Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
гр. Нови пазар, 12.07.2011 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Новопазарският
районен съд в публичното заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Д.П., като разгледа
докладваното от съдия Маркова гражданско дело №372 по описа за 2011 година, за
да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с обективно съединени искове с правно основание чл.245, ал.2 от КТ с цена на исковете 1 199, 94 лв. – главница и 106, 82 лв. – мораторна лихва за периода от 30.01.2010 г. до 25.03.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане и с правно основание чл.221, ал.1 от КТ с цена 206, 93 лв. – главница и 10, 92 лв. мораторна лихва за периода 20.09.2010 г. до 25.03.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждането на иска до окончателното плащане.
В исковата молба ищцата С.Н.М. твърди, че започнала работа при ответното дружество “***” – АД - с. Е., обл.Ш., представлявано от Г.Т.В. на 10.10.2008 г, с месторабота птицекланица с. Е., на длъжност “общ работник”, с основно месечно трудово възнаграждение от 230 лв. На 01.12.2008 г. с допълнително споразумение към трудовия договор, основното й месечно трудово възнаграждение било променено на сумата от 320 лв. и длъжността й била “оператор пакетиране”. С допълнително споразумение към трудовия договор от 05.01.2010 г. длъжността на ищцата била “оператор притегляне и маркиране”, а трудовото й възнаграждение било в размер на 320 лв. На тази длъжност при ответната страна ищцата работила до 20.09.2010 г. На въпросната дата със заповед №235/17.09.2010 г., на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, трудовото й правоотношение с ответното дружество било прекратено. Но на ищцата не били изплатени трудовите възнаграждения за периода от месец януари 2010 г. до 20.09.2010 г., както и дължимото й обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за месец септември 2010 г. Многократно тя разговаряла с ръководството на ответника, но трудовите й възнаграждения и обезщетението й не били изплатени. Поради тези, изложени в исковата молба обстоятелства, ищцата моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1 199, 94 лв., представляваща неплатени трудови възнаграждения и 106, 82 лв. – мораторна лихва за периода 30.01.2010 г. – 25.03.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска – 25.03.2011 г. до окончателното плащане, като и сумата от 206, 93 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ и сумата от 10, 92 лв. – мораторна лихва за периода от 20.09.2010 г. до 25.03.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска – 25.03.2011 г. до окончателното плащане. Ищцата моли, също така, да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
На ответната страна са връчени съдебните книжа по делото и й е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв не е депозиран. Страната не изразява становище и по съществото на делото.
Като съобрази посочените по делото
доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна
следното: От представените по делото писмени доказателства - заверено копие
на допълнително споразумение към трудов договор №830/05.01.2010 г., заверени
копия от страници на трудова книжка на ищцата, заверено копие на заповед за
прекратяване на трудово правоотношение №235/17.09.2010 г. и извлечение
№21/14.03.2011 г., изд. от ответната страна, както и от документите, приложени
към изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза – трудов договор
№99/09.10.2008 г. и допълнително споразумение към трудов договор
№562/28.11.2008 г. е видно, че ищцата е бил в трудовоправно отношение с
ответната страна. Тя е започнала работа при ответника на 10.10.2008 г. на
длъжност “общ работник” с основно месечно възнаграждение от 230 лв. След това с
горепосоченото споразумение към трудовия договор от 28.11.2008 г. ищцата е
заемала длъжността “оператор пакетиране”, с месечно трудово възнаграждение от
320 лв., а със споразумението от 05.01.2010 г. длъжността й е променена в
“оператор притегляне и маркиране”, като възнаграждението й е останало 320 лв. С
горепосочената заповед трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 20.09.2010 г. В извлечението,
посочено по горе, което е издадено от ответната страна е отбелязано, че
дължимите суми за трудови възнаграждения на ищцата за периода от месец януари
2010 г. до месец юли 2010 г., ведно с обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ,
възлизат общо на сумата от 1 406, 87 лв. По искане на ищцовата страна по
делото е назначена съдебно счетоводна експертиза със задача на вещото лице,
след като се запознае с доказателствата по делото и с документацията при
ответната страна да даде отговор на следните въпроси: каква е дължимата сума
трудово възнаграждение на ищцата за периода от месец януари 2010 г. до 20.09.2010
г., както и какъв е размерът на
обезщетението за забава върху тази главницата, считано от падежа на всяко
месечно възнаграждение до 25.03.2011 г., както и да даде отговор и на въпроса
каква е сумата на дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, както и какъв е размерът на обезщетението за забава
върху тази главницата, считано от 20.09.2010 г. до 25.03.2011 г. Видно е от
експертизата по делото, че вещото лице е съобразила счетоводната документация
при ответника и въз основа нея е установила, че сумата неизплатени трудови
възнаграждения на ищцата за исковия период е общо от 1 239, 20 лв.,
включая и полагащия й се и неползуван отпуск от два работни дни. Законната
лихва върху тази главница е установена от експертизата в размер на 136, 96 лв.
Експертизата е установила също така, че обезщетението на ищцата по чл.221, ал.1
от КТ възлиза на сумата от 333, 67 лв., а законната лихва върху тази неплатена
сума възлиза на 17, 63 лв. Заключението по експертизата е прието от съда, като
изготвено компетентно, обосновано и ясно. То не е оспорено от никоя от
страните.
При
така установените обстоятелства, съдът намира, че предявените обективно
съединени искове са основателни и доказани и намира, че като такива те следва
да бъдат уважени. В случая заключението по експертизата установява по-високи
размери на исковете от предявените от ищцата, но доколкото същата не е
предприела изменение на исковете си, съдът следва да присъди претендираните от
нея суми, а не установените с експертизата по делото. Следователно ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 1 199, 94
лв., представляваща главница - неплатени трудови възнаграждения, ведно със
законната лихва от 106, 82 лв. за периода 30.01.2010 г. – 25.03.2011 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска –
25.03.2011 г. до окончателното плащане. Също така ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати на ищцата и сумата от 206, 93 лв. - главница,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва
върху нея от 10, 92 лв. за периода от 20.09.2010 г. до 25.03.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска –
25.03.2011 г. до окончателното плащане.
При този изход на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху всеки от предявените четири иска, а именно в размер на 200 лв., както и сумата от 185 лева, съставляваща възнаграждение на вещото лице за изготвянето на експертизата по делото.
Ищцата
е отправила искане в исковата молба да й бъдат присъдени направените по делото
разноски, но от данните по делото не се откриват доказателства за направени
такива, поради което и разноски в полза на ищцата не следва да се присъждат.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “***” – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Е., обл. Ш., представлявано от Г.Т.В. да заплати на С.Н.М. с ЕГН ********** *** сумата от сумата от 1 199, 94 лв. /хиляда сто деветдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/ - главница, представляваща неплатени трудови възнаграждения и сумата от 106, 82 лв. /сто и шест лева и осемдесет и две стотинки/ – лихва за забава за периода 30.01.2010 г. – 25.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2011 г. до окончателното плащане, като и сумата от 206, 93 лв. /двеста и шест лева и деветдесет и три стотинки/ - главница, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ и сумата от 10, 92 лв. /десет лева и деветдесет и две стотинки/ – лихва за забава за периода от 20.09.2010 г. до 25.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 206, 93 лв., считано от 25.03.2011 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА “***” – АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление с. Е., обл. Ш., представлявано от Г.Т.В. да заплати по сметка на Новопазарския
районен съд държавна такса върху уважените искове от 200 лв. /двеста лева/, както и сумата
от 185 лв. /сто осемдесет и пет лева/, съставляваща възнаграждение на
вещото лице за изготвянето на експертиза по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: