарушения, които да доведат до отмяната на
обжалваното наказателно постановление на процесуално основание.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление се
явява законосъобразно и издадено при правилно приложение на материалния
закон, поради което същото следва да бъде изменено по отношение на размера
на наказанието.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на РИОСВ съдът приема, че същото е
основателно като Столична Община следва да бъде осъдена да заплати сумата
от 120.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.7 т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 37 от 14.05. 2025г. издадено от
Директор на РИОСВ – гр.София, с което на Столична Община с адрес:
гр.София, ул.,,Московска“ № 33, с ЕИК по Булстат: ***, е наложена
имуществена санкция като намалява размера от 7 000 (седем хиляди) лева на 5
000 (пет хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл.113,
ал.3 от ЗУО.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Столична Община
с адрес: гр.София, ул.,,Московска“ № 33, с ЕИК по Булстат: *** да заплати по
сметка на РИОСВ – гр.София сумата в размер на 120.00 лева, представляваща
5
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6