Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия
Иванка Иванова гр. д. № 16673 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 215578 от 12.11.2019 г., постановено по гр. д. № 4845/2018 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, е отхвърлен предявеният иск за осъждане на „Б.В.“ ООД да плати на „М.Т.“ ООД сумата от 23 587, 31 лв. – възнаграждение по спедиционни договори, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска на 23.11.2018 г. до окончателното плащане. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1 250 лв. – разноски по делото.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца „М.Т.“ ООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в противоречие с
основополагащи правни норми и морални принципи като съблюдаване на добрите
нрави, недопускане на неоснователно обогатяване, справедливост в гражданските и
търговските отношения. Счита, че по делото е безспорно установено, че
ответникът му е възложил 5 заявки – договор за международен автомобилен
транспорт на стоки (сухо мляко). Установено е също така, че транспортът е
извършен качествено и в срок, без рекламации. Уговореното възнаграждение не е
платено от ответника, който е осчетоводил съставените фактури. Счита, че
неправилно решаващият съд е приел, че е налице валидно сключена неустойка. В
чл.2 и чл.10 не е налице такава уговорка, тъй като липсва основно съдържание на
неустойката – точно посочване на конкретно неизпълнение на договора и
определена или определяема санкция за това неизпълнение. Не е налице и яснота
кой интерес на кредитора при изпълнение на превоза се обезпечава. Не е налице
яснота кой е клиента, изпращача и получателя, с който не бива да влиза в
контакт, още повече, че клиент е ответникът, а не е възможно избягване на
контакт с изпращача и получателя на стоката. Употребеният израз „няма да
платим“ не сочи на двустранно постигната уговорка. Уговорената в чл.10 от договора глоба от 50 %
от навлото счита, че също няма характера на
неустойка, тъй като не обезпечава легален кредиторов
интерес. Договорът за превод не е от категорията договори с оглед личността на
извършващия услугата. Поначало превозът се извършва от различни превозвачи,
като превозвачът носи отговорност за избора на следващи такива. Позовава се на
ТР № 1/15.06.2010 г. относно валидността на неустоечната
клауза. Поддържа, че в случая уговорките в чл.2 и чл.10 от договора не
защитават легитимен кредиторов интерес, свързан с
изпълнение на договора, а единствено дават възможност на кредитора да не
заплати уговореното навло. Счита, че съдът е
достигнал до грешни фактически изводи, като необосновано е приел, че е
осъществил контакт с някои от клиентите на ответника. Показанията на свидетеля Л.не
съдържат данни в тази насока. Неправилно решаващият съд не е възприел
показанията на свидетеля Ц., тъй като същият е служител при ответника. Счита,
че показанията му са точни и непротиворечиви. Същият установява, че ответникът
е знаем, че ще се ползват подизпълнители, а и в самата заявка – договор са
записани номерата на автомобилите, с които ще се извърши превоза, както и името
на водачите. С подписването на заявките ответникът се е съгласил с тези условия.
Счита, че отношенията между страните са се развили в съответствие с естеството
на договора за превоз и на търговския обичай. В нарушение на процесуалните
правила решаващият съд не е приел за разглеждане възраженията му за нищожност
на част от уговорките в договор, тъй като винаги съдът дължи произнасяне по
валидността на клаузите, включително следи служебно. Неправилно СРС е приел, че
свидетелят Ц. не е посочил имената на служителя на ответника, с когото е
договарял и на когото е съобщавал, че превозът ще бъде извършен от друго лице. Същият
е посочил името на това лице – К.е казала, че не възразява, стига да не
променят навлото и сроковете за товарене и
разтоварване. К.е уведомена още с първата заявка. Съдът не е обсъдил, че съгласно
счетоводната експертиза ответникът е отразил като задължение по търговски
договор, а не като неустойка. Съдът не е съобразил и признанията на управителя
на ответното дружество за наличието на задължения, но се е позовавал на
временни затруднения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло
предявеният иск, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника „Б.В.“ ООД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. В заявките –
договор т.2 и т.10 са индивидуално уговорени неустойки, като е без значение как
ще се именува това задължение. Кредиторовият интерес
се определя по време на сключване на договорите. Неустойката има защитна
функция, поради което отнапред кредитора определя какви вреди би понесъл при
евентуални нарушения на договорни клаузи. Позовава се на нарушение на
договорните клаузи от страна на ищеца. Последният предвижда в налагане на
глоби, които надвишават стойността на услугата, а претендира намаляване на
глобата от страна на ответника. Излага съображения, че решаващият съд не е
допуснал сочените от жалбоподателя процесуални нарушения, като правилно е
оценил събраните по делото доказателства. Моли съда да потвърди обжалваното
решение, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.372 ТЗ чл.79, ал.1 ЗЗД. Ищецът
твърди, че в периода 30.05.2017 г. – 27.07.2018 г. по писмени заявки на
ответника е организирал извършването на пет международни автомобилни превози по
маршрути от Германия до България и от Чехия до България. Превозите с извършени
надлежно, съгласно заявките на ответника, за което са оформени международни
товарителници, подписани от страна на получателите на стоките, с положени
печати. Съгласно заявките на ответника за всеки от превозите е договорено
превозно възнаграждение, платимо от ответника на ищеца за извършените превози
са съставени отделни фактури за дължимото навло.
Съгласно заявките падежът на задължението настъпва 20 дни след получаване на
оригиналните документи. Твърди, че оригиналните документи са получени от
ответника срещу подпис от негов представител. Точно е изпълнил поетите
договорни задължения, но ответникът не е платил дължимото превозно
възнаграждение във връзка с организираните и извършените превози. Общият размер
на задълженията на ответника възлиза на 23 587, 31 лв., формирана както
следва: по заявка договор за транспорт № 000972/30.05.2018 г. и фактура №
**********/11.06.2018 г. – 4 693, 99 лв. с ДДС; по заявка – договор за
транспорт № 000984/08.06.2018 г. и фактура № *********/13.06.2018 г.-
4 928, 69 лв. с ДДС; по заявка – договор за транспорт № 000993/13.06.2018
г. и фактура № **********/22.06.2018 г. – 5 632, 79 лв. с ДДС; по заявка –
договор за транспорт № 001005/26.06.2018 г. и фактура № **********/06.07.2018
г. – 4 693, 99 лв. с ДДС и по заявка – договор за транспорт №
0010036/19.07.2018 г. и фактура № **********/27.07.2018 г. – 3 637, 85 лв.
с ДДС. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 23 587, 31 лв. – неплатено възнаграждение по договори за
международен автомобилен превоз по горепосочените заявки за транспорт, ведно
със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока
по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения
иск.твърди, че ищецът е нарушил сключените договори за транспорт. Въпреки
изричната клауза по т.10 от заявка – договор за транспорт, че превозвачът няма
право да предоставя товара на други превозвачи, същият е нарушил това свое
задължение и транспортът е извършен от друг превозвач. В т.2 от заявка -
договор изрично се забранява прекия контакт от страна на превозвача с клиента
на ответника. Тази клауза също е нарушена от ищеца, който е осъществил пряк
контакт по телефона, като е направил опит да елиминира ответника и
осъществяване на пряка договорка с крайния клиент. Твърди, че е уведомил ищеца
за тези нарушения и последиците от тях. Тъй като ищецът е неизправна страна по
договорите, ответникът не дължи заплащане на претендираното
възнаграждение. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените
по делото разноски.
По делото е представена заявка – договор за
транспорт № 000972/30.05.2018 г., изпратена от ответника до ищеца, с посочен
номер на автомобила, име и телефон на шофьора, с дата на товарене 05.06.2018 г.
Превозваните стоки са 24 тона сухо мляко. Дата на разтоварване е 11.06.2018 г. Уговорено
е навло от 2 000 евро. В т.2 от общите условия е
предвидено, че заявката е строго конфиденциална и не следва да бъде показвана и
разгласявана на трети лица. Не се разрешават телефонни, факс, и-мейл контакти с клиента, изпращача и получателя. Неутралитетът се приема за договорен. При пряк
контакт с клиента преди, по време или след извършване на превоза, няма да
заплатим договореното навло, а ако възникнат
пропуснати ползи и/или нанесени вреди които са в по-голям размер, ще бъде
предявен съдебен иск. В т.10 е предвидено, че превозвачът няма право да
предоставя товара на други превозвачи без предварително писмено съгласие, в
противен случай ще бъде глобен с до 50 % от навлото.
Във връзка с извършения превоз е съставена фактура №
**********/11.06.2018 г. на стойност от 4 693, 99 лв. с ДДС.
Съгласно заявка-договор № 3408/31.05.2018 г. за
автомобилен превод е отправено искане от ищеца до трето за процеса дружество –
„М.Л.“ ООД, за осигуряване на един товарен автомобил за с посочена релация
Германия – България. Теглото на това е 24 т. датата на товарене е 05.06.2018
г., а срокът на доставката е 11.05.2018 г. товарният пункт е България,
Владимировци, по ЧМР. Съставена е фактура № 47/11.06.2018 г. на стойност
4 341, 95 лв. за извършения превоз. Представен е заверен препис от
съставената ЧМР товарителница, в която е отразено получаването на стоката от
крайния получател на 08.06.2018 г., без възражения, като е положен подпис и
печат.
Представена е заявка – договор за транспорт №
000984/08.06.2019 г. за превоз на 24 тона сухо мляко. Регистрационният номер на
автомобила и шофьора са посочени в договора. Датата на товарене е 11.06.2018
г., а датата на разтоварване е 14.05.2018 г. или 15.05.2018 г. релацията е
Германия – България. Уговореното навло е 2 100
евро.
Във връзка с извършения превоз е съставена фактура №
**********/18.05.2018 г. на стойност 4 928, 69 лв.
Ищецът е възложил извършването на превода на „В.Т.“
ООД със заявка договор № 3446/08.06.2018 г. съставена е фактура №
17777/29.06.2018 г. на стойност 4 459, 30 лв. представен е препис от ЧМР
товарителница удостоверяваща извършване на превоза и получаване на стоките от
получателя без възражения.
Със заявка-договор за транспорт № 000993/13.05.2019
г. ответникът е възложил на ищеца извършване на превод с посочения автомобил и
шофьор по релацията Германия – България на 24 тона сухо мляко. Датата на
товарене е 18.06.2018 г., а датата на разтоварване е 21.06.2018 г. уговореното навло е 2 400 евро.
Във връзка с извършения превоз е съставена фактура №
*********/22.06.2018 г. на стойност 5 623, 79 лв.
Ищецът е възложил извършването на превоза на „Скружи“ ЕООД със заявка – договор № 3458/13.06.2018 г.
съставена е фактура № 123/20.06.2018 г. на стойност 5 163, 40 лв.
Представена е ЧМР товарителница, удостоверяваща доставката на превозвания товар
и получаването му без възражения.
Със заявка – договор за превоз № 001005/26.06.2018
г. ответникът е възложил на ищеца извършването на превоз на товар – 24 тона
сухо мляко по релацията Германия – България. Датата на товарене е 29.06.2018
г., а датата на разтоварване е 03.07.2018 г. или 04.07.2018 г.
Във връзка с извършения превоз е съставена фактура №
**********/06.07.2018 г. на стойност 4 693, 99 лв. с ДДС.
Ищецът е възложил извършването на превоза на „Ховер“ ЕООД със заявка – договор № 3503/26.06.2018 г. за
автомобилен превоз. Съставена е фактура
№ 3444/04.07.2018 г. на стойност 4 341, 95 лв. Представена е ЧМР
товарителница, удостоверяваща извършване на превода и получаване на стоката без
възражения.
Със заявка – договор за превод ответникът е възложил
на ищеца извършването на международен превоз по релацията Чехия – България на
24 тона млечни продукти, с посочен регистрационен номер на автомобила и името
на шофьора. Датата на товарене е 24.07.2018 г., а датата на разтоварване е
27.07.2018 г. Уговореното навло е 1 550 евро.
Във връзка с извършения превоз е съставена фактура №
**********/27.07.2018 г. на стойност 3 637, 85 лв. с ДДС.
Ищецът е възложил на“ Екофрут“
ООД извършване на превоза със заявка - договор № 3588/19.07.2018 г. за
автомобилен превод. Съставена е фактура№ 40485/26.07.2018 г. на стойност
3 285, 79 лв. представена е ЧМР товарителница, удостоверяваща извършване
на превоза и получаване на товара без възражения.
Във всички заявки – договор за транспорт, изпратени
от ответника до ищеца, съдържанието на т.2 и т.10 е идентично.
Съставените от ищца фактури са изпратени на
ответника чрез куриер, за което са представени куриерски листове за разнос, неоспорени от ответника.
Ищецът е изпратил до ответника покана да заплати
дължимите по разглежданите 5 международни превоза на товари възнаграждения на
обща стойност от 23 587, 31 лв., ведно с дължимата законна лихва до
окончателното им изплащане. Поканата е връчена чрез куриер на 18.10.2018 г.
По молба на ищеца е допуснато обезпечение на бъдещ
иск, който ще предяви срещу ответника за заплащане на сумата от 23 571, 31
лв. – превозни възнаграждения по процесните фактури,
като е наложен запор върху банковите сметки на ответника в посочени банки. В обезпечителното производство молителят е
сторил разноски в размер на 40 лв. – държавна такса и 850 лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат. За налагане на обезпечителната мярка са
направени разноски в размер на 84 лв., съгласно представената фактура №
22726/01.11.2018 г., съставена от ЧСИ Татяна Водениченска
– Никитова.
На 27.09.2018 г. ответникът е изпратил до ищеца
уведомление за неустойка към заявка-договор за транспорт № 000972/30.05.2018 г.
№ 000984 от 08.06.2018 г., № 000993 от 13.06.2018 г., № 001005 от 26.06.2018
г., № 0010036 от 29.07.2018 г. ответникът се е позовал на т.2 от заявката –
договор, с посоченото по – горе съдържание. Поради неизпълнение на т.2 от
договора, чрез многократни позвънявания до клиента им по описаните
заявки-договори за транспорт с предложения за директна съвместна дейност по фактури
№ **********/11.06.2018 г. І **********/18.06.2018 г., № **********/22.06.2018
г. № **********/06.07.2018 г. е № **********/27.07.2018 г., издадени от ищеца,
няма да бъде направено плащане.
В първото редовно открито съдебно заседание,
проведено на 13.05.2019 г., по реда на чл.143, ал.2 ГПК ищецът е заявил, че
поддържа исковата си молба, както и че оспорва валидността на т.2 и т.10 от
заявките – договор.
С протоколно определение, постановено в същото
съдебно заседание съдът не е приел за
разглеждане възраженията на ищеца за нищожност на оспорените клаузи.
От заключението на вещото лице Е.В.А.по изслушаната
пред СРС съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че фактури №
**********/11.06.2018 г. на стойност 4 963, 99 лв. с ДДС, №
**********/18.06.2018 г. за сумата от 4 928, 69 лв. с ДДС, №
**********/22.06.2018 г. за сумата от 5 632, 79 лв. с ДДС, издадени от
ищеца, са осчетоводени през м.06.2018 г. в счетоводството на ответника. Те са
включени в дневника за покупки към подадената ежемесечна справка – декларация и
дължимия ДДС по тях е дал отражение при определяне на данъчния резултат за
месеца. Фактури № **********/06.07.2018 г. за 4 693, 99 лв. с ДДС и № **********/27.07.2018
г. за сумата от 3 637, 85 лв. с ДДС, издадени от ищеца, са осчетоводени
през м.07.2018 г. от ответника. Те са включени в дневника за покупки към
подадената ежемесечна справка – декларация по ЗДДС и дължимият ДДС по тях е дал
отражение при определяне на данъчния резултат за месеца. Горепосочените фактури
са на обща стойност от 23 587, 31 лв. с ДДС.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Г.Н.Ц.
се установява, че работи при ищеца, като заема длъжността „спедитор“ от една
година и половина. Знае, че ищецът има търговски отношения с ответника.
Свидетелят първи е сключил договор с тях в края на м.05.2018 г., а последната е
била от м.07.2018 г. Договорите са сключвани чрез и-мейл
– заявка за извършване на транспорт на техен клиент. Уговаряли са се за
регистрационните номера на автомобилите, които ще използват, датите за товарене
и разтоварване, навлото. Наемали са коли. Договорите
сключвали като подавали регистрационните номера. Разговаряли със служител на
ответника – К.. С нея уговаряли за извършване на транспорта. Казвали им дали
разполагат с кола за определените релации за транспорта, а от ищцовото дружество отговаряли, че разполагат с коли и им ги
предоставяли. Предварително са уговаряли кои са точно колите, които ще извършат
превоза. Уговаряли са, че ще използват други коли, няма да бъдат на ищеца. При
проведени телефонни разговори със служителката на ответника К.са уточнявали, че
ще използват подизпълнители. Свидетелят не знае на каква длъжност е посочената
служителка на ответника. При проведените разговори са обсъдили, че разполагат с
соли и че ще използват подизпълнители, на което не са заявени възражения. К.казала,
че не възразяват, стига да не променят навлото и
сроковете за товарене и разтоварване. Сключили общо 5 договора с ответника,
които били изпълнени. Стоките били доставени навреме, без рекламации и щети от
крайния клиент. Свидетелят лично е следял за изпълнението на договорите. По
съставените фактури не е постъпило плащане от ответника. Свидетелят изпращал на
ответника съставените фактури и ЧМР товарителниците за извършения превоз чрез
куриер – „Лео експрес“, които са получени от ответника. Свидетелят се свързал
многократно с ответника и по телефона.
Разговарял с К., която казала, че клиентът им се бави с плащането, помолила да
изчака, а след време започнали да не отговарят на обажданията им. Не е правен
опит за елиминиране на ответника. Един от клиентите на ответника е бил А.М., а
за други свидетелят не се сещал. По време на изпълнението на заявките никой не
се е свързал с клиентите на ответника, включително и докато са чакали плащането
с тях. Възможно е в края на годината да са изпращали и-мейли
за ищцовото дружество с презентация за извършваните
транспортни услуги, но такива не са изпращани на ответника. Свидетелят знаел,
че управителят на ответното дружество се е свързал с управителя на ищеца, като
го е уведомил, че крайният клиент не е платил и моли да изчака със седмица –
две. Разговорът се осъществил към края на м.09.2018 г. от ответното дружество
са нямали забележки и възражения във връзка с извършените превози. Свидетелят
не е присъствал на този разговор, а е чул за него от свои колеги. Осъществявал
контрол на превоза, като поддържал контакт с превозвача, който превозва
стоката. Наблюдавал доставката да не закъснее. Не може да посочи кой превозвач
е използван по договорите с ответника.
Пред СРС е разпитан и свидетеля П.Г.Л.. От
показанията му се установява, че е управител на „Екофууд“,
което дружество организира транспорт, включително на „Ави
Маркетинг и ко“. Имал е отношения с ищеца 2-3 пъти,
когато са се обаждали офиса на дружеството през 2018 г.. свидетелят не може да
каже кога точно са се обадили. Предложили да работят директно с тях, а не чрез
ответника, за организиране на транспорт. Ищцовото
дружество се представило като транспортна фирма. Извършвали са транспорт за
дружеството, на което свидетеля е управител, чрез ответното дружество.
Обяснили, че ответникът е некоректен към ищеца и предлагат да работят без
тяхното посредничество. Свидетелят не може да каже кой се е обадил. Обяснили,
че работят от години с ответното дружество и нямат проблеми с тях, както и че
ще продължат да работят с тях. Свидетелят
не знаел какви са отношенията между страните о делото. Дружеството, на което е
управител, е възлагало на ответника да организира транспорт на стоки, които
получавала и от техни доставчици. Работели с ответница повече от 3 години.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи,
че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
Страните в производството не спорят, а и от
представените по делото заявки – договори се установи, че са били обвързани от
договори за международен автомобилен превоз на стоки по смисъла на чл.1 от
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR),
доколкото мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й
се намират в две различни държави. Съгласно чл.9, т.1 от Конвенцията
товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и
получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл.4 договорът за превоз се
установява със самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно
правоотношение. Следователно с подаването на заявки за международен превоз от
страна на ответника и нейното приемане от страна на ищеца са сключени договори
за международен автомобилен превоз на стоки. Ищецът – превозвач, е извършил уговорените превози
чрез последващи превозвачи, като е доставил в срок
стоката, съгласно представените товарителници. Стоките са приети без възражения
за липси и повреди.
Спори се между страните в
производството дали в полза на ответника е възникнало право по т.2 и т.10 от
договорите за международен превоз да откаже заплащане на превозно
възнаграждение.
Съгласно нормата на чл.268, ал.1 ТЗ превозвачът е длъжен да извърши превоза в определения срок, да пази товара
от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на
товара и да му го предаде в местоназначението. Това са основните задължения на
превозвача, произтичащи от договора за превоз. По делото се установи, че тези
основни задължения са точно изпълнение от ищеца.
В т.10 от договорите е
предвидено, че превозвачът няма право да предоставя товара на други превозвачи
без предварително писмено съгласие, като в противен случай ще бъде глобен с 50
% от навлото.
В случая писмено съгласие от
товародателя е налице, доколкото във всяка една от представените по делото
заявки – договор за транспорт е посочен номера на автомобила, който ще извърши
превоза, както и шофьора на автомобила. Това налага извода, че товародателят е
своевременно уведомен за последващия превозвач, който
ще извърши превоза. След като изрично е посочил автомобила и шофьора на последващия превозвач в изпратената от ответника заявка –
договор за транспорт, то несъмнено същият е изразил писмено съгласието си за
извършване на превоза от последващия превозвач. Данни
за наличието на предварителни уговорки в тази насока се съдържат и в
показанията на разпитания пред СРС свидетел Г.Н.Ц.. Съдът възприема показанията
му, ценени по реда на чл.172 ГПК, доколкото същият има преки и непосредствени
впечатления относно обстоятелствата, за които е разпитван. Пряко се е занимавал
с договорите за превоз, сключени с ответника. Също така показанията му изцяло
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, включително и със
съдържанието на изпратените от ответника заявки – договор за транспорт.
По изложените съображения въззивният съд счита, че при изпълнение на поетите
договорни задължения ищецът не е нарушил клаузата на т.10 от договорите за
международен превоз.
Ответникът своевременно се е
позовал с депозирания по делото писмен отговор на исковата молба на нарушение
на т.2 от процесните договори. В посочената клауза е
предвидено, че заявката е строго
конфиденциална и не следва да бъде показвана и разгласявана на трети лица. Не
се разрешават телефонни, факс, и-мейл контакти с
клиента, изпращача и получателя.
Неутралитетът се приема за договорен. При пряк контакт с клиента преди,
по време или след извършване на превоза, няма да заплатим договореното навло, а ако възникнат пропуснати ползи и/или нанесени
вреди които са в по-голям размер, ще бъде предявен съдебен иск.
На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена
тежест на ответника е да докаже твърдяната форма на неизпълнение на договорните
задължения на ищеца. От показанията на разпитания по делото свидетел П.Г.Л.не
могат да се обосноват изводи в тази насока. Същият дава показания за проведени
2-3 обаждания в офиса на „Екофуу“ – клиент на
ответника, с предложение за съвместна работа. Няма никакви данни обаче относно
момента, в който тези телефонни обаждания са осъществени. Това се явява пречка
за извършване на обоснована преценка дали телефонните обаждания са извършени
преди по време или непосредствено след извършване на процесните
превози. Свидетелят дава показания, че представителят на ищеца се е позовал на
проявена некоректност от страна на ответника. Доколкото ответникът не е
заплатил задълженията си към ищеца по процесните фактури,
които надлежно е осчетоводил, логично е да се заключи, че контактът между ищеца
и клиент на ответника е осъществен след осъществяването на процесните
международни превози. В тази насока са и показанията на свидетеля Г.Н.Ц., който
дава показания, че в края на 2018 г. са изпращани имейли с презентация на
фирмата относно осъществяваните от дружеството транспортни услуги. Същевременно
не би могло да се приеме, че задължението на ищеца не е ограничено във времето
и по никакъв повод ищецът не може да осъществява контакти със съконтрагенти на ответника.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че ответникът не е доказал по делото неизпълнение на договорното
задължение по т.2 от процесните договори за
международен транспорт. Ето защо изводите на решаващия съд за неточно
изпълнение на договорните задължения на ищеца са необосновани, а доводите на
жалбоподателя в тази насока са основателни.
Жалбоподателят се позовава на допуснато от решаващия
съд процесуално нарушение като не се е произнесъл по своевременно заявен от
възражение за нищожност на клаузите на т.2 и т.10 от процесните
договори за международен транспорт. Макар да не се установи неточно изпълнение
на договорните задължения на ищеца по посочените клаузи, за изчерпателност и с
оглед изискванията на чл.269 ГПК въззивният съд
следва да обсъди и тези доводи на жалбоподателя.
В нормата на чл.143, ал.2 ГПК е предвидено, че ищецът
може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът -
да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и
представи с отговора на исковата молба.
В първото редовно открито съдебно заседание ищецът е
оспорил валидността на клаузите от договора, на които ответникът основава
възраженията си. Същите са своевременно заявени
с депозирания по делото писмен отговор на исковата молба, като за ищеца
е налице обективна възможност да вземе отношение по тях след връчване на препис
от писмения отговор на исковата молба, но не по – късно от първото редовно
открито съдебно заседание, което е сторил в случая. Доколкото ищецът не
основава исковите си претенции на точно изпълнение на задълженията по клаузите,
на които се основават възраженията на ответника, то за ищеца не е налице и
задължение да заявява възраженията си срещу тях с депозираната искова молба.
Ето защо в нарушение на процесуалните правила решаващият съд е приел, че
възраженията на ищеца срещу доводите на ответника, направени в първото редовно
открито съдебно заседание, са несвоевременно заявени и съответно е отказал
тяхното разглеждане. Отделно от това преценката относно валидността на неустоечна клауза се преценява от съда във всеки конкретен
случай, независимо от наличието или липсата на възражение за това. С оглед на
това, като е отказал да разгледа своевременно направеното възражение от ищеца
срещу валидността на клаузите, на които ответникът основава възраженията си
срещу иска, решаващият съд е допуснал соченото от жалбоподателя процесуално
нарушение.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че в т.2 и
т.10 не се съдържа задължение за неустойка. С разглежданите клаузи се
обезпечава изпълнението на поетите договорни задължения от превозвача и служат
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват
– предварително е определен (определяем) техния размер, в съответствие с
изискванията на чл.92, ал.1 ЗЗД.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1
от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС,
т.3 нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора.
Предвид обстоятелството, че уговорената последица
от установяването на контакт с клиент на
товародателя и лишаване на превозвача от пълния размер на превозното
възнаграждение, независимо от точното извършване на уговорения превоз, без
допускане на липси и повреди, се налага извода, че тази неустойка е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Този извод се налага и по отношение на уговорената в
т.10 от договорите неустойка. Поначало ТЗ и горепосочената конвенция предвиждат
възможността превозва да се извърши с последващи
превозвачи. Уговарянето на санкция в тежест на превозвача в размер на до 50 %
от уговореното навло, при използване на последващи превозвачи без предварителното писмено съгласие
на товародателя, не би могло да се приеме, че съответства на посочените функции
на неустойката, която се дължи независимо от доставянето на товара без липси и
повреди, каквито са основните задължения на превозвача.
Не без значение е и
обстоятелството, че е налице несъмнено извънсъдебно признание от страна на
ответника за наличието на задължения в претендираните
от ищеца размери във връзка с процесните международни
автомобилни превози. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика само
по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването
и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл са решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.
д. № 593/2009 г. на ВКС, II ТО, решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. №
454/2008 г., решение № 103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II
ТО, решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I ТО, решение
№ 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., II ТО, решение № 30 от
8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 198/13.05.2016 г.
по т. д. № 2741/2014 г. на ВКС, I ТО, решение № 121/21.07.2016 г. по т. д. №
3210/2015 г. на I ТО, решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на ВКС,
І ТО; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение
№ 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и др.
По изложените съображения и доколкото стойността на
дължимото и незаплатено от ответника навло по процесните договори за международен автомобилен превоз възлизат
на 23 587, 31 лв., предявените искове се явяват изцяло основателни.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат,
обжалваното решение следва да се отмени, като предявените искове следва да се
уважат изцяло.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 1 500 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на
страната във въззивното производство, както и 471, 75
лв. – държавна така. Така общият размер на разноските за настоящата инстанция
възлизат на 1 971, 75 лв.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в първоинстанционното производство, както и в обезпечителното.
Техният размер възлиза на 2 117, 50 лв., включително заплатено адвокатско
възнаграждение в обезпечителното производство. Претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. за процесуално
представителство в производството пред СРС не следва да се присъжда, тъй като
ищецът не е ангажирал доказателства за плащането му по банков път, съобразно
постигнатата в тази насока уговорка в договора за правна защита и съдействие от
22.11.2018 г.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 215578/12.09.2019 г., постановено по гр. д. № 74845/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 119 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б.В.“ ООД, ЕИК ******, с адрес ***, ж. к. „******и съдебен адрес *** – адв. Е.К.П., да заплати на „М.Т.“ ООД, ЕИК ******, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 505 – адв. Ю.Н., сумата от 23 587, 31 (двадесет и три хиляди петстотин осемдесет и седем лева и тридесет и една стотинки) лв., на основание чл.372, ал.1 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща превозно възнаграждение по следните договори за международен превоз: по заявка договор за транспорт № 000972/30.05.2018 г. и фактура № **********/11.06.2018 г. – 4 693, 99 лв. с ДДС; по заявка – договор за транспорт № 000984/08.06.2018 г. и фактура № *********/18.06.2018 г.- 4 928, 69 лв. с ДДС; по заявка – договор за транспорт № 000993/13.06.2018 г. и фактура № **********/22.06.2018 г. – 5 632, 79 лв. с ДДС; по заявка – договор за транспорт № 001005/26.06.2018 г. и фактура № **********/06.07.2018 г. – 4 693, 99 лв. с ДДС и по заявка – договор за транспорт № 0010036/19.07.2018 г. и фактура № **********/27.07.2018 г. – 3 637, 85 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2018 г. до окончателното изплащане, да заплати сумата от 1 971, 75 (хиляда деветстотин седемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство, както и да заплати сумата от 2 117, 50 (две хиляди сто и седемнадесет лева и петдесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в първоинстанционното и обезпечителното производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.