№ 1278
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100500869 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищцата В. Д. К. срещу решение № 20064819/01.11.2022 г., постановено по гр.д. №
46293/2020 г. по описа на СРС, 159 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу А. Л. Т.
иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на извършеното в полза на
ответника и обективирано в Нотариален акт № 147, том I-1, рег. № 2091, нот. дело № 93 от
2020 г. на нотариус Ж.Б., дарение на следния недвижим имот: Апартамент № 4, находящ се
в гр. София, район *******“ с площ от 46,46 кв. м., представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.305.84.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-32 от 01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК,
заедно с избено помещение № 7 с площ 3,22 кв. м., ведно с 0,308% идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.305.84 по КККР на гр. София.
Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради
противоречие с материалния закон и необоснованост с твърдения, че от събраните по делото
доказателства се установява, че ищцата е изпаднала в трайна нужда от издръжка предвид
прехвърлянето на двете жилища в полза на ответника, както и с оглед на възрастта и
1
здравословното й състояние. Въззивницата поддържа, че от приетото заключение на СИЕ е
видно, че месечният й доход от пенсия към датата на подаване на исковата молба не е бил
достатъчен за покриване на месечните й разходи, като същевременно ответникът е имал
финансова възможност да й предоставя парични средства за издръжка и такава е била
поискана от дарителката най-късно с подаване на исковата молба по настоящото дело. Ето
защо моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен
изцяло.
Въззиваемият А. Л. Т. подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита,
че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно, но е недопустимо поради следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 104, т. 3 и т. 4 ГПК, на окръжен съд като първа инстанция са
подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50000
лв., респ. исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25000 лв. В
настоящия случай цената на предявения конститутивен иск за отмяна на договор за дарение
на недвижим имот се определя в съответствие с разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2
ГПК (в този смисъл – Определение № 309 от 14.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6467/2013 г.,
III г. о.) – размерът на данъчната оценка на имота, който към датата на подаване на исковата
молба е 32076,20 лв. (видно от приложеното удостоверение за данъчна оценка на л. 77 от
делото на СРС). Предявеният иск е облигационен, тъй като не е за собственост или за вещно
право, а с него се упражнява облигационно потестативно право на дарителя да иска отмяна
на договора за дарение при наличие на определени предпоставки по съдебен ред. Искът е
конститутивен, тъй като с уважаването му се налага правна промяна, като ищецът
придобива обратно собствеността върху дарения имот и влязлото в сила съдебно решение
замества акта, с който се прехвърля собствеността, но това не превръща претенцията във
вещна (в този смисъл – Определение № 475 от 24.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4344/2013
г., III г. о., Определение № 335 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 376/2021 г., III г. о.).
2
Ето защо, приложима с оглед определяне на родовата подсъдност на делото е разпоредбата
на чл. 104, т. 4 ГПК. Доколкото цената на иска е 32076,20 лв., т.е. касае се за гражданско
дело с цена на иска над 25000 лв., то претенцията е родово подсъдна на окръжен съд, а с
оглед местонахождението на имота – на Софийски градски съд. Като е разгледал иск, който
не му е родово подсъден, Софийски районен съд е постановил недопустимо съдебно
решение (при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане
на делото). Същото следва да бъде обезсилено и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК
делото следва да бъде изпратено за ново разглеждане на компетентния съд – Софийски
градски съд.
Отговорността за сторените в настоящото производство разноски следва да се разпредели от
компетентния първоинстанционен съд, с оглед изхода от спора при новото разглеждане на
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20064819/01.11.2022 г., постановено по гр.д. № 46293/2020 г. по
описа на СРС, 159 състав.
ИЗПРАЩА делото на основание чл. 104, т. 4, вр. с чл. 109 ГПК по подсъдност на Софийски
градски съд.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3