Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 137

 

гр. Русе, 17.04.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                   Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                      Членове:                АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                             АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

                  при секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. дело № 186 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

                 Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

                 С.Н.К. *** е обжалвал Разпореждане от 21.12.2018 г. на ДСИ при РРС, с което същият е отказал да спре изпълнението по изп. дело № 2074/2018 по описа на СИС при РРС на основание чл. 454 ГПК въпреки, че жалбоподателят в качеството си на длъжник по него изявил желание доброволно да внесе 20 % от посочената в ПДИ суми и се задължил да внася ежемесечно по посочената от съдебния изпълнител сметка по 10 % от размера на оставащото задължение. Иска отмяна на обжалваното разпореждане.         

               В законоустановения срок по чл. 436, ал.3 ГПК, взискателят П.А.З. *** чрез адв. Г.Н. *** е депозирала писмени възражения, в което взема становище за неоснователност за жалбата и иска същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за настоящото производство съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.

              Настоящият състав на съда счита, че жалбата е депозирана в срок, от процесуално легитимирано лице и същата е допустима.

              Съдът след като се запозна с материалите по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

              Изпълнителното производството е образувано по молба на П.А.З. *** срещу С.Н.К. за парични задължения въз основа на изпълнителен лист на 19.11.2018 г. по гр. д. № 970/2016 г. на РОС. Изпратена е ПДИ до длъжника, получена на 10.12.2018 г. С молбата за образуване на изп. дело взискателката е поискала да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника и върху негови движ. вещи, за установяването на които е поискала да бъдат извършени справки. След постъпила по делото информация от регистъра на банковите сметки при БНБ, с молба вх. рег. № 49747/6.12.2018 г. е поискала да бъде наложен запор върху наличните такива за събиране на вземането й. За наложените запори длъжникът е уведомен на 17.12.2018 г. В срока за доброволно изпълнение с молба вх. рег. № 51517/18.12.2018 г. същият поискал от ДСИ да спре изпълнението по изп. дело и да вдигне наложените запори. Изразил готовност доброволно да нареди от банковата си сметка в Райфайзенбанк /България/ ЕАД 1460 лв., представляващи 20 на сто от дълга му по изп. дело. С Разпореждане от 21.12.2018г., обжалвано в настоящото производство, ДСИ отказал да спре изпълнението на основание чл. 454 ГПК, мотивирайки се, че такова спиране е допустимо само когато изпълнението е насочено срещу движ. вещи или недв. имот, а не както в настоящия случай – срещу вземания на длъжника от трети лица.

  Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата е неоснователна.

         За да спре съдебният изпълнител на основание  чл. 454, ал. 1 ГПК изпълнението по искане на длъжника, следва да са налице следните предпоставки: 1. Насочване на изпълнението върху имущество на длъжника; 2. Длъжникът да е физическо лице; 3. Длъжникът да е внесъл 20% от вземанията по предявения срещу него изпълнителен лист и да се е задължил писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10% от тях; 4. Това да е сторил до предаване на движимата вещ в магазин или борса, а при публична продан на имот – до деня, предхождащ деня на проданта; 5. Изпълнението да не е насочено срещу заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговско предприятие на едноличен търговец. Целта на нормата на чл. 454 от ГПК е запазване на секвестируемото имущество на длъжника – физическо лице. В настоящия случай липсват кумулативно изискуемите предпоставки на разпоредбата на  чл. 454, ал. 1 ГПК като въззивният съд напълно споделя това становище на ДСИ и съображенията, изложените в мотивите на обжалваното разпореждане. Защитата на длъжника по  чл. 454, ал. 1 от ГПК се дава само тогава, когато изпълнението е насочено към неговите вещи – движими или недвижими, но тази разпоредба не го брани при останалите изпълнителни способи, както е в случая - изпълнение върху вземания на длъжника. За пълнота на изложението настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че дори и след спиране на изпълнението по  чл. 454, ал. 1 ГПК /в случай, че то е било насочено към движими вещи или недв. имоти/, взискателят може да прибегне и до други способи на изпълнение и да поиска запор на банковите сметки на длъжника.

             С оглед изложеното РОС намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно, а жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

            Предвид изхода от спора, отправеното искане и представените доказателства, разноските за настоящото производство в размер на 300,00 адвокатско възнаграждение, сторени от ответницата по жалбата, следва да се възложат на жалбоподателя.

           Водим от горното, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 21.12.2018 г. на ДСИ при РРС, с което същият е отказал да спре изпълнението по изп. дело № 2074/2018 по описа на СИС при РРС на основание чл. 454 ГПК.       

           ОСЪЖДА С.Н.К., ЕГН ********** *** да заплати на П.А.З., ЕГН ********** *** сумата от 300,00 лв. /триста лева/ разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.                                   

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: