Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 80 20 септември
2018 година Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в
откритото съдебно заседание
на дванадесети септември
през две хиляди и осемнадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
При секретаря
Пламена Мутафова разгледа докладваното
от съдията Таня Дамянова административно дело № 128 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и следващите от АПК във вр. чл.40 от ЗДОИ.
С писмен отказ
рег.№ 812104-136/11.06.2018г. на директора на дирекция „Правно нормативна
дейност“ в Министерството на вътрешните работи е отказан достъпът до информация
по заявление за достъп до обществена информация вх.№ 812104-130/06.06.2018
година, направено от Д. С. К.
Против отказа за
предоставяне на обществена информация е постъпила жалба от Д. С. К. от град Р. Жалбоподателят
твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен като издаден в противоречие
с материалния закон. Счита, че в случая е налице надделяващ обществен интерес и
поисканата информация е следвало да му бъде предоставена. Поради това моли съда
да отмени атакуваното решение и да върне делото на административния орган с
указания относно предоставянето на поисканата обществена информация. Претендира
присъждането на направените по производството разноски.
Ответникът по оспорването-
директорът на дирекция „Правно нормативна дейност“ в Министерството на
вътрешните работи счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Д. С. К. е подал заявление
за достъп до обществена информация с вх.№ 812104-130 от 06.06.2018г., с което е
поискано предоставянето на следната информация:
„1. Колко общо на брой преписки са били
образувани през 2013 год. в поделения на
МВР, по реда на ЗМВР, по повод постъпили данни за телесни повреди или закани за убийство или хулигански прояви, по
които преписки пострадало лице е О. Е.
от гр. Б. във връзка с инцидента при проведена конференция на Политическа партия
„Движение за права и свободи“ през месец януари 2013 г.?
2. Колко от
преписките по точка 1(първа) вече са приключили?
2.1.Колко от
приключилите преписки по точка 1(първа) са приключили до 31.12.2013г.?
2.2. Колко от
преписките по точка 1(първа) са приключили с мнение за образуване на
наказателно производство за нанесена телесна повреда на пострадалия О. Е. от
гр.Б.?
2.3. Колко от
преписките по точка 1(първа) са приключили с мнение за образуване на
наказателно производство за хулиганство?
3.Колко на брой досъдебно
производства (ДП) са образувани в поделения на МВР от 19.01.2013г. до
31.12.2013г., по повод инцидента, описан в точка 1 (първа), настъпил по време
на конференцията на същата партия, при които пострадало от деянието лице е О. Е.
от гр. Б.?
Колко от тези образувани ДП са:
3.1.Приключили с
мнение за разследващия орган за прекратяване на производството?
3.2.Приключили с
повдигане на обвинение за престъпление от общ характер?
3.3. Спрени поради
неразкриване извършителя на престъплението?“
Със заповед №
8121з-663/05.05.2017г. министърът на вътрешните работи е оправомощил директора
на дирекция „Правно- нормативна дейност“ в МВР да взема решения за
предоставяне или за отказ за
предоставяне на обществена информация.
С писмен отказ рег.№ 812104-136/11.06.2018г. на
директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ достъпът до тази информация е
отказан. В мотивите на решението е
посочено, че исканата информация е извън приложното поле на ЗДОИ, тъй като
представлява лични данни, за които е налице изрична забрана за предоставяне. Освен това е посочено, че за същата има
специален ред, предвиден в НПК, който изключва предвидения в ЗДОИ ред за
предоставяне на информация.
С тези мотиви е
отказан достъп до поисканата от К. информация.
Отказът е съобщен
на жалбоподателя на посочения от него електронен адрес на 11.06.2018г., видно
от приложеното по делото извлечение на л.18. Жалбата срещу решението е насочена
срещу отказа да се предостави информация по т.1 и т.2 от заявлението и е
депозирана на 25.06.2018г.
Въз основа на
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима- подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт,
който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Атакуваният отказ е
валиден административен акт. Той е постановен от надлежно оправомощено лице и при спазване на изискванията за писмена форма.
Безспорно министърът на вътрешните работи
като държавен орган е задължен субект за осигуряване на достъп до обществена
информация. Отделно от това ЗМВР предвижда, че една от
основните дейности на МВР е информационна- дейност
по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, използване и
предоставяне на информация на потребители от МВР, на държавни органи,
организации, юридически лица и граждани. Тази дейност, включително и предоставянето на
информацията, има специална регламентация в чл.18-29 от ЗМВР.
За да възникне задължението на органа
да предостави достъп до информация по реда на ЗДОИ, исканата информация трябва
да бъде обществена- да е свързана с обществения живот в държавата и да дава
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закон субекти; да се създава или съхранява от държавните органи
или органите на местното самоуправление в България; да се съдържа в актовете на
държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на
техните правомощия или да се събира, създава и съхранява във връзка с
официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните
администрации.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5
ЗДОИ достъпът до лични данни е изключен от приложното поле на закона. В
§1, т.2 от ДР на ЗДОИ е дадена и легална дефиниция на понятието „лични
данни“- всяка информация, отнасяща се до
физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко
или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични
признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа,
психологическа, икономическа, културна или социална идентичност.
Поисканата със заявлението конкретна
информация не е обществена по своя характер. Тази информация представлява само и единственно лични данни относно
конкретно посочено физическо лице- дали има данни то да е пострадало от
определени престъпления- телесни повреди, закани за убийство и хулиганство.
Поискана е и информация дали въз основа
на тези данни са образувани преписки и
какъв е резултатът от тях. ЗДОИ съдържа изрична забрана за предоставянето на
лични данни по реда за предоставяне на обществена информация. Поради това
правилно административният орган е отказал предоставянето й именно на това
основание.
Жалбоподателят счита, че в случая е налице
хипотезата на надделяващ обществен интерес
по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ. Съгласно даденото легално
определение, такъв интерес би бил налице, когато чрез исканата информация се
цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на
прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от закона.
Преценката за наличието на надделяващ
обществен интерес се извършва само
в хипотезата на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ.
Цитираната норма предвижда, че основание за отказ от предоставяне на достъп до
обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице
и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в
случаите на надделяващ обществен интерес.
Тази хипотеза обаче е приложима само в случаите, когато се иска достъп
до обществена информация-информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти. Както се изтъкна и по-горе, в случая такава информация не се
иска. Заявлението цели да се получат само и единствено лични данни- дали конкретно
посочено лице- О. Е., е пострадало от конкретно посочени престъпления при
„инцидента при проведена конференция на Политическа партия „Движение за права и
свободи“ през месец януари 2013 г.“ и какви са били действията на МВР в тази
връзка. Поради това наличието на какъвто и да е обществен интерес не може да обоснове предоставянето на достъп до
тези данни. Осигуряването на такъв достъп би било грубо погазване на основните човешки
права на Е., закрепени в Конституцията на Република България.
Ето защо съдът прие, че оспореният
отказ се явява правилен и законосъобразен.
Предвид изхода на
спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
неоснователна. Основателна е претенцията на административния орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д. С. К. със съдебен адрес ****, сгр. *, офис * срещу писмен отказ
рег.№ 812104-136/11.06.2018г. на директора на
дирекция „Правно нормативна дейност“ в Министерството на вътрешните
работи за достъп до информация по заявление за достъп до обществена информация
вх.№ 812104-130/06.06.2018 година като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Осъжда Д. С. К. да заплати на Министерството
на вътрешните работи 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/п/