РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Етрополе, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Климентина Анг. Коева
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело №
20241830100499 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗДД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от страна на В. М. В., с
ЕГН ********** от гр. ************* против М. П. П., с ЕГН ********** от
гр. **************, с искане ответницата да бъде осъдена да му заплати
паричната сума в размер на 3000,00 лева, представляваща частично
неизпълнено от нейна страна задължение по устен договор за заем 7000,00
лева, сключен между страните на 01.06.2022 г., с падеж 15.06.2022 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на
иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че през месеците май и юни 2022 г.
ответницата е извършвала ремонт в жилището й в гр. ******* и на ползвания
от нея автомобил, във връзка с което е отправила молба към ищеца за
финансово съдействие в размер на 7000,00 лева. Твърди се, че на два пъти /на
26.05.2022 г. и на 01.06.2022 г./ ищецът е превел по банков път на ответницата
паричната сума в посочения общ размер, като тя е поела ангажимент да му я
върне в срок до 15.06.2022 г. Твърди се, че в този срок ответницата не е
изпълнила поетите от нея задължения към ищеца. Посочва се, че след
1
проведени многократни разговори с нея от страна на ищеца и дадени от нейна
страна обещания за изпълнение на поетите към него задължения, същата му е
върнала само паричната сума в общ размер от 4000,00 лева, което е станало на
два пъти /на 30.04.2024 г. и на 28.06.2024 г./,като тя му е превела, по банков
път на два пъти по 2000,00 лева. Ищецът твърди, е остатъкът в размер на
3000,00 лева все още не му е върнат от страна на ответницата, с оглед на което
е предявил и настоящия иск.
В срока на отговор ответницата е депозирала такъв, като оспорва
предявения срещу нея иск като неоснователен и недоказан. Ответницата не
оспорва наведените в исковата молба твърдения, че ищецът й превел по
банков път, на два пъти, паричната сума в общ размер от 7000,00 лева. Тя,
обаче, заявява, че тези парични средства са й били преведени от него не във
вид на заем, а като дарение, предвид обстоятелството, че по същото време тя
и той са живеели на съпружески начала, обитавали са едно домакинство и са
имали общи потребности и задължения. Посочва, че ищецът й е дал тези пари
за закупуването на обзавеждане и техника за личният апартамент в гр.
******, за да може, като посещават града и отсядат в него да имат
необходимото удобство и да се чувстват добре. Ответницата не оспорва и
факта, че от тези 7000,00 лева, тя е върнала само сумата от 4000,00 лева, като
не му върналата останалата част от 3000,00 лева, като заявява, че не ги е
върнала, защото те са й били предадени доброволно от ищеца във вид на
дарение. Ответницата също така излага твърдения, че заедно с ищеца са били
страни по договор за банков кредит, сключен с „ОББ“, в качеството им на
кредитополучател и съдлъжник. Посочва, че след като се е освободила от това
задължения, прехвърляйки кредита на сестрата на ищеца през месец февруари
2024 г., тя е решила да му върне паричната сума от 4000,00 лева, тъй като е
счела, че така е правилно и морално да се постъпи в случая.
По делото за съвместно разглеждане е приет насрещен иск, подаден от
М. П. П. против В. М. В., с правно основание чл. 55, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с
искане ответникът по иска да бъде осъден да заплати на ищцата, паричната
сума в размер на 4000.00 /четири хиляди/ лева, като платена му без правно
основание, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на този иск.
В насрещната искова молба се твърди, че в продължение на пет години
2
ищцата и ответникът са живеели заедно на съпружески начала, с всички
произтичащи от това последици в битов, интимен, личен и финансов аспект и
че във връзка с тези отношение, през периода, в който двамата са живеели
заедно ответникът е превел по банков път на ищцата паричната сума в размер
на 7000,00 лева. Твърди се, че след раздялата им през 2024 г. ответника по
иска гневно и настоятелно е искал тя да му върне посочените парични
средства, които тя по принцип не му е дължала, но в паника му ги е върната
част от тях, като, на два пъти, на 01.04.2024 г. и на 05.06.2024 г.,му е превела
по банков път, без каквото и да е задължение и правно основание за това суми
по 2000.00 /две хиляди/ лева. Посочва, че в отговора си по първоначалния иск
е изложила подробни допълнителни фактически твърдения, към които
препраща с насрещната искова молба. В този смисъл ищцата е предявила и
своята искова претенция.
В срокът по чл. 131 ГПК ответникът по този иск е подал писмен отговор,
с който оспорва предявения срещу него насрещен иск като недопустим и
неоснователен, излагайки подробни аргументи за това, а именно, че липсват
доказателства за извършена надлежна престация от страна на ищцата в негова
полза и доказателства за наличие на облигационно правоотношение между
тях, което да е предмет на насрещен иск, както и други, подробно изложени от
него аргументи.
В съдебно заседание ищецът по първоначалния иск и ответник по
насрещния - редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди
съдебното заседание по делото е депозирал писмена молба, в която излага
становище за даване ход на делото, в негово отсъствие и излага допълнителни
аргументи относно основателността на предявения от него иск и
неоснователността и недоказаността на приетия за съвместно разглеждане по
делото насрещен такъв. Претендира разноски, за което представя списък по
чл. 80 ГПК. От страна на В. В. по делото са депозирани и писмени бележки, в
които доразвива своите аргументи в същия смисъл. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответницата по първоначалния иск и ищца по
насрещния такъв - редовно призована, не се явява, като се представлява от
пълномощник – адв. Г. В. У. от САК, който оспорва предявения срещу нея иск,
3
като неоснователен и недоказан, респ. поддържа насрещния такъв, излагай
съответни аргументи за това, претендира разноски, сторени от доверителката
му в производството, за което представя списък по чл. 80 ГПК, и моли съдът
да му даде възможност за представяне на писмени бележки, в които да ги
доразвие. В указания от съда срок такива са представени в РС – Етрополе.
Като писмени доказателства по делото са приобщени следните
документи: заверено копие на платежно нареждане референция
FT/22146/********* от дата 26.05.2022 г.; заверено копие на платежно
нареждане референция FT/22152/********* от дата 01.06.2022 г.; заверено
копие на извлечение от банковата сметка на ищеца с IBAN: ****************
за периода от 03.05.2022 г. до 31.05.2022 г.; заверени копия на извлечения от
същата банкова сметка за периода от 01.06.2022 г. до 30.06.2022 г.; за периода
от 01.04.2024 г. до 30.04.2024 г. и за периода от 03.06.2024 г. до 28.06.2024 г.;
заверено копие на удостоверение от „ОББ“ АД – клон Кюстендил, издадено на
ищеца с изх. № 19165/06.02.2024 г. , ведно с вносна бележка за заплащане на
такса за издаването му; заверено копие на справка от Агенция по вписванията
- Имотен регистър относно вписванията, отбелязванията и заличаванията,
направени на името на М. П. П.; заверено копие на приемо – предавателен
протокол за извършена доставка и монтаж на климатична техника от
07.06.2022 г. и заверено копие на допълнително споразумение № 1 към
договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот с № 20 R-
I375579/05.02.2020 г. от дата 27.02.2024 г. и заверено копие на самия договор
за кредит; известие за доставяне с № ИД PS 2140 00СР6Е 9 - в оригинал; касов
бон от 06.01.2025 г. с № 00228848; разпечатки на хартиен носител от
комуникация по „Вайбър“, водена между страните по делото - общо 4 листа;
адвокатско пълномощно за адв. Г. У. и квитанции за платени държавни такси
по всеки един от приетите за разглеждане по делото искове.
В съдебното заседание по делото е уважено искането на ответницата по
първоначалния иск, ищецът по този иск да бъде задължен да се яви в
съдебното заседание по делото и да даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК,
като отговори на изрично посочени от нея въпроси. Същият не се е явил и не е
дал отговори на тези въпроси, във връзка с което, и на основание чл. 176, ал. 3
ГПК, съдът е постановил, че може да приеме за доказани фактите, за
изясняването на които ищецът не е дал обяснения тези.
4
Във връзка с всичко гореизложено, ръководен от събраните в хода на
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
За неустановен период от време преди 2024 г. страните по делото имали
връзка, като дори за кратко живеели на съпружески начала на адрес в гр.
************, който те двамата закупили със средства, получени от банков
кредит - съгласно договор с № 20R-I375579/05.02.2020 г. /с кредитор „ОББ“
АД/, обезпечен с ипотека върху същия недвижим имот, с размер на заема 85
473,00 евро.
През пролетта на 2022 г. ответницата /и ищца по насрещния иск/ решила
да извърши ремонт на собственото й жилище, находящо се в гр. **********,
но тъй като не разполагала с достатъчно финансови средства помолила
ищецът /и ответник по насрещния иск/ да й предостави в заем паричната сума
в размер на 5000,00 лева. Той се съгласил да й помогне, с оглед на което, на
26.05.2022 г., наредил банков превод на посочената парична сума от личната
си банкова сметка с № BG***********, открита при банка „ОББ“ АД към
банковата сметка на ответницата /и ищца по насрещния иск/ с №
***********, открита при същата банка. След това, предвид близките
отношения между страните по делото, ищецът дали няколко препоръки на
ответницата по повод това каква дограма и климатик да закупи с парите, които
е превел. Тъй като въпросните средства се оказали недостатъчни за
заплащането на всички необходими дейности и материали за ремонта,
ответницата отново поискала услуга от ищеца, който отново се съгласил да й
помогне, като 01.06.2022 г. й дал още 2000,00 лева. Паричните средства
отново били преведени по банков път, като трансферът бил извършен между
горепосочените банкови сметки с титуляри страните по делото. Независимо от
близките им отношения, последните се договорили, че въпросните парични
средства в общ размер от 7000,00 лева се предоставят в заем от ищеца на
ответницата, като последната се задължила да му върне парите при първа
възможност.
В началото на 2024 г. отношенията между страните рязко се влошили и
двамата се разделили. С оглед на това ищеца отправил покана към
ответницата за връщането на горепосочените парични средства, които й бил
предоставил в заем. Същата, обаче, не могла своевременно да се снабди с
5
посочената сума, а само с част от нея, като на 10.04.2024 г. и на 05.06.2024 г.,
ответницата, на два пъти, превела по банков път, от личната си банкова сметка
към банковата сметка на ищеца /и двете с посочени по – горе номера/ парични
суми в размер по 2000,00 лева, всяка. Не успяла да му върне останалата част в
размер от 3000,00 лева.
Междувременно, предвид фактическата раздяла между страните по
делото и напускането на жилището, в което двамата съжителствали
ответницата прехвърлила договорните си задължения по сключения договор
за банков кредит на сестрата на ищеца – М. М. Н., за което, на 27.02.2024 г.
било съставено допълнително споразумение № 1 към посочения договор.
Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от
събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, подробно
описани от съда по – горе и най – вече от представените от ищеца извлечения
и удостоверения за движението по банковата му сметка; от представения от
ответницата договор за банков кредит и допълнително споразумение към
него, както и от представените от същата разпечатки на разговори, водени
чрез мобилното приложение „Viber“. Тук настоящият съдебен състав счита за
нужно да уточни, че обстоятелството, че двете страни са живели заедно
съпружески са възприети от него при условията на чл. 176, ал. 3 ГПК, с оглед
факта, че ищецът не се е явил в съдебното заседание по делото, респ. не е дал
отговори на въпросите, касаещи тези обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с първоначален осъдителен иск за частично изпълнение
на неизпълнено договорно задължение по сключен устен договор за заем в
размер на 7000,00 лева, по който е направено частично изпълнение в размер на
4000,00 лева, т.е. за осъждане на ответника за заплащането на остатъка от
3000,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяването на иска до окончателното й изплащане, с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗДД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, при условията
на пълно и главно доказване, твърдените от него факти и обстоятелства, а
именно, че между него и ответницата че между него и ответницата е били
сключен валиден договор за заем, по силата на който той й е предоставил
6
посочените парични суми в общ размер от 7000,00 лева; че той й е предал
/превел/ тази сума във вид на заем за потребление, като тя е поела ангажимент
да му ги върне, в посочения от него срок; че тя не е изпълнила поетите
задължения към него в цялост и не му върнала 3000,00 лева от дадените й в
заем 7000,00 лева, в уговорения между двамата срок.
С оглед съдържанието на отговора на исковата молба, в тежест на
ответницата, при условията на обратно доказване, е да установи
релевираните от нея факти и обстоятелства относно липсата на сключен
между нея и ищеца договор за заем за потребление; че той й е предал /превел/
посочените парични суми във вид на дарение, предвид съществуващите
между двамата лични отношения към съответния момент; че тя не е поемала
ангажимент да му връща тези парични средства и че му върнала част от тях на
основанието, посочено от нея в отговора – предвид отпадането на
задължението й по процесния договор за паричен заем.
По делото за съвместно разглеждане е приет и насрещен иск от М. П. П.
срещу В. М. В., с правно основание чл. 55, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане
ответникът по иска да бъде осъден да заплати на ищцата, паричната сума в
размер на 4000.00 /четири хиляди/ лева, като платена му без правно
основание, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на този иск.
С оглед горното, в тежест на ищцата по този иск е да установи
твърдените от нея факти и обстоятелства, а именно, че е превела въпросните
парични суми в полза на ищеца без правно основание и без да има задължение
за това.
Предвид съдържанието на отговора по този иска, в тежест на ответника
по него е да докаже релевираните в същия факти и обстоятелства относно
липсата на валидно облигационно правоотношение между него и ищцата, по
повод на което са направени такива престации.
Съгласно чл. 240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да му върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Законът не поставя изискване за специална форма на този вид
договори, респ. същите могат да бъдат сключени и по силата на устна
договорка.
7
Настоящия съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца по
първоначалния иск е сключено валидно облигационно отношение,
представляващо договор за заем за потребление по смисъла на горепосочения
законов текст. От приетата от съда фактическа обстановка, базирана на
доказателствения материал по делото, безспорно се установява, че между
страните по делото са постигнали устна договорка за предоставянето в заем на
сума в общ размер от 7000,00 лева; че тази парична сума е предадена /в
случая преведена на два пъти по банков път/ от ищеца на ответницата и че тя е
поела ангажимент да ги върне, като е изпълнила само частично това свое
задължение, превеждайки на два пъти по 2000,00 лева – или общо 4000,00
лева, респ. останала е задължена към ищеца със сумата от 3000,00 лева. От
събраните в хода на делото доказателства, кредитирани от съда се установи, че
между страните по процесния договор за заем при сключването му не е
договорен срок за връщане. С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл.
240, ал. 4 ЗЗД съдът счита, че ответницата е следвало да изпълни в цялост
задълженията си по тях, най – късно в едномесечен срок, след като е била
поканена от ищеца да стори това. В този смисъл настоящият съдебен състав
счита за недоказано от страна на ищеца обстоятелството, че въпросният
договор за заем е сключен с падеж 15.06.2022 г.
Наред с горното съдът не приема за основателни възраженията на
ответницата относно липсата на сключен между нея и ищеца договор за заем
за потребление; че той ищецът й е предал /превел/ посочените парични суми
във вид на дарение, предвид съществуващите между двамата лични
отношения към съответния момент; че тя не е поемала ангажимент да му
връща тези парични средства и че му върнала част от тях на основанието,
посочено от нея в отговора – предвид отпадането на задължението й по
процесния договор за паричен заем. На първо място, освен чисто формалните
изявления на ответницата, визирани в отговора й, от нейна страна, по делото
не бяха ангажирани никакви доказателства, подкрепящи посочените
твърдения. На второ място, видно от представените от ищеца по този иск
банкови извлечения за движението по сметките му, като основания за
извършените от страна на ответницата парични преводи на 10.04.2024 г. и на
05.06.2024 г., са посочени „възстановяване“ и „възстановяване по превод“.
През призмата на семантичното тълкуване на посочените думи и с оглед
8
установеното в хода на делото, настоящият съдебен състав прави извода, че с
посочените преводи ответницата е признала, че има дълг към ищеца, респ. е
изпълнила част от този дълг. В този смисъл съдът не приема за доказани и
основателни твърденията на ответницата, че тя е била надарена с въпросните
парични суми и е върнала част от тях от чисто човешка гледна точка. Когато
едно лице е надарено, то формално не дължи някаква насрещна престация на
дарителя си, освен ако се касае за издръжка, от която той нуждае. Такъв факт,
обаче, нито се твърди, нито се доказа в процеса от страна на ответницата. На
още по – силно основание ответницата твърди, че по отношение на нея от
страна на ищеца, тези парични средства са предоставени във вид на обичайни
дарове /по смисъла на чл. 227, ал. 2 ЗЗД/, във връзка с които надареният не е
задължен да предоставя издръжка на дарителя, дори и когато той има нужда
от такава и я иска от него. Липсва житейска логика в подобно поведение, т.е.
обективно и житейски нелогично е един човек, който е надарен с пари, в
последствие да връща част от тези парични средства на лицето – негов
дарител и то с изричното отбелязване, че му ги възстановява. В този смисъл
настоящият съдебен състав счита, че възраженията на ответницата по този иск
се явяват нелогични, необосновани и недоказани по делото, респ.
неустановени от нея с каквито и да са доказателства по делото. Настоящият
съдебен състав приема, че с извършването на посочените два парични превода
ответницата е признала дълга си към ищеца и изпълнила част от него.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Именно с
оглед на това ищецът има право да претендира пълното изпълнение на
задълженията на ответницата и лихва за забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
/предвид обстоятелството, че се касае за изпълнение на парични задължения/.
С всички горепосочени аргументи съдът счита, че първоначалния иск се
явява напълно доказан от страна ищеца, респ. основателен и, като такъв,
следва да бъде уважен изцяло.
В този смисъл и със същите като последните посочени аргументи
относно неоснователността на възраженията на ответницата съдът счита, че се
явява неоснователен и недоказан предявения от нея насрещен иск срещу
ищеца по първоначалния такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 55 ЗЗД който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
9
основание, е длъжен да го върне. Този институт урежда три различни
специални фактически състава на неоснователно обогатяване. При първия
такъв се касае за получаване на имуществена облага при начална липса на
правно основание, разбирано като валидно правно задължение. Вторият
фактически състав визира получаване на престация с оглед на очаквано в
бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, а третият се
отнася до отпаднало с обратна сила основание - в този смисъл и ППВС №
1/1979 г. Процесната искова претенция се основава на първия фактически
състав по чл.55, ал. 1 ЗЗД. При това положение, в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащане, а в тежест на ответника - че е налице основание за
получаването, съответно задържането - сумата, предмет на процесната искова
претенция е получена на валидно правно основание.От събраните в хода на
делото доказателства и приетата от съда фактическа обстановка, безспорно се
установи, че между страните е налице сключено валидно облигационно
отношение, по повод на което са извършени съответните размествания на
имуществени блага /в случая пари/ между тях,респ. установи, че ищцата по
този иск е превела въпросните суми на ответника по него с оглед изпълнение
на поетите, от нея към него, задължения по сключения между тях договор за
заем. Ето защо се явяват неоснователни и недоказани нейните твърдения
относно това, че е предала тези парични суми на ответника без основание и че
той е длъжен да й ги върне, т.е. да бъде осъден да й ги върне.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в отговора на
първоначалния иск, към който ищцата по насрещния иск препраща при
фактическите изложения в него, същата посочва, че е предоставила
посочените парични суми на ответникът по този иск от чисто човешки
подбуди, което влиза в противоречие с нормата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, според
която не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой
нравствен дълг.
С всички посочени аргументи съдът счита, че приетият за съвместно
разглеждане по делото насрещен иск се явява недоказан и неоснователен и,
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора настоящият съдебен състав следва да се
произнесе по направеното искане за присъждане на разноски от страна на
ищеца по първоначалния иск. От представения по делото списък по чл. 80
10
ГПК е видно, че същият претендира разноски за внесената от него държавна
такса за образуване на делото в размер на 120,00 лева и 110,00 лева за
внесената държавна такса за образуване на делото пред ДСИ при РС –
Етрополе по повод допуснатото обезпечение на предявения от него иск по
реда на чл. 389, ал. 1, вр. чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК. По делото е приложена
квитанция за платена държавна такса за образуване не делото. Наред с това,
обаче, от страна на ищеца не са представени доказателства за платена
държавна такса за образуване на делото пред ДСИ при РС – Етрополе в размер
на 110,00 лева, за която също претендира да бъде осъдена ответницата. В този
смисъл съдът счита, че тази претенция на ищеца се явява недоказана като
извършени от него разноски по делото, респ. не следва да бъде уважава, като
ответницата по този иск бъде осъдена да заплати на ищеца само сумата от
120,00 лева.
Предвид неуважаването на насрещния иск, приет за съвместно
разглеждане по делото, сторените разноски от страна на ищцата по него,
остават за нейна сметка.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА, като основателен и доказан, първоначалния иск, предявен
по делото, с правно основание чл. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗДД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с оглед на което ОСЪЖДА ответницата М. П. П., с ЕГН
********** от гр. ***********, да заплати на ищеца В. М. В., с ЕГН
********** от гр. **************** паричната сума в размер на 3000,00
/три хиляди/ лева, представляваща частично неизпълнено от нейна страна
задължение по устен договор за заем в общ размер от 7000,00 лева, сключен
между страните на 01.06.2022 г., без договорен падеж, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска /12.11.2024
г./ до окончателното й изплащане.
НЕ УВАЖАВА и ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан,
приетия за съвместно разглеждане по делото насрещен иск, подаден от М. П.
П. с ЕГН ********** от гр. *************** против В. М. В., с ЕГН
11
********** от гр. ************** с правно основание чл. 55, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД с искане ответникът по иска да бъде осъден да заплати на ищцата,
паричната сума в размер на 4000.00 /четири хиляди/ лева, като платена му без
правно основание, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на този иск.
ОСЪЖДА М. П. П. с ЕГН ********** от гр. *************** да
заплати на В. М. В., с ЕГН ********** от гр. ************** сумата в
размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева, представляваща разноски, направени
от него в хода на производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните за постановяването му, пред СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
12