Определение по дело №1727/2024 на Административен съд - Варна

Делото е образувано по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от П. на Управителния съвет на АПИ, чрез представител по пълномощие, срещу Решение № 144/ 28.05.2024 г., постановено по НАХД №394/2023 г. по описа на Районен съд – Девня , с което е отменен ЕФ № **********, с който на "А.Д.ХОЛД" О. Е. ********* за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е наложена на основание чл. 187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500 лева. Електронният фиш бил съставен за това, че в 17:04 часа на 12.10.2020 г., в землището на [населено място], обл. Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП било установено, че моторно превозно средство, собственост на дружеството касатор, с технически допустима максимална маса 18 000, с брой оси 2, категория Евро 2, в състав с ремарке с общ брой оси 4, с обща технически допустима максимална маса на състава 0 се движи по път А - 2, км 399 + 703, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по – малка от измерената.

Н. съда в този състав е служебно известно образуваното дело С-61/23 по описа на Съда на Европейския съюз, по запитване на А. съд - Хасково с въпрос: „Дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.

Съдът съобрази и Определение №11313/20.11.2024г., постановено от ВАС на РБ по адм.д. № 10073/2023г., съставляващо относима към конкретния случай практика на касационната инстанция. Съобразно това определение, независимо дали крайният резултат по С61/23 по описа на СЕС ще има или не, отношение по основното производство пред националния съд, суверенна е преценката на националния съд, когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасяне на СЕС. Това съдопроизводствено действие е правилно, предвид целта, поставена пред съда да гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на Е..

В настоящото производство, предмет на съдебната проверка е ЕФ, с който се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, поради което изхода на настоящото дело е обусловен от бъдещото решение по дело С-61/2023 г. на СЕС.

С оглед гореизложените доводи, настоящият тричленен състав при А. съд – Варна намира, че правилното решаване на делото се обуславя от решението по дело С-61/23 по описа на СЕС. Предвид това установяване настоящото производство следва да бъде спряно до произнасяне на СЕС по дело С-61/2023.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът:

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по КАНД № 1727/2024 г. по описа на А. съд - Варна до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/23 с краен съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните по делото.