Решение по дело №1047/2021 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 77
Дата: 20 юни 2022 г.
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20211820101047
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Елин Пелин, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20211820101047 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът Т. П. П., ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв. В.О. със съдебен адрес: гр............ е предявил срещу
ответника ЗК „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК .................. със седалище гр..................
иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането. Моли
съдът да осъди ответната страна да му заплати сумата от 1500.00 лева
предявена като частичен иск от обща сума в размер на 3000.00 лева
представляваща застрахователно обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие възникнало на
28.08.2020 г., заедно със законната лихва от депозиране на иска в съда до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 28.08.2020 г. около 21.40
часа ищецът се движел по ПП-I6 с посока на движение от гр.София към
гр.Златица с лек автомобил марка „.....“ с рег. № ....... с поставен
обезопасителен колан. В автомобила управляван от ищеца П. на предна дясна
седалка пътувал Н. Н. Ив., а на задна дясна седалка Петрослав П. П.. По
същото време с посока на движение към гр.София водача К. СТ. М. също
пътувал по ПП-I6 с лек автомобил „............“ с рег. № ............ В района на
1
км.136.262, водачът на лек автомобил „............“ с рег. № ........... при
извършване на маневра ляв завой не пропуснал насрещно движещия се лек
автомобил управляван от ищеца и станал причина за настъпване на
пътнотранспортно произшествие. Вследствие противоправното поведение на
водача К.М. настъпил удар между управлявания от него лек автомобил „.....“
с рег. № ....... и управлявания от ищеца лек автомобил „............“ с рег. №
............ С поведението си водачът К. СТ. М. нарушил правилата за движение
по пътищата и станал причина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие, при което по непредпазливост причинил на ищеца Т. П. П.
повърхностна травма на шията. След пътнотранспортното произшествие
ищецът бил прегледан в МБАЛ „Уни – Хоспитал“ ООД гр.Панагюрище с
оплаквания от болки във врата и областта на корема около пъпа. След
проведени консултативни прегледи и извършени образни изследвания е
поставена основна диагноза „Повърхностна травма на шията“. Вследствие
пътнотранспортното произшествие ищецът бил с влошено физическо и
здравословно състояние, като причинените наранявания водят до силни и
продължителни болки в областта на шията и непълноценност. Процесът на
възстановяване е съпроводен от болки в травмираната област, изпитвал
продължителни физически страдания и други отрицателни изживявания –
тревожност, слабост, сънуване на кошмари свързани с пътния инцидент,
лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение, както и страх да
шофира. Ищецът трудно преодолял психическия шок и стреса предизвикан от
пътнотранспортното произшествие, страхувал се да излиза навън, не спял
спокойно след инцидента, станал чувствителен, изпаднал в състояние на
тревожност и потиснатост – симптоми, които не са се наблюдавали преди
това при него.
На виновния водач К. СТ. М. управлявал лекия автомобил „............“ с
рег. № ........... било съставено наказателно постановление № 20-2062-
000664/24.09.2020 г. за нарушение разпоредбата на чл.37, ал.1 и чл.174, ал.3
пр.1 от ЗДвП. Във връзка с процесното ПТП е образувано НОХД № 322/2020
г. по описа на РС Елин Пелин, по което е постигнато споразумение, с което
обвиняемия К. СТ. М. е признат за виновен за това, че на 28.08.2020 г. около
21.40 ч. на ПП-16, км.136 е управлявал МПС без съответното свидетелство за
управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
същото деяние.
2
От справка от информационната система на Гаранционен фонд се
установява, че за управлявания от К. СТ. М. лек автомобил „............“ с рег. №
........... има валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност
сключена с ответника ЗД „Бул Инс“ валидна от 29.01.2020 г. до 29.01.2021 г. и
прекратена на 13.11.2020 г.
Ищецът сезирал ответното дружество ЗД „Бул Инс“ с искане за
изплащане на обезщетение за претърпяните от него неимуществени вреди, но
до предявяване на иска в съда, ответникът не е изплатил исканото
обезщетение.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника Застрахователна компания ЗК „БУЛ ИНС“ АД, който в срока по
чл.131 от ГПК чрез пълномощника си адв.М.И.Г. – САК е подал писмен
отговор, с който оспорва претенцията по основание и размер.
Твърди, че не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния лек автомобил „............“ с рег. № ............
Оспорва се механизма на пътнотранспортното произшествие, като счита, че
представеният Протокол за ПТП няма доказателствена сила, удостоверяваща
причините и механизма за настъпване на ПТП, а без установен механизъм, не
може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, поради което не подлежи на приложение презумпцията за
вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД. Оспорва се и твърдението че ищецът е претърпял
някакви вреди в следствие пътнотранспортното произшествие. Събитието е
документирано с протокол за ПТП, какъвто се съставя само при ПТП с
материални щети, а не с констативен такъв – съставен при ПТП с пострадали
лица, поради което няма обвързваща доказателствена сила по отношение на
непосредствено възприетите от длъжностното лице факти, а именно че в
следствие на ПТП не е имало пострадали лица. Отделно от това,
представената от ищеца присъда съдържа данни единствено за това, че
водачът на лекия автомобил „............“ с рег. № ........... е управлявал само при
наличие на вече наложена санкция за управление на МПС без СУМПС, като
нито претърпяното ПТП, нито евентуални претърпяни от ищеца вреди са
предмет на присъдата.
Ответното дружество твърди, че именно ищеца е виновен за
3
настъпване на ПТП, тъй като е управлявал МПС „.....“ с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост. Предвид обвързаността между
отговорността за вреди на водача на МПС и неговия застраховател по полица
„Гражданска отговорност“ се оспорва да е налице осъществен деликтен
фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число
противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че
събитието е случайно /чл.15 от НК/ за водача на МПС, като за него не е била
налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на
вредите. При липсата на акт по чл.300 от ГПК твърденията на ищеца за
търпени вреди произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и
главно доказване.
Иска се ако бъде установен фактът на противоправно поведение
осъществено от водача на МПС, както и че ищецът е бил увреден в следствие
на събитието, то съдът да приеме, че причинените вреди са съпричинени от
самия пострадал, който с поведението си е създал предпоставки и условия за
настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди. Ищецът е
управлявал лекия автомобил с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост и така е станал причина за ПТП, както и е допринесъл за
уврежданията си, тъй като е бил без предпазен обезопасителен колан.
Оспорва се и твърдението ищецът да е претърпял описаните в исковата
молба увреждания по вид и степен, както и че същите са резултат на
реализираното ПТП, тъй като няма данни и доказателства ищецът да е
претърпял сочените от него телесни увреждания и последиците от тях. От
друга страна претендираният размер на обезщетението от 1500.00 лева като
част от иск в общ размер от 3000.00 лева не отговаря на трайно установената
практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа
на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД. Моли се съдът да отхвърли иска
изцяло като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищецът по делото претендира заплащане на застрахователно
обезщетение, позовавайки се на застрахователно правоотношение,
възникнало по силата на застрахователна полица за сключена застраховка
4
“Гражданска отговорност”. Задължение на застрахователя по сключен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” е да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Тази отговорност се изразява чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което покрива всички вреди - имуществени
и неимуществени, които са пряка последица от вредоносния резултат,
включително и дължимите лихви за забава.
С чл.432 от Кодекса за застраховането се признава възможността на
пострадалото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя по правило е тъждествена по обем с отговорността на
деликвента.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя е необходимо
към момента на увреждането да е налице валидно сключен договор по
застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата
и застрахователя, да е проведено и рекламационно производство. Необходимо
е да са налице изискуемите се кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, които дават основание за ангажиране отговорността
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. В този смисъл следва да се установи настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
В случая по делото не се спори между страните, че е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
към датата на застрахователното събитие – на 28.08.2020 г. около 21,40 часа
между собственика на лек автомобил марка „......“ с ДК№ ........... и ответното
дружество. Това обстоятелство се установява от приложеното по делото
писмо изх. № 24-01-380/30.07.2021 г. по описа на Гаранционен фонд и
приложена към него справка от Базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд и представената застрахователна полица. Видно е от
посочените доказателства, че за моторно превозно средство с ДК№ ...........
към датата на пътно-транспортното произшествие водачът се е ползвал от
5
застрахователната закрила по застраховка “Гражданска отговорност”,
обективирана в полица № BG/02/120000359871 с начало 29.01.2020 г.
прекратена на 13.11.2020 г., което обуславя правото на пострадалия да
предяви иск против застрахователя.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на водач на МПС за
вреди, причинени на трето лице, е необходимо ищецът по делото да установи,
че вредите чието обезщетяване претендира, са пряка последица от
противоправното поведение на застрахованото лице.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза се установява по несъмнен начин, че причина за настъпилото
пътнотранспортно произшествие е виновното поведение на водача на лек
автомобил „......“ с ДК№ ........... – К. СТ. М., който чрез своите субективни
действия при движение по пътно платно с двупосочно движение, което има
две пътни ленти е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение.
Тези констатации на вещото лице се установяват и от показанията на
свидетеля по делото Н.И. очевидец на произшествието, който твърди, че на
процесната дата – 28.08.2020 г. пътувал с ищеца на главен път 1-6 посока
София-Златица-Пирдоп с автомобил „...........“, управляван от Теодор, като
седял на предната седалка. Близо до отбивката за с.Г. където има логистичен
център, забелязал в насрещната лента за движение движещ се лек автомобил
„............“, който криволичел и навлизал в насрещното движение – в тяхната
лента за движение, като в последния момент, когато двата автомобила почти
се били доближили, водача на автомобила „............“, рязко свил в ляво на
неговото движение, което довело до удар между двата автомобила, защото
водача на лекия автомобил „............“ изведнъж навлязъл в тяхното платно.
Водача на лекия автомобил „............“ не подал преди да завие никакви
светлинни сигнали, поради което ударът бил непредотвратим. Свидетелят
сочи, че след произшествието до идването на служителите на МВР видял, че
водача на лекия автомобил „............“ е неадекватен и лъха на алкохол.
Досежно механизма на пътно-транспортното произшествие, съдът взе
предвид и представения по делото Протокол за ПТП № 1692396/28.08.2020 г.
издаден от органите на МВР, в който е описан следния механизъм на
6
процесното събитие: на 28.08.2021 г. около 21,40 ч. на първокласен път № 6 в
зоната на километър 136.262 между лек автомобил „............“ с рег. № ...........
управляван от К. СТ. М. и лек автомобил „.....“ с рег. № ....... управляван от Т.
П. П. водачът на лек автомобил „............“ предприема маневра ляв завой, не
пропуска насрещно движещ се участник с лек автомобил „.....“ и реализира
ПТП, като се сблъскват под ъгъл. Съдът кредитира така съставеният протокол
за ПТП, тъй като същия е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими към механизма на ПТП. Протоколът е съставен от
полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т. е.
служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и
професионална преценка на ситуацията, за което притежава съответните
специални знания предвид професията си, а не се е доверил само на разказа на
водачите. Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както
е отразено в този документ. В случая отразените в констативния протокол
обстоятелства бяха подкрепени от разпита на свидетеля И. и изслушаната по
делото автотехническа експертиза.
От представените по делото доказателства от РУ Елин Пелин –
Наказателно постановление № 20-0262-000664/24.09.2020 г. по описа на РУ
Елин Пелин и АУАН № 755 от 28.08.2020 г. по описа на РУ Елин Пелин е
видно, че водача на лек автомобил „............“ с рег. № ........... - К. СТ. М.
предприема неправилна маневра ляв завой и не пропуска насрещно движещия
се лек автомобил „.....“ с рег. № ......., като реализира ПТП и автомобилите се
сблъскват под ъгъл. Водачът К. СТ. М. е отказал да му бъде извършена проба
за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, фабричен № 0175 и
му е издаден талон за медицинско изследване, като на основание чл.179, ал.2
вр. чл.179, ал.1, т.5 пр.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лева
за нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 2000.00 лева за извършено
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Видно от АУАН № 754 от 38.08.2020 г. по
описа на РУ Елин Пелин и протоколно определение от 04.11.2020 г. за
одобряване на споразумение по НОХД № 322/2020 г. по описа на РС Елин
Пелин е, че К. СТ. М. като водач на лек автомобил „............“ с рег. № ...........
7
към момента на процесното пътно-транспортно произшествие е бил без
съответното свидетелство за управление на МПС, тъй като е бил наказан в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото
деяние, поради което е извършил престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. Тези
доказателства ценени в останалия доказателствен материал по делото също
подкрепят твърденията на ищеца, че именно водача К. СТ. М. към момента на
пътно-транспортното произшествие с виновното си поведение е станал
причина за пътното произшествие и към момента на произшествието е
установен и като водач с множество други нарушения по ЗДвП.
Свидетелят Н. Н. Ив. твърди също, че тъй като след катастрофата той,
ищецът и другия им спътник в автомобила имали оплаквания относно
физическото си здраве отишли в болнично заведение „Уни - хоспитал“
гр.Панагюрище, за да бъдат прегледани. Специално ищецът се оплаквал от
неразположение в областта на врата и след проведени изследвания се
установило, че има натъртване от самия удар. По време на удара еърбега на
мястото на водача Теодор се отворил. Вследствие травмата от удара ищецът
след инцидента пиел някакви лекарства, но свидетелят не може да
конкретизира какви точно, но няколко месеца не можел да се възстанови от
стреса вследствие случилото се, дори не искал да шофира. Ищецът изпитвал
болки във врата дълго време след инцидента, като казвал, че получава и
схващане на врата.
От заключението по изслушаната съдебно-медицинската експертиза се
установява наличието на причинна връзка на получените от ищца физически
травми и процесното пътно-транспортно произшествие, като вещото лице
твърди, че констатираните увреждания – кръвонасядане с продълговата форма
локализирано в лявата повърхност на шията и контузия на корема, са му
причинили болка и страдания и са резултат на удари с или върху твърди тъпи
предмети, като това увреждане на шията е с продълговата контактна
повърхност. Кръвонасядането в лявата повърхност на шията добре отговаря
да е получено в резултат на ударното въздействие упражнено от поставен
обезопасителен колан на водача на лек автомобил. Установява се също от
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, че
получените увреждания предвид мекотъканния им характер са отзвучали в
рамките на 10-15 дни без да останат трайни или постоянни последици за
8
здравето на пострадалия, като за посочения период са търпяни болки и
страдания по-интензивни в началото с намаляващ интензитет. След този
период пострадалият е напълно възстановен и няма невъзстановени вреди,
болки и страдания.
С оглед така установените факти и обстоятелства, настоящият състав
намира, че по делото се установиха всички предпоставки за възникване на
отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, тъй като на посочената
дата 28.08.2020 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено
от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице К. СТ.
М., управлявал лек автомобил марка „............“ с ДК№ ..........., вследствие на
което били причинени посочените увреждания на пострадалия – ищец по
делото Т. П. П..
На основание чл.52 от ЗЗД, при определяне размера на обезщетението
за претърпяните неимуществени вреди, съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства и се съобрази с обществения критерий за справедливост
и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че
болките и страданията и другите последици не са се ограничили само до
изживените в момента на самия инцидент, а са продължили и след това, като
са оказали влияние и на психическото състояние на ищеца, намира че
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на
1500.00 лева. Освен травматичните увреждания, които се установяват както
от представената по делото медицинска документация, така и от изслушаната
съдебно-медицинска експертиза, по делото се установи от показанията на
свидетеля И., че пътно-транспортното произшествие е предизвикало у ищеца
и психическа травма, довела до стрес и страх да управлява моторно превозно
средство за известен период от време, което несъмнено е сериозно
неудобство в личния му живот.
При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга –
със съществуващите обществено-икономически условия в страната, съдът
намира, че искът в размер на 1500.00 лева, като частичен от иск в общ размер
от 3000.00 лева е основателен и следва да се уважи в предявения размер.
В този смисъл по делото се доказаха кумулативно изискуемите се
предпоставки на фактическия състав на отговорността на застрахователя по
чл.432, ал.1 от ГПК, като липсват данни дължимата сума по обезщетението,
9
предмет на иска, да е заплатена на пострадалото лице.
Ответникът по делото ЗД „БУЛ ИНС“ АД прави възражение, че е
налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, тъй като се е
движел с превишена и несъобразена с пътните условия скорост и така е
станал причина за пътно-транспортното произшествие, не е бил с поставен
обезопасителен предпазен колан в противоречие с императивните изисквания
на ЗДвП и с това е допринесъл в значетелна степен за уврежданията си.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства, не се
установиха такива, които да подкрепят възражението на ответното дружество.
Напротив от показанията на свидетеля И. се установява, че пътниците в
лекия автомобил „.....“ с рег. № ......... са били с поставени предпазни колани,
включително и ищеца Т.П.. Тези показания не бяха оборени по какъвто и да
било начин.
От друга страна от свидетелските показания, протокола за ПТП
съставен от органите на МВР и изслушаната по делото съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че предвид механизма на
произшествието и деформациите по купетата на леките автомобили, вещото
лице приема, че лекия автомобил „.....“ се е движел със скорост 80 км/ч.,
което сочи, към момента на удара скоростта му е била съобразена с
конкретния пътен участък. В този смисъл по делото липсват доказателства,
които да обосноват извод за наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпването на противоправното деяние, което да е
предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Предвид направеното искане за заплащане на законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на иска в съда,
уважената главница в размер на 1500 следва да се присъди ведно със
законната лихва от 01.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
следва да се присъдят сторените по делото разноски.
Съгласно представен списък по чл.80 от ГПК ищецът е реализарл
разноски в общ размер на 725.00 лева, от които държавна такса в размер на
60.00 лева; 5 лева за издаване на съдебно удостоверение; 60.00 лева депозит за
разпит на свидетел и 600.00 лева възнаграждение за вещи лица по
10
изслушаните по делото съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа
експертизи. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, като в полза на адв. О. се дължи
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, определено от съда в размер на
410.00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”АД, ЕИК .................. със седалище и адрес
на управление гр.................., представлявано от С.С.П и К.Д.К. да заплати на
Т. П. П., ЕГН ********** от гр............... на основание чл.432, ал.1 от Кодекса
за застраховането, сумата от 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания в резултат на
пътнотранспортното произшествие, настъпило на 28.08.2020 г. около 21.40
часа, на път ПП-I6, предизвикано от К. СТ. М., който в качеството на водач
на лек автомобил марка „............“ с рег. № ........... има валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с
полица № BG/02/120000359871 при ЗД „БУЛ ИНС”АД, ведно със законната
лихва от 01.11.2021 г. до окончателното изплащане, представляваща частично
вземане от главница в общ размер от 3000.00 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”АД, ЕИК .................. да заплати на Т. П. П.,
ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 725.00 лева
/седемстотин двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”АД, ЕИК .................. да заплати на адвокат
В.В. О., ЕГН ********** възнаграждение в размер на 410.00 лева
/четиристотин и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
11