Р Е Ш Е
Н И Е №260955
21.10.2020 г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр.
състав, в открито съдебно заседание на десети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 9932/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искове на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в София , бул. Панчо Владигеров № 21 , Бизнес Център
Люлин 6 , ет.2, срещу И.Щ.М. , ЕГН **********,***, с правно основание чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 240 от
Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл . 99 от същия закон.
Твърденията
в исковата молба са, че на 27.04.2011 г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, ЕИК *********, от една страна и И.М. (кредитополучател) от друга, бил подписан
договор № ****** за отпускане на потребителски паричен кредит на обща стойност 4445.44
лв., от които 4000 лв. ( четири хиляди
лева) - чиста стойност на кредита, 152 лв. (сто лева) - такси/комисиони и
445.44 лв. (шестдесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща общата
стойност на застрахователната премия по договор за застраховка за целия период
на кредита. За ползвания кредит кредитополучателят е следвало да заплати на
кредитодателя годишен лихвен процент в
размер на 18.006 %, както и годишен процент на разходите в размер на 21.92 %. Кредитополучателят се е задължил да
погаси усвоения кредит чрез 48 анюитетни месечни вноски, всяка от които в
размер на 130.60 лв,, като първата
вноска следвало да бъде направена в срок до 21.05.2011 г., а последната - в
срок до 21.04.2015 г. Общата дължима
сума по кредита, като съвкупност от стойността на отпуснатия кредит, таксите и
комисионните по кредита, застрахователната премия и дължимата лихва, възлизала
на 6268.80 лв. (хиляда триста петдесет и осем лева и четиридесет стотинки). Кредитополучателят И.М. направил 35 вноски по погасяване на задължението в
пълен размер, и една , тридесет и шеста по реда вноска от 118.94 лева , както и погасил 10.99 лева от начислени за
просрочие лихви. Платени били от него общо по кредита 4700.93 лева.
След 21.04.2014г. длъжникът не е направил
оставащите 12 пълни и една частична вноска и съобразно уговорения погасителен
план е изпаднал в забава. Всички непогасени вноски по горепосочения договор за
кредит били с настъпил падеж.
На дата 27.10.2014г между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е сключен
договор за цесия , по силата на който са
прехвърлени в полза на ищеца само вземанията по договора за кредит за
главница – 1436.11 лв. , и 113.96 лева – просрочена договорна лихва. За
вземането си ищцовата дружество се снабдило със заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която М. възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Затова
се иска от съда да постанови решение, с което да установи вземане на ищеца
срещу И.М. за
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр.
дело 4487/2019 г, по описа на Районен съд-гр, Пловдив: 1436.11 лв. - просрочена
главница, и 113.96 лева – просрочена договорна
лихва , ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението – 21.03.2019 г. до окончателното погасяване на дълга;
претендира и направените в производството разноски.
Ответника оспорва
иска като неоснователен. Релевира доводи за недействителност на
договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, поради неспазени изисквания на същия закон. Възразява,
че вземането на ищеца е погасено с изтичането на погасителна давност.
Съдът съобрази следното:
Договорът под № *******, сключен на 27.04.2011
г. между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК *********, е
представен съобразно чл. 183 от ГПК в оригинал на л. 96 от делото. Установява
се от същия , че ответника е получил
назаем сума от 4000 лева , която се задължил да върне заедно със възнаграждение
на кредитора и застраховка, на 48 равни месечни вноски от 130.60 лева. Или има възникнало за М. задължение да плати дължимото. Доказателства
за такова плащане в полза на кредитодателя
ответната страна не сочи.
Съществуването
на договора за цесия не е спорно, а и съществуването му е доказано от
приложеното на л. 21 от делото копие; процесното вземане фигурира като част от
приложено № 1 към същия договор. Има към договора приложено уведомление за
извършената цесия , което не е оспорено касателно доказателствената си годност
и затова съдът го приема за годно
волеизявление на кредитора по реда на чл. 99 от ЗЗД; дори да приемем , че това
уведомление не е било изпратено , то същото фигурира като приложение към
исковата молба, препис от окято е връчен на длъжника ; съдебната практика
приема еднозначно, че така връченото уведомление поражда ефекта си.
Има в чл. 16 ал. 5 от Общите условия на
договорите на „Уникредит кънсюмър файнънсинг„ АД предвидено изрично право на кредитора да прехвърли вземането си
чрез цесия .Ищцовото дружество съответно е носител на правото , което защитава
.
Тъй като договорът попада под дефиницията на
чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. С оглед
датата на сключавнето му , приложима е редакцията на този закон , обн. ДВ бр.
18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010
г., изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.
Под страх от недействителност (
чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, с екземпляри за всяка от страните по него .
Все още не е въведено изискването
размеран ашрифта в договора
размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен , съдържа
посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита и условията за
прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора
, неприложими към същия са
изискванията за : посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията
и процедурите за промяна на лихвения процент,
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.
33а. Има информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания ,както и за наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде
упражнено. Има като неразделна част от договора и погасителен план , с отделно
посочване на дължимата при всяка вноска лихва и главница. Основание за недействителността
на договора по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит не се
откриха.
Ответната
страна прави и възражение за изтекла давност, погасила задължението му.
В случая, давност тече от датата, на която
падежира всяка вноска; няма данни по делото цялото вземане на кредитора да е
било обявявано за предсрочно изискуемо на длъжника , а самият кредитор не може
да черпи права от собственото си бездействие
да обяви предсрочната изискуемост (под формата на отложена във времето начална
дата на периода на давност), след като и при действието на договора е могъл да
търси съдебна защита на правата си по него. Няма основание да се приложи
кратката погасителна давност, тече общата такава, тъй като не се касае за
периодични плащания, а вместо това, кредиторът е приел плащане на части. Процес
за вземането е иницииран на дата 21.03.2019г., когато в съд е подадено
заявлението на кредитора за издаване на заповед за плащане, няма друго
основание за прекъсване или спиране, следователно, погасени са с изтичането на
давност всички вноски с настъпил преди 21.03.2014г падеж. Същевременно обаче,
предвид изложеното за точно изпълнение на първите 36 вноски , и съобразно
погасителния план, длъжникът е в забава за плащане едва от падежа на вноска 37-
от дата 21.05.2014г. Дори да беше обявена предсрочната изискуемост на целия
кредит , това не може да стане със дата , предхождаща обективния факт на
забавата , следователно , такава щеше да има едва след 21.05.2014г .От тази
дата обаче до датата на подаването на заявлението в съда , не са изминали
изискуемите пет години като бездействие на кредитора. Давност за главницата и
кредиторовото възнаграждение не е изтекла, макар и последното понякога
неточно да се нарича „лихва„ , каквото
не е.
Разноски
се присъждат в тежест на ответника. Общия размер на направените от това
дружество разноски е 338.44 лева , като в тази сума са включени и тези по
частното дело за издаването на заповед за плащане и определеното от съда в
минимален размер от 150 лева възнаграждение
за защита, доколкото в процеса „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД е било представлявано от юрисконсулт.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на И.Щ.М. , ЕГН **********,***, че в отношенията между страните, дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София
, бул. Панчо Владигеров № 21 , Бизнес Център Люлин 6 , ет. 2, плащане на следните суми , за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2682/ 01.04.2019г., по
частното дело № 4487 по описа на ПРС за
2019г. : 1436.11 лв. - просрочена главница по договор № ******** за кредит
с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД, ЕИК *********,, 113.96 лева –
просрочена договорна лихва за целия период на същия договор( 27.04.2011г до
27.10.2014г), и ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 21.03.2019 г. до
окончателното погасяване на дълга.
Осъжда И.Щ.М.
, ЕГН **********,***, да заплати на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Панчо Владигеров №
21 , Бизнес Център Люлин 6 , ет. 2,
сумата от 338.44 лева разноски по двете дела .
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ