РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Търговище, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Х. ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря Б. Д. П.
като разгледа докладваното от Х. ИВ. СЯРОВА Гражданско дело №
20233530101480 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.200 от КТ с предявен частичен иск за
заплащане на сумата от 170 000лв., от дължими 200 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие претърпяна трудова
злополука на 29.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането.
Ищецът – Б. А. Х., твърди в исковата си молба, че е работил по трудов
договор при ответника на длъжност „закалител стъкло“ от 31.03.2021 год., а от
29.12.2021 год.след подписване на допълнително споразумение заемал
длъжността „ помощник майстор плоско стъкло“. На 09.10.2022 год. при
изпълнение на трудовите си функции претърпял злополука, при която са му
причинени телесни увреждания, като в молбата са изложени подробно
обстоятелства относно механизма на настъпване и вида на уврежданията,
както предприетото лечение, като се твърди, че и към момента ищеца търпи
болки и страдания в следствие на тези увреждания, както и че изпитва
негативни емоции от това, че заради увреждането не се чувства пълноценен,
не може да работи работа, свързана с физически усилия и разчита на помощ от
трети лица. Излага твърдения, че с влязло в сила разпореждане на НОИ
злополуката е била приета като трудова злополука. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника, в качеството му на
работодател да му заплати обезщетение по чл.200 от КТ за претърпени в
1
следствие на трудовата злополука неимуществени вреди в размер на 170 000
лв., частично от 200 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на
молбата. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа иска.
Ответникът- „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД е депозирал
отговор на исковата молба. Счита иска за допустим но изцяло неоснователен с
твърдения, че вина за настъпилата злополука има изцяло ищецът, който се е
намирал под въздействието на алкохол и е проявил груба небрежност и
поведение, граничещо с безразсъдство, нарушавайки нормативно определени
правила за работа и пренебрегвайки всички изисквания и правила за
безопасност, въпреки че е бил запознат с тях и му е проведен инструктаж, в
следствие на което е настъпила злополуката, което обуславя намаляване
отговорността на ответника.
Ответникът оспорва и размера на претендираното от ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че същия е завишен и не
отговаря на критериите за справедливост. Оспорва тежестта на търпяните от
ищеца болки и страдания, в следствие на трудовата злополука, навеждайки
твърдения, че същите са били по-малки от тези, описани в исковата молба,
както и че заявеното от ищеца увреждане „ампутация на пета“ не е настъпило,
поради липса на подобна констатация в медицинската документация. Оспорва
и твърдението на ищеца, че в следствие на злополуката ищеца е търпял
„химическо изгаряне“ – увреждане посочено в медицинската документация,
поради липса на такива твърдения от самия ищец, както и поради
невъзможност такова увреждане да настъпи при установения механизъм на
злополуката. В отговорът ответника е заявил, че сам с поведението си ищецът
е допринесъл за продължителността на болките и страданията, поради
системно неспазване на назначената от лекарите рехабилитация, както и
поради неспазване на лекарските препоръки, свързани с поддържане
хигиената на раната, което препятства нейното зарастване и възстановяването
на ищеца.
Релевира доводи, че ищецът не е имал затруднения от финансово
естество свързани с лечението му след злополуката, както и с това да търси
помощ за транспорт до гр.София, тъй като ответникът е поел всички
медицински и транспортни разходи на ищеца, възлизащо до настоящия
момент на сума от 29 437,05 лв., поради което не е търпял заявените стрес и
2
негативни преживявания, свързани с лечението и осигуряването на транспорт.
В отговора ответникът е направил възражение за прихващане, в условия на
евентуалност със размера на присъденото на ищеца обезщетение, със сумата
от 29 437,05 лв. – направени от работодателя медицински и транспортни
разходи за лечението на ищеца след злополуката, със сумата от 2437,05 лв.,
представляваща заплатени от ответника разходи за частна линейка и избор на
екип в болничното заведение, където е провеждано лечението и със сумата от
2168,81 лв. – изплатено застрахователно обезщетение от ЗАД „Алианц
България“. По изложените съображения ответникът моли съда да постанови
решение с което да отхвърли иска, а в условия на евентуалност да намали
размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради груба небрежност
допусната от ищеца, а в случай, че се установят плащания от застрахователите
във връзка със злополуката, заплатените обезщетения също да се приспаднат
от размера на обезщетението. В съдебно заседание поддържа отговора си.
Възражението за прихващане е увеличено на 35658.28лв. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач на ответника ЗАД „Алианц България“ е
представило писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. В отговорът е изразено
становище за неоснователност на предявения от ищеца иск по чл.200 от КТ и
по основание и по размер. В условия на евентуалност третото лице е изразило
становище за намаляване размера на обезщетението, поради съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца. В отговора е посочено, че като
застраховател по застрахователна полица№ 0142/23/001/500058 на 04.09.2023
год. е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение за временна
неработоспособност за 291 дни, или сумата от 2168,81 лв.
Третото лице-помагач на ответника „Застрахователна Компания Уника“
АД в срока по чл.131 от ГПК не е изразило становище по исковете. В съдебно
заседание процесуалният представител счита иска за неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна: Предявеният иск е с правно основание чл. 200 КТ. Направените
възражения са с правно основание чл. 201, ал. 1 и ал. 2 КТ, както по чл.200,
ал.4 от ответника. В първото по делото съдебно заседание съдът е приел за
безспорни следните факти: ищецът работи в ответното търговски дружество
3
по трудов договор, като към момента на злополуката е изпълнявал длъжността
„помощник-майстор плоско стъкло“; при изпълнение на трудовите си
функции на 09.10.2022 год. е претърпял инцидент, като е блъснат от
електрокар. С разпореждане на ТД на НОИ Търговище № 5104-25-42
/18.10.2022г. е прието, че злополуката има характер на трудова такава по чл.55,
ал.1 от КСО.
В разпореждането е записано, че на 09.10.2022г. ищецът Б. А. Х. тръгва
към палет с продукция, за да постави баркод, но навлиза в зона на движение на
електрокар, без да се огледа, при което е ударен от движещия се електрокар №
12, левият му крак попада между гумата и калника на електрокара и ищецът
получава разкъсно-контурзна рана на левия крак-подбедрица и ходило и
травматичен шок.
С исковата молба са представени епикризи на ищеца, както и експертно
Решение на ТЕЛК гр.Р. № 92069 от 09.10.2023г. с което му е определена 82%
ТНР, със срок на решението – 3 години (01.10.2026г.)
Представени са доказателства, че ищецът е бил приеман за оперативно
лечение в УМБАЛСМ“Пирогов“ 7 пъти: на 10.10.2022г.; на 21.11.2022г.; на
3.01.2023г.; на 20.03.2023г.; на 27.04.2023г.; на 28.06.2023г.; на 17.07.2023г.
С отговора ответното дружество е представило доказателства –
фактури за извършени плащания за медицински помощ на ищеца , снимки от
мястото на инцидента, Инструкции за безопасност при работа в електрокар,
форма на запознаване с инструкциите, служебна бележка № 750/01.04.2021г.
за проведен първоначален инструктаж на ищеца; извлечение от Дневник за
провеждани периодични инструктажи за 2023г.; техническа спецификация на
електрокар; Протокол от разследване на трудовата злополука по чл.2, ал.2 от
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки от 10.10.2022г.; Обяснение от пострадалия ищец;
Застрахователна полица № 23005F21064 сключена със „Застрахователна
компания Уника“ АД и Общи условия към нея.; Застрахователна полица №
0142/9/23/301/000026, сключена със ЗАД“Алианц България“ АД и Общи
условия към нея.
По делото са назначени различни видове съдебни експертизи по искане
на страните във връзка с предмета на делото.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява,
4
че на 09.10.2022 при изпълнение на задълженията си като помощник майстор,
отива да маркира палет със стъкло в съседен склад. След приключване на
дейността, връщайки се към работното си място е бил блъснат от електрокар.
Изготвена е Декларация за трудова злополука № 8/11.10.2022 г. С
разпореждане на НОИ № 5104-25-42/ 18.10.2022 г. злополуката е призната за
трудова. При злополуката са пострадали краката на Ищеца. Наложила се
ампутация на пръстите на левия крак, както и поставяне на имплант на петата.
В чл.36, ал.1 от „Наредба № 10/7.12.2004г. за осигуряване на безопасни
и здравословни условия на труд при работа с електрокари и мотокари" е
упоменато, че работодателят предприема организационни мерки за
предотвратяване на достъпа на пешеходци в работната зона на кара.
За изпълнение на това изискване в „Шишеджам Аутомотив България"
ЕАД са предприети необходимите мерки. В цеха е който е настъпила
злополуката има обособени маршрути за движение на пешеходци и кари.
Маршрутите за движение на пешеходци са очертани със зелена контурна
линия, като през определено разстояние са обозначени със изрисувана върху
настилката зелена фигура на движещ се пешеходец. Маршрутите за движение
на електрокари са очертани с червена контурна линия, като върху настилката
има червени символи изобразяващи електрокар.
Местата на пресичане на пешеходните маршрути с тези за движение на
електрокари са обозначени с пешеходни пътеки тип „Зебра". На тези места
има поставени предупредителни табели "Внимание! Движат се кари".
Като предохранителна мярка срещу отвличане на вниманието, по време
на движение е забранено използването на мобилни телефони. За въвеждане на
забраната, по маршрутите за движение има поставени забранителни табели с
надпис „Забранено използването на мобилни телефони по време на
движение". Забраната се отнася, както за пешеходци, така и за водачи на
електрокари.
При първоначалните и периодичните инструктажи, работниците се
обучават за правилата на движение в цеха. В мястото на инцидента са налице
обособени маршрути за движение на пешеходци и електрокари. В мястото на
инцидента няма пресичане на маршрутите за пешеходци и електрокари Най
близкото обозначено пресичане на маршрутите е на около 10 м от посоченото
място на инцидента.
В съдебно заседание вещото лице е заявило, че е посетило завода на
първи август 2024г. и към тази дата, е установило описаните в заключението
маркировки. Не може да се установи, дали към датата на инцидента тези
маркировки са били поставени. Същите са били във видимо износено
състояние, т.е. не е поставяна наскоро, но е била видима. Цеха е бил в ремонт,
като са му обяснили, че я подновяват периодично, без да уточняват период.
5
От заключението на Комплексната съдебно-медицинска експертиза се
установи, че на 09.10.2022г. вследствие инцидент е получил следните
травматични увреждания:
- Голяма разкъсно-контузна рана с конквасация/размачкване/ на меките
тъкани на долна трета на лява подбедрица и стъпало, довела до трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни.
-Счупване на лявата петна кост, определило трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни.
-Счупване на фибуларния малеол в ляво, определили трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни.
-Контузия на корема определила временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
По време на лечението поради нарушено хранене е направена
ампутация на пръстите на лявото стъпало, Има променен външен вид на
лявата подбедррица поради извършените кожни трансплантации. Останало е и
ограничено движение в лявата глезенна става.
Лечението не е завършено поради декубиталните рани в областта на
пръстите и петната област и силно контрактурата на лявата глезенна става.
Според заключението има пряка причинно-следствена връзка между
злополуката и получените травматични увреждания и ампутацията на
пръстите. В медицинската документация няма данни за поставяне на имплант
на петата.
Причинените травматични увреждания са предизвикали интензивни
болки, след оказаната медицинска помощ поради провежданото обезболяване
болките са поносими. Всички манипулации в Пирогов са правени под
анестезия поради силната болка която причиняват. Болките в началото са
много силни, след хирургичната обработка болките намаляват значително и
след прилагане на обезболяване са поносими. Всяка превръзка е придружена с
много силни болки.
Отшумяват със завършване на лечението, но остава неудобството от
променената кожна покривка, тя е твърда, неразтеглива и лесно ранима. В
областта на ставите ограничава движението им. Приложените оперативни
техники от лекарите са подробно описани в обстоятелствената част на
6
експертизата. Всички хирургични обработки са правени под анестезия, а в
следоперативния период са прилагани обезболяващи медикаменти. Осигурена
е адекватна на много високо ниво медицинска грижа, запазена е дължината на
левия долен крайник с цената на множество оперативни интервенции.
Изработването на удобна апарат обувка позволява нормално ходене и
стъпване, ако се преодолее ограничението на движенията в лявата глезенна
става.
Според заключението от наличните по делото данни и информация не
може да се направи заключение дали с поведението си ищецът е повлиял
негативно върху процеса на възстановяване. В медицинската документация
по делото липсват данни за зависимост към алкохола.
В ИЗ, издадени от Пирогов/епикризи 35963/10.10.22г. и
42096/12.11.2022 г./има запис в графа „придружаващи заболявания“ -
„хроничин етилизъм“, не подкрепен с повече необходима информация -
честота, начин , количество на алкохолна употреба.
Няма данни за проведен тест на ищеца за употреба на алкохол в деня на
злополуката. Стандартните кръвни изследвания в МБАЛ Търговище в деня на
злополуката и на следващия ден в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ не могат да
служат за потвърждение на алкохолна употреба и алкохолно повлияване в деня
на злополуката. Единствено проведен тест със стандартизиран „Дрегер“ или
кръвно изследване за концентрация на алкохол в кръвта може да даде данни за
това..
Според лекарите травмата е много тежка, има размачкване на тъкани,
това влияе негативно на процеса на оздравяване. Употребата на малки
количества алкохол влияе положително на оздравителния процес. Всяко такова
травматично увреждане е с редица индивидуални особености, каква е площта
има ли липсващи меки тъкани, степен на размачкване на тъканите, степен на
увреждане на съдове, нерви и кости. Какво е общото състояние на
пострадалия и др. Поради тази причина няма стандартен период на
възстановяване, задачата на лечението е да запази дължината на крайника и
възстанови кожната покривка..
Според приложената медицинска документация няма пропуски в
лечението на пострадалия. Стремежа при този вид травматични увреждания
да се запази дължината на крайника е довел до удължаване на оздравителния
7
процес.
Според медицинската документация ищецът има общо 7 посещения в
УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “ ЕАД във връзка с лечението на злополуката
подробно описани в обстоятелствената част на експертизата.
Няма медицинска или друга документация по която лекарите да съдят
дали са спазени хигиенните изисквания при обработката на раната между
посещенията в Пирогов. В съдебно заседание вещите лица са дали
допълнителни аргументи в полза на заключението си.
От повторната СМЕ с вещото лице д-р С.Н. се установи , че ищецът е
получил следните уврежданията по време на трудовата злополука:
Деколман на дистална трета на лява подбедрица и ходило с конквасация
в областта на петната кост и глезената става и дезартикулация на лявото
ходило през метатарзофалангиалните стави, което представлява постоянно
увреждане на здравето без опасност за живота.
Контузия на средния абдоминален етаж - реализира медикобиологичен
признак, характеризиращ се с претърпени болки и страдания.
Лечението е започнало от деня на злополуката и е продължило около 1
година.
Последица от това лечение е трайно нарушена работоспособност.
Ампутацията на пръстите и другите получени увреждания на левия крак са в
пряка причинно- следствена връзка с трудовата злополука. Лечението е
проведено изцяло в рамките на добрата медицинска практика, вложено е в
максимална степен целия научен и практически потенциал за лечение на такъв
тип увреди. Причинените увреждания са били последвани от интензивни
болки и страдания за срок от около 1 месец от настъпването им. Никъде в
документите не е описано да е извършена ампутация на петата, а на
рентгенова снимка от 24.11.2023г. се вижда, че петата не е ампутирана и е
налична в целия си размер. Болката след конквасация в областта на глезената
става и петата продължава около седмица, но болките вследствие на
предприетото пластично възстановяване на кожния дефект са продължили с
интензивен характер около 1 месец. След този период е нормално болките да
намаляват. В срок до 1 година крайника се адаптира към създадените нови
реалности и болките отшумяват.
8
Терапията в УМБАЛСМ „Пирогов“ освен оперативна за извършване на
кожна пластика под пълна анестезия, е включвала антибиотична терапия,
антикоагулантна терапия, противошокова терапия, както и обезболяваща
терапия. При първоначалното постъпване, по-голяма част от престоя си
ищецът е прекарал в Отделение по анестезиология и реанимация, където
аналгезията е 24 часа в денонощието.
Нивото на осигурената медицинска грижа на ищеца в УМБАЛСМ
„Пирогов“ е най-високото, което би могло да се осигури, тъй като там науката
и практиката имат възможност да бъдат приложени в най-голяма степен. При
травма като процесната, възстановяването до степен, която позволява на
пациента да води нормален живот е напълно възможно, разбира се
използвайки някои приспособления, които биха могли да компенсират липсата
на пръсти. В травматични увреждания като процесиите делът на хирургично
лечение и възстановяване на увредата е около 50%. Останалите 50% са в
сферата на постоперативна рехабилитация и пълната отдаденост на
пострадалия за поетапно преодоляване на всички усложнения.
От наличните по делото данни и информация у вещото лице се е
наложило убеждението, че ищецът не е вложил необходимите усилия да
изпълни всички лекарски препоръки, така че да даде своя принос за по-
бързото си и пълно възстановяване.
От наличните в документите по делото 7 епикризи от престоя на ищеца
в УМБАЛСМ „Пирогов“, двама различни специалисти вътрешни болести 4
пъти са записали диагноза „хроничен етилизъм66. Те не биха написали това в
медицински документ, ако нямат обективни основания. Показателите на
чернодробните проби на ищеца пораждат определени съмнения, като
например показателят на GGT при постъпване на ищеца в болницата в
Търговище е 474.47, което е около 10 пъти над максимално допустимата
стойност; показателите на ASAT са около 2 пъти завишени -72.37 при норма
до 40. При постъпването на ищеца в УМБАЛСМ „Пирогов66 чернодробните
трансаминази /GGT и ASAT/ са отново завишени и съотношението ASAT-
ALAT е 2:1. Докато продължава болничното лечение през първия месец на
престоя на ищеца в „Пирогов“, нивата на GGT стигат до 196, нивата на ASAT
спадат почти до нормалните им стойности, въпреки че не е провеждано
специфично лечение. Когато отново са изследвани чернодробни проби след
9
престоя на ищеца в домашни условия, на 17.07.2023г. нивото на GGT е 547.
При положение, че няма данни за неопроцес, за прекаран хепатит В, хепатит С
и обменни нарушения, екзогенни токсикации, така проследените чернодробни
показатели и написаното от лекарите в „Пирогов“ водят до подозрения за
хронична алкохолна зависимост.
След като не е извършена веднага след инцидента кръвна проба за
наличие ца алкохол или изследване с дрегер, няма основание да се твърди, че
ищецът е бил употребил алкохол в деня на инцидента.
При пациенти, страдащи от хроничен етилизъм няма данни за
нарушение в оздравителния процес. При хора, които употребяват редовно
алкохол в големи количества има промяна в личната и социална отговорност.
Липсата на по-високи критерии и отговорно отношение към себе си, може да
доведе до
нежелани травми и забавяне на регенеративните процеси.
Стандартният период за възстановяване на подобни рани при здрави
хора, като се има предвид и тяхната адаптация за трудов процес, е между 6 и 8
месеца. В настоящия случай зарастването на фрактурите и кожната пластика е
отнело около година и не е сигурно, че няма да възникнат и в бъдеще
усложнения.
По отношение на процедирането, лечението и грижите и препоръките
по време на лечението и след това, вещото лице е открило грешки в
процедирането на лекарите.
По време на лечението в УМБАЛСМ „Пирогов“ са били извършени на
4 пъти кожни пластики. Две от тези кожни пластики на 28.06.2023г. и на
17.07.2023г., според в.л. са могли да бъдат избегнати -
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
третото лице - помагач ЗК „Уника“ АД не са извършили никакви плащания на
Б. А. Х..
От ЗАД „Алианц България“ АД по Заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение № 0142/23/001/500058 на ищеца са преведени
две суми, представляващи обезщетения за временна загуба на
работоспособност от трудова злополука, в общ размер - 2 168.81 лв. Сумата
включва:
10
- 1 468.81 лв., преведени за застрахователно обезщетение по т. 3 от
полицата - временна загуба на трудоспособната от трудова злополука, в
размер на 10% от месечната БРЗ, полагащо му се за 10 пълни месеца,
определени на базата на 291 календарни дни.
- 700.00 лв. преведени за застрахователно обезщетение по т. 4 от
полицата - дневни пари за болничен престой, вследствие на трудова злополука
за времето от 10.10.2022 г. до 23.11.2022 г. Изплатената сума е в максимален
размер, съобразно покритието.
От ТП на НОИ Търговище на ищеца са преведени парични
обезщетения за временна нетрудоспособност от злополука в общ размер на 11
109.69 лв., полагащи му се за 291 календарни дни от 10.10.2022 г. до
26.07.2023 г.
Вещото лице е дало заключение, че трудовата злополука е настъпила в
срока на застраховка по застрахователна полица № 22005F21063, сключена
между „Тракия Глас България“ ЕАД с ЕИК ********* и ЗК „Уника“ АД с ЕИК
*********. Полицата е с допълнително покритие по застраховка
„Отговорност на работодателя“. По тази полица застраховано лице е
дружеството „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД.
„Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД е сключило с ЗАД „Алианц
България“ задължителна застраховка на работниците и служителите за риска
„Трудова злополука“ - полица № 0142/9/22/301/000028. Покритите от
застраховка рискове са смърт, трайна или временна неработоспособност и
други допълнителни рискове, описани в т. 4 на полицата. Трудовата злополука
е настъпила в срока на валидност на полицата.
ЗАД „Алианц България“ е платило изцяло на ищеца дължимите
обезщетения за целия период на временна загуба на нетрудоспособност от
трудова злополука. Б. Х. не е представил пред ЗАД „Алианц България“ АД
експертно решение № 92069 от зае. № 193 от 09.10.2023 г. на ТЕЛК към
МБАЛ „Св. Иван Рилски - Р.“ АД, с което му е определена трайна загуба на
работоспособност от трудова злополука - 80% за срок от 3 години (до
01.10.2026 г.). По тази причина обезщетение по този риск не му е изплащано.
Размера на застрахователното обезщетение за 80% трайна загуба на
нетрудоспособност от трудова злополука, пресметнат по правилото на чл. 9,
ал. 2 на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите
11
за риска „трудова злополука“, би бил 97 235.22 лв.
По искане на ищца по делото са ангажирани и гласни доказателства .
От показанията на св.д-р М. А.- завеждаща Клиника по изгаряния
и пластична хирургия на институт “Пирогов“ се установи, че познава
добре ищеца, защото тя като водещ специалист, заедно с колегите си са
провеждали лечението му. Пациентът постъпил по спешност навреме,
приведен от Търговище с тежък травматичен деколман на лявата подбедрица
и ходило. След острия период той многократно е идвал на посещение при нея,
на контролни прегледи, и също така е хоспитализиран с оглед максимално
възстановяване на крайника и неговата функционална и социална адаптация.
Поясни, че деколмално травматичен означава, че това е травматично свличане
на кожата от средната трета на подбедрицата към ходилото като пръст на
ръкавица по време на трудова злополука, в следствие на което тази
травматизирана кожа не може да се реплантира. Крайникът не можел да
остане непокрит и са трансплантирали кожа от пациента за да бъде покрит
навреме. Използвали са изкуствени кост-заместители, което е изключително
съвременно лечение, за да се подобри функционалността на крайника и
съответно пациентът да може да бъде раздвижен в най-кратък срок. Това се
случило, но в момента, в който вече рехабилитационните и
възстановителните процедури трябвало да се провеждат от него, това не било
правено по изискванията, които те поставили към пациента Х., а именно: да
провежда ежедневни процедури, хигиенни хидропроцедури, (бани, които той
е трябвало да прави 3-4 пъти дневно в домашни условия.), масажи с
хидратиращи лосиони. Това му е било показано и обяснено, правено е в
клиника. След това е идвал на прегледи на 15 дни, а после всеки месец.
Сподели, че много често самите пациенти се травмират и трудно започват това
раздвижване, но Б. не е направил почти никакви усилия, за да се случи това
нещо, тъй като тя виждала това при прегледите. Била му изписана и направена
специална обувка, след което при един от контролните прегледи констатирала
рани, които са с давност. Обяснил й че обувката не му била удобна. Според
свидетелката отношението на Б. към възстановяването му било като цяло
малко неглижирано и подценено. По начина, по който е било проведено
лечението, би трябвало той да може да извършва движенията пета-пръсти.
Сега, фалангите на пръстите липсвали, тъй като били травмирани от травмата,
12
но тя е категорична, че този крайник не е трябвало да бъде отстранен.
Отстраняване на крайника се извършва само тогава, когато няма никакъв шанс
пациентът да проходи и то само, ако той иска. Ако тъканите са витални и са в
състояние, т.е. са жизнени, и те могат да бъдат възстановени максимално, това
се прави. Специалисти-травматолози били извикани отначало още при
пристигане на пациента, за да преценят виталността на костите. Те били
витални и само там, където имало нежизнени участъци от страна на
фалангите, те се отстранили, но това не пречи ищецът да ходи нормално, както
с другия крак, с определена степен на ограничение в движенията. При тези
пациенти колкото по-рано се започне раздвижване, толкова по-добре се
възстановява крайника. При покой се развиват фиброзни процеси, които
възпрепятстват нормалните движения и това става не невъзможно, но става
много трудно. Пациентът е можел да ползва крайника си и да стъпва на него.
Била му е препоръчана специална обувка не толкова с оглед на движенията,
колкото с оглед комфорт на ходилото, за да няма травмиране на меките тъкани.
Няма причина господин Х. да не може да стъпва на ходилото си, защото той
има ходило и здрава подбедрица, няма счупване на костите, а има само
сваляне на кожната обвивка, която е възстановена. Глезенната му става не е
отваряна. Ако нещо го възпрепятства да ходи, това са именно тези фиброзни
промени, които се образуват в ставата в следствие на забавяне на
възстановяването на движенията. При тези случаи, ако се спазват
медицинските препоръки може да се постигне максимална функционалност
на такъв увреден крайник, както е в случая, където няма и костни увреди, а са
само меки тъкани – почти функционалност на 90% може да се постигне дори и
малко повече, но трябва много желание и адекватна помощ от страна на
пациента и разбиране, че той може и трябва да се възстанови. Според
свидетелката ако г-н Х. е спазвал всички техни препоръки, крайникът му би се
възстановил в рамките на няколко месеца до година, в смисъл като адекватни
движения. Максимум до 8 /осем/ месеца, ако е спазвал всички препоръки, той
би трябвало нормално да ходи в смисъл до физиологична степен на походката.
При г-н Х. се наложило да направят в острия период около три или
четири спешени операции на крайника, за да положат тези кожни присадки и
по-късно при определените хоспитализации, са се грижили да го обезболяват
с локални препарати, които се поставят инжекционно за отпускане на тази
фиброзна тъкан. Впоследствие са лекували и раните от обувките. Ако ищеца е
13
спазвал препоръките за раздвижване на крайника, тези декубитални рани
нямало да стигнат до операции и е можело да минат само с консервативно
лечение. Допълнителните инжекции, които се поставяли за разтопяване на
фиброзната тъкан, също е можело да се редуцират. Б. последно е ходил на
преглед при нея преди няколко месеца и е изписан го в нормално състояние.
Би трябвало да е здрав и да няма причина да не може да използва крайника
си.
Св. А. С., обясни, че работи в отдел „Ламинирано стъкло“ на
длъжност „водач-мотокарист“. Б. също работел в завода, но не били близки.
Той управлявал мотокара при настъпване на злополуката. При процес на
проверка на машините, обикалял с електрокар из завода за да види на кой
робот трябва да сложи стъкла. Той карал електрокара и си гледал пътя. Твърди
че на електрокара е ограничена видимостта отпред, поради това, че има
повдигащи механизми. Изведнъж усетил, че нещо е настъпил. Помислил, че
съм закачил нещо с машината и решил, че е нещо на замята. Преди удара не е
видял ищеца, или че има някой или нещо там. Просто слязъл от електрокара да
погледне какво се е случило и видял, че ищеца е паднал на земята. Твърди, че
в завода има определени места, обозначени за движение на машините и
съответно това трасе е ограничено за пешеходци. Ако се наложи пешеходец да
премине през това трасе, той трябва да се огледа, за да премине. При
движение електрокара има сигнализация – проблясващи светлини.
Св.А.Ч. -„инженер-производство“ заяви, че работи в ответното
дружество от месец май 2020 година. Задълженията му най-общо се изразяват
в това, че носи отговорност за качеството на производството. Бил на работа в
същия ден, когато се случил инцидента с работника и той повикал линейката
на „Шишеджам“. Не помни дали по време на инцидента – 09.10.2022г. имало
очертани линии за обозначение на маршрутите за движение на електрокарите
и пешеходците в този цех, но на телефона си имал запис на едно видео от
19.10.2022г., снимано заради друга цел, което показва долу-горе работното
място. На него се вижда, че има начертана ограничителна линия за пешеходци
със зелен и червен цвят. Видеото е заснето във въпросния цех, където се случи
инцидентът, близо на 10 метра от мястото, където се е случило.
При предявяване на снимковия материал обясни, че линиите, които са
маркирани със зелен цвят, са за пешеходци и според видеото, което има, тези
14
линии ги е имало преди инцидента. Не е обърнал внимание дали линиите
тогава са били прясно положени или не. За придвижването на пешеходците в
завода има начертани линии и по принцип пешеходците вървят по начертаните
линии. Не знае дали служителите в завода преминават обучение и инструктаж
относно безопасното им предвижване на територията на цеха, но, доколкото
зная, когато се наемат на работа, по време на първият инструктаж тези неща се
обясняват. Когато отишъл на мястото на инцидента Б. бил точно по средата в
сектора, който е обозначен за движение на електрокари. Не бил в състояние да
разговаря, тъй като изпитвал големи болки. Попитал го какво стана, питал и
електрокариста същото, но отговорите и на двамата били: „Не видях нищо!“
След това попитал какво е станало и оператора на фурната, който му се
обадил за инцидента, но и той му казал, че не са видели как точно се е случи
инцидента.
От разпита на св. С. А. – дъщеря на ищеца се установи, че от трудовата
злополука са изминали вече 2 години. Твърди, че баща и продължава да търпи
болки и да не може да стъпва на крака си. Много пъти са му правили
интервенции и той е спазвал инструкциите на лекарите, но резултата не е
според очакванията. Тя учи в гр.Варна и няма непрекъснати впечатления от
лечението му, но знае че е правил рехабилитация, прави упражнения, маже с
мехлеми. Твърди, че може да се храни сам и да ходи до тоалетна, на не може
да върши никаква друга работа. От баба си и сестра си, знае че баща й си
прави редовно раздвижванията, но раните му текат и го боли. Има
ортопедични обувки, но не може да ходи. Психически е променен след
инцидента. Станал е затворен , не иска да контактува с хора.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелки, като отчита
вероятната заинтересованост на св. С. А., като счита, че те са непринудени и
точна в обясненията си, показанията им взаимно се допълват и кореспондират
с представените писмени такива и заключенията на двете приети СМЕ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи: Трудова злополука съгласно чл.55 ал.1 от КТ е
всяко внезапно увреждане на здравето при или по повод изпълнение на
трудови задължения. Както беше посочено по-горе, с разпореждане №5104-
25-42/18.10.2022г. на ТП-НОИ - Търговище, което няма данни да е обжалвано
от страните по реда на чл.117 от КСО, респ.влязло е в сила, е прието, че
15
злополуката с ищцата от 09.10.2022г. е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1
КСО. Разпореждането има характер на индивидуален административен акт
относно наличието или не на трудова злополука от една страна, а от друга
представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179,
ал.1 ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно положителния факт на трудовата злополука,
като елемент от фактическия състав на чл. 200 КТ /Решение №109/2012 г. по
гр.д. №622/2011г., ІV ГО на ВКС, Решение №319/2010 г., по гр.д.
№204/2009г, ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. След като е
настъпило увреждане от трудова злополука, породило се е и задължение за
обезщетение.
За да бъде уважена претенцията по чл.200 КТ е необходимо да бъде
установено съществуването на трудово правоотношение, настъпването на
трудова злополука при или по време на работа, претърпени вреди и причинна
връзка между вредите и злополуката.
С оглед изложените факти, съдът приема, че по делото е установено
несъмнено, че пострадалият работник (ищецът) към момента на увреждането
се е намирала в трудовоправни отношения с ответното дружество, че
увреждането е причинено при изпълнение на трудовите му функции,
злополуката е призната за трудова по надлежния ред, както и че в резултат на
нея са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на
получените травматични
Следователно, по делото са доказани предпоставките по чл.200 КТ за
ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на ответника –
работодател, да възстанови вредите, понесени от пострадалото лице, в
резултат на настъпилата трудова злополука.
Относно неимуществените вреди съдът намира за еднозначно
установено от доказателствата по делото, че ищецът е изпитал силни болки и
страдания вследствие получените на 09.10.2022г. травматични увреждания –
голяма разкъсно-контузна рана с размачкване на меките тъкани на долна трета
на лява подбедрица и стъпало; счупване на лявата петна кост, счупване на
фибуларния малеол в ляво, контузия на корема, всички те довели до трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник повече от 30 дни. По
време на лечението поради нарушено хранене се е наложила ампутация на
16
пръстите на лявото стъпало, като нежизнеспособни.
Престоят на ищеца в интензивно отделение на Клиниката по изгаряне
гр.София е бил 18 дни. През целия период е имал интензивни болки.
Лечението е започнало от деня на злополуката и е продължило около 1 година.
Последица от това лечение е трайно нарушена работоспособност – 80 %
.Ампутацията на пръстите и другите получени увреждания на левия крак са в
пряка причинно- следствена връзка с трудовата злополука. До приключване на
съдебното дирене е претърпял 4 кожни пластики и множество амбулаторни
превръзки. За оперативно лечение е приеман общо 7 пъти в периода
10.10.2022г. – 17.07.2023г. Причинените увреждания са били последвани от
интензивни болки и страдания за срок от около 1 месец от настъпването им.
Болката след конквасация в областта на глезената става и петата е продължила
около седмица, но болките вследствие на предприетото пластично
възстановяване на кожния дефект са продължили с интензивен характер около
1 месец. Периода на функционалното възстановяване при подобни травми
варира в рамките до една година, през който период, ако се възстанови обема
на движения на засегнатата става може да се говори за „пълно излекуване”. В
срок до 1 година крайника се адаптира към създадените нови реалности и
болките отшумяват.
В конкретния случай според СМЕ на д-р Н.и показанията на св.д-р А.,
при травматични увреждания като процесиите делът на хирургично лечение и
възстановяване на увредата е около 50%. Останалите 50% са в сферата на
постоперативна рехабилитация и пълната отдаденост на пострадалия за
поетапно преодоляване на всички усложнения. Според двамата ищецът не е
вложил необходимите усилия да изпълни всички лекарски препоръки, така че
да даде своя принос за по-бързото си и пълно възстановяване. С оглед
извършените оперативни лечения и продължилото медикаментозно такова,
извършената рехабилитация, както и с оглед създадените затруднения при
движението, от което са произлезли болки, нервност и неудобства, според
общоприетия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, съдът приема за
основателна претенцията за обезщетяване на причинените му неимуществени
вреди.
Определянето на размера на обезщетението е предпоставено от
произнасяне по възражението на ответника за съпричиняване с правно
17
основание чл. 201, ал. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Съгласно практиката на
Върховния касационен съд /решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 387/10 г.
на ІV г.о.на ВКС , Решение № 499/11 от 09.01.2012 г.по гр.дело № 1577 / 2010
г.на ІV г.о.на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./, груба
небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ е неполагане на дължимата грижа,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия – при проявена от работника липса на елементарно старание
и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност.
Доказването на грубата небрежност е в тежест на работодателя, който
своевременно е релевирал възражението по чл. 201, ал. 2 КТ.
Съдът приема, че в случая тези елементи са налице и има
съпричиняване на вредоносния резултат от Б. в размер на 50 %. Ищецът е бил
надлежно инструктиран за правилата за безопасност, пренебрегнал е
маркировката, указваща коридорите за придвижване и напълно е съзнавал, че
се намира на място, на което няма право да бъде, тъй като нарушава правилата
за безопасност, тоест съзнавал е, че поема риск при придвижването си в
коридора за движение на електрокари да се изпречи на пътя на движещ се
електрокар, който е снабден със светлинна сигнализация;
Шофьорът на електрокара не е очаквал на това място да има работник,
защото се е намирал на трасе, забранено за придвижването на пешеходци. Още
по-малко е могъл да очаква и предвиди, че ще се натъкне на работник, който
пресича без да се огледа и не обръща внимание на светлинната, сигнализация
на движещия се електрокар.
Доказателства, че ищецът е употребил алкохол по време на работа не се
събраха и представиха, поради което възражението че е налице и
съпричиняване на това основание, остана недоказано в процеса.
Определяйки общия размер на обезщетението за неимуществени вреди
по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че следва
да бъдат съобразени както претърпяните от пострадалия болки и страдания по
време на злополуката и последвалите го оперативно лечения, така и
18
настъпилите в живота му трайни негативни последици - загуба на
работоспособност 82% за период от три години до 01.10.2026г. в една
относително млада възраст; тежки неудобства в ежедневния бит във
възстановителния период, нарушено движение на крайника и използване на
патерици при придвижване; промяна в психиката поради необратимостта на
увреждането и изживените в нелека степен физически и емоционални
страдания. Ценени в тяхната съвкупност всички изброени обстоятелства дават
основание да се определи обезщетение в размер на 70 000, което намалено
при условията на чл. 201, ал. 2 КТ съобразно приноса на пострадалия за
увреждането със 50%, следва да бъде намалено със сумата от 35 000 лева.
Остава сума в размер на 35 000 лева.
Ответникът е направил и възражения чрез които иска срещу вземането
на ищеца за обезщетението по чл. 200, ал. 1 от КТ за претърпените
неимуществени вреди да бъдат прехванати платените суми от 35 658.28 лв. -
похарчени за лечение и транспортиране на ищеца до лечебно заведение в
гр.София, както и сумата от 2645.47лв. (2168.81лв. главница и 476.66лв. лихва
за забава) дължима по сключено между страните споразумение от 23.11.2022г.
Разпоредбите на чл. 200, ал. 4 КТ във вр. с чл. 200, ал. 3 КТ не разделят
вида на обезщетението за причинените вредоносни последици от настъпване
на трудовата злополука - дали се касае до имуществени или неимуществени
вреди, поради което със заплатеното застрахователно обезщетение може да
бъде намалено обезщетението както за имуществените, така и за
неимуществените вреди - арг. чл. 200, ал. 4 КТ, който препраща към чл. 200,
ал. 3 КТ /за имуществените и неимуществените вреди/– в този смисъл
решение № 211/29.03.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г. IV г. о. на ВКС.
Предвид това съдът счита, че са налице основанията да бъде уважено
подобно възражение за прихващане на релевираните чрез него вземания на
ответника спрямо това на ищеца.
От съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) се установява, че ищецът
е получил обезщетение от НОИ в размер на 11 109,69 лв., а от „ЗАД Алианц
България" АД общо 2 168,81 лв. или общо 13 278,50 лв. Отделно от това,
съгласно посоченото в заключението на ССчЕ, ищецът има право на
допълнително застрахователно обезщетение в размер на 97 235.22 лв.
На следващо място, следва да се отчете, че ответникът е заплатил в
19
полза на ищеца суми, представляващи транспортни и медицински разходи,
свързани с лечението му, в размер на общо 35 658,28 лв., за са представени
писмени доказателства, определеното обезщетение следва да бъде намалено с
50 % до размера на съпричиняването, което би било приложимо както към
неимуществените, така и към имуществените вреди.
Отделно от горното, въз основа на чл. 4, ал. 1 от сключеното на 23-11-
2022 г. споразумение ищецът дължи на ответника сумата от 2 168,81 лв.
Съгласно тази клауза ищецът се задължил да възстанови на ответника
платените разноски до размера на полученото застрахователно обезщетение в
срок от 2 работни след получаването му. Видно от представеното с отговора
на исковата молба платежно, плащането на сумата направено на 04-09-2023 г.,
понеделник (да не се бърка с 14-12-2023 г., което е датата на извлеченията от
онлайн банкирането), с два платежни нареждания - едно за 1 468,81 лв. и едно
за 700 лв. Следователно от 07-09-2023 г. ищецът е в забава, за която дължи
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Изчислена към момента - 16-04-2025 г.,
тази лихва е в размер на 476,66 лв. Тоест общият размер, с който следва да се
осъществи прихващането е 2 168,81 + 476,66 = 2 645,47 лв.
Следователно, от размера на обезщетението намалено по реда на чл.
201, ал. 2 от КТ - следва да се приспаднат и на основание чл. 200, ал. 4 от КТ
сумата от 11.109.69лв. (обезщетение от НОИ), 2168.81лв. обезщетение от
ЗАД“Алианц България“ АД и 19151.88лв. платени средства за лечение и заем
от ответника, или искът се явява основателен до размера от 2 569.63лв.
С оглед основателността на главният иск, предявената претенция по чл.
86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху определения
размер на обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането,
съдът намира за основателно. Съгласно чл. 200 КТ работодателят отговаря за
всички причинени на работника вреди, като отговорността му настъпва от
датата на увреждането според чл.212 КТ, който препраща към общите правила
на деликта.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр.
с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 359 КТ, следва в тежест на ответника следва да
бъде възложено заплащането на държавна такса в размер на 105.82лв., по иска
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от
824.77лв. допълнително възнаграждение по назначената повторна съдебно
20
медицинска експертиза.
Претенции за разноски има предявени и от двете страни. Съобразно
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в сила към датата на подаване на исковата молба е в размер на 11562лв.без
ДДС. Съразмерно уважената част от иска на ищецът се дължат разноски в
размер на 174.77лв.
Текстът на чл.78 ал.3 ГПК постановява, че ответникът също има право
да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Приложен е списък за направени такива в размер
на 17835.47лв. включващи внесени депозити за вещи лица и свидетел, както и
доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
15255.47лв. с ДДС. В тази връзка съдът счита, че направеното от ищеца
възражение за прекомерност на изплатеният адвокатски хонорар е
неоснователно, доколкото претендирания размер и малко над минимума
предвиден в Наредба № 1 и съответства на работата на пълномощника по
оказаната правна защита.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД, ЕИК:*********
със седалище гр.Търговище, кв.“Въбел“, Индустриална зона, представлявано
от Г.Г. и А. К., да заплати на Б. А. Х. с ЕГН-********** от с.Я., обл.Р., ул.В. №
..., сумата от 2 569.63лв.( две хиляди петстотин шестдесет и девет лева и
0.63), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени от
него болки, физически и психически страдания, неудобство, дискомфорт, в
следствие претърпяна на 09.10.2022г. трудова злополука, на осн. чл.200 от КТ,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 09.10.2022г., до
окончателното изплащане на задължението, като в останалата част и до
пълният претендиран частичен размер на 170 000лв. от общо дължими
200 000лв., отхвърля предявения иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД, ЕИК:*********
със седалище гр.Търговище, кв.“Въбел“, Индустриална зона, представлявано
от Г.Г. и А. К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Търговищки районен съд сумата от 105.82лв., дължима държавна такса
съразмерно уважената претенция, както и сумата от 824.77лв. допълнително
възнаграждение по назначената повторна съдебно медицинска експертиза., на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
21
ОСЪЖДА Б. А. Х. с ЕГН-********** от с.Я., обл.Р., ул.В. № .., да
заплати на „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД, ЕИК:********* със
седалище гр.Търговище, кв.“Въбел“, Индустриална зона, представлявано от
Г.Г. и А. К., сумата от 17835.47лв. разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД, ЕИК:*********
със седалище гр.Търговище, кв.“Въбел“, Индустриална зона, представлявано
от Г.Г. и А. К. да заплати на адв.С. Б. АК-Русе, със съдебен адрес гр.Р., ул.“М.“
№ 1, офис 34, сумата от 174.77лв., представляваща дължими разноски
съразмерно на уважената претенция, за оказана безплатна правна помощ на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО има действията по чл.223, ал.1 и ал.2 от ГПК спрямо
третите лица помагачи на страната на ответника „Шишеджам Аутомотив
България“ ЕАД- ЗАД “Алианц България“ и „Застрахователна Компания
Уника“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Търговище
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, на осн. чл.259, ал.1 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
22