№ 993
гр. Варна , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100500881 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по депозирана въззивна жалба ЗУКИ БГ“ ООД, ЕИК
********* срещу решение № 261725/17.12.2020 год постановено по гр.д.п 1689/2020 год по
описа на ВРС, с което се
„ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения осъдителен иск от „ЗУКИ БГ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Неофит Рилски“ № 22, ет. 2,
ап. 2, представлявано от управителя С.Д., срещу частен съдебен изпълнител Д. З. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 53-55, ет. 5, офис 507, за
ОСЪЖДАНЕ на ответницата да заплати на ищеца обезщетение за причинените му
имуществени вреди в общ размер от 16 675,04 лв., настъпили в резултат на проведено
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в бездействието
на частния съдебен изпълнител да заличи наложената по и.д. № 20197110400245 възбрана,
вписана под акт № 166, т. 2, дв.вх.рег.№ 5213 от 11.03.2019 г. на имот собствен на ищеца
имот с идентификатор № 10135.2553.768.1.78, находящ се в гр. Варна, ул. „Роза“ № 29А, вх.
В, ет. 4, ап. 78, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45
ЗЗД, което обезщетение включва сумите от:
- 9 000 лв. претърпяна загуба, изразяваща се в заплатено от ищеца на трето лице
по спора (А.И.Х.) обезщетение за разваляне на предварителен договор от 14.01.2020 г.,
предвид неизпълнението на ищеца да прехвърли недвижимия имот, предмет на
предварителния договор, без вещни тежести;
- 2 675,04 лв пропусната полза, изразяваща се в неполучена печалба от
продажбата на недвижимия имот, поради разваляне на предварителен договор от 14.01.2020
г;
1
- 5 000 лв. претърпяна загуба, изразяваща се в невъзможността да се разпорежда
свободно със собствеността върху процесния имот, предвид наложената възбрана и
злоупотребата с право от страна на ЧСИ.
ОСЪЖДА „ЗУКИ БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Неофит Рилски“ № 22, ет. 2, ап. 2, представлявано от управителя С.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д.Д. – ВАК, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Христо Самсаров“ № 45,
сумата от 1 030 лв. , представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА.
Твърди се, че обжалваното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се подробни съображения във въззивната жалба. Претендира се отмяна на
решението на ВРС и постановяване на друго,с което да се уважи предявения иск.
Претендират се разноски по делото.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозирана въззивна жалба. Претендира разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по иск от „ЗУКИ БГ“ ООД, гр. Варна, с която срещу Д.
З. П. е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът „ЗУКИ БГ“ ООД твърди, че с влязло в сила на 16.08.2019 г. Постановление
за възлагане на недвижим имот , вписано в СВп-Варна на 27.08.2019 г. под акт № 71, том
LXII, дв.вх.рег. № 22156, дело 2505/2019 г. е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2553.768.1.78, находящ се гр. Варна, ул. „Роза“ № 29А, вх. В, ет. 4, ап.
78, ведно с прилежащата му изба № 78 и идеални части от ПИ с идентификатор
10135.2553.768. С Протокол от 23.05.2019 г. е обявен за купувач по изп.д. №
20188080400296 на изнесения на публична продан недвижим имот, принадлежал на
длъжника „ИЛИКО РН 75 КОМЕРСИАЛ“ ЕООД., като е заплатил сумата от 82 508 лв.,
послужила за удовлетворяване на вземането на ипотекарния кредитор „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. С Протокол за въвод от 03.10.2019 г. е придобил фактическата
власт върху имота. Твърди, че не е поел на основание чл. 175, ал. 2 ЗЗД обезпеченото
задължение по изп.д. №20188080400296, произтичащо от учредените в полза на „ОББ“ АД
договорни ипотеки, поради което същите са заличени на 21.01.2020 г. С молби от 14.01.2020
г. до ЧСИ З.Д. и ЧСИ С.Я. е поискал заличаването на възбраните, наложени по изп.д. №
20188080400296 и изп.д. № 20157190400924, като на 15.01.2020 г. същите са заличени от
съдебните изпълнители. С молба от 14.01.2020 г. е поискал от ЧСИ Д.П. заличаването на
възбрана № 5213 от 11.03.2019 г. по изп.д. № 20197110400245, която е оставена без
2
движение до възобновяване на изпълнителното производство, което е спряно въз основа на
Определение № 467 от 17.05.2019 г. по ч.гр.д. № 4042/2015 г. на ВРС, на основание чл. 415,
ал. 2 ГПК. Твърди, че с този акт на съда е спряно принудителното изпълнение по изп.д. №
20197110400245 по отношение на длъжницата Г.Д.И., като на 30.07.2019 г. е предявен
установителен иск от „ОББ“ АД срещу нея. С молба от 22.01.2020 г. до ЧСИ Д.П. Я.
повторно е поискал заличаване на възбраната от 11.03.2019 г., като е посочил, че няма да
може да реализира планирана на 28.01.2020 г. сделка по продажба на недвижимия имот, за
която е сключил предварителен договор, и е представил удостоверения, че са заличени
всички договорни ипотеки. В отговор на молбата съдебният изпълнител е заличил друга
възбрана по същото изпълнително дело. В констативен протокол от 29.01.2020 г. на
нотариус П.С., е установено от помощник-нотариус, че страните по предварителния договор
за продажба на процесния недвижим имот са се явили пред нотариуса и след като е
извършена справка, че възбраната върху имота не е заличена, купувачът по сделката А.И.Х.
се е отказал да купи имота. В тази връзка купувачът е отправил изявление за разваляне на
предварителния договор и искане за връщане на платения задатък в двоен размер. Предвид
тези факти ищецът твърди, че към момента на разваляне на предварителния договор и към
момента на подаване на исковата молба възбраната от 11.03.2019 г., наложена от ЧСИ Д.П.
Я. все още не е заличена, в противоречие на чл. 175, ал. 1 ЗЗД. След като имотът е купен на
публична продан, ипотеките и възбраните върху имота следва да се считат погасени по
силата на закона и възбраната е следвало да бъде заличена от съдебния изпълнител. Като не
е изпълнила това свое задължение, ответницата му е причинила имуществени вреди. Част от
вредите се изразяват в това, че е следвало да върне дадения задатък по сключения между
него и трето лице купувач предварителен договор и да дължи обезщетение в размер на 9 000
лв., доколкото задължение на продавача по сделката е било да бъдат заличени всички
ипотеки и възбрани върху имота. На 23.01.2020 г. е изплатил задатъка в размер на 9 000 лв.
Заплащането на това обезщетение за неизпълнение на задължението му да прехвърли имота
без вещни тежести е в пряка причинна връзка с незаконосъобразното бездействие на
ответницата да заличи възбраната. Предвид развалянето на сделката за него е налице
пропусната полза в размер на 2 675,04 лв., която сума се явява чистият положителен
финансов резултат, представляващ разликата между уговорената продажна цена от 90 000
лв., цената на придобиване на имота от 82 508 лв. и извършените разходи по публичната
продан. Незаличаването на възбраната от ответницата е злоупотреба с право, която води до
състояние на икономическа несигурност на дружеството, защото не може да се разпорежда
свободно със собствеността си, поради което претендира и вреди в размер на 5 000 лв. Сочи,
че ако дружеството реши да се разпореди с имота докато е възбранен, неговата цена ще е
много по-ниска от пазарната такава за освободен от тежести имот. Моли от съда за
осъждане на ответницата да заплати обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди в общ размер от 16 675,04 лв. и за присъждане на разноски по делото.
Ответницата Д. З. П. в отговор на исковата молба, оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане-
ищецът не е претърпял сочените в исковата молба вреди и не са налице извършени
незаконосъобразни действия/бездействия на съдебния изпълнител, както и че липсва
причинна връзка между тях и твърдените вреди.. Излага, че правните последици по чл. 175,
ал. 1, изр. I ЗЗД се отнасят единствено за погасяване на ипотеките и вещните права върху
недвижимия имот, учредени след първата ипотека, като погасяването на тези права настъпва
по силата на закона с влизане в сила на постановлението за възлагане/ чл. 496, ал. 2 ГПК/.
Възбраните не са приравнени до ипотеките и вещните права и същите не се погасяват по
право. Сочи, че ищецът е поискал заличаване на възбрана по изпълнително дело, по което не
е страна. Неговите аргументи се отнасят за наложените възбрани по изп.д. №
20188080400296 по описа на ЧСИ З.Д., но не и по отношение на взискателя с вписана
възбрана по друго изпълнително производство, който не е удовлетворен от публичната
продан и за него е оправдано възбраната да бъде запазена. Твърди, че доколкото ищецът
купувач по публичната продан се явява трето лице по изп.д. № 20197110400245 по описа на
ЧСИ Д.П., то съдебният изпълнител няма правомощията по чл. 175 ЗЗД служебно или по
негово искане да поиска от съдията по вписванията да издаде определение за заличаване на
възбраните, а това следва да стане само след изричната воля на взискателя. Сочи, че
действително е заличил една от възбраните по изп.д. № 20197110400245, но това е станало
по инициатива на самия съдебен изпълнител, който поради грешка е наложил възбраната
върху имот, който не е бил собствен на длъжника. По отношение на вредите, които ищецът
е претърпял от развалянето на предварителния договор твърди, че същите са само в резултат
3
на неговото собствено недобросъвестно поведение. Твърди, че от доказателствата се
установява, че към датата на сключване на предварителния договор възбраната не е била
заличена и на 15.01.2020 г. е бил уведомен от ЧСИ, че производството е спряно, като в срок
до 29.01.2020 г. е било невъзможно да бъде заличена възбраната дори и при положително
произнасяне от страна на ЧСИ и съдията по вписванията, предвид технологичното време
необходимо за извършването на действията. Ищецът е обжалвал действията на ЧСИ, поради
което му е било известно, че при висящо съдебно производство няма как възбраната да е
заличена и сделката да бъде сключена на 29.01.2020 г., като е следвало да иска от купувача
продължаване на срока за сключване на окончателен договор. Сочи, че от представения
констативен протокол се прави извод, че сделката е развалена по взаимно съгласие и ищецът
не е положил грижата на добрия търговец сам да се погрижи за интересите си. Твърди, че
запазването на възбраната не води до вреди за купувача, доколкото той може да упражнява
всичко свои правомощия като собственик, без да е ограничаван от действието на възбраната.
Излага, че ищецът не е имал намерение да продава имота, защото не е извършил никакви
действия да запази облигационната връзка, и предварителният договор е сключен само за
целите на процеса. Оспорва претендирания размер на вредите, като релевира и евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради бездействие от страна на
ищеца да положите необходимите усилия и грижа да сключи окончателен договор.
Третото лице помагач Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва исковата
молба и моли за оставяне на предявените искове без уважение.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният осъдителен иск от „ЗУКИ БГ“ ООД, ЕИК ********* срещу частен
съдебен изпълнител Д. З. П., ЕГН **********, е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 441, ал. 1 от ГПК предвижда, че частният съдебен изпълнител
отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение
При иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ отговорността е налице когато има
неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността
на ЧСИ и причинна връзка между тях. И докато в гражданския процес вината се предполага
по силата на оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, то останалите предпоставки
подлежат на главно и пълно доказване от ищеца. Съдът по деликтния иск преценява
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител,
тъй като в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на
съдебния изпълнител се състои противоправността, която е елемент от фактическия състав
на вземането за обезщетение. Трайната съдебна практика приема, че пряката вреда
представлява директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че той
не би претърпял вредите, без незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, а
преки са само тези вреди, които са типична последица от вредоносния резултат, т. е., които
са закономерно следствие от увреждането /решение № 372 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 127/2012 г., III г. о., решение № 120 от 08.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1123/2010 г., II т.
о., решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о. и др. /.
Имуществената вреда от вида на пропусната полза, се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото на увредения. Установяването й се основава на
предположението за състоянието, което имуществото му би се намирало, ако не беше
налице неправомерното деяние. Пропуснатата полза съставлява реална, а не хипотетична
вреда, предвид което предположението следва да се изгражда на доказана възможност за
сигурна възможност за увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо
допускане на закономерно настъпване на увеличаването. Освен това, за да се осъществи
съставът на непозволеното увреждане е необходимо също незаконосъобразното бездействие
на съдебния изпълнител да е в пряка причинно-следствена връзка с твърдяната вреда, т. е.
същото да предизвиква настъпването на отрицателните последици в патримониума на
ищеца. Причинно-следствена връзка е налице, когато осъщественото от ЧСИ
незаконосъобразно действие или бездействие е условието, без което вредата не би
настъпила. Ако вредата би настъпила в сферата на ищеца и без деянието, то липсва такава
4
връзка между тях.
За да се ангажира в случая отговорността на ответника за репариране на вредите,
претърпени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, при условията на
пълно и главно доказване, ищецът трябва да установи наличието на следните предпоставки
по чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ: извършени от ответника в качеството му на ЧСИ неправомерно
действие-процесуално незаконосъобразно действие/ бездействие в изпълнителния процес;
настъпилите имуществени вреди; причинна връзка между незаконосъобразните
изпълнителни действия и причинените вреди.
Настоящият въззивен състав изцяло възприема извода на ВРС, че с оглед
разпределението на доказателствената тежест ищецът не е доказал, че с непредприемането
на действия по заличаване на възбраната ответницата противоправно му е причинила вреди
в претендирания размер, които са в причинна връзка с това нейно поведение.
Безспорно е установено в производството, че ищецът „ЗУКИ БГ“ ООД, като купувач
на публична продан, е станал собственик на самостоятелен обект с идентификатор
10135.2553.768.1.78, находящ се гр. Варна, ул. „Роза“ № 29А, вх. В, ет. 4, ап. 78, ведно с
прилежащата му изба № 78 и идеални части от ПИ с идентификатор 10135.2553.768, по
силата на влязло в сила на 16.08.2019 г. Постановление за възлагане на недвижим имот от
28.05.2019 г., вписано в СВп-Варна на 27.08.2019 г. под акт № 71, том LXII, дв.вх.рег. №
22156, дело 2505/2019 г.
Установява се, че с молба от 14.01.2020 г. и на 22.01.2020 г. ищецът „ЗУКИ БГ“
ООД до ЧСИ Д.П.,ищецът е поискал заличаването на възбрана № 5213 от 11.03.2019 г. по
изп.д. № 20197110400245. Молбата е оставена без движение до възобновяване на
изпълнителното производство, което е спряно въз основа на Определение № 467 от
17.05.2019 г. по ч.гр.д. № 4042/2015 г. на ВРС, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК. Въпреки
това по същото изпълнително дело съдебният изпълнител е заличил друга
възбрана.Установява се по делото, че срещу акта на съдебния изпълнител е подадена жалба
от „ЗУКИ БГ“ ООД, която е оставена без разглеждане с Определение № 2021 от 15.07.2020
г. по в.гр.д. № 1592/2020 г. на ВОС с мотивите, че жалбоподателят няма качеството на
страна по изпълнителното дело и това, че съдебният изпълнител няма право да вдигне
възбраната при спряно изпълнение без разпореждане на съда или взискателя.
Установено е по безспорен начин, че на 29.01.2020 г. в присъствието на помощник-
нотариус / констативен протокол от 29.01.2020 г. на нотариус П.С./, че страните по
предварителния договор за продажба на процесния недвижим имот са се явили пред
нотариуса и след като е извършена справка, че възбраната върху имота не е заличена,
купувачът по сделката А.И.Х. се е отказал да купи имота. В тази връзка купувачът е
отправил изявление за разваляне на предварителния договор и искане за връщане на
платения задатък в двоен размер.
Установява се, че на 14.05.2020 г. процесната възбрана под № 166, т. II, вх. рег. №
5258/11.03.2019 г. по изп.д. № 245/2019 г. е заличена по инициатива на ответницата.
Основните спорни въпроси по делото са дали бездействието на ответницата да заличи
наложената възбрана е противоправно и дали в резултат на това са настъпили вреди за
ищеца.
В т. 3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС е прието, че
вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по
индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се
заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в
изрично предвидените от закона хипотези.
В случая не е налице нито една от предвидените в закона хипотези, които да
обосновават заличаването на възбраната след проведената публична продан,поради което не
е налице противоправно действие от страна на съдебния изпълнител да откаже вдигането на
възбраната , а противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за
5
обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или
бездействието на съдебния изпълнител (Р 264-2010-IV г. о., Р 139-2011-IV г. о. и Р 184-2011-
III г. о. на ВКС).
Цитираната от ищеца разпоредба на чл. 175, ал. 1 ЗЗД не намира приложение, защото
същата касае ипотеките и вещните права, но не и възбраните. Това становище е възприето и
в мотивите към цитираното тълкувателно решение. Отделен е и въпросът, че ищецът е трето
лице по изпълнението, което има ограничени права да отправя искания към съдебния
изпълнител.
Поради изложеното бездействието на частният съдебен изпълнител да вдигне
процесната възбрана не е незаконосъобразно и не може да породи отговорност за вреди по
реда на чл. 441 ГПК,
Не е налице причинна връзка между действията на частния съдебен изпълнител,
наложил възбрана върху имота и вреди, претърпени от собственика на имота от
неосъществена сделка по продажбата му. Налагането на възбрана е позволено от закона
правно действие на частния съдебен изпълнител, още повече, че възбраната не
препятствала извършването на продажбата .
Впоследствие съдебният изпълнител е вдигнал възбраната по изрична молба на
взискателя ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА /л. 125/, по чието искане е наложена
същата, което не променя горния извод.
Предвид липсата на противоправност, която е елемент от фактическия състав на чл.
441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, съдът намира, че само на това основание предявения иск се явява
неоснователен и следва да се отхвърли, без да е необходимо да се изследва дали от
бездействието на съдебния изпълнител са настъпили вреди за ищеца.
В обобщение, поради съвпадащите изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди
С оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на въззивника..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261725/17.12.2020 год постановено по гр.д.п
1689/2020 год по описа на ВРС
ОСЪЖДА „ЗУКИ БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Неофит Рилски“ № 22, ет. 2, ап. 2, представлявано от управителя С.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д.Д. – ВАК, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Христо Самсаров“ № 45,
сумата от 1 030 лв. /хиляда и тридесет лева/, представляваща възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 38,
ал. 2 ЗА
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на трето лице помагач на страната на
ответницата - Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7