Решение по дело №28399/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2773
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Елена Светлинова Шипковенска
Дело: 20211110128399
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2773
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110128399 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за
застраховането.
Ищецът ЗД „БУЛ ИНС” АД твърди, че на 10.06.2019 г., в град Своге, на
ул. „Юрий Гагарин“, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“ с ДК № СО 0253 ВН, със собственик и водач ЛЮДМ.
К. М. и лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с ДК № СА 4180 ХК,
собственост на „МОТО –ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД и управляван от Илиян
Стефанов Коцев. Според представения протокол за ПТП №
1604508/11.06.2019 г., съставен от органите на КАТ, причините за
произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на водача
ЛЮДМ. К. М., който при управление на лек автомобил „Опел“, модел
„Вектра“ с ДК № СО 0253 ВН навлиза в стеснен участък от пътя, не спазва
достатъчно странично разстояние от насрещно движещия се с предимство лек
автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с ДК № СА 4180 ХК и реализира
ПТП с него, след което напуска мястото на ПТП. Вследствие на ПТП са
нанесени материални щети по лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“
с ДК № СА 4180 ХК. ПТП било настъпило на 10.06.2019 г., а протоколът за
ПТП № 1604508 бил съставен на 11.06.2019 г. след установяване на водача и
на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № СО 0253 ВН. Към
момента на ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била
1
застрахована при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“– полица
№ BG/02/118002631362, с валидност от 04.09.2018 год. до 03.09.2019 год. Въз
основа на уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на
МПС, в ищцовото дружество е заведена щета с №********** от ЗАД
„Алианц България“, който изплатил на застрахования по застраховка „Пълно
каско“ застрахователно обезщетение в размер на 797,80 лв. Ищецът заплатил
на застрахователното дружество по банков път сумата в общ размер на 812,70
лв., в която били включени и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Видно от протокол за ПТП № 1604508/11.06.2019 г. ЛЮДМ. К. М. е
напуснал ПТП, поради което на основание чл. 500 КЗ ищецът има право да
получи от него платеното застрахователно обезщетение. С регресна покана
ищецът е поканил ответника да заплати сумата в размер на 837,70 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 812,70
лв. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв. До датата на подаване на
исковата молба ответникът заплатил на ищеца сумата от 209,34 лв., като
останалата част от 629,36 лв. не била възстановена. Ето защо ищецът моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
от 628,36 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 21.05.2021 г., до окончателното изплащане,
както и разноските по делото.
Ответникът ЛЮДМ. К. М. не е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК.
Със становище от 10.03.2022 г. от името на ищеца ЗД „БУЛ ИНС“ АД е
заявено признание, че ответникът е заплатил на 16.06.2021 г. /след подаване
на исковата молба/ претендираната главница в размер на 628,36 лв. Сочи се,
че с поведението си ответникът е станал повод за завеждане на делото,
поради което дължи направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за
застраховането.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест
2
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: 1/ осъществяването на фактическия състав
на института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните
елементи: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието,
вреда, реално претърпяна, пряка причинно-следствена връзка между
претърпяната вреда и деянието, вина на дееца, която се предполага до
доказване на противното; 2/ наличието на валидно, действително
застрахователно правоотношение между ищеца - застрахователно дружество
и ответника по договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност“,
сключен относно МПС, с което е причинено процесното ПТП; 3/ заплащане
от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в
неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие, както и
какъв е размерът на дължимото обезщетение и 4/ ответникът да е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
С оглед плащането на процесното задължение, което по своето
естество представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на
посоченото основание, съдът приема за безспорни всички елементи от
фактическия състав на процесното вземане.
При постановяването на решението се отчитат настъпилите след
подаването на исковата молба до приключване на съдебното дирене факти,
които са релевантни за произнасянето по предявения иск, с който е сезиран
съдът съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изрично е удостоверено
от ищеца със становище от 10.03.2022 г. обстоятелството, че на 16.06.2021 г.
ответникът е заплатил на ищеца процесното обезщетение в размер на 628,36
лв., което настоящият съдебен състав е длъжен да вземе предвид с оглед
правилото, установено в нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
СРС приема, че плащането на процесната сума е осъществено в хода на
процеса, тъй като датата на подаване на исковата молба го предхожда –
21.05.2021 год. Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
По делото се установява, че ответникът е изпаднал в забава още преди
3
подаване на исковата молба, поради което същият дължи обезщетение за
забава върху главницата от датата на депозиране исковата молба в съда –
21.05.2021 г. до датата на извършеното плащане – 16.06.2021 г. Размерът на
дължимата законна лихва върху обезщетението за периода от 21.05.2021 г. до
16.06.2021 г., определен по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 4,71 лв.
Доказателства за заплащане на посочената сума не са ангажирани от
ответника.
Предвид гореизложеното на ищеца следва да се присъдят разноски за
исковото производство в размер на 150,00 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
Осъщественото в хода на процеса плащане не се отразява на
отговорността за разноски на ответника, тъй като той е дал повод за спора
/арг. чл. 78, ал. 2 ГПК/.
Водим от горното Софийският районен съд

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Джеймс Баучер” №87, против
ЛЮДМ. К. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Своге, ул. „Крайречна /Г.
Кирилов/“ № 21, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за
застраховането за заплащане на сумата от 628,36 лв., представляваща
изплатеното на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 10.06.2019 г. в гр.
Своге, по щета № **********, ведно с ликвидационните разноски, сторени от
застрахователя за неговото определяне, като погасен чрез осъществено от
ответника плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА ЛЮДМ. К. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Своге, ул.
„Крайречна /Г. Кирилов/“ № 21, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Джеймс
Баучер” №87, сумата от 4,71 лв. /четири лева и седемдесет и една ст./–
законната лихва върху главницата в размер на 628,36 лв. за периода от
21.05.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ – до 16.06.2021 г. /датата
4
на плащане/, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 150,00 лв. /сто и
петдесет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5