Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1790 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с
правна квалификация на главния иск чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и на акцесорния
иск чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - О.И., твърди, че на 29.06.2018 г. сключил с ответника - Предприятие за управление на Д.ПО О.НА О.С., договор за осигуряване на финансиране за реализация на обект „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на с. Щръклево, О.И.“. По силата на този договор ищецът, в качеството си на финансирана страна, се е задължил да осъществи реализация на проекта в срок от деветдесет календарни дни от Протокол обр. 2а и в съответствие с Графика за реализация на проекта, представляващ Приложение № 1 към договора, а ответникът, в качеството си на финансираща страна, е поел насрещно задължение да заплати на О.И. сума за финансиране в размер на 591 140, 46 лв. с ДДС. Ищецът сочи, че е изпълнил точно задължението си по този договора, тъй като строителство, което е уговорено да бъде извършено като част от финансирания проект, е приключило на 21.12.2018 г., което е преди изтичане на уговорения за това деветдесетдневен срок, който е спрял да тече в периода от 10.10.2018 г. до 12.11.2018 г. и от 18.11.2018 г. до 14.12.2018 г. въз основа на съставени два акта за спиране на строежа. Посочва, че въпреки това ответникът му е заплатил само част от уговореното финансиране, като към момента продължава да дължи част от него в размер на 139 371, 85 лв. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил това свое задължение след като е бил поканен да стори това, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 139 371, 85 лв., което за периода от 08.03.2019 г. до 05.09.2019 г., възлиза на 7 046, 03 лв. Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 139 371, 85 лв., представляваща неплатена част от уговореното финансиране за реализация на проект „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на с. Щръклево, О.И.“, дължимо по договор, сключен на 29.06.2018 г., както и сумата от 7 046, 03 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на главното задължение, начислено за периода от 08.03.2019 г. до 05.09.2019 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – Предприятие за управление на Д.ПО О.НА О.С., оспорва предявените искове. Твърди, че строително-монтажните работи, за които съгласно сключения между страните договор е уговорено финансиране от 139 371, 85 лв., са изпълнени след срока, предвиден в договора, който е деветдесет календарни дни от откриване на строителна площадка и започва да тече на 25.07.2018 г. и изтича на 22.10.2018 г. С оглед на това ответникът счита, че не дължи да заплати на ищеца тази част от финансирането на процесния проект. Заявява, че ищецът едностранно е изменил договора и е извършил дейности, които не са съгласувани с ПУДООС и които са довели до допуснатото неизпълнение на задължението за завършване на обекта в уговорения срок. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 31.05.2018 г. между О.И., в качеството на възложител, и „М.Х.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, е сключен договор, с който дружеството е поело задължение срещу получаване на възнаграждение да извърши подмяна на част от водопроводната мрежа на село Щръклево, О.И..
На 29.06.2018 г. между Предприятие за управление на дейности по опазване на околната С., като финансираща страна, и О.И., като финансирана страна, е сключен договор № 12308, с който финансираната страна приема да извърши на свой риск срещу финансиране, осигурено от финансиращата страна, следната работа: „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на село Щръклево, О.И.“. С чл. 2 от договора страните са постигнали съгласие, че финансираната страна се задължава да осъществи реализацията на проекта в срок от деветдесет календарни дни, считано от датата на Протокол № 2, в съответствие с Приложение № 1 – График за реализация на проекта, което е неразделна част от настоящия договор. В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че финансираната страна се задължава да отчита всеки завършен етап и окончателното изпълнение на проекта пред финансиращата страна, като всички отчетни документи и констативния протокол от проверката на обекта се съгласуват от БД – Плевен. С чл. 3, ал. 2 от договора страните са постигнали съгласие, че при липса на констатирани недостатъци при отчета на даден етап от изпълнението на проекта /съгласно Приложение № 1/ представителите на финансиращата страна приемат резултатите и това обстоятелство се отразява в протокола по чл. 3, ал. 1 от договора. В чл. 5, ал. 1 от договора е предвидено, че за реализиране на проекта, предмет на договора, финансиращата страна се задължава да заплати на финансираната страна сума в размер до 591 140, 46 лв. с включен ДДС, която сума е окончателна и не подлежи на корекция с инфлационни и други коефициенти. С чл. 5, ал. 3 от договора страните са се съгласили, че стойността на извършените дейности съгласно Приложение № 2 – количествено-стойностна сметка с анализни цени, се финансира срещу представено искане за плащане с приложени към него фактури, издадени от изпълнителя на обекта, документи, съгласно Правилника за изпълнение и предаване на строително-монтажни работи, в съответствие с Наредба № 2/ 2003 г. и Наредба № 3/ 2003 г., както и протокол за обема извършена работа, съответстваща на разходите, подписан от инвеститорския контрол и одобрен от директора на БД – Плевен. В чл. 9, ал. 1 от договора е уговорено, че този договор може да бъде изменян и/или допълван само по съгласие на двете страни, изразено в писмена форма.
По делото са представени четири количествено-стойностни сметки на строително-монтажни работи, които следва да бъдат изпълнени на обект „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на село Щръклево, О.И.“, които работи са конкретизирани по вид, количество и стойност. Тези документи са подписани представител на О.И., както и от представител на дружството „М.Х.” ЕООД, за което е посочено, че е изпълнител на обекта.
На 02.10.2018 г. e съставен протокол за приемане на извършени СМР на обект „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на село Щръклево, О.И.“, който е подписан от представител на възложителя О.И., на строителния надзор „РСБ“ ООД, гр. Русе, както и от представител на изпълнителя „М.Х.” ЕООД. В него са описани тези СМР, които са били извършени на обекта, като са конкретизирани по вид, количество и стойност.
На 05.02.2019 г. e съставен още един протокол за приемане на извършени СМР на обект „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на село Щръклево, О.И.“, който е подписан от представител на възложителя О.И., на строителния надзор „РСБ“ ООД, гр. Русе, както и от представител на изпълнителя „М.Х.” ЕООД. В него са описани тези СМР, които са били извършени на обекта, като са конкретизирани по вид, количество и стойност.
На 13.02.2019 г. е съставен протокол № 2/12308, с който е констатирано, че на обекта „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на село Щръклево, О.И.“ са извършени видовете работи, които са описани в акт обр. 19 №2/ 05.02.2019 г., както и че те са изпълнени съгласно договор № 12308/ 29.06.2018 г. В протокола е направена констатация, че разходите по този акт в размер на 139 371, 85 лв. с ДДС са изразходени по предназначение и следва да бъдат изплатени. Този документ е подписан от инж. В.Д.– Инвеститорски контрол – ПУДООС, от Кмета на О.И., от Д.С. - Инвеститорски контрол от О.И., от управителя на „М.Х.” ЕООД, от управителя на „РСБ“ ООД, както и от И.Д.– ст. експерт Дирекция „Контрол“ към Басейнова дирекция „Дунавски район“.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По главния иск с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
При съобразяване на твърденията, въведени от ищеца в настоящия процес, съдът намира, че като правопораждащ факт на вземанията, които са предмет на предявения главен иск, се сочи наличието на сключен между страните договор за осигуряване на финансиране за реализация на проект, по който за ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца уговорената в този договор парична сума, представляваща осигурено финансиране за изпълнение на определен проект. Ето защо първо трябва да се отговори на въпроса дали от представените по делото доказателства се установява такъв договор да е сключен между страните по спора, както и дали по него за Предприятие за управление на дейности по опазване на околната С. е възникнало посоченото в исковата молба задължение.
Договорът, от
който се твърди да е възникнало спорното правоотношение, е такъв, който се
сключва между лице, което иска финансиране за изпълнение на определени дейности
и Предприятие за управление на дейности по опазване на
околната С. /ПУДООС/, което съгласно
Закона за опазване на околната С. /ЗООС/ има статута на държавно предприятие и
неговият основен предмет на дейност е реализация на екологични проекти и
дейности в изпълнение на национални и общински стратегии и програми в областта
на околната С. /чл. 60 и чл. 61 ЗООС/. В чл. 4 от Правилника за устройство и
дейността на ПУДООС /Правилник/ са конкретизирани и начините, чрез които
предприятието осъществява тази своя дейност, като съгласно чл. 4, ал. 2 от този
акт един от тези начини е чрез безвъзмездно финансиране на екологични проекти
на общини по публично оповестени изисквания за кандидатстване на електронната му
страница. В чл. 64, ал. 3 ЗООС е предвидено, че от управителния съвет на ПУДООС
се приема решение за предоставяне на финансови средства по проекти, свързани с
основната дейност на предприятието, като въз основа на това решение се сключва
договор между лицето, което извършва проекта, и ПУДООС, което предоставя
финансовите средства за изпълнение на проекта съгласно взетото решение.
По делото не е
спорно, че от управителния съвет на ПУДООС е прието решение за предоставяне на
финансови средства за изпълнение на екологичен проект на О.И. с предмет „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на село
Щръклево, О.И.“. Безспорно е и това,
че въз основа на приетото решение, между ПУДООС и О.И. е сключен договор за финансиране
на този проект. Последното обстоятелство се установява и от представения в
производството писмен договор № 12308/ 29.06.2018 г., който е подписан от двете страни по сделката и
обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията,
които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото
е отразено в неговите клаузи.
По силата на описания
договор за финансиране О.И., като финансирана страна, е поела задължението да
изпълни проект, представляващ „Подмяна на част от
водопроводната мрежа – амортизирана на село Щръклево, О.И.“, като при тълкуване на волята на страните,
изразена в клаузите на чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от договора се установява, че те са
постигнали съгласие, че дейностите по изпълнение на проекта са определени по
вид и количество в Приложение № 2, съставляващо количествено-стойностна сметка с
анализни цени, което е неразделна част от сключения договор, както и че те ще
бъдат възложени за извършване от финансираната страна на трето за сделката лице
срещу получаване на възнаграждение. В тежест на ПУДООС е възникнало насрещно
задължение да предостави на О.И. безвъзмездно финансиране за покриване на разходите по изпълнение на този проект, чийто размер е
уговорен в чл. 5 от сключения договор, а именно в размер на 591 140, 46 лв. с
ДДС.
По
делото е безспорно и това, че О.И., в качеството си на финансирана страна по
процесния договор, е отчелa извършването на
разходи по изпълнение на проекта, който е финансиран по силата на тази сделка,
които са в размер на 449 332, 73 лв. с ДДС съгласно
протокол за приемане на извършени строително-монтажни работи /СМР/,
който е съставен на 02.10.2018 г., както и на разходи по изпълнение на финансирания проект, които
са в размер на 139 371, 85 лв. с ДДС съгласно
протокол за приемане на извършени СМР, който е съставен на 05.02.2019 г.
В
производството не се спори, че ответникът е приел, че разходите в размер на 449
332, 73 лв. с ДДС са направени за извършване на строителни
дейности в изпълнение на финансирания по процесния договор екологичен проект,
както и че не са налице недостатъци при тяхното отчитане от О.И. в изпълнение
на възникналото в тежест на тази страна задължение съгласно чл. 3 от договора.
Безпорно е и това, че ищецът е получил част от уговореното финансиране за
извършването на посочените разходи, което е в размер на 449 332, 73 лв.
с ДДС.
Спорен
между страните обаче е въпросът дали строителните дейности, които са отчетени
съгласно втория от цитираните протоколи - този от 05.02.2019 г., са изпълнени при
спазване на предвидените в договора условия за това, включително до изтичане на
уговорения с него срок, както и дали с оглед на това за финансиращата страна е
възникнало задължение да предостави на О.И. безвъзмездно финансиране за
покриване на разходите за извършване на тези строителни работи.
При
тълкуване на волята на страните, обективирана в уговорките, които са част от
съдържанието на сключения договор се налага изводът,
че те са постигнали съгласие за това, че задължението на ПУДООС да предостави
уговореното финансиране възниква при наличие на следните предпоставки: 1)
извършване на уговорените строително-монтажни работи по изпълнение на
финансирания проект от изпълнителя, на който О.И. е възложила да стори това; 2)
приемане от ПУДООС на резултатите от изпълнението на проекта на всеки отделен
етап, на който е уговорено той да бъде осъществен, което се отразява в съставен
от страните протокол, който следва да бъде съгласуван с БД – Плевен /чл. 3, ал.
1 от договора/. В сключения между страните договор няма уговорка, която да
предвижда други условия, които трябва да са изпълнени, за да възникне
задължение за ПУДООС да заплати на ищеца уговореното безвъзмездно финансиране
на неговия екологичен проект.
От приетите писмени доказателства се установява, че всички уговорени с договора строителни работи са изпълнени от юридическото лице, на което О.И. е възложила да стори това, както и че целият строеж по одобрения за финансиране проект е завършен и е приет от Държавна приемателна комисия, за което е съставен изискуемия съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство акт за това, който е протокол образец 16 – на 07.03.2019 г. е съставен този протокол за установяване годността за ползване на процесния строеж. Осъществяването на това обстоятелство не е и спорно между страните в производството. Това означава, че по делото е доказано, че О.И. е изпълнила своето задължение да реализира одобрения за финансиране екологичен проект в с. Щръклево. Между страните обаче се спори за това дали описаното задължение е изпълнено точно и какви са последиците от неточното изпълнение по отношение на възникването в тежест на ПУДООС на насрещното задължение да заплати на ищеца уговореното в договора финансиране. Твърденията на ответника са, че част от отчетените СМР не са такива, които са договорени да бъдат извършени в изпълнение на проекта, както и че посоченото задължение не е изпълнено от ищеца в предвидения в договора срок за това.
Видът и количеството на строителните дейности, които страните по спора са се съгласили, че ще бъдат финансирани по процесния договор е определен в съдържанието на количествено-стойностните сметки с анализни цени, които съгласно чл. 5, ал. 3 от договора представляват Приложение № 2 към него и следователно са част от неговото съдържание и от тях се определя вида и количеството на строителните работи, чието изпълнение на обекта финансираната страна се е задължила да изпълни чрез трето лице, с което има сключен договор за изработка. Въпреки че това не е изрично посочено в самите документи, съдът приема, че количествено-стойностните сметки, които представляват Приложение № 2 към договора, са количествено-стойностните сметки, намиращи се на от л. 172 до л. 178 от делото на СГС. Това е така, тъй като тези документи са представени от ответника, който твърди, че те съставляват това приложение, като този факт не се оспорва от ищеца, който и не представя друг документ, който да твърди, че има качеството на приложение № 2 към договора.
Видът и количеството на строителните работи, които О.И. е отчела в изпълнение на финансирания проект и претендира да й бъдат заплатени разходите за тях, се установява от съдържанието на протокола за приемане на извършени СМР, който е съставен на 05.02.2019 г., подписан е от всички участници в строителството и е представен за одобрение на представител на финансиращата страна. При анализ на съдържанието на описаните два документа, съдът намира, че изброените в тях строителни дейности съвпадат напълно по вид и по количество, което означава, че всички СМР, които О.И. е отчела пред ПУДООС и за които претендира да и бъде изплатено уговореното финансиране, са такива, които страните по процесния договор са се съгласили, че трябва да бъдат извършени като част от одобрения за финансиране екологичен проект. Дори и да се приеме за доказано, че при изпълнение на проекта реално са били извършени строителни дейности, които не са включени в количествено-стойностните сметки, които са част от съдържанието на сключения договор, за което няма представени доказателства по делото, то това е без значение за разрешаване на настоящия спор, тъй като СМР, които не е договорено изрично между страните по сделката да бъдат предмет на предоставената финансова помощ, изобщо не са отчетени от общината пред ПУДООС в изпълнение на сключения договор и не е направено искане за предоставяне на финансиране за покриване на разходите за тях.
Наред с горното, съдът съобразява, че по делото не се доказа някои от
реално изпълнените и отчетени пред ПУДООС строителни дейности по изпълнение на
проекта, да страдат от някакви недостатъци. Това не се и твърди от ответника в
процеса. В производството са представени доказателства, че резултатите от
изпълнението на проекта са приети без възражения от представител на
ПУДООС, което
приемане е осъществено и по начина, по който е уговорено да се осъществява това
действие в чл. 3, ал. 2 от договора – чрез съставяне на протокол за това, който
е подписан на 13.02.2019 г., от кмета на О.И., от представител на финансиращото
държавно предприятие – инженер В.Д., както и от предатавител на Басейнова
дирекция. В протокола не е направена констатация за наличие на недостатъци на отчетните
строителни работи, поради което трябва да се приеме, че такива липсват.
С оглед на изложеното, трябва да се заключи, че по делото се установи, че О.И. е изпълнила точно в качествено и количествено отношение задължението си да извърши уговорените строителни работи по осъществяване на екологичния проект, който е одобрен да бъде безвъзмездно финансиран по сключения с ПУДООС договор и възражението на ответника, че е налице неизпълнение от този вид е напълно недоказано.
В чл.
2, ал. 1 от договора за финансиране страните са уговорили срок, до изтичане на
който О.И. трябва да изпълни своето задължение да реализира проекта, за който е
одобрено финансирането и той е до 90 календарни дни, считано от датата на
съставяне на Протокол 2. Това означава, че основното задължение, което възниква
за ищеца по сключения между страните договор е срочно. Тогава, когато това
задължение не е изпълнено до изтичане на уговорения срок, е налице случай на
неточно във времево отношение изпълнение на това задължение, което е основание
за ангажиране на договорната отговорност на длъжника за забавено изпълнение.
В съдържанието на клаузата на чл. 2 от договора е записано само, че срокът, до който О.И. трябва да реализира проекта, започва да тече от „Протокол 2“, без да е посочено този протокол какво представлява и на какъв етап от строителството се съставя. Този начин на индивидуализиране на протокола поставя съда в невъзможност да заключи какво представлява този протокол, както и дали това е протокол обр. 2, който е предвидено да се съставя съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, както и при настъпвне на какъв факт започва да тече уговорения срок. Освен това, по делото няма представени никакви доказателства, от които да може да се установи кога е съставен този протокол 2, което също поставя съда в невъзможност да се произнесе кога е започнал да тече уговорения в сключения между страните договор 90-дневен срок, в който финансираната страна се е задължила да изпълни основното задължение по тази сделка да изпълни проекта, който е предмет на безвъзмездното финансиране. Въпреки това, съдът съобразява, че и двете страни твърдят, че този Протокол 2 е съставен на 25.07.2018 г., поради което трябва да се приеме, че този факт е безспорен в отношенията между тях и като такъв е установен по делото. Следователно предвиденият в чл. 2 от договора срок започва да тече на 25.07.2018 г. и изтича на 23.10.2018 г. По делото не се твърди и няма представени доказателства за това така уговорения между страните срок за изпълнение на задължението на финансираната страна да е продължен по общо съгласие на съдоговорителите.
В производството не е спорно, че О.И. е изпълнила поетото с договора за
финансиране задължение след крайната дата от 23.10.2018 г.. Това се твърди и от
двете страни по спора – и ищецът и ответникът заявяват, че проектът е изпълнен
след 23.10.2018 г., като разликата в техните твърдения е единствено в това, че
ищецът се позовава на факта, че строителството е било спряно поради
необходимостта от промяна на първоначалния проект и поради лоши атмосферни
условия, което прави допусната от него забава извинителна. От представените по
делото доказателства също се установява, че изпълнението на строително-монтажните
работи по реализиране на проекта е завършено след 23.10.2018 г. Това е станало
на 05.02.2019 г., на която дата от всички участници в процеса на строителство е
подписан протокол за приемане на извършените СМР, които са тези, които са
отчетени пред ПУДООС и за които се иска да бъде предоставена останалата част от
уговореното финансиране. Ето защо би могло да се приеме, че в случая е налице
забавено изпълнение от О.И. на задължението за завършване на одобрения за
финансиране екологичен проект, което както беше посочено е основание за
ангажиране на договорната отговорност на този правен субект.
При
съобразяване на законовите правила, установени с нормите на ЗЗД, както и на
постигнатите между страните уговорки, трябва да се приеме, че формите на
ангажиране на договорната отговорност на финансираната страна за забавеното
изпълнение могат да бъдат следните: 1) за кредитора ПУДООС възниква правото да
получи от длъжника обезщетение за вредите, които са му причинени, като пряка и
непосредствена последица от забавеното изпълнение по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД /в договора няма включена клауза за дължимост от финансираната страна на
неустойка при забавено изпълнение на нейното задължение да изпълни финансирания
проект, поради което и при допуснато такова ответникът има право да търси
обезщетяване на вредите само по общия ред за това/; 2) за кредитора ПУДООС възниква
и потестативното право да развали сключения между страните договор като отправи
изявление за това до неизправната страна съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като в
резултат на упражняването на това право за изправната страна се поражда и
правото да получи обезщетение за претърпените вреди, които са пряка последица
от развалянето на договора /чл. 88, изр. 2 ЗЗД/; 3) за кредитора ПУДООС възниква
и възможността да упражни право на задържане по чл. 90 ЗЗД. Забавеното
изпълнение на финансираната страна да завърши проекта обаче само по себе си не
може да бъде основание да се заключи, че за ПУДООС не е възникнало изобщо уговореното
в съдържанието на сключения договор насрещно задължение за предоставяне на
финансиране и че предприятието има право да откаже да го изпълни тогава, когато
макар и след срока му бъдат представени доказателства за това, че екологичният
проект е окончателно завършен с изпълнение на всички уговорени между страните
СМР-та. Такова правило не е предвидено в закона, като то не е предвидено и по
общо съгласие на страните в съдържанието на сключения договор. Изводът, че
забавеното изпълнение на едно договорно задължение не е основание за отпадане
на задължението на насрещната страна, следва и пряко от правилото, установено в
чл. 90 ЗЗД, в който е предвидено, че длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото
правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да
изпълни задължението си, но само докато кредиторът не изпълни своето задължение. Това означава, че
в резултат на неизпълнението на една от страните по договора, за другата страна
не възниква правото да откаже изцяло да изпълни своето насрещно задължение, а
възниква правото само да го отложи във времето, до момента, до който не получи
изпълнение. Посоченото правило е възпроизведено и в съдържанието на сключения
между ищеца и ответника договор за финансиране. В чл. 4, ал. 2 от него е
предвидено, че при пълно неизпълнение, както и при забавено или некачествено
изпълнение на задълженията на финансираната страна, финансиращата страна има
правото само да спре или отложи заплащането на уговорената за финансиране сума
докато това задължение не бъде изпълнено и докато не бъдат отстранени
недостатъците, но не и че за последната отпада задължението да предостави
финансиране. Задължението на ПУДООС за престиране на уговорената като
финансиране парична сума възниква след като проекта бъде изпълнен от О.И. с
уговореното в договора качество, като то би могло да отпадне само ако се
установи, че този договор е бил надлежно развален от някоя от страните по него,
което има за последица отпадане на неговото действие с обратна сила. В този
случай се счита, че за финансиращата страна никога не е възниквало задължението
да заплати договореното финансиране.
В случая ответникът не твърди към момента на приключване на проекта, нито към настоящия момент да е упражнил правото си да развали сключения между страните договор поради допуснатото неточно изпълнение на задължението за завършване на проекта от финансираната страна, поради което трябва да се приеме, че този договор продължава да поражда правно действие, включително да обвързва страните, които са го подписали и да създава права и задължения за тях. Допуснатото от О.И. забавено изпълнение на поетото с този договор задължение води до възникване в полза на ПУДООС на правото да иска заплащане на обезщетение за вредите от забавеното изпълнение по общия ред на чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и на конститутивното право да развали сключения договор, но то не освобождава ответника от възникналото в негова тежест насрещно задължение, което е това да заплати на ищеца уговореното финансиране за разходите, направени за изпълнение на екологичния проект, което се доказа, че е възникнало, тъй като този проект е окончателно завършен с извършването на всички необходими строителни дейности.
Доколкото фактът на забавено изпълнение е ирелевантен за извода дали за ответника е възникнало задължение да предостави договореното финансиране, което е предмет на предявения главен иск за реално изпълнение и предвид това, че в производството не е предявен иск за ангажиране на договорната отговорност на ищеца за забава по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът няма да се произнася дали по делото се доказва, че посоченото неточно изпълнение се дължи на обективни събития – спиране на строежа поради необходимостта от промяна на първоначалния проект и поради лоши атмосферни условия, както се твърди в исковата молба.
С оглед горното трябва да се заключи, че след като по делото е установено, че О.И. е изпълнила задължението си да осъществи екологичния проект, който е одобрен да бъде безвъзмездно финансиран по сключения с ПУДООС договор, като не са констатирани никакви недостатъци на всички договорени строително-монтажни работи, които са извършени в изпълнение на този проект и те са приети от ответника, то за последния, в качеството му на финансираща страна, е възникнало насрещно задължение да заплати паричната сума, която е уговорено да се предостави за финансиране на разходите по изпълнение на този проект, която е в размер на 139 371, 85 лв., като то не отпада поради факта на допуснатото неточно във времево отношение изпълнение на задължението на ищеца. От ответника не се твърди и не се доказва да е изпълнил това свое задължение към настоящия момент. Това прави предявеният осъдителен иск за дължимост на главницата изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Задължението за заплащане на уговорената като безвъзмездно финансиране сума, което възниква за ПУДООС по силата на сключения на 29.06.2018 г. договор, е парично, поради което и при забава в неговото изпълнение този субект дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В чл. 6, ал. 2 от договора страните са уговорили момента, в който ответникът трябва да изпълни задължението за окончателно заплащане на паричната сума за финансиране на разходите по изпълнение на проекта, който е определен по следния начин - след представяне на Протокол обр. 16. В договора обаче не е посочено в какъв периода от време след получаване на протокол образец 16 ПУДООС трябва да изпълни своето парично задължение. Не може да се приеме, че страните са изразили съгласие това да стане веднага след получаване на описания документ, който се съставя в процеса на строителство, тъй като това не е изрично заявено, а и не е възможно едно държавно предприятие, при което разходването на средства винаги е обвързано от определена процедура по тяхното одобряване, да заплати каквато и да е парична сума на своя съдоговорител в същия ден, в който са настъпили условията за това. След като от съдържанието на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора не може да се направи извод за конкретен ден, в който страните са се съгласили, че финансиращата страна ще изпълни задължението си да заплати на О.И. уговореното финансиране, то съдът счита, че това задължение няма определен в договора падеж, поради което и за да се определи от кой момент длъжникът по него е изпаднал в забава, трябва да се приложи правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което когато няма определен ден за изпълнение на едно задължение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Следователно в случая трбва да се приеме, че ПУДООС изпада в забава изпълнението на задължението за заплащане на уговорената като безвъзмездно финансиране сума след настъпване на два юридически факта, както следва: 1) първият е след като му бъде представен Протокол обр. 16 за обекта и 2) вторият е след като бъде поканен от кредитора да изпълни задължението си за окончателно заплащане на уговорената за финансиране сума, която покана като време трябва да следва представянето на акт обр. 16.
В производството е доказано, че протокол образец 16 за установяване годността за ползване на строежа, представляващ „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на село Щръклево, О.И.“, е съставен на 07.03.2019 г. По делото не са представени доказателства, от които да се установява кога този протокол е представен от О.И. на ПУДООС. Ищецът твърди, че това е станало на 07.03.2019 г. – с писмо № 04-47-3/ 07.03.2019 г. При съобразяване на направените от ответника твърдения и заявените от него оспорвания в подадения писмен отговор на исковата молба, както и в хода на процеса, се налага изводът, че тази страна не оспорва настъпването на посоченото обстоятелство. Това означава, че то има характер на безспорно между страните и като такова се счита за установено в процеса. Следователно съдът счита, че по делото е доказано, че протокол образец 16 е представен пред ПУДООС на 07.03.2019 г.
От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че ответникът е бил поканен да изпълни възникналото в негова тежест парично задължение да извърши окончателно разплащане на финансирането за извършените дейности с писмо от 20.05.2019 г., което се намира на от л. 86 до л. 87 от делото на СГС. Това писмо е достигнало до ПУДДОС на 20.05.2019 г., на която дата то е входирано в деловодството на предприятието, видно от поставения върху него входящ номер. В производството няма представени доказателства, от които да е видно, че преди това писмо от О.И. е отправена покана за плащане към ПУДООС.
Между страните по делото не е спорно, че ответникът не е изпълнил задължението си веднага след поканата, нито пък до края на устните състезания по делото. Ето защо, съдът приема, че по делото се доказа, че е налице неточно във времеви аспект изпълнение от ответника на задължението му за заплащане на уговореното финансиране в размер на 139 371, 85 лв. ПУДООС е в забава изпълнението на това задължение считано от 21.05.2019 г., който момент е повече от два месеца след като му е бил представен протокол обр. 16 и веднага след като е бил изрично поканен от ищеца да изпълни задължението си. За периода от 21.05.2019 г. до 09.09.2019 г. дължимото обезщетение за забава върху неплатената в срок главница възлиза на сумата от 4 336, 01 лв., която е определена от съда на основание чл. 162 ГПК. Ето защо и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен до този размер и за посочения период на забава, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер, както и за периода от 08.03.2019 г. до 20.05.2019 г. трябва да се отхвърли като неоснователен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото разноски се следват на ищеца. По делото се доказаха реално направени от тази страна разноски за водене на делото в общ размер от 6 156, 72 лв., от които 5 856, 72 лв. – платена държавна такса за предявяване на исковата молба и 300 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
При съобразяване на това и на размера на уважената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца, следва да се присъдят разноски в общ размер на 6 042, 77 лв.
Искане за присъждане на разноски е направено и от ответника, които му се следва съразмерно на отхвърлената част от исковете. Те са в размер на 300 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт в производството, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа. При съобразяване на размера на отхвърлената част от предявените искове на ответника се следва сумата от 5, 55 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6 037, 22 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Предприятие за управление на Д.ПО О.НА О.С., с ЕИК: ********, с адрес: гр. София, ул. „********, ДА ЗАПЛАТИ на О.И., с адрес: с. Иваново, ул. „********, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 139 371, 85 лв. /сто тридесет и девет хиляди триста седемдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща уговорено финансиране за покриване на разходите за извършени строително-монтажни работи по изпълнение на екологичен проект на О.И. с предмет „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на село Щръклево, О.И.“, дължимо по договор № 12308 от 29.06.2018 г., сключен между Предприятие за управление на Д.ПО О.НА О.С. и О.И., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 09.09.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 4 336, 01 лв. /четири хиляди триста тридесет и шест лева и една стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата в размер на 139 371, 85 лв., начислено за периода от 21.05.2019 г. до 09.09.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 4 336, 01 лв. до пълния предявен размер от 7 046, 03 лв., както и за периода от 08.03.2019 г. до 20.05.2019 г.
ОСЪЖДА Предприятие за управление на Д.ПО О.НА О.С. да заплати на О.И. сума в размер на 6 037, 22 лв. /шест хиляди тридесет и седем лева и двадесет и две стотинки/, представляваща направени разноски по делото, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: