РЕШЕНИЕ
№ 1167
Град Пловдив 20.06.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, XXIII състав, в открито заседание на двадесет и пети май през две
хиляди двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Румяна Агаларева и участието на
прокурор Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 956/2023 година по опис на съда, взе
предвид следното :
Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от С.Т.И. ЛНЧ**********, с
постоянен адрес *** чрез адв. П. против Решение № 324 от 22.02.2023 г.,
постановено по АНД № 20225330206911/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив- ХVI н. с., с което е потвърден Електронен фиш
№ **********, издаден от Агенция Пътна инфраструктура за наложена му на осн.
чл.179 ал.3, вр. чл.187а ал.1 от ЗДвП глоба в размер на 300.00 лв. за нарушение
на чл. 139, ал.6 ЗДвП. С него са присъдени и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер 80 лева.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство
не е допуснато съществено нарушение на административно наказателния процес.
Твърди се, че не е констатирано по безспорен и категоричен начин вмененото нарушение,
в предвид приложена разписка за заплатена винетна такса за движение по
републиканската пътна мрежа, на която единствено не са попълнени последните две
букви от регистрационният номер на автомобила на касатора. Счита, че е налице
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с обсъждане на
представените доказателства, с което са ограничени правата на нарушителя. Иска
се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на издаденият административен
правораздавателен акт. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – Агенция Пътна инфраструктура -София редовно
призован, чрез пълномощника си юрк.С.-Г.в писмено становище оспорва
касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, дава
заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Касационния
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с жалба, предявена от касационният ответник
срещу процесният Електронен фиш **********, издаден от Агенция Пътна
инфраструктура за извършено от него административно нарушение на чл.139 ал.6 ЗДвП,
обстоятелствата по което са се изразили в това, че на 15.10.2021 г. в
14: 24 ч. на път 64 км 45+850 е управлявал лек автомобил Ситроен с рег. № *** с
маса 2010 като за МПС не била заплатена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата. Посочено е, че нарушението е установено с техническо
средство с №10682,представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП. За установяване на нарушението са приложени
снимка с номер на автомобила и справка за собственост на МПС. На касационният жалбоподател
като собственик на МПС е наложена глоба в размер от 300 лв.. При обжалването
същият е приложил като доказателство за платена такса по чл.10 ал.1 ЗП
извлечение от системата БГ Тоол с разписка за електронна винетка, касаеща
извършено плащане на 20.06.2021г. от негова страна на сумата от 97 лв за
автомобил с рег.№***, което е потвърдено като успешно.
За да потвърди атакуваният пред него ЕФ, първоинстанционният съд е приел,
че административно
наказателното производство е проведено законосъобразно, ЕФ е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието, безспорно е
установено нарушението, нарушителя, правилно е дадена правната му квалификация
и е наложена съответната на него санкция. По отношение на представените писмени
доказателства за платена електронна винетка за периода от 20.06.2021г приел, че не
може да бъде установено дали невярно отразяване на две букви от регистрационния
номер е резултат от грешка на жалбоподателя при заявяването на номера, или
друго лице неправилно е възприело и/или отразило същия. Посочил, че изцяло в
тежест и възможност на жалбоподателя е да се увери, че данните са правилно
въведени, поради което не е налице основание, което да води до освобождаването
му от наказателна отговорност. Поради това извел извод за законосъобразността
на атакувания ЕФ.
Решението на районният съд е правилно.
Основателни са мотивите на районния съд, че в
случая законосъобразно е установено административното нарушение и неговият
автор, като приложения
по дело електронен фиш, в едно със съответните доказателства отговаря на
формалните изисквания на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за съдържание и материалната
компетентност на издалия го
административнонаказващ орган. По отношение на
мотивите, че контролните органи не са допуснали съществено процесуално
нарушение, даващо самостоятелно основание за отмяна на издаденият
правораздавателен административен акт, същите са законосъобразни. Приложената от
касатора разписка за електронна покупка на винетка от 20.06.2021г. не е годно
доказателство, което да изключи вменената административно наказателна
отговорност на С.И.. Съгласно чл.10а ал.3 ЗП винетната
такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното
превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на
валидност и важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика
или ползвателя му. Ето защо неправилното
деклариране на регистрационният номер на МПС, собственост на касатора, не е
основание да доведе до отпадане на административно – наказателна отговорност. В
този смисъл при предпоставките на чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция изцяло
споделя и препраща към мотивите на първоинстанционният съд.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил
обжалваният пред него ЕФ, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По отношение на въведените възражения от
касационният ответник и приложената съдебна практика в потвърждение на
изложеното от него становище за основателност на касационната жалба, следва да
се посочи, че те не се покриват със събраните в хода на производството писмени
доказателства.
Касационният
ответник в настоящото производство е отправил надлежна претенция за присъждане
на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение з. В този смисъл същите
следва да се определят съобразно разпоредбата на чл.78 ГПК, вр. чл.37 ЗПрП, вр.
чл.144 АПК, и при приложение на разпоредбата на чл.27е от НЗПрП в размер на 80
лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив - ХХIII състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 324 от 22.02.2023 г., постановено по АНД № 20225330206911/2022г.
по описа на Районен съд – Пловдив- ХVI н.с..
ОСЪЖДА С.Т.И., ЛНЧ**********, с адрес в гр.Пловдив да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ………………..
ЧЛЕНОВЕ : 1. …………….
2. …………….