№ 301
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221100508599 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 5717/ 02.6.2022г., постановено по гр.д. № 67068/ 2021г. по описа на
Софийския районен съд, 177 състав, „ЗД Б.И.“ АД е осъден да плати на Ж. П. А. сумата 4000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
вследствие на ПТП, настъпило на 21.06.2021г. на второкласен път II № 82, км. 42+534,
посока от гр. Самоков към гр. София между лек автомобил м. „Пежо“ и лек автомобил м.
„Шевролет“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата 133,34 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 29.07.2021г. до 25.11.2021г.
Със същото решение е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата 4000 лева до сумата 6000 лева.
Недоволен от така постановеното е решение е останал ответникът „ЗД Б.И.“ АД, който
го обжалва с доводи за допуснати от първоинстанционният съд нарушения на материалния
закон.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на изводите на първостепенния съд
относно размера на подлежащите на обезвреда неимуществени вреди. Поддържа се, че
присъденото обезщетение не съответства на интензитета на претърпените болки и
страдания, като първоинстанционният съд не е съобразил, че пострадалият е претърпял лека
телесна повреда и краткият срок на възстановителния период- 15- 20 дни. Жалбоподателят
1
иска от въззивния съд да отмени решението в частта, в която е присъдено обезщетение над
1000 лева и да отхвърли предявеният иск в частта над сумата 1000 лева до сумата 2000 лева.
В срока и реда по чл. 263 ГПК е подаден е отговор на въззивната жалба от “ЗД Б.И.”
АД, с който същата е оспорена, като въззиваемата страна моли да бъде оставена без
уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца
част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията, съдържащи се в отговорите, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че на 29.05.2021г. на
второкласен път II № 82, км. 42+534, посока от гр. Самоков към гр. София, настъпило ПТП,
при който водачът на л.а. м. „Пежо“, поради неспазване на достатъчен контрол над
управляваното от него МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал л.а. марка
„Шевролет“, в който, предната дясна седалка и с поставен обезопасителен колан, се возил
ищецът. Същият бил откаран по спешност в УМБАЛ “Света Анна”, където, след като бил
прегледан, било установено, че е получил контузия на главата, с охлузвания и разскъсно-
контузна рана на лявата вежда. След изписване на пострадалия от болничното заведение,
същият продължил лечението си в домашни условия. За период от два месеца ищецът
изпитвал често главоболие, придружено със световъртеж. Поради изключително силният
световъртеж, придружен постоянно гадене и изпотяване, не можел да се изправи от леглото.
Вследствие на катастрофата получил посттравматично стресово разстройство, изразяващо
се в повтарящо се преживяване на катастрофата, чрез постоянни мисли за случилото се.
Ищецът завел претенция пред ответника с която поискал заплащането на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди. Въпреки, че предвидения в КЗ, тримесечен
срок за окончателното произнасяне по претенцията, към настоящия момент ответникът не е
заплатило дължимото се на пострадалия обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЗД
Б.И.“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Навежда доводи за
оспорване на механизма на ПТП, вината на водача, чиято гражданска отговорност е
застраховал, претърпените вреди и съществуването на пряка причинна връзка между
механизма на деянието и настъпилите вреди. Релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, което обосновава с доводи за нарушение на
задължението на ищеца да има поставен предпазен колан. Ответникът не оспорва
обстоятелството, че е застраховал гражданската отговорност на водача на л.а. м. „Пежо“.
Не се спори между страните, а и се установява от представения Констативен протокол
2
за ПТП с пострадали лица № 89/ 29.05.2021г., че на 29.05.2021г. е настъпило ПТП между л.а.
м. “Пежо”, управляван от А. Г.ев, и л.а. м. „Шевролет“, управляван от Е.И.Х..
По отношение на механизма на ПТП, пред първоинстанционния съд са събрано гласни
доказателствени средства- свидетелски показания.
От показанията на св. Н. се установява, че същата пътувала заедно с ищеца в л.а. м.
„Шевролет“, като последният се возил на предната дясна седалка. Според свидетелката,
всички пътуващи в автомобила били с поставени предпазни колани. Автомобилът се движел
в неговата лента за движение, когато бил ударен от друга кола. От удара автомобилът, в
който пътувала свидетелката, се обърнал.
От показанията на св. А. Г.ев се установява, че при управление на л.а. м. „Пежо“, през
пролетта на 2021г., същият претърпял ПТП. При разминаване с друг автомобил, свидетелят
изгубил управление над колата, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил л.а. м.
„Шевролет“.
От заключението на САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е следния: л.а. м .
„Пежо“ се движел по републикански път II- 82, с посока от гр. София към гр. Самоков и в
района на км. 42+534 водачът му изгубил контрола върху автомобила и последният
навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил движещия се срещу него л.а. м.
„Шеролет“. Вследствие на удара, л.а. м. „Шевролет“ се преобърнал. Според вещото лице
ударът е настъпил в района на на км. 42+534 по дължина на пътното платно, в лентата за
движение на л.а. м. „Шевролет“. Вещото лице разяснява, че от техническа гледна точка,
причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. м. „Пежо“, който навлязъл
в лентата за насрещно движение и ударил движещия се срещу него л.а. м. „Шевролет“.
Според експерта л.а. м. „Шеролет“ е оборудван с два триточкови инерционни колана на
предните седалки и два триточкови инерционни колана на задните седалки.
По отношение на претърпените болки и страдания пред първоинстанционния съд са
събрани писмени и гласни доказателства и са назначени експертизи.
От представения фиш за спешна медицинска помощ от 29.05.2021г. се установява, че
екипът на Спешна медицинска помощ, филиал Самоков, е пристигнал на мястото на
инцидента в 16,56 часа и е оказал спешна помощ на ищеца, като му е поставена диагноза
Contusio captis; excoriation. Ищецът е предаден на Спешна медицинска помощ- филиал
Костенец.
От представения лист за преглед на пациент в КДБ/ СО- УМБАЛ „Света Анна“ от
29.05.2021г. се установява, че ищецът е постъпила в 18,56 часа и е изписан в 21,19 часа.
След направено рентгеново лечение на главата, на същия е поставена диагноза
„Повърхностна травма на главата. МКБ S00“. В листа е посочено, че няма данни за
претърпяно комоцио.
От представения болничен лист се установява, че на ищеца е разрешено ползването на
отпуск по болест за периода 16.06.2021г.- 22.06.2021г.
Св. Н. заявява в показанията си, че след инцидента ищецът имал рани по главата, болки
3
в дясната част на главата, където бил ударен, бил неадекватен и му било лошо.
Съдът приема за напълно достоверни показанията на св. Н., като намира, че са
правдиви, последователни и логични, кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Свидетелските показания пресъздават лични, непосредствени впечатления от
времето на и непосредствено след инцидента, като свидетелката не се явява заинтересована
от изхода на спора, с оглед което въззивният съд дава вяра на същите.
От заключението на СМЕ се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил
контузия на главата с охлузвания и екскориация (драскотина) в областта на лявата вежда.
Контузия на коляното. Получените увреждания са от травматичен характер и се получават
по директен механизъм, при удар с или върху твърд, тъп предмет. Екскориацията се
получава при удар с или върху режеща или заострена повърхност. Лечението на контузията
изисква ограничаване на двигателния режим и прилагане на криотерапия в първите 24 часа-
36 часа, а след това прилагане на топли процедури, гелове, мазила или течности с
обезболяващи и противооточно действие, съпътствано от перорално приложение на
обезболяващи. Периодът на пълно възстановяване при такъв тип удари е 14- 15 дни,
максимум до 20 дни. При липса за данни за настъпили усложнения, вещото лице приема, че
периода на възстановяване в конкретния случай е 15- 20 дни.
Според вещото лице, при болшинството пациенти, получените увреждания не водят до
гадене, изпотяване, световъртеж- белези на посттравматичен синдром. При хора с по-
лабилна психика, по- чувствителни и податливи на болка и стрес, това не е изключено.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Конкретиката на случая сочи, че ищецът е предявил претенцията си писмено пред
застрахователя, който е отказал да плати обезщетение, което обуславя извод за допустимост
на иска- чл. 380 КЗ.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо- в обжалваните от страните части. Във връзка с доводите на въззивника,
съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:
Основателността на исковете се обуславя от установяване по делото на следните
юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка "Гражданска отговорност"
за автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и
виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което
ищецът е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни
увреждания, като във връзка с тях е извършил и разходи за прегледи и лечение,
представляващи имуществени вреди.
4
С оглед доводите на въззивниците, заявени с депозираните пред настоящата инстанция
въззивни жалби и възраженията, съдържащи се в отговорите, правният спор между страните
по делото, пренесен за разрешаване пред въззивната инстанция, се концентрира върху
въпроса какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди- болки и
страдания, намиращи се в причинна връзка с противоправното деяние на застрахования по
застраховка "Гражданска отговорност" при ответника водач на МПС.
С решението си по предявения иск първоинстанционният съд е приел за установено по
делото, че в срока на застрахователно покритие по договора за застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" по вина на застрахования водач е настъпило процесното
ПТП, установен е механизмът на произшествието, а именно, че водачът на лек автомобил
"Пежо", застрахован при ответника, навлязъл в лентата за насрещно движение без да се
убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, което е и
причина за настъпилото ПТП между двата автомобила.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена въз основа на
приобщената по делото медицинска документация, се установява, че в резултат от
процесното събитие на ищеца са причинени следните травматични увреждания: контузия на
главата с охлузвания и екскориация (драскотина) в областта на лявата вежда. Съгласно
заключението, възстановителният период, при липса на данни за усложнения, е 14- 15 дни,
максимум 20 дни. Лечението на контузията изисква ограничаване на двигателния режим и
прилагане на криотерапия в първите 24 часа- 36 часа, а след това прилагане на топли
процедури, гелове, мазила или течности с обезболяващи и противооточно действие,
съпътствано от перорално приложение на обезболяващи. Според вещото лице, при
болшинството пациенти, получените увреждания не водят до белези на посттравматичен
синдром- гадене, изпотяване, световъртеж. При хора с по- лабилна психика, по-
чувствителни и податливи на болка и стрес, може да се получат такива симптоми.
Св. Н. заявява в показанията си, че след инцидента ищецът имал рани по главата, болки
в дясната част на главата, където бил ударен, бил неадекватен и му било лошо.
Показанията на този свидетел пресъздават личните му впечатления от състоянието на
ищеца непосредствено след инцидента. Отличават се с последователност на изложението,
яснота и детайлност. По отношение на обстоятелството, че на ищеца му е прилошало след
инцидента, същите не кореспондират с приетите писмени доказателства и заключението на
вещото лице по СМЕ, поради което настоящият състав не кредитира същите.
Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът
определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- по
справедливост.
Настоящият състав на съда намира за основателен доводът, съдържащ се в жалбата, че
неправилно с първоинстанционното решение е определен размерът на обезщетението за
5
неимуществени вреди.
При извършване на собствена преценка на обстоятелствата по делото и при отчитане на
начина на причиняване на травмите, естеството на същите, възрастта на ищеца към момента
на настъпване на застрахователното събитие, периодът за възстановяване и липсата на
данни за настъпили усложнения, трайни или необратими неблагоприятни изменения,
въззивният съд намира, че внезапността и неочакваното настъпване на вредоносното
събитие са допринесли за негативните преживявания у ищеца във връзка с процесния
инцидент, причинили са му стрес, като същите обаче не се отличават от типичните за
подобни случаи. Въззивният съд съобразява също така и конкретните социално-
икономически условия към датата на процесния инцидент, чийто ориентир се явят
нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск "Гражданска
отговорност на автомобилистите" като критерий наред със всички останали за определяне
размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД (решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013
г., ІІ т.о. на ВКС).
Съдът отчита вида и броя увреждания, които несъмнено са установени в хода на
съдебното дирене и които се намират в пряка причинна връзка с процесното събитие, като
приема, че справедливият размер на заместващото обезщетение за причинените на ищеца от
противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 2500 лева.
В този смисъл съобразно обществено- икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в
обществото, респ. съобразно съдебната практика, справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания на пострадал на възрастта
на ищеца, но при своевременно възстановяване от получените в резултат от събитието
травматични увреди, е в размер на сумата от 2500 лева. Обезщетение в посочения размер
съответства на критериите на чл. 52 ЗЗД за справедливо възмездяване на вредите, с оглед
техния вид, характер и интензитет.
В практиката на ВКС, напр. решение на състав на I т.о. по т.д. № 2013/2019г., решение
№ 18 от 11.04.2022г. на ВКС по т.д. № 164/2021г., II т.о., ТК, е прието, че в
правоотношенията по застраховане гражданската отговорност на автомобилистите е
приложима нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ. Съгласно последната, застрахователят дължи лихва
за забава върху застрахователното обезщетение, считано от по- ранната от двете дати:
изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ
или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ- тримесечен от предявяване на претенцията
пред застрахователя. В случая, няма спор, че при предявяване на застрахователната
претенция са представени необходимите доказателства, касаещи основанието и размера на
претенцията, поради което е приложима нормата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, като началният
момент на дължимост на законната лихва е тримесечен от предявяване на претенцията-
29.07.2021г.
Следователно, обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която въззивникът
е осъден да плати на въззиваемия обезщетение за неимуществени вреди над сумата 2500
6
лева до сумата 4000 лева и сумата 133.34 лева- обезщетение за забава. В останалата
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в
частта за разноските, и да бъде отменено в частта, в която на въззиваемия са присъдени
разноски над сумата 100 лева до сумата 160 лева, а на процесуалния му представител-
възнаграждение над сумата 300 лева до сумата 666,67 лева. Решението следва да бъде
ревизирано и в частта, в която въззивникът е осъден да плати на Софийския районен съд
разноски за възнаграждение на вещо лице над сумата 145,83 лева до сумата 233,33 лева. В
полза на въззивникът следва да бъде присъдена още сумата 120,83 лева- разноски пред
първоинстанционния съд. Въззиваемият следва да бъде осъден да плати в полза на
Софийския районен съд още сумата 87,50 лева.
Предвид изхода на делото в полза на въззивникът следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно уважената част от жалбата, в размер на 60 лева. Въззивникът следва да бъде
осъден да плати на процесуалния представител на въззиваемия сумата 400 лева-
възнаграждение за безплатна адвокатска защита.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5717 от 02.06.2022г., постановено по гр. дело № 67068 по описа
за 2021г. на Софийския районен съд, 177 състав, в частта, в която “ЗД Б.И.” АД, с ЕИК
*******, е осъдено да заплати на Ж. П. А., с ЕГН **********, обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания, от травматично увреждане на здравето и
преживян стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 29.05.2021г., в резултат на виновното и
противоправно поведение на А. С.Г., с ЕГН *******, чиято гражданска отговорност е
застрахована от „ЗД Б.И.” АД гр. София- застрахователна полица № BG/ 02/ 121000829141
от ПТП, над сумата 2500 лева до сумата 4 000 лева и сумата 133,34 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 29.07.2021г.- 29.11.2021г., в частта, в която в полза на Ж.
П. А., с ЕГН ********** са присъдени направени в производството по гр. дело № 67068 по
описа за 2021г. на Софийския районен съд, 177 състав, разноски над сумата 100 лева до
сумата 160 лева, в частта, в която “ЗД Б.И.” АД, с ЕИК ******* е осъдено да плати на адв. Г.
Й. Й. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на Ж. П. А., с ЕГН
********** по гр. дело № 67068 по описа за 2021г. на Софийския районен съд, над сумата
300 лева до сумата 666,67 лева и в частта, в която “ЗД Б.И.” АД, с ЕИК ******* е осъдено да
плати по сметка на Софийския районен съд разноски за възнаграждение на вещи лица над
сумата 145,83 лева до сумата 233,33 лева, и вместо това постановява
7
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ж. П. А., с ЕГН ********** против “ЗД Б.И.” АД, с ЕИК
******* иск за обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, от травматично
увреждане на здравето и преживян стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 29.05.2021г., в
резултат на виновното и противоправно поведение на А. С.Г., с ЕГН *******, чиято
гражданска отговорност е застрахована от „ЗД Б.И.” АД гр. София- застрахователна полица
№ BG/ 02/ 121000829141 от ПТП над сумата 2500 лева до сумата 4 000 лева и обезщетение
за забава за периода 29.07.2021г.- 29.11.2021г. над сумата 86,11 лева до сумата 133,34 лева,
като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5717 от 02.06.2022г., постановено по гр. дело № 67068 по
описа за 2021г. на Софийския районен съд, 177 състав, в частта, в която “ЗД Б.И.” АД, с
ЕИК *******, е осъдено да заплати на Ж. П. А., с ЕГН **********, обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания, от травматично увреждане на здравето и
преживян стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 29.05.2021г., в резултат на виновното и
противоправно поведение на А. С.Г., с ЕГН *******, чиято гражданска отговорност е
застрахована от „ЗД Б.И.” АД гр. София- застрахователна полица № BG/ 02/ 121000829141,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2021г., до окончателното
плащане на сумата, над сумата 1000 лева до сумата 2500 лева.
В частта, в която “ЗД Б.И.” АД, с ЕИК ******* е осъдено да плати на Ж. П. А., с ЕГН
********** обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, от травматично
увреждане на здравето и преживян стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 29.05.2021г., в
резултат на виновното и противоправно поведение на А. С.Г., с ЕГН *******, чиято
гражданска отговорност е застрахована от „ЗД Б.И.” АД гр. София- застрахователна полица
№ BG/ 02/ 121000829141, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.10.2021г., до окончателното плащане на сумата, в размер на 1000 лева и обезщетение за
забава за периода 29.07.2021г.- 29.11.2021г. решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ж. П. А., с ЕГН ********** да плати на “ЗД Б.И.” АД, с ЕИК ******* още
сумата 120,83 лева (сто и двадесет лева 83 ст.), представляваща направени в производството
по гр. дело № 67068 по описа за 2021г. на Софийския районен съд, 177 състав, разноски,
съобразно отхвърлената част от иска и сумата 60 лева (шестдесет лева), представляваща
направени във въззивното производство разноски.
ОСЪЖДА Ж. П. А., с ЕГН ********** да плати по сметка на Софийския районен съд още
сумата 87,50 лева (осемдесет и седем лева 50 ст.), представляваща направени по гр. дело №
67068 по описа за 2021г. на Софийския районен съд, 177 състав, разноски за възнаграждение
на вещи лица.
ОСЪЖДА “ЗД Б.И.” АД, с ЕИК ******* да плати на адв. Г. Й. Й. от Софийска
адвокатска колегия, с ЕГН **********, сумата 400 лева (четиристотин лева),
представляваща възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита на Ж. П. А., с
ЕГН ********** по в.гр. дело № 8599 по описа за 2022г. на Софийския градски съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9