Решение по дело №1882/2020 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

 

№ ________

 

Варна, ______________

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Галина Владимирова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 1882/2020г.

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Б.Й.О., ЕГН: **********, гр.Варна, чрез адв.Н.В., против Решение № 1006/10.07.2020г. на ВРС, ХХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 5846/2019г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 19-0819-004039/16.07.2019г. на н-ка на сектор ПП при ОДМВР-Варна, с което: 1/ за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1,т.5, пр.4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200лв; 2/ за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Със същото решение в полза на ОДМВР-Варна е присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Конкретно сочи, че фактическата обстановка не е установена правило, а от там са неправилни и изводите на ВРС, че в резултат на извършена от него маневра за връщане в лявата пътна лента, е настъпил удар в предната дясна част на другия автомобил, както и в предната лява част на управлявания от него автомобил. Твърди, че това не е вярно, т.к. ако действително е настъпил удар е щял да разбере. Навежда доводи и за допуснати противоречия в обжалваното решение. Веднъж в решението е посочено, че св.П В е управлявал „Дачия Логан“, а по нататък, че полицейският служител не си спомня мястото, в което са били разположени щетите по л.а.“Опел Астра“ - какъвто автомобил не е управляван нито от жалбоподателя, нито от свидетеля, който твърди, че е пострадал. На следващо място ВРС е посочил, че жалбата е „процесуално допустима, подадена в срока за обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е основателна“ и въпреки това ВРС е потвърдил наказателното постановление. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява фактическа обстановка, различна от установената от ВРС - разпитаните като свидетели полицейски служители не са присъствали при инцидента, самият пострадал сочи, че след инцидента отишъл до летището да остави клиент и отново се върнал на мястото, поради което не може да се гарантира, че щетите по автомобила не са причинени при друго ПТП. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв.Н.В., който поддържа касационната жалба на наведените в нея основания и моли същата да се уважи като основателна.

Ответникът – ОДМВР-Варна, чрез юрк. К Л -А , оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор С.д. № 11495/23.09.2020г. Счита, че обжалваното решение е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, детайлно са изследвани и обсъдени всички относими доказателства, както и доводите в жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 100лв.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че събраните по делото доказателства установяват извършените нарушения на чл.25, ал.2 и чл.123 от ЗДвП, като въззивната проверка е проведена при спазване на процесуалните правила. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, от фактическа страна
РС-Варна е установил, че на 16.06.2019г., около 12:53 часа, св.Павлин В , управлявал л.а. Дачия Логан с рег.№ В 9901 РМ, в гр.Варна по автомагистрала Хемус в посока гр.София, като се движел в лява пътна лента. На 423км. - до бензиностанция Лукойл, същият бил застигнат от л.а. Хонда Акорд с ДК № ТХ 7643 ХТ, управляван от Б.О., който движейки се в дясна пътна лента изпреварил управляваното от В  превозно средство и предприел маневра престрояване в лява пътна лента. В резултат на извършената маневра настъпил удар в предна дясна част на управлявания от св. В  автомобил и в предна лява част на управлявания от О. автомобил, като настъпили незначителни материални щети. След инцидента О. не спрял управляваното от него превозно средство за да установи последиците от него, а продължил движението си и напуснал местопроизшествието. Впоследствие св.В  сигнализирал за случая компетентните органи. На място пристигнал дежурен полицейски служител при ПП-КАТ ОДМВР-Варна - св.Р К , който снел обяснения от св.В . Въз основа на тях било идентифицирано участвалото в произшествието превозно средство и водачът на същото. Същият бил призован на място, снети му били обяснения и бил извършен оглед на автомобилите, участвали в инцидента. Прието било, че Б.О. е извършил нарушения на чл.25, ал.2 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, за които му бил съставен АУАН № 959823/16.06.2019г. Въз основа на АУАН е издадено НП № 19-0819-004039/16.07.2019г., с което: 1/ за нарушението на чл.25, ал.2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200лв; 2/ за нарушението на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че НП е издадено от компетентен орган и в рамките на шестмесечния преклузивен срок, както и че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения - съобразена е нормата на чл.57 ЗАНН, вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, посочени са нарушените материалноправни разпоредби. По същество ВРС е приел, че е безспорно установено извършването на вменените нарушения. Относно нарушението по чл.25, ал.2 ЗДвП, ВРС е приел, че от събрания доказателствен материал безспорно се установява, че Б.О. е осъществил същото, като не е пропуснал движещия се в права посока автомобил, навлизайки в съседна лява пътна лента. Следвало е в посочената ситуация да прояви необходимата грижа и внимание, и да пропусне МПС-то с предимство, съответно нарушил е чл.25, ал.2 ЗДвП поради проявена небрежност. Този извод ВРС е обосновал със събраните гласни доказателства - показанията на св.Р К  и показанията на другия участник в произшествието - св.В , както и от съставения протокол за ПТП, от който се установяват както мястото и характера на настъпилите по двата автомобила щети, така и местоположението им непосредствено след инцидента. Тези доказателства ВРС е кредитирал изцяло като взаимнодопълващи се и непротиворечащи си. При преценка достоверността показанията на св.В , ВРС е съобразил, че същите кореспондират с показанията на св.Кръстев, съобразени с мястото на удара, вида на щетите, положението на автомобилите и обясненията на водачите. Съобразено е и че фактическата обстановка по пункт първи от НП не се оспорва от въззивника, който излага съображения за допуснато нарушение на правилата за движение от св.В , свързани с ускорение скоростта на управлявания от него автомобил към момента на предприетата от него маневра. Тези възражения са приети за несъстоятелни, доколкото водачът е длъжен да съобразява движението на автомобилите с предимство, както с оглед тяхната посока, така и с оглед тяхната скорост на движение, по начин, че да осигури ползването на осигуреното им от закона предимство. За неоснователни са приети и възраженията за съществени противоречия между показанията на свидетелите, т.к. „Обяснимо е полицейския служител да няма ясни спомени относно мястото, в което са били разположени щетите по л.а. Опел Астра, но същият сочи категорично, че са се намирали в дясна част на посоченото превозно средство, което съответства на механизма на настъпване на произшествието, които твърдения кореспондират с показанията на св. П “. По изложените съображения е прието, че правилно е ангажирана отговорността на въззивника на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП. Относно нарушението на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, ВРС е приел, че от показанията на св.В , които са потвърждават и от писмените доказателства, се установява, че жалбоподателят не е спрял превозното средство и не е направил необходимото, за да установи последиците от произшествието, а го е напуснал. Установеното поведение на лицето, както и механизма на настъпване на произшествието - както е описан като установен по делото - сочат безспорно, че жалбоподателят е възприел настъпилото съприкосновение между двата автомобила. Изложени са и мотиви за това, че наложените наказания - глоба, определена към максималния размер и лишаване от право да управлява МПС - към средния размер, са справедливи такива и ще изпълнят целите, визирани в чл.12 ЗАНН, като в тази връзка ВРС е съобразил и данните от справката за нарушител за извършени нарушения на ЗДвП в периода от 2005г. до момента.

Така постановеното решение е правилно.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба досежно допуснати от ВРС съществени процесуални нарушения - неправилно установена фактическа обстановка по случая и противоречие в мотивите. Установените от ВРС факти изцяло кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Действително има допуснати противоречия - както са цитирани в касационната жалба, но същите не касаят решаващите мотиви на съда и не водят до невъзможност да се установи действително формираното вътрешно убеждение на решаващия състав за неоснователност на въззивната жалба. На стр.3 от съдебното решение е посочен л.а. Опел Астра, както и позоваване на показания на св. П  (какъвто по делото не е разпитван), което не кореспондира със събраните гласни доказателства и представлява допусната от съда техническа грешка. Същата обаче не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, т.к. по-горе в решението, обсъждайки събраните гласни доказателства, поотделно и в съвкупност с писмените такива, ВРС е вече е извел извод за доказаност на вменените административни нарушения. Така волята на ВРС е недвусмислена и ясна, и не дава основание за различна интерпретация на установените по делото факти, в контекста на събраните писмени и гласни доказателства.

Решаващите мотиви на ВРС досежно доказаност на нарушенията и законосъобразност на наказателното постановление се споделят изцяло от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат повтаряни и на основание чл.221, ал.2 от АПК настоящото решение препраща към тях.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за това, че не е доказано настъпването на съприкосновение между двата автомобила - Дачия Логан с рег.№ В 9901 РМ и Хонда Акорд с рег.№ ТХ 7643 ХТ, както и вида и местонахождението на щетите по двата автомобила. Както механизмът на ПТП, така и щетите по двата автомобила, се установяват по безспорен начин с надлежния официален документ - Протокол за ПТП № 1118/16.06.2019г., подписан от касатора.

Съгласно разпоредбата на чл.125а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, службите за контрол на Министерството на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл.125 на мястото на пътнотранспортното произшествие, като Министърът на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор определят с наредба документите, реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия в случаите по чл.125 и реда за информиране съгласно ал.1. На основание чл.125а, ал.2 от ЗДвП е издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. С наредбата се определят документите и редът за тяхното съставяне за настъпили пътнотранспортни произшествия. В чл. 2 от същата са посочени видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП.

В случая е съставен протокол за ПТП с № 1118/16.06.2019г. , който е документ по чл.2, т.2 и чл.4 от тази наредба (протокол за ПТП - приложение № 2). Същият съдържа кратко описание на обстоятелствата и причините за станалото на 16.06.2019г. произшествие, имената на водачите, данни за произшествието, наличието на материални щети с тяхното описание и схема на произшествието. Предвид посочените по-горе законови разпоредби, определящи издадения протокол като документ, съдържанието му и правния ефект на обективираното волеизявление, протоколът за ПТП съставлява официален документ, материализиращ изявление на овластен от закона орган относно съществуването на факти с правно значение. В процесния протокол за ПТП ясно са посочени нанесените щети по двата автомобила - предна дясна част на Дачия Логан рег.№ В9901РМ и задна лява част на л.а. Хонда Акорд, в който смисъл са и показанията на св.Р К  в с.з., проведено на 17.02.2020г.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на наказателното постановление ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал.2 от АПК

 

РЕШИ :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1006/10.07.2020г. на ВРС, ХХХІІ-ри с-в., постановено по НАХД № 5846/2019г.

 

ОСЪЖДА Б.Й.О., ЕГН: **********, гр.Варна, да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

            Решението е окончателно.

 

Председател:                                              

 

Членове:       1.                               

 

2.