№ 458
гр. Варна , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100500069 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 283219/20.11.2020г. от
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, чрез пълномощника адв.
Н.Б., срещу решение № 260906 от 27.10.2020г., постановено по гр.дело № 3919/2020г. на
ВРС, ХVIII-ти състав, с което е прието за установено, че П. К. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Варна, ул. „Д-р А.Ж." бл. 59, ет.6, ап.42 не дължи на въззивното
дружество сумата от 6815.60 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за периода от 19.02.2016г. до 04.11.2019г. за имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р А.Ж." бл. 59, ет.6, ап.42, на осн. чл. 124 ал. 1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.55 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. Сочи се, че извършената
проверка е в съответствие с действащите ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019г./.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно –
деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
1
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от П. К. П. срещу „Електроразпределение Север“ АД за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6815.60 лв.,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия
за периода от 19.02.2016г. - 04.11.2019г. за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р А.Ж." бл.
59, ет.6, ап.42.
В исковата молбата ищецът твърди, че е „ползвател на мрежата" на ответника, по
смисъла на т.41а от ДР на ЗЕ. Сочи, че е извършена проверка от служители на ответника,
въз основа на която на ищецът е извършена корекция на сметка, като начислена
допълнително процесната сума за плащане. Твърди, че не дължи процесната сума, като сочи
незаконосъобразност на корекционната процедура. Оспорва законосъобразното протичане
на проверката на СТИ, като оспорва констатациите в съставения констативен протокол.
Твърди, че проверката е извършена в отсъствието на потребителя, а протоколът за
проверката му е изпратен късно. Оспорва констатациите на БИМ. Счита, че чл. 55 от ПИКЕЕ
не може да бъде приложен в случая. Твърди, че корекцията е в нарушение на чл. 120, ал. 4
от ЗЕ. Сочи, че не е установено, че посочената ел.енергия е действително потребена, както и
за какъв период е потребена. Сочи, че няма действително доставена движима вещ –
ел.енергия.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна, в който е
изразено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че корекционната
процедура намира законово основание в чл. 55 и сл. от ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г. Същата е извършена законосъобразно, като за проверката е съставен КП.
Установено е наличие на ел.енергия в скрит регистър, както и в сумарния такъв, поради
което се прави извод, че енергията е преминала през СТИ, т.е. е потребена. Извършена е
експертиза от Български институт по метрология, при която е установено точното
количество неотчетена ел. енергия, потребено от абоната след прочитане на регистър 1.8.3.
Периодът на корекцията е съобразно изискванията на ПИКЕЕ от датата, следваща датата на
монтажа на СТИ, до датата на извършената проверка. Дължимата сума е изчислена съгласно
чл. 56 ал. 1 вр. с ал. 3 от ПИКЕЕ.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Представен е по делото констативен протокол от 04.11.2019г., съставен от служители
на ответника, от който се установява, че на така посочената дата, при проверка на СТИ на
обекта на ищеца, с адрес на потребление находящ се в гр. Варна, , ул. „Д-р А.Ж." бл. 59, ет.6,
ап.42, е констатирано, че е налице натрупване в тарифа 1.8.3. – 38811квт.
Представен е протокол от БИМ от 27.01.2020г., съгласно който е установено при
софтуерно четене на СТИ, че е налице намеса в тарифната схема на СТИ и наличие на
преминала ел.енергия в тарифа 1.8.3. – 38811.477квт.
Представен е протокол за монтаж/демонтаж на електромер от 18.02.2016г., съгласно
който СТИ, обект на проверката, е монтиран с нулеви показания по дневна и нощна тарифа.
Представено е и писмо от Фродексим Трейд ООД до ответника, в което се сочи, че
електромери ISKRAEMECO ME 162, имат десет тарифи, от които само две видими. Тези
2
електромери не подлежат на първоначална проверка, поради което се доставят с нулеви
показания.
Представена е справка за корекция за периода 19.02.2016г. - 04.11.2019г., съгласно
която е начислено количество електроенергия от 38811квтч., разделено на шест подпериода.
Издадена е и фактура, обективираща задължение в размер на 6815.60 лв. на ищеца за
обекта и за периода, посочени по-горе.
Вещото лице по проведената по делото съдебно–техническата експертиза дава
следното заключение: процесният електромер е произведен през 2016г. и към момента на
проверката е бил годно техническо средство; електромерът е бил при монтирането му на
обекта с нулеви показания и по скритите регистри; натрупаната ел. енергията в регистър
1.8.3 е отчетена он СТИ; съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на
процесното СТИ; математическите изчисления по издадената фактура са коректни и
методологически правилни; и цената е определена по технологични разходи.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се
явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на
корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
В разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване на
корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е
от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83, ал. 2 от ЗЕ/. Следователно, правото на ответника да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не
се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или
промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия.
От констативния протокол се установява, че в деня на проверката, служители на
„Електроразпределение Север“ АД са прочели информацията, записана в невизуализираните
регистри, чрез компютър, снабден със специализирана програма и специален четец за ел.
енергията, записана в търговските регистри на СТИ.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по
партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019г.
3
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019г.,
доколкото процесната техническата проверка в обекта на потребление е извършена на
04.11.2019г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т.
1 от Протокол № 67/24.04.2019г./, в съответствие с предвиденото в чл.83, ал.1, т.6, вр. ал.2 от
ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.21, ал.1, т.3 от ЗЕ,
вр. чл.2, ал.1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
В разпоредбата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора
на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване. За осъществяването на тази едностранна корекция е необходимо
извършване на метрологична проверка и съставяне на констативен протокол при спазване на
реда за това, посочен в чл.49 от ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа
енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ.
В тежест на ответника е да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно и
главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта
на потребление на ищеца след монтажа на СТИ. В конкретния случай по делото е
представен протокол от 18.02.2016г. за монтаж на електромер с фабричен
№1114021666138585, съгласно който към датата на монтажа същият е бил с нулеви
показания по дневна и нощна тарифа. Липсват данни с какви показатели са били останалите
регистри към датата на монтиране на СТИ, включително и регистър 1.8.3. Метрологичната
експертиза на БИМ сочи външна намеса в тарифната схема, но не и от кого е извършена.
Достъп до СТИ има само въззивното дружество, поради което не може да се презюмира
виновно действие на въззиваемия.
Освен това ответното дружество не е ангажирало доказателства за изпълнение на
задължението му по чл.42, ал.5 от ПИКЕЕ, съгласно което обслужването на измервателните
системи се извършва най-малко веднъж на три месеца и включва проверка на същите,
резултатите от която се отразяват в досието по чл. 33 /при липса на отклонения/ или се
съставя констативен протокол по реда на чл. 49 /при установени отклонения/. Настоящият
съдебен състав споделя изложените мотиви от районния съд, че неизпълнението на
собствените му задължения за проверка на СТИ, освобождава от отговорност потребителя за
факти, настъпили преди посочения срок.
Като неоснователни се преценят въззивните оплаквания за неприложимост на чл.33 и
чл.42, ал.5 от ПИКЕЕ в конкретния казус. В нормативната уредба липсва легална дефиниция
на „измервателна система“. Съобразно чл.9, ал.1 от Правилата операторът на
електропреносната мрежа е длъжен да доставя, монтира и поддържа система за търговско
измерване, регистриране и предаване на данни в изрично посочени случаи, когато се
измерва енергията, сред които е и постъпваща в електрическите уредби на клиенти,
присъединени към електропреносната мрежа /т.3/. В ПИКЕЕ липсва като отличителен
критерий на измервателната система начина на доставяне на енергията – директно или
индиректно. В чл.18 са посочени различните елементи, включени в измервателната система,
в зависимост от нивото на напрежение и предоставената мощност, един от които е
средството за измерване. Разпоредбата на чл. 32, ал.1 не изключва изискването за досие, а
само посочва какво трябва задължително да съдържат досиетата на част от измервателните
системи, а именно тези, измерващи електрическата енергия на обекти, присъединени към
мрежи средно и високо напрежение с предоставена мощност над 100 kW. В чл.33 е посочено
какво трябва да съдържа досието на всички измервателни системи, без посочени
4
изключения. Анализът на посочените разпоредби обуславя извода, че при всички случаи на
пренос и доставка, въззиваемото дружество е длъжно да поддържа досие на потребителите и
да извършва регулярни обслужване и проверка на измервателните системи най-малко
веднъж на три месеца, резултатите от които да отразява в досието, респ. в констативен
протокол.
Изложеното обосновава извода, че ответникът не е установил по безспорен начин
законосъобразното извършване на проверката и спазването на ПИКЕЕ при корекционната
процедура. Ето защо настоящият съдебен състав намира предявения отрицателен
установителен иск за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Предвид съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 670 лв.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260906 от 27.10.2020г., постановено по гр.дело №
3919/2020г. на ВРС, ХVIII-ти състав, с което е прието за установено, че П. К. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Д-р А.Ж." бл. 59, ет.6, ап.42 не дължи на
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 6815.60 лв.,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия
за периода от 19.02.2016г. до 04.11.2019г. за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р А.Ж." бл.
59, ет.6, ап.42, на осн. чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати
на П. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Д-р А.Ж." бл. 59, ет.6, ап.42
сумата от 670 лв. /шестстотин и седемдесет лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5